Истината за Йов! Джим Ричардс (The Truth About Job - Jim Richards)
Йов защитава пътищата си пред Бог, че е правдив. Изглежда, че няма нищо нередно с него. За всички тези лоши неща, които се случиха с него, Бог е прав каквото е направил, но аз въпреки това ще защитавам себе си. Даже и да ме убие, аз ще продължавам да вярвам в Него и да защитавам себе си.
Това е, което ние не трябва да правим. Ние не трябва да защитаваме себе си, ние сме в Исус Христос. Ние не се нуждаем от защита, не трябва да представяме защита, защото Бог не ни обвинява. Това, което ни обвинява е закона, човека, съзнанието, легализма. Бог никога не обвинява, не използва обвинението. Ние не трябва да се защитаваме пред Бог. Ако нещо трябва да защитим е сърцето ни, което ни обвинява.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Йова, защото беше праведен пред своите си очи. (Йов 32:1)
Йов поддържа правдата си, че той е прав и неговите пътища са прави, въпреки, че не разбира какво Бог прави. Приятелите на Йов имат също неправилно разбиране, те се опитват да го обвинят, че той е съгрешил в живота си, че има нещо не както трябва при него - грях. Всички бяха с неправилно разбиране, по начина по който те искаха да решат проблема. Нека да разгледаме теологията на Йов. Какво Йов мисли? Бог ни е казал, да не нараняваме другите и въпреки това, ние си мислим, че Той може безразборно да ни наранява. Това е интересно.
Бог може да наранява, а ние не можем. Това е начин да кажем, че ние сме по праведни от Бог, отколкото Той. Никой не може да каже това. Но това е начина по който много християни живеят. Ако Бог иска да убие, убива, да заличи нещо заличава го, град с ураган или торнадо, земетресение или вулкан. Той може да го направи и има справедлива причина за това. И това е, което Йов си мисли. Това означава, че Бог иска да бъдем по-правдиви от Него.
(Илиу рече:) Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията? Не казваш ли, моята правда е по-голяма от Божията. Ние си мислим, че Бог поддържа по-голям стандарт на правда, отколкото за Себе Си. (Йов 35:2)
Да погледнем думата правда (righteousness) на еврейски (hebrew) какво означава. Религиозните хора гледат на правдата, като нещо, което сме изработили (earned) от Бог. Правдата е нещо, което трябва да проявяваме, да третираме другите. Ума, винаги се стреми да запази егоизма, сърцето на човек се стреми да запази идентичността ни, кои сме ние в нашата връзка с Бог.
Ние се стремим да запазим нашето его, да се убедим себе си, че сме прави. Ако правим това, ние се аргументираме с Бог, ще казваме неща, които искаме да кажем, така както Йов направи.
Въпросът е, аз ще направя ли така, да бъда прав, а Бог неправ. Така аз потвърждавам моята религиозност.
В Йов 40:8-14 Бог пита: Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?
Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него?
Украси се сега с превъзходство и достолепие, И облечи се в чест и величие.
Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го;
Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им;
Скрий ги купно в пръстта; Вържи лицата им в скритото място.
Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, че твоята десница може да те спаси.
Искам да ви кажа нещо, през цялата история на църквата, църквата постоянно казва, „ние ще обвиним Бог, с цел да запазим нашите религиозни традиции.“ Но Исус казва традициите на човек правят словото на Бог да няма ефект. И интересно нещо е, че ние не само обвиняваме Бог, като се придържаме към традициите, но обвиняваме целия свят заедно с Бог.
Глупави, негативни неща, с които ние учим света за Бог, това причинява света да се отвърне от Бог.
В Йов 42:3-6 Йов отговори: Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал. Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай. Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда; Затова отричам се от думите си, и се кая в пръст и пепел.
Какво Йов казва в действителност, аз действително не знам това, което съм говорил, моята доктрина е объркана, моите идеи са объркани.
В посланието 1 Йоан се прокарва идеята, че ти не си си изповядал греха, вярващите не са се изповядали.
Какво означава грях, това не е толкова, какво си извършил грешно или че си извършил грях. Но грях е всяко вярване, всяка идея, всяко поведение, в което ти се виждаш духовно на ниво по-ниско отколкото си реално в Исус. Нека да ви кажа нещо. Аз притежавам нещо, аз вярвам в нещо, правя нещо, което ми дава усещането, изпитването, че съм нещо по-малко в Исус. И тогава аз се нуждая от изповядване, за да започна да се чувствам отново, кой съм в Исус, какво притежавам, да осъзная, да приема обещанията на Бог, които са чрез Исус Христос.
Аз имам новини за вас. Йов взе владение. Докато ние не вземем владение над нашите грешни вярвания, не можем да си разрешим да вярваме в нещо друго. Вие спирате там, в това в което вярвате. Вие виждате, че ключът е да промените ума си.
Вие трябва да промените ума си в това в което Бог вярва.
Да се върнем пак на книгата на Йов. Ние никога не цитираме, какво Бог казва. Никога не цитираме грешната доктрина на Йов. Никога не цитираме изповедта и покаянието на Йов. Но в книгата на Йов, Бог накрая възстановява Йов с всичко, деца, богатство, земя. И накрая Йов имаше повече отколкото преди.
Бог ще промени всичко за теб, ако го следваш. Ти ще го следваш, ако вярваш, че този пример не е за подражание. Бог е добър пастир, не лош. Той се опитва да ви води на място по-добро, феноменално, отколкото сте имали досега. Ако всичко това ви е дадено ей така, вашия пастир трябва да ви води в това и вие трябва да имате желание да го следвате. Нека сега да оставим какво религията и традициите са ни учили.
Книгата на Йов е една от най-грешно цитираните книги в Библията. Каквото Йов каза, като думи без знание се повтаря като утвърдена теология. Бог зададе на Йов този въпрос, ти ще Ме обвиниш ли, за да оправдаеш себе си? Всеки път, когато ние цитираме Йов, за да оправдаем лошите неща, които ни се случват, ние прокламираме себе правдата си, че Бог върши лоши неща, за да ни тества и изпитва - лоши неща се случват на добри хора. За нещастие църквата се опитва да обясни тази дилема със Стария завет. Това е езически мистицизъм, езически традиции, изопачаване на словото.
https://www.youtube.com/watch?v=CJaIvaKC_ro
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
вторник, 10 януари 2017 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)