сряда, 22 декември 2010 г.
Мъдрост от Псалмите - Мъдреците от изток
Земни царе и всички племена, Князе и всички земни съдии... Нека хвалят името на Господа; Защото само Неговото име е превъзнесено, Славата Му е над земята и небето. (Псалм 148:11,13)
Мъдреците от изток не сваляха очите си от звездите. Те постоянстваха в наблюдаването на звездите всеки ден и накрая това се увенча с успех. Те откриха звездата, която извести Рождението на Месията и посветени на всичко решиха да я последват. Следвайки звездата, пътуващи месеци наред, за да видят новородения Спасител на света, Исус Христос и да Му се поклонят. За тях нямаше нищо по важно. И когато звездата спря над мястото, където беше детето Исус те се зарадваха твърде много. (Матея 2:9-10) Тримата, най големи мъдреци на света паднаха на колене и Му се поклониха. (Матея 2:11)
Вярно ли е това за нас? Исус най важното нещо ли е за нас в този свят? Исус Христос идва за нас на всяко Рождество и ние трябва да се попитаме, какво означава Той за нас? За някои Исус означава да се откажат от всичко и да Го следват. За други, начало на едно пътуване във вярата. Независимо къде се намираме във вярата си към Него, Той идва да ни срещне там, където сме с любов и разбиране.
Молитва: Моля те, ела в мен Господи. Изследвай сърцето ми, къде се намирам във вярата и ми помогни. Хвани ме за ръката и води ме в пътя. Помогни ми да направя Исус Христос най важната личност в моя живот, мой Цар, Бог и Спасител. Амин!
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
вторник, 21 декември 2010 г.
Святост чрез вяра
Ние можем да кажем, че е дошло съживление, когато Божите хора са по-заинтересовани от това да бъдат святи отколкото да са изцелени. Нашите приоритети са неправилни. Ако организирам изцелително събиране, хората ще идват на тълпи, но ако поучавам за святост, посещаемостта ще спадне. Всъщност святостта е много по-важна от изцелението. Изцелението е временно и ще ти помогне само да минеш през този живот. Слава на Бога за него. Но святостта е вечна; тя ще е с теб във вечността. Нещо трябва да се случи чрез силата на Святия Дух, за да се промени разбирането ни за това кое е ценно.
И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследството между всичките осветени. (Деяния 20:32)
Наследството е за осветените. Този пасаж казва, че Словото на Бога може да те въведе в това наследство. И все пак, как се придобива освещението по Божия по превъзходен начин – Новия Завет? Исус упълномощи Савел от Тарс (който по-късно стана Павел), когато му се откри за първи път. Той каза: „като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене (Деян. 26:17,18). Ние можем да бъдем осветени като спазваме всички правила от Новия Завет – ако ги пазим през цялото време. И нека повторим, това е невъзможно за грешните човеци. Другият начин е напълно различен – не като се спазват куп правила, а чрез вяра в Исус.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Аз заявявам вярата си в Исус Христос като казвам, че чрез кръвта на Исус съм осветен, направен свят и отделен за Бога. Амин.
Дерек Принс
Прочетете Цялата Статия...
вторник, 14 декември 2010 г.
Не мрази дисциплината!
А ти да охкаш в сетнините си, когато плътта ти и тялото се изтощят. Ще казваш: „Как можах да намразя дисциплината! Как можа сърцето ми да отхвърли поправлението! Не се покорявах на учителите си, нито слушах наставниците си. Малко остана да изпадна в крайна разруха сред цялото събрание [или църквата]”. Притчи 5:11-14
Това са думите на човек, който е познал пътя на праведността от дълги години и който редовно е бил виждан в църквата. Той знае как да казва „Амин”, когато проповедникът казва нещо правилно. Също така пее и знае наизуст всички песни от хвалението. Вероятно се моли в публичните събрания. И въпреки това, този човек никога не се е покорявал от сърце на истините, които е научил.
Тук той е описан в края на живота си, осъзнаващ твърде късно, че е пропуснал най-важното - знаел го с ума си, но никога не го е повярвал и не му се е покорявал със сърцето си. Интересно е, че когато Исус говори за лицемерите, Той използва конкретен речник: „Краят на лицемерите ще бъде плач и скърцане със зъби”.
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
сряда, 8 декември 2010 г.
Неговият план да ни направи святи
Ние знаем, че думата освещаваm е свързана с думата светия и е директно свързана в оригиналните библейски езици с думата „свят“. И така, освещението означава да си направен свят. Бог е планирал за нас да сме направени святи. Святостта е уникален атрибут между атрибутите на Бога. Бог има много чудесни атрибути – любов, сила, мъдрост и т.н. - но те всички са слабо отразени в човешките същества. Преживявали сме любов от хора. Познаваме такива, които са силни. Срещали сме мъдри хора. Разбира се, тези качества се изявяват в много по-малка степен от Божиите, но поне имаме идея какви са те. Но когато говорим за святост, няма нищо, с което да можем да я сравним. Бог е свят по един уникален начин. Святостта е нещо, което не се намира извън Бога. Всъщност, в известен смисъл можеш да разбереш колко познаваш Бога по това колко добре познаваш святостта. Аз свързвам това по следния начин: Ние благодарим на Бога за Неговата добрина, хвалим Го за Неговото величие, но Му се покланяме заради Неговата святост.
Поклонението е отклик към святостта на Бога. В Стария Завет Бог каза: „Бъдете святи както Аз съм свят“ (Левит 11:44) и в Новия Завет Петър цитира отново думите на Господа „Бъдете святи, защото Аз съм свят.“ ( I Петр. 1:16). И все пак тук се говори за два различни начина за придобиване на святост. Ще сравня тези два начина – този в Стария Завет и този в Новия Завет през следващите няколко седмици.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Аз изявявам, че Бог е свят, заслужава поклонение и че чрез кръвта на Исус аз съм осветен, направен свят и отделен за Бога. Амин.
Прочетете Цялата Статия...
сряда, 1 декември 2010 г.
Напълно изкупен
В посланието към Римляните четем за две царства с два противоположни закона на действие. Дяволският закон е този на грях и смърт, а законът на Божието Царство - на живота в Исус Христос.
“Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.” (Римляни 8:2)
Ние вече не сме в дяволската територия и не сме под закона на дявола. Неговото царство не е приложимо за нас, защото сме в друго царство. Ние сме преместени, пренесени – в дух, душа и тяло. И това преместване става чрез кръвта на Исус – ние сме осветени, отделени за Бога, чрез кръвта на Исус.
Нека сега да разгледаме заключенията, които може да направим във връзка с тялото. Забележете следното: “Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.” (1 Кор. 6:19,20).
Думите “купени с цена” ни връщат назад към темата за изкуплението. Ние сме изкупени от ръката на дявола с кръвта на Исус. Каква част от нас е изкупена? Само нашия дух? Не, и духът и телата ни принадлежат на Бога, тъй като Исус плати пълната цена за изкуплението с кръвта Си.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Аз прокламирам, че съм напълно изкупен от дяволското царство и доведен в Царството на Бога. Духът и тялото ми принадлежат на Бога, защото Исус плати пълната цена за изкуплението със Своята скъпоценна кръв. Чрез кръвта на Исус аз съм осветен, направен свят и отделен за Бога. Амин.
Дерек Принс
Прочетете Цялата Статия...
неделя, 28 ноември 2010 г.
Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра: Какво да сторим, братя?
Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви. (Дея. 2:38) Всеки, който призове името Господно, ще се спаси". (Дея. 2:21) Оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. (Рим. 5:1) На вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си. (Дея. 2:39) И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им. (Мал. 4:6)
Избавете се от това извратено поколение. (Дея. 2:40) Поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено. (Рим. 12:1-2) Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.
Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. (Рим. 8:13-14) И не могат вече да умрат ... и като участници на възкресението, са чада на Бога. (Лука 20:36)
Да славословят Господа за Неговата благост, и за чудесните Му дела. (Псалми 107:15) За да изявят на човешките чада... славното величие на Неговото царство. (Псалми 145:12)
Благословение!
С Божието слово всеки ден...28 Ноември, 2010
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
вторник, 23 ноември 2010 г.
Отделени за Бога
Точно като праведността, освещението не идва чрез полагане на усилия или религия, но само чрез вяра в кръвта на Исус. Да си осветен означава да си отделен за Бога. Сега ние принадлежим на Бога и сме под Неговия контрол - на Негово разположение. Нищо, което не е от Бога, няма право да ни доближава; то стои надалеч чрез кръвта. ...като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината; Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. Колосяни 1:12,13
Доколкото разбирам Писанията, това е вярно и за нас. Ние сме напълно преместени. Не ще бъдем преместени; а по-скоро сме били преместени – дух, душа и тяло. Ние не се намираме вече в територията на дявола и не сме вече под неговите закони. Ние сме в територията на Божия Син и под Неговите закони.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Аз заявявам, че чрез кръвта на Исус аз съм направен свят и съм напълно преместен от дяволската територия в територията на Божия Син. Чрез кръвта на Исус аз съм осветен, направен свят и отделен за Бога. Амин!
Дерек Принс
Прочетете Цялата Статия...
четвъртък, 18 ноември 2010 г.
Почит към кръвта
Докато разглеждаме освещаващата сила на кръвта на Исус, нека да изследваме един пасаж от Евреи, който говори за отстъпника – човекът, който се отвръща от християнската вяра, след като я е познал и открито отрича и отхвърля Господ Исус Христос. Този пасаж говори за всички святи неща, който той изоставя и в известен смисъл осквернява:
Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен и е оскърбил Духа на благодатта? Евреи 10:29
Много ясно виждаме от този стих, че ние сме осветени чрез кръвта на завета. Но тук се говори за човек, който е бил осветен чрез кръвта на Новия Завет и след това се връща назад. Нека по-отблизо да разгледаме какво означава „да потъпчеш под нозете си“ кръвта на Исус. Този стих има връзка с церемонията извършвана по време на Пасхата когато кръвта се намазва по стълбовете и подпорите на вратата, но никога по прага. Никога не трябва да показваме неуважение към кръвта на Исус.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Аз изявявам изключителната си почит към кръвта на завета, чрез която аз съм осветен, направен свят и отделен за Бога. Амин
Дерек Принс
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
понеделник, 15 ноември 2010 г.
Зная от къде съм дошъл и на къде отивам
Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. (Йоан 14:6) Ако пребъдвате в Моето учение... ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. (Йоан 8:31-31) Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. (Йоан 6:35) Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века: Да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света. (Йоан 6:51)
Защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси. (Рим. 10:13) Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. (Рим. 10:9-10) Всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот. (Йоан 3:15)
Няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса. (Рим. 8:1) Но...Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. (Йоан 12:48)
Молитва: Господи, Твоето слово е истински живот за жадния, онеправдания и отхвърления и за този, който наистина иска да те намери и аз искам да съм жаден винаги за Теб, да Те търся и да Те намеря. Да намеря този живот, за който Ти говориш и за който Твоя Син дойде на земята като Спасител на всички жадни за правда. Амин!
С Божието слово всеки ден...15 Ноември, 2010
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
сряда, 10 ноември 2010 г.
Добрата изповед
Религиозните хора мислят, че са святи, когато изтъкват колко са грешни. Те си мислят. че проявяват самонадеяност ако твърдят, че са праведни. Всъщност изпадаме в религиозност, когато продължаваме да говорим за провалите, непостоянството и злините, които сме извършили. В църквата, в която израснах, всяка неделя сутрин трябваше да казваме: „Прости на нас, нещастните престъпници.“ Не ми се искаше да съм нещастен престъпник, но когато поглеждах към другите престъпници можех със сигурност да се съглася, че всички ние бяхме нещастни. В крайна сметка си казах, „Ако всичко, което религията може да свърши, е да ме направи нещастен, аз всъщност мога да бъда престъпник и без да съм религиозен и дори и наполовина толкова нещастен.“ И аз станах такъв до момента, в който срещнах Господа.
Езикът на религията винаги говори: „Ние сме нещастни престъпници; съгрешили сме и сме се отклонили от Божите пътища като загубени овце. Извършили сме това, което не е трябвало да вършим и сме оставили несвършени нещата, които е трябвало да извършим.“ Не бих могъл да кажа тези думи сега - иначе бих бил лицемер. Как бих могъл да се моля за победа над греха в понеделник сутрин ако знаех, че идната неделя ще кажа, че съм съгрешил и съм се отклонил, че съм извършил това, което не е трябвало и съм оставил несвършено това, което е трябвало да извърша? Това напълно би подкопало основата на моята вяра. И все пак, то звучи толкова хубаво, и толкова благочестиво. Нека да съобразим изповедта си с Божието Слово и да вярваме: Чрез кръвта на Исус аз съм оправдан, направен праведен сякаш никога не съм съгрешавал. Кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях. (1 Йоан 1:7)
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Моята изповед е в съгласие с Божието Слово и аз изповядвам: Чрез кръвта
на Исус аз съм оправдан, направен праведен така сякаш никога не съм съгрешавал. Амин.
Дерек Принс
Прочетете Цялата Статия...
събота, 6 ноември 2010 г.
Очите ти ще видят царя в красотата му
И надеждата ти няма да се отсече. (Притчи 24:14)
Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око. (Отк. 1:7) Когато дойде Човешкият Син в славата Си, тогава ще седне на славния Си престол. (Матей 25:31) Господ ще бъде с нас във величието Си. (Исая 33:21) Очите ти ще видят царя в красотата му. (Исая 33:17) Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар. (Исая 33:22)
Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум. Но вие веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, и людете му за веселие, Аз ще се радвам на Ерусалим, и ще се веселя за людете Си, и няма да се чува вече в него глас на плач нито глас на ридание. Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, нито старец, който да не е изпълнил дните си. (Исая 65:17-20) И жителят няма да рече: Болен съм. (Исая 33:24) Те ще построят къщи, и ще живеят в тях; Ще насадят лозя, и ще ядат плода им. Няма те да построят, а друг да живее там. Няма те да насадят, а друг да яде; Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, и избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си. Не ще се трудят напразно, нито ще раждат чада за бедствие; Защото те са род на благословените от Господа, тоже и потомството им. Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям, и докато ще говорят те, Аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама както вола, и храна на змията ще бъде пръстта. Не ще повреждат нито ще погубват в цялата Ми света планина, казва Господ. (Исая 65:21-25)
Отклик на вяра: Господи, нека да останем основани и твърди във вярата, и без да се помръднем от надеждата, открита ни в благовестието, което сме чули, и което е било проповядано на всяка твар под небесата. (Кол 1:23) Амин!
Благословение!
С Божието слово всеки ден.
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
петък, 29 октомври 2010 г.
Отхвърлен съм отпред очите Ти, но пак ще погледна наново към светия Твой храм.
Светлина за всеки ден...
Сутрин
Но Сион рече: Иеова ме е оставил, И Господ ме е забравил. Може ли жена да забрави сучещото си дете Та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието. И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа. Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги - Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог - В изобилието на гнева Си скрих лицето Си от тебе за един миг; Но с вечна благост ще се смиля за тебе, Казва Господ Изкупителят ти.
Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой. Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.
Йона 2:4; Исая 49:14-15; Плача на Еремия 3:17-18 - Псалми 44:23 - Исая 40:27 - Исая 54:8; Псалм 43:5 - 2 Кор. 4:8-9.
Когато сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя
Вечер
Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто? Господи, издигни над нас светлостта на лицето Си - Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето? Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. Понеже всичко е суета и гонене на вятър - Оставиха Мене, извора на живите води И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.
Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя - Защото ще изливам вода на жадната земя - Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.
Исая 41:17; Псалм 4:6 - Еклисиаст 2:23-24, 17 - Ерем. 2:13; Йоан 6:37 - Исая 44:3 - Мат. 5:6; Псалм 63:1.
Посвещение всеки ден - сутрин и вечер от Самуел Багстер (1772-1851), 24 Октомври
Пламен Шопов, http://svetlina-za-vseki-den.blogspot.com/
Благословение!
Michael W Smith - Above All (Над Всичко)
Прочетете Цялата Статия...
понеделник, 25 октомври 2010 г.
Защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му
Светлина за всеки ден...
Сутрин
Малкият имот на праведния е по-желателен от богатството на мнозина нечестиви - По-добро е малкото със страх от Господа, нежели много съкровища с безпокойствие - А благочестието със задоволство е голяма печалба. А, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.
Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; храни ме с хляба, който ми се пада. Да не би да се преситя, и се отрека от Тебе и да кажа: Кой е Господ? Или да не би да осиромашея та да открадна, И да употребя скверно името на моя Бог. Дай ни днес ежедневния хляб.
Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя".
Лука 12:15; Псалм 37:16 - Притчи 15:16 - 1 Тим. 6:6,8; Притчи 30:8-9 - Мат. 6:11; Мат 6:25; Лука 22:35 - Евреи 13:5.
Духът е, който дава живот.
Вечер
Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух.
Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.
Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
Йоан 6:63; 1 Кор. 15:45 - Йоан 3:6 - Тит 3:5; Рим 8:9-11; Гал. 2:20 - Рим. 6:11.
Посвещение всеки ден - сутрин и вечер от Самуел Багстер (1772-1851), 23 Октомври
Пламен Шопов, http://svetlina-za-vseki-den.blogspot.com/
Благословение!
Прочетете Цялата Статия...
неделя, 24 октомври 2010 г.
Праведен и оправдан
Затова много повече сега, когато се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. ( Римляни 5:9)
Винаги, когато срещнем думата оправдан в Библията, можем да я заменим с думата праведен. Това важи като за старозаветния еврейски, така и за новозаветния гръцки език. Преводачите на версията на Кинг Джеймс на Библията поред са превеждали думата или като „праведен”, или като „оправдан”. Те са гледали да използват думата оправдан в контекста на законовите процеси, а думата праведен в контекста на практичния живот. Но всъщност това е една и съща дума.
Проблемът идва с употребата на думата оправдан, която често се използва за компромисно решение при спор в съдебната зала на небето. Но тази практика означава използването само на половината от значението на думата. Да бъдеш оправдан значи да бъдеш направен оправдан или праведен. Думата праведен се свежда до мястото, на което живеем – нашия дом, работно място или лични взаимоотношения. Оправдан изразява юридическа формалност, проведена в съдебна зала. Писанието казва (и това е напълно основателен и правилен превод), че сме били направени праведни чрез кръвта на Исус. Ние не можем да се считаме оправдани, ако не сме били направени праведни. Оправдаването е нещо повече от една правна церемония или смяна на етикет. То е промяна на характера и живота и тя се поражда от кръвта на Исус. Ние сме били направени праведни с праведност, която не е наша собствена – праведността на Исус Христос.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Заявявам, че чрез Неговата кръв аз съм бил направен праведен с правда, която не е моя собствена. Чрез кръвта на Исус аз съм оправдан, направен праведен, сякаш никога не съм съгрешавал. Амин.
Дерек Принс
Светлина за всеки ден
Пламен Шопов,http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
събота, 23 октомври 2010 г.
Помни, Господи, благите Си милости!
"Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века." (Псалм 25:6)
Светлина за всеки ден...
Има моменти в нашия живот, когато се чувстваме изоставени от всички или самотни. Намираме се в ситуация, в която не виждаме изход. Но Бог не ни е изоставил и не ни е отхвърлил. Невъзможното за нас, е възможно за Него. Той иска да се обърнем към Него и нека не пропускаме този момент, а да застанем пред Него с думи на молба:
Молитва: Мили Боже, в Твоето слово се казва, че Ти още от началото си бил винаги с нас, още от древни времена до сега. И аз искам да имам винаги тази вяра, че Ти винаги си тук до мен. Нека никога да не забравям тази Твоя истина, когато се чувствам самотен, че Ти не си ме изоставил и си винаги с мен. Тази Твоя увереност, която Ти ми даваш да бъде винаги в мен и да не ме напуска. Нека да усещам и да чувствам постоянно Твоето присъствие и Твоята любов, която имаш към всички нас. Благодаря Ти за мира, Христовият мир, който Ти ми даваш в този момент. Амин!
По тема от http://www.foodforthepoor.org/prayer/
23 Октомври, 2010
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
сряда, 20 октомври 2010 г.
Мир и увереност!
В книгата Исая четем за един друг резултат от праведността в християнския живот: „Правдата ще издейства мир; и сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.“ Исая 32:17
В този стих виждаме три резултата от праведността: мир, покой и увереност. Всички те идват от осъзнаването, че сме били направени праведни с праведността на Исус Христос. Друг резултат е описан в Римляни 14:17: „Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.“ Предишният откъс ни показа, че праведността води до дързост; днес прибавяме към това мир, покой, увереност и радост. Всички тези неща са продукт на праведността. Ако не приемем праведността на Христос чрез вяра, ще се борим и ще се опитваме да спечелим всички тези други характеристики без да можем да го постигнем. Много е тъжно да гледаш християни, които се опитват да бъдат радостни или спокойни или искат да се отпуснат и да бъдат уверени. Някой им е казал, че трябва да са такива. Но от опит знам, че когато наистина придобият увереността от прощението на греховете и праведността чрез вяра, те ще открият, че това просто се случва. Радостта избликва естествено. Мирът идва без усилие. Увереността е налице. Дързостта се изявява. Основният проблем е да накараме хората да осъзнаят, че те са станали праведни с праведността на Исус Христос.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Аз изповядвам, че съм направен праведен с Неговата праведност и стъпвам с вяра в мира, увереността и радостта, които това осъзнаване носи. Чрез кръвта на Исус аз съм оправдан, направен праведен така сякаш никога не съм съгрешавал.
Амин.
Дерек Принс
Пламен Шопов,http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
четвъртък, 14 октомври 2010 г.
Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг!
Светлина за всеки ден
А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име. (Йоан 1:12)
Кой може да опише или премери любовта на Бог? Бог е любов. (1 Йоан 4:16) Но факта, че Бог е любов не означава, че всичко е приятно, чудесно и щастливо и това, че Бог е любов не означава също, че Бог не допуска наказание за греха. Божествената святост изисква наказание за греха, но Божията любов дава изход и спасение за съгрешилия и това е кръвта на Исус Христос, чрез който получаваме опрощение и освобождение от робството на греха.
Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като бяла вълна. (Исая 1:18)
Това беше Божията любов, която изпрати Исус Христос на кръста. Няма значение какъв грях сме извършили, няма значение колко черен, мръсен, срамен или ужасен може да бъде, Бог ви обича, понеже е наш Създател.
Но въпреки това тази Божия любов, която е несравнима, безпогрешна и вечна, която достига до всеки един от нас може да бъде отхвърлена. Бог няма да насили никой от нас, противно на волята му. Наш е изборът, да я приемем. Никой няма да го направи вместо нас.
Апостол Павел казва в посланието си: И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога. (2 Коринтяни 5:20)
По тема от Били Греъм (Day By Day Devotion)
http://www.billygraham.org/dailydevotion.asp
Молитва: Небесни Татко (Боже), Твоята любов ме завладява, тя прониква в мен, тя е в всяка моя клетка и въпреки моя грях Христовата смърт на кръста ме очиства от моите грешки в миналото и аз ставам нов човек, новороден, роден от Твоя Дух (Святия Дух).
Исус казва: Трябва да се родите отгоре. Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство. (Йоан 3:3-7)
Аз приемам тази милост и благодат от Теб, Господи. Благодаря Ти, че ме направи нов човек, новороден отгоре. Амин!
Благословение!
Пламен Шопов,http://bojieto-slovo.blogspot.com/
http://biblia.duh-i-istina.net/
Прочетете Цялата Статия...
вторник, 12 октомври 2010 г.
Дързост чрез праведност
Бих искал да направя този стих личен: „Който за теб и мен направи грешен Исус, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Исус праведни пред Бога“. Тук има пълна размяна: Исус беше направен грешен поради нашия грях, така че ние да станем праведни с Неговата праведност. Тази праведност е на наше разположение чрез вяра в Неговата кръв. Праведността произвежда сигурни и незабавни резултати както е казано в Писанието. Всъщност, начинът ни на живот, отношението ни, взаимоотношенията ни и ефективността на християнския ни живот и дела на служение зависят от това доколко осъзнаваме, че сме направени праведни. Притчи 28:1 четем: „Нечестивите бягат без да ги гони някой, а праведните са смели като млад лъв“. На много християни днес им липсва смелост. Те са плахи и непрекъснато се защитават; склонни са да отстъпват когато се с блъскат със злото или с дявола. Истинската причина се корени в това, че не оценяват факта, че са праведни в очите на Бога – точно толкова праведни колкото и Самият Христос. Когато осъзнаем тази истина, това ни прави смели.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи (Небесни Татко), за кръвта на Исус. Аз прокламирам, че съм направен праведен с Неговата праведност и стъпвам с вяра в дързостта, която това осъзнаване носи. Чрез кръвта на Исус аз съм оправдан и съм направен праведен така сякаш никога не съм съгрешавал. Амин.
Дерек Принс
Благословение!
http://bojieto-slovo.blogspot.com/
http://biblia.duh-i-istina.net/
Прочетете Цялата Статия...
неделя, 10 октомври 2010 г.
Какъв благословен Господ!
Светлина за всеки ден
Какъв благословен Господ! Той всеки ден ни носи товара и също Той ни даде спасението. (Псалм 68:19)
Едуард Далберг (Edward Dahberg), писател и общественик споделя: „ На 19 г. аз бях чужд на себе си, на 40 г. си зададох въпроса: Кой съм аз?, на 50 г. установих: Аз никога няма да разбера.”
В това объркване и незнание живеят повечето от хората. Според социологът Джим Калууд, повече от 90 % от хората реално не знаят кои са всъщност. Защо са създадени на този свят.
Библията казва, че човек има вечен дух. Когато Бог създаде човека за първи път, Той му вдъхна живот.
И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. (Битие 2:7)
Нашата душа е духовната същност, сърцевината, вечната и реална личност, която няма да има почивка докато не се обърне към Исус Христос, Нашия Спасител, чрез който имаме достъп до Нашия Създател Бог (Отец).
Защото чрез Него (Исус) и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух. (Ефесяни 2:18)
И който ходатайства за нас:
Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него (Исус), понеже всякога живее да ходатайства за тях. (Евреи 7:25)
По Били Греъм (Day By Day Devotion)
http://www.billygraham.org/dailydevotion.asp
Молитва: Небесни Татко (Отче) не искам да живея в незнание и неизвестност, затова се обръщам към Теб и приемам Твоя Син Исус Христос за мой Спасител. Аз разбирам, че имам достъп до Теб само чрез Твоя Син, който проля кръвта си на кръста за моите грехове.
Ти не си ме създал случайно. Ти знаеш всичко за мен. Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища. (Псалм 139:3)
И имаш цел в моя живот. Ти си казал да дадем товара си на Теб и да вземем Твоя, защото Твоето бреме е леко и Ти ще ни успокоиш. (Матея 11:28-29)
Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко. (Матея 11:30)
Благодаря Ти Отче! Амин.
Благословение!
Пламен Шопов,http://bojieto-slovo.blogspot.com/
http://biblia.duh-i-istina.net/
Прочетете Цялата Статия...
сряда, 6 октомври 2010 г.
Оправдан даром!
„...с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше. Римл. 3:24,25
Радвам се, че думата „даром“ е употребена в този пасаж. Проблемът с религиозните хора е, че те винаги се опитват да заслужат изкуплението си и никога не успяват. Те са вечно недоволни и никога не са спокойни, защото си мислят, че все трябва да направят нещо, за да станат праведни. Това няма да стане никога. Ние се оправдаваме само чрез вяра в кръвта на Исус. Нека погледнем в Римл. 4:4: „А на този, който върши дела (религиозният човек), наградата му се не счита
като благодеяние, но като дълг.“ Много хора си мислят, че ако винаги са живели праведно и са изпълнили задълженията си, Бог им дължи праведност или оправдание – че това е дълг, който им се полага. Но всъщност Бог не дължи нищо на никого. Забележете стих 5: „А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.“ Първото нещо, което трябва да направим е да спрем да се опитваме да направим себе си праведни. Да спрем да се опитваме да бъдем „малко по-добри“. Спри всичко това. Това, което трябва да направим, е просто да вярваме. Толкова е просто. В противен случай никога няма да успеем.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Аз прокламирам, че съм оправдан даром чрез Неговата благодат. Вярвам в Този, Който ме оправдава и моята вяра ми се счита за праведност. Чрез кръвта на Исус аз съм оправдан, направен съм праведен така сякаш никога не съм съгрешавал. Амин.
Дерек Принс
Прочетете Цялата Статия...
неделя, 3 октомври 2010 г.
Противниците на Израел няма да успеят - Карикатура!
Господ на Силите е с нас! Прибежище е нам Якововият Бог! (Псалм 46:7,11)
Прочетете Цялата Статия...
Абортът - Тихия Холокост
Gianna Jessen - Родена от Аборт
От Австралия Gianna Jessen разказва как е била родена в клиника за аборти и как е оцеляла интервенция със солен разтвор, която е трябвало да я умъртви.
Бременна на седем месеца и половина майка й решава да отиде в клиника за аборти в Лос Анжелис.
Гледайте цялата история...
Прочетете Цялата Статия...
четвъртък, 22 юли 2010 г.
How Great Is Our God - Chris Tomlin - Колко велик е нашия Бог - Крис Томлин
Колко велик е нашия Бог, пейте с мен
Колко велик е нашия Бог и всички ще видят
Колко велик, Колко велик е нашия Бог
С блясъка на Цар, облечен във величие и мощ
Нека цялата земя се радва, цялата земя да се радва
Облякъл се в светлина, тъмнината се опитва да се скрие
И трепери при Неговия глас, трепери при Неговия глас
Колко велик е нашия Бог, пейте с мен
Колко велик е нашия Бог и всички ще видят
Колко велик, Колко велик е нашия Бог
Името Ти е над всички имена, достоен Си да Те хвалим
Сърцето ми ще пее колко велик е нашия Бог
Колко велик е нашия Бог!
Прочетете Цялата Статия...
вторник, 20 юли 2010 г.
Две посоки на прощение - Дерек Принс
Ако всичките ни грехове са простени, ние имаме пълните права на изкуплението. Но ако има в живота ни някакъв грях, който не сме изповядали – и следователно не е простен – нямаме пълните законни права на изкуплението в тази област. Сатана все още има претенции там. Доказвал съм това много пъти в служението на освобождение. Ако сатана има някакви претенции, той няма да се откаже от тях. Можете да му крещите в лицето или да постите цяла седмица, но няма да промените положението, защото сатана знае, че има законни претенции, които все още не са уредени.
Друг често срещан начин, по който вярващите предоставят законни основания за претенции на сатана в техния живот, е като не прощават на другите. Исус ни учеше, че ние сме простени от Бога в същата мярка, в която прощаваме на другите. Трябва да се молим: „И прости ни дълговете [прегрешенията] ни, както и ние
прощаваме на нашите длъжници [онези, които са прегрешили против нас]” (Матея 6:12). Нямаме право да искаме от Бога прошка по-голяма от мярката, с която ние прощаваме на другите. (Виж стихове 14-15.) Следователно, ако има хора, на които не сме простили, в същата мярка и ние не сме простени от Бога. С други думи, всяка област на непростителност в нашия живот е област, в която сатана все още има законни претенции. Каквото и да правите не можете да го изгоните, докато не простите на когото имате да прощавате.
Прощението е една от най-прекрасните дума на всички езици. Какво прави тази дума толкова специална и красива? Разгледайте някои от резултатите, които произтичат от прошката: помиряване, мир, хармония, разбиране, общение. Колко отчаяно днешният ни свят се нуждае от тези неща!
За разлика от това, обаче, разгледайте някои от следствията, произтичащи от това да не простим и да не получим прошка: огорчение, кавга, дисхармония, омраза и война. На моменти изглежда като че ли цялата човешка раса е застрашена да бъде погълната от тези зли, негативни сили. Ако някога изобщо се издигнем над тези обстоятелства, то ще бъде единствено като научим и прилагаме принципите на простителността.
Има две посоки на прощение, които са представени в Библията. Те са изобразени чрез великия символ на нашата християнска вяра: кръста. Кръстът има две греди – една вертикална и една хоризонтална – които представляват двете посоки на прощението. Вертикалната греда представлява прощението, което всички ние трябва да получим от Бога и то може да се получи единствено чрез нашето отъждествяване с жертвата и възкресението на Исус Христос. Хоризонталната греда представлява взаимоотношенията ни с другите хора и тя говори за прощението, което, в този случай, има две посоки: прошката, която трябва да получим от другите и прошката, която трябва ние да дадем на другите. И още веднъж, единственото място, на което можем да получим благодатта за този вид прощение, е кръстът.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Заявявам, че приемам не само прощението на Бога; аз се отварям да приема и прощението на другите и им давам също така и своята прошка. Чрез кръвта на Исус всичките ми грехове са простени. Амин.
Дерек Принс
Прочетете Цялата Статия...
четвъртък, 15 юли 2010 г.
Създадени и купени от Него
Терминът изкупление означава „да се откупи обратно”. Ние сме били роби, изложени за продан на сатанинския пазар за роби. Апостол Павел казва: „А пък аз съм от плът, продаден под греха” (Римляни 7:14). В римската култура през онези дни да продадеш някого като роб е означавало да го продадеш под надвиснало копие. Той заставал върху каменен блок с протегнато копие над главата му. Когато някой го видел да стои така, той разбирал, че човекът е за
продан като роб.
В това твърдение Павел всъщност казва: „Грехът е копието над главата ми, което е причината да бъда продаден като роб на пазара за роби.” Там сме били и ние – всички, продадени заедно с Павел като роби заради греховете ни. Но един ден Исус дошъл на пазара и казал: „Аз ще ги купя.” Каква е цената? Кръвта на Исус. Ние сме били изкупени от царството на сатана и въведени в царството на Бога.
Робът не избира каква работа ще върши за господаря си. Един роб може да бъде готвач, друг – проститутка, това е решение на господаря му. Така сме били и ние. Някои може да са били достойни за уважение роби, но те не са били по-добри от онези, които не са били толкова почитани. Не презирайте проститутките или алкохолиците, защото решението на техния господар ги е направило такива, каквито са. Сатана е решил какви да бъдат те, но кръвта на Исус разчупва неговата власт и ги освобождава от плановете на дявола.
Ето една притча, която веднъж разказах на група полинезийски маори, които са невероятни дърворезбари, за да илюстрирам цената, която Исус плати, за да ни изкупи от греховете ни. Имало едно време едно момче, което издялало красива малка дървена платноходка. Един ден то я пуснало в океана да поплува, но вятърът променил посоката си и я отнесъл в открито море. Тъй като не успял да си я върне, той се прибрал в къщи без нея. Следващият прилив върнал обратно лодката и тя била намерена от един човек, който се разхождал по брега на морето. Той разгледал платноходката и видял колко красиво била изработена, затова я продал на един собственик на магазин, който я почистил и я изложил на витрината, като й сложил цена за продан. След известно време момчето минало покрай този магазин и видяло своята лодка. Веднага разбрал, че това е неговата платноходка, но нямало как да го докаже. И така, ако си я искал обратно, той знаел, че ще трябва да си я купи. Хванал се на работа, за да спечели пари, като миел коли, косял морави и вършел и други неща. Когато най-накрая събрал необходимата сума, отишъл в магазина и купил лодката си. Взел я в ръце и притискайки я към гърдите си, казал: „Сега си моя! Аз те направих и аз те купих.” Представете си себе си като тази лодка. Може да се чувствате неспособни или безполезни; може да се питате дали Бог наистина Го е грижа. Но Господ ви казва: „Сега сте мои два пъти – Аз ви създадох и Аз ви купих; вие сте изцяло мои.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Заявявам, че Господ ме е създал и ме е купил и аз съм напълно Негов. Чрез кръвта на Исус аз съм изкупен от ръката на дявола. Амин.
Дерек Принс Прочетете Цялата Статия...
понеделник, 5 юли 2010 г.
Извадки от книгата „Зад завесата”
Историята на Гюлшан Естир преразказана от Телма Сангстер
Фондация „Библейска лига"
Срещата на една бивша мюсюлманка, болна и парализирана на легло с Исус, нейното изцеление, промяната в живота й и нейното посвещение на делото на благоветствието за нашия Спасител, Откупител и Изцелител Исус Христос.
- Не е честно аз, саката и безполезна, да съм жива, а той да е мъртъв - мислех си аз. - Боже, не мога да живея така вероятно още тридесет години. Моля Те, вземи ме при татко.
Защо Бог беше толкова далеч и така мълчалив? Може би предците ми са направили голям грях. Може би Бог искаше да види в мен повече търпение... да, но аз бях търпелива и въпреки това все още бях болна. Ако Той не ми помогне, щях да намеря друг начин да се освободя от немощното си тяло. Но как? Да се обеся? С единствената ми ръка би било невъзможно. Да се отровя? От къде да намеря отрова? Ако можех да намеря нож или ножици... бяха заключени. Тези мисли бяха заменени от друга:
- Никога няма да бъдеш в Рая с татко и мама, ако сложиш край на живота си.
Като член на фамилия Саид имах правото да вляза в Рая дори и ако не успеех да спазя петте стълба на исляма, но самоубийството щеше да ми отнеме това право.
Тогава сигурно никога няма да бъда изцелена. Сърцето ми се сви и от очите ми потекоха сълзи. Точно тогава в своята безпомощност започнах да говоря на Бог, наистина да Му говоря - не като мюсюлманин, който използва заучени молитви и се обръща към Бога като през дълбока пропаст. Подтикната от огромната празнота вътре в мен се молех, сякаш говорех на Един, Който знае нуждите ми и обстоятелствата.
- Искам да умра - повтарях аз. - Не искам да живея повече и това е последната ми дума.
Не мога да обясня как, но съм сигурна, че думите ми биваха чути. Сякаш се вдигна някаква завеса, която ме делеше от източника на мир. Увих се добре в шала си, за да не ми е студено, и продължих да се моля още: но какъв ужасен грях съм сторила, че си ме оставил да живея по този начин? - проплаках аз. - Още когато съм се родила, майка ми е починала, след това си ме направил инвалид, а сега взе и баща ми. Кажи ми, защо си ме наказал така жестоко.
Тишината беше толкова дълбока, че чувах как бие сърцето ми. Няма да те оставя да умреш, ще опазя живота ти.
Беше тих, нежен глас, подобен на полъх, който мина над мен. Сигурна съм, че чух глас, че той говореше на Тоя език и че с него дойде нова свобода да се обръщам към Бога, Най-висшето Същество, който дотогава с нищо не ми беше показал, че знае за съществуването ми. Какъв е смисъла да ме опазиш жива попитах. Парализирана съм. Докато татко беше жив, споделях всичко с него. Сега всяка минута ми се струва като сто години. Отне баща ми и ме остави без надежда без причина да живея.
- Отново чух гласа, звучен и тих. Кой отвори очите на слепите, кой изцели болните кой освободи прокажените и кой възкреси мъртвите? Аз съм Исус, син на Мария. Прочети за мен в Корана.Не знам колко дълго продължи разговорът – пет мин. Половин час?
- Добре - казах аз. - Сега би ли й направила под-вързия.
Вечерта, когато всички утихнаха, отворих зелената, копринена подвързия и извадих Корана на урду. За момент задържах книгата в ръка. Много исках отново да чуя гласа, който ме уверяваше, че молитвите ми са чути и има надежда за изцеление. Инстинктивно разбирах, че за да го чуя отново, трябва да го послушам и да чета. И така, изпълнена с любопитство и тъга и без ни най-малка представа колко важно нещо правех, казах Бисмиллах, отворих книгата и започнах да чета:
,Ангелите рекоха: „О, Мариам! Аллах те благовества за Слово от Него, Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. И той ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, ще бъде от праведниците." (сура 54-55) - Бел. ред.).
- О, Исусе, сине на Мария, в свещения Коран се казва, че си възкресявал мъртви, изцелявал си прокажени и си вършил чудеса. Изцели и мен.
Когато се молех с тази молитва, вярата ми се усилваше. Странно, но през всичките години, докато отправях мюсюлмански молитви, не се почувствах сигурна, че ще бъда изцелена. Взимах броеницата, която донесох от Мекка, започвах с Бисмиллах всяка молитва, а в края добавях: „О Исусе, Сине на Мария, изцели ме." Постепенно молитвата ми се променяше, докато накрая между молитвите с всяко мънисто казвах: „О, Исусе, Сине на Мария, изцели ме." Колкото повече се молех, толкова повече ме привличаше тази неясна, второстепенна личност в свещения Коран, притежаваща власт, за която дори Мохамед не е претендирал. Къде пишеше, че Мохамед е изцелявал болни и е възкресявал мъртви?
- Само ако можех да говоря с някого - въздишах аз, но нямаше с кого. Затова продължих да се моля на пророка Исус, очаквайки да разбера повече.
Една сутрин, както обикновено, ме събудиха в 3 часа. Седях в леглото и четях стиховете, запечатали се вече в сърцето ми. Четях думите, а сърцето ми се молеше: „О, Исусе, Сине на Мария, изцели ме”. Изведнъж спрях и на висок глас изговорих мисълта, която напираше в ума ми:
- Вече толкова дълго се моля, а още съм парализирана.
Чух как някой бавно стана от леглото, за да приготви водата за ритуалното умиване преди сутрешната молитва. След малко леля щеше да дойде да ме види. Съзнавах всичко това, но мислите ми бяха изцяло съсредоточени върху моя проблем. Защо не получавах изцеление, въпреки че се молех вече три години?
- Виж, ти си жив и си на небето, а в свещения Коран пише, че си изцелявал хора. Можеш да изцелиш и мен, а аз все още съм парализирана.
Защо нямаше отговор, а само тази каменна тишина като подигравка на молитвите ми?
Произнесох отново името му и с отчаяние го помолих да облекчи състоянието ми. Пак нямаше отговор. Тогава извиках разтреперана от болка:
- Ако можеш, изцели ме - ако не, кажи ми. Нямах сили да продължавам така.
Трудно ми е да опиша с думи какво се случи после. Цялата стая се изпълни със светлина. В началото си помислих, че е от нощната лампа до леглото. Ала видях нейната едва мъждукаща светлина. Може би изгревът? Беше прекалено рано за него. Светлината ставаше все по-ярка; накрая стана по-светло от ден. Покрих се с шала. Много се уплаших.
После ми хрумна, че може градинарят да е включил външните лампи, за да освети дърветата. Правеше го понякога, за да опази зрелите мангови плодове от крадци или да полее на прохлада.
Надникнах изпод шала. Вратите бяха плътно затворени, прозорците - закрити с пердета и капаци. Различих фигури в дълги роби, застанали в средата на светлината на няколко крачки от леглото ми. Имаше дванадесет фигури в редица, а фигурата в средата, тринадесетата, беше по-голяма и по-светла от останалите.
- О, Боже - извиках аз и пот изби по челото ми. Наведох глава и се помолих.
- О, Боже, кои са тези хора и как влязоха тук през затворените прозорци и врати?
Изведнъж чух глас:
- Стани. Това е пътят, който търсеше. Аз съм Исус, Синът на Мария, комуто се молеше. Сега стоя пред теб. Стани и ела при мен.
Започнах да плача.
- О, Исусе, саката съм. Не мога да стана. Той каза:
- Стани и ела при мен. Аз съм Исус.
Докато се двоумях, той повтори същите думи. Продължавах да се съмнявам и той каза за трети път:
- Стани.
Аз, Гюлшан фатима, парализирана и прикована на легло в продължение на деветнадесет години, почувствах как в за мъртвелите ми крайници потича нова сила. Стъпих на пода и се изправих. Направих няколко крачки и паднах в подножието на видението. Къпех се в пречиста светлина, а тя грееше като слънцето и луната взети заедно. Светлината освети сърцето и ума ми и в този момент много неща ми станаха ясни.
Исус постави ръка на главата ми и аз видях в нея дупка, през която върху дрехите ми се спускаше лъч светлина и правеше зелената ми рокля да изглежда бяла.
Той каза:
- Аз съм Исус. Аз съм Емануил. Аз съм Пътят, Истината и Животът. Жив съм и идвам скоро. От днес ти си мой свидетел. Това, което видя с очите си, предай го на моя народ. Народът ми е твоят народ. Остани вярна и им предай това.
Той каза:
- Сега пази тази дреха и тялото си неопетнени. Където и да отидеш, ще бъда с теб. От днес ще се молиш така: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Ти. Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин."
Накара ме да повторя молитвата и тя влезе дълбоко в сърцето и ума ми. Съдържаше едновременно красива простота и дълбочина и много се различаваше от молитвите, които бях учила от малка. В нея Бог се нарича „Отец" - това име се запечата в сърцето ми и изпълни празнотата в него.
Исках да остана там, в нозете на Исус, да се моля и да изговарям новото име на Бог - „Отче наш"... но Исус имаше да ми каже и друго:
- Чети в Корана, аз съм жив и идвам скоро. Това го бях учила и затова вярата ми в чутото порасна.
Исус каза още много неща. Изпълних се с радост.
Не мога да я опиша.
Погледнах ръката и крака си. По тях имаше плът. Ръката ми не беше съвършена, но въпреки това имаше сила, не беше вече суха и закърняла.
- Защо не я направиш съвсем невредима? - попитах аз.
Получих любящ отговор:
- Искам да бъдеш мой свидетел. Фигурите се издигнаха нагоре и изчезнаха. Исках Исус да остане още малко и извиках натъжена. После светлината си отиде и се озовах сама в средата на стаята, облечена в бяла дреха, с натежали от ослепителната светлина очи. Сега дори нощната лампа ги дразнеше и клепачите ми тежко се спускаха върху тях. Слепешком се приближих към шкафа до стената. В едно чекмедже намерих слънчеви очила - носех ги в градината. Сложих ги и вече спокойно можех да отворя очи.
Внимателно затворих чекмеджето, обърнах се и огледах стаята. Изглеждаше както когато се събудих. Часовникът продължаваше да тиктака на масичката до леглото; показваше почти 4 часа. Вратата беше плътно затворена; на прозорците висяха пердетата, пуснати докрай. И въпреки всичко очевидно не си бях въобразила случката, защото имах доказателство в тялото си. Направих няколко стъпки и още няколко. Ходех от стена до стена, напред-назад, напред-назад. Крайниците на парализираната половина от тялото ми бяха несъмнено здрави. О, каква радост изпитвах!
Благословение!
Прочетете Цялата Статия...