Избягване на проклятията!
Исус беше наказан, за да можем ние да бъдем простени.
Ако търсиш освобождение от проклятие, едно основно изискване е да изповядаш всички известни грехове, които ти самия си извършил или твоите предци, тъй като може да е грехът на твоите предци, който е изложил теб, като техен наследник на проклятието. Въпреки че не носиш вината за техния грях, ти понасяш последствията от него. За да избегнеш проклятието, ти трябва да се справиш с греха, който е изложил теб или твоите предци на проклятието.
Това става като изповядваш греха и като искаш Бог да ти прости и да го изтрие.
Притчи 28:13 казва: "Който крие престъпленията си няма да успее, а който ги изповяда и оставя ще намери милост.“ Ако покриваш греха си, няма да успееш и да бъдеш благословен. Обаче, ако изповядаш греха си и го оставиш, тогава ще приемеш Божията милост и изкупление от проклятието.
Също така трябва и да простиш на другите. Исус каза: "И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.“ (Марк 11:25).
Това е много важно. Исус казва много ясно, че ако ние държим непростителност, огорчение или обида в сърцето си когато се молим, издигаме бариери пред отговора на нашите молитви. Това ще ни държи под проклятие. С решение на волята си, когато се молим, трябва да се освободим от всякакъв вид обида, огорчение, непростителност срещу който и да било. Според мярката, с която прощаваме на другите, Бог ще прости и на нас. Ако искаме пълно прощение от Бога, ние трябва да дадем пълно прощение на другите. Това не означава да си свръхдуховен. Да простиш на другите хора означава, че ти упражняваш това, което аз наричам „просветлен себе-интерес“.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Исусе, че умря на кръста за мен. Заявявам, че предприемайки тези стъпки, аз съм освободен от всяко проклятие, защото Исус беше наказан, за да бъда аз простен. Амин.
Дерек Принс
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
сряда, 22 февруари 2012 г.
вторник, 14 февруари 2012 г.
Не вярвай на всичко, което чуваш
Не вярвай на всичко, което чуваш
Едно от най-често срещаните явления, които съм забелязал сред християните е дълбоко вкорененото чувство за себепотъпкване. Чувал съм ги да казват: "Аз не съм важен, нямам качествата, не съм добър". Удивен съм колко много християни са парализирани в своето свидетелство и продуктивност от мисли и чувства на ниско самочувствие и безполезност.
Следващото изкушение, вероятно най-честата и настойчива атака от Сатана, за която сме уязвими, е обвинението. Чрез вяра ние сме влезли във вечни взаимоотношения с Господ Исус Христос. В резултат на това сме мъртви за греха и живи за Бога и сега седим с Христос в небесни места. В Христос сме важни, имаме качествата, добри сме. Сатана не може да стори абсолютно нищо, за да промени положението ни в Христос и стойността ни за Бога. Но той може да ни направи буквално бездействени, ако успее да ни заблуди да слушаме и да вярваме коварните му лъжи, с които ни обвинява, че нямаме стойност за Бога или другите хора.
Сатана често използва изкушението и обвинението като брутални шамари от двете ни страни. Той се приближава и казва: "Защо не го опиташ? Всички го правят. Освен това номерът ще мине. Кой ще разбере?" И още щом тръгнем в пътя, който ни показва изкушението, променя тона в обвинителен: "Какъв християнин си ти да вършиш подобно нещо? Ти си жалко подобие на Божие дете. Това никога няма да ти бъде простено. По-добре се откажи, защото Бог вече се е отказал от теб."
Сатана е наречен "клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог" (Отк. 12:10). Всички сме чували неговия лъжлив омразен глас в сърцата и съвестите си. Той сякаш никога не ни оставя. Много християни постоянно са обезсърчавани и унищожавани, защото вярват на постоянните му лъжи. И тези, които се предадат пред обвиненията му, в крайна сметка остават ограбени от свободата, на която Бог иска да се радват Неговите хора.
Един разгромен християнин пише:
Старите ми чувства, че животът не си струва усилието, продължават да се връщат. Страхувам се, сам съм, объркан съм и много отчаян. Знам дълбоко в себе си, че Бог може да победи това, но не мога да премина тази стена. Дори не мога да се моля. Когато се опитам, нещо се изпречва на пътя ми. Когато се чувствам добре и започна да вкарвам в действие това, което знам, че Бог иска от мен, ме спират в крачка онези гласове и сила, която е толкова голяма, че не мога да продължа. Толкова близо съм да се поддам на тези гласове, че почти не мога да се боря с тях повече. Просто искам малко мир.
Поставянето на клеветника на място
Добрата вест е, че не трябва да слушаме обвиненията на Сатана и да живеем в отчаяние и поражение. Захария 3:1-10 дава една основна истина, от която се нуждаем, за да се опълчим чрез вяра срещу обвиненията на Сатана и да живеем праведно в служба на Бога.
Господ откри на пророк Захарий една небесна сцена, в която обвиненията на Сатана срещу Божия народ са поставени в правилна перспектива: "И Господ ми показа великия свещеник Исуса стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! Да те смъмри Господ, който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната из огън? А Исус бе в нацапани дрехи като стоеше пред ангела" (стихове 1-3).
Господ смъмря Сатана
Погледнете към действащите лица в тази сцена, която толкова прилича на небесна съдебна зала. Съдията е Бог Отец. Прокурорът е Сатана. Защитата е Исус. А обвиняемият е Исус първосвещеникът, който представлява всички Божии люде, включително теб и мен. Исторически, когато първосвещеникът влизаше в Божието присъствие в пресвятото място всяка година, това бе много тържествено събитие. Първосвещеникът трябваше да изпълни сложни ритуали за очистване и церемониално умиване преди да влезе, защото ако по някакъв начин не бе съвсем чист пред Бога, можеше да умре на място. Свещеникът носеше на дрехата си звънчета, за да могат онези, които стоят пред пресвятото място да знаят дали още е жив и се движи. На глезена му връзваха въже, за да могат да го изтеглят от вътрешното светилище, ако умре в Божието присъствие.
Така че тук в Божието присъствие стои първосвещеник на име Исус с мръсни дрехи, които представляват греховете на Израел. Лоши вести! Обвинителят Сатана казва: "Погледнете го, Боже. Целият е мръсен. Той заслужава да бъде поразен със смърт." Но Бог смъмря обвинителя и го поставя на място. "Ти не си съдията и не можеш да издаваш присъда над моите хора". Бог сякаш казва в Своето смъмряне: "Аз освободих Исус от огъня на осъждението и твоите обвинения са неоснователни".
Господ съблича мръсните ни дрехи
Причината обвиненията на Сатана да са неоснователни е в това, че Бог е разрешил проблема с мръсните ни дрехи. Описанието на небесната сцена от Захарий продължава: "И ангелът проговаряйки, рече на стоящите пред него, като думаше: Съблечете от него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди. Тогава рекох: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо" (3:4, 5).
Бог не само ни е обявил за праведни, но Той е съблякъл мръсните ни дрехи на неправда и ни е облякъл със Своята правда. Забележете, че промяната в облеклото е нещо, което Бог прави, не самите ние. Сами по себе си ние нямаме дрехи на праведност, които да облечем и те да задоволят Бога. Той трябва да ни преоблече в отговор на нашето покорство на Него с вяра.
Извадки от книгата на Нийл Андерсън, "Разчупване на оковите", Победа над: Отрицателните мисли, нелогични чувства, пороците. Глава 9.
Молитва за освобождение: Отче заставам пред Теб. Ти си ни избрал в Исус преди създанието на света и си предопределил да Му бъдем осиновени по благоволението на Своята воля. (Еф. 1:4-5) Твоята сила е превъзходно велика към нас. (Еф. 1:19) Аз заявявам на Сатана, че няма право в моя живот и със силата и властта (Лука 10:19), която ти си ни дал аз му заповядвам да напусне. Ти си ме очистил от всеки грях, чрез кръвта на Исус, пролята на кръста. Аз отхвърлям всякакви обвинения от негова страна и от този момент се чувствам свободен, като Твое Божие чадо чрез вяра в Твоя син Исус Христос. (Гал. 3:26) Благодаря Ти за освобождение, което ми даде и за радостта, която изпитвам сега. Защото в Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе всякога веселие. (Псалм 16:11) Амин!
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
Едно от най-често срещаните явления, които съм забелязал сред християните е дълбоко вкорененото чувство за себепотъпкване. Чувал съм ги да казват: "Аз не съм важен, нямам качествата, не съм добър". Удивен съм колко много християни са парализирани в своето свидетелство и продуктивност от мисли и чувства на ниско самочувствие и безполезност.
Следващото изкушение, вероятно най-честата и настойчива атака от Сатана, за която сме уязвими, е обвинението. Чрез вяра ние сме влезли във вечни взаимоотношения с Господ Исус Христос. В резултат на това сме мъртви за греха и живи за Бога и сега седим с Христос в небесни места. В Христос сме важни, имаме качествата, добри сме. Сатана не може да стори абсолютно нищо, за да промени положението ни в Христос и стойността ни за Бога. Но той може да ни направи буквално бездействени, ако успее да ни заблуди да слушаме и да вярваме коварните му лъжи, с които ни обвинява, че нямаме стойност за Бога или другите хора.
Сатана често използва изкушението и обвинението като брутални шамари от двете ни страни. Той се приближава и казва: "Защо не го опиташ? Всички го правят. Освен това номерът ще мине. Кой ще разбере?" И още щом тръгнем в пътя, който ни показва изкушението, променя тона в обвинителен: "Какъв християнин си ти да вършиш подобно нещо? Ти си жалко подобие на Божие дете. Това никога няма да ти бъде простено. По-добре се откажи, защото Бог вече се е отказал от теб."
Сатана е наречен "клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог" (Отк. 12:10). Всички сме чували неговия лъжлив омразен глас в сърцата и съвестите си. Той сякаш никога не ни оставя. Много християни постоянно са обезсърчавани и унищожавани, защото вярват на постоянните му лъжи. И тези, които се предадат пред обвиненията му, в крайна сметка остават ограбени от свободата, на която Бог иска да се радват Неговите хора.
Един разгромен християнин пише:
Старите ми чувства, че животът не си струва усилието, продължават да се връщат. Страхувам се, сам съм, объркан съм и много отчаян. Знам дълбоко в себе си, че Бог може да победи това, но не мога да премина тази стена. Дори не мога да се моля. Когато се опитам, нещо се изпречва на пътя ми. Когато се чувствам добре и започна да вкарвам в действие това, което знам, че Бог иска от мен, ме спират в крачка онези гласове и сила, която е толкова голяма, че не мога да продължа. Толкова близо съм да се поддам на тези гласове, че почти не мога да се боря с тях повече. Просто искам малко мир.
Поставянето на клеветника на място
Добрата вест е, че не трябва да слушаме обвиненията на Сатана и да живеем в отчаяние и поражение. Захария 3:1-10 дава една основна истина, от която се нуждаем, за да се опълчим чрез вяра срещу обвиненията на Сатана и да живеем праведно в служба на Бога.
Господ откри на пророк Захарий една небесна сцена, в която обвиненията на Сатана срещу Божия народ са поставени в правилна перспектива: "И Господ ми показа великия свещеник Исуса стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! Да те смъмри Господ, който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната из огън? А Исус бе в нацапани дрехи като стоеше пред ангела" (стихове 1-3).
Господ смъмря Сатана
Погледнете към действащите лица в тази сцена, която толкова прилича на небесна съдебна зала. Съдията е Бог Отец. Прокурорът е Сатана. Защитата е Исус. А обвиняемият е Исус първосвещеникът, който представлява всички Божии люде, включително теб и мен. Исторически, когато първосвещеникът влизаше в Божието присъствие в пресвятото място всяка година, това бе много тържествено събитие. Първосвещеникът трябваше да изпълни сложни ритуали за очистване и церемониално умиване преди да влезе, защото ако по някакъв начин не бе съвсем чист пред Бога, можеше да умре на място. Свещеникът носеше на дрехата си звънчета, за да могат онези, които стоят пред пресвятото място да знаят дали още е жив и се движи. На глезена му връзваха въже, за да могат да го изтеглят от вътрешното светилище, ако умре в Божието присъствие.
Така че тук в Божието присъствие стои първосвещеник на име Исус с мръсни дрехи, които представляват греховете на Израел. Лоши вести! Обвинителят Сатана казва: "Погледнете го, Боже. Целият е мръсен. Той заслужава да бъде поразен със смърт." Но Бог смъмря обвинителя и го поставя на място. "Ти не си съдията и не можеш да издаваш присъда над моите хора". Бог сякаш казва в Своето смъмряне: "Аз освободих Исус от огъня на осъждението и твоите обвинения са неоснователни".
Господ съблича мръсните ни дрехи
Причината обвиненията на Сатана да са неоснователни е в това, че Бог е разрешил проблема с мръсните ни дрехи. Описанието на небесната сцена от Захарий продължава: "И ангелът проговаряйки, рече на стоящите пред него, като думаше: Съблечете от него нацапаните дрехи. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в богати одежди. Тогава рекох: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо" (3:4, 5).
Бог не само ни е обявил за праведни, но Той е съблякъл мръсните ни дрехи на неправда и ни е облякъл със Своята правда. Забележете, че промяната в облеклото е нещо, което Бог прави, не самите ние. Сами по себе си ние нямаме дрехи на праведност, които да облечем и те да задоволят Бога. Той трябва да ни преоблече в отговор на нашето покорство на Него с вяра.
Извадки от книгата на Нийл Андерсън, "Разчупване на оковите", Победа над: Отрицателните мисли, нелогични чувства, пороците. Глава 9.
Молитва за освобождение: Отче заставам пред Теб. Ти си ни избрал в Исус преди създанието на света и си предопределил да Му бъдем осиновени по благоволението на Своята воля. (Еф. 1:4-5) Твоята сила е превъзходно велика към нас. (Еф. 1:19) Аз заявявам на Сатана, че няма право в моя живот и със силата и властта (Лука 10:19), която ти си ни дал аз му заповядвам да напусне. Ти си ме очистил от всеки грях, чрез кръвта на Исус, пролята на кръста. Аз отхвърлям всякакви обвинения от негова страна и от този момент се чувствам свободен, като Твое Божие чадо чрез вяра в Твоя син Исус Христос. (Гал. 3:26) Благодаря Ти за освобождение, което ми даде и за радостта, която изпитвам сега. Защото в Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе всякога веселие. (Псалм 16:11) Амин!
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
вторник, 7 февруари 2012 г.
Нуждата ни от прощение
Нуждата ни от прощение
Исус беше наказан, за да можем ние да бъдем простени. Какво прави думата прощение толкова специална и красива? Добре, нека разгледаме какво произтича от прощението: примирение, мир, хармония, разбиране, общение. Нека да видим и някои от последствията, които идват от нашата неспособност да простим и да бъдем простени: огорчение, кавга, липса на хармония, омраза, война. Понякога изглежда, че човешката раса е в опасност да бъде потопена от тези зли, негативни сили. Ние можем да избегнем тази ужасна съдба само ако се научим и прилагаме принципите на прощение.
Нека да помним, че в Библията се представят две посоки на прощение. Те се изобразяват много добре от символа на нашата християнска вяра – кръста, който има две греди – една вертикална и една хоризонтална. Тези греди представляват двете посоки на прощение: вертикалната греда представя прощението, което имаме нужда да получим от Бога; хоризонталната греда - прощението, което имаме нужда да получим от другите, както и това, което ние даваме. Благодатта за този вид прощение идва само чрез кръста. Прошката, от която се нуждаем и можем да приемем от Бога се представя най-добре в Псалм 32:1,2 , където Давид казва: "Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие и в чийто дух няма измама.“ И отново, Библията не говори за човек, който няма нужда от прощение. Тя ясно свидетелства, че всички ние имаме нужда от прощение от Бога. Няма изключения.
В Псалмите се казва, че няма човек, който да не върши грях. Например, Псалм 14:1-3; 53:1-3. Ние всички сме съгрешили и затова, всички ние имаме нужда от прощение.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Исусе, че умря на кръста за мен. Аз признавам нуждата си от прощение и заявявам, че Исус беше наказан, за да мога аз да бъда простен. Амин.
Дерек Принс
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
Исус беше наказан, за да можем ние да бъдем простени. Какво прави думата прощение толкова специална и красива? Добре, нека разгледаме какво произтича от прощението: примирение, мир, хармония, разбиране, общение. Нека да видим и някои от последствията, които идват от нашата неспособност да простим и да бъдем простени: огорчение, кавга, липса на хармония, омраза, война. Понякога изглежда, че човешката раса е в опасност да бъде потопена от тези зли, негативни сили. Ние можем да избегнем тази ужасна съдба само ако се научим и прилагаме принципите на прощение.
Нека да помним, че в Библията се представят две посоки на прощение. Те се изобразяват много добре от символа на нашата християнска вяра – кръста, който има две греди – една вертикална и една хоризонтална. Тези греди представляват двете посоки на прощение: вертикалната греда представя прощението, което имаме нужда да получим от Бога; хоризонталната греда - прощението, което имаме нужда да получим от другите, както и това, което ние даваме. Благодатта за този вид прощение идва само чрез кръста. Прошката, от която се нуждаем и можем да приемем от Бога се представя най-добре в Псалм 32:1,2 , където Давид казва: "Блажен оня, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит. Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие и в чийто дух няма измама.“ И отново, Библията не говори за човек, който няма нужда от прощение. Тя ясно свидетелства, че всички ние имаме нужда от прощение от Бога. Няма изключения.
В Псалмите се казва, че няма човек, който да не върши грях. Например, Псалм 14:1-3; 53:1-3. Ние всички сме съгрешили и затова, всички ние имаме нужда от прощение.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Исусе, че умря на кръста за мен. Аз признавам нуждата си от прощение и заявявам, че Исус беше наказан, за да мога аз да бъда простен. Амин.
Дерек Принс
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
Абонамент за:
Публикации (Atom)