Стих от Словото

Но и вие свидетелствайте, защото сте били с Мене отначало. Йоан 15:27. Били ли сме с Исус? Да, защото Святият Дух, който пребъдва в нас ни свидетелства за Него. Така че, говорете за Исус по повод и без повод. Божието Слово е силно. Може да ни се противят, може да не ни харесват, може да не ни канят повече там където са ни приемали преди. Това няма значение, нека да чуят. Един ден Святият Дух може да им пропомни думите, които сме им казали. Може този човек на който говорите да не го видите повече. Няколко думи за Исус са благословение и понякога можем да спасим и човешки живот. И така свидетелствайте...

Насърчение
“Не бой се и не се обезсърчавай” (Вт. 1:21) Върви защото “Господ, твоя Бог, който върви пред теб, Той ще се бие за теб…” (Вт. 1:30) и завладей земята защото “Господ, твоя Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей…(Вт. 1:21), на теб и синове ти ще я дам, “защото ти напълно последва Господа…” (Вт. 1:36)

Боже прости...
Ако народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му. (2 Лет. 7:14)
Нека да се обърнем към Бога със смирение и прошка и да потърсим Лицето Му и да кажем: Боже, прости греха ни, изцели земята ни и благослови България!


събота, 22 декември 2012 г.

Вяра, чрез която да живеем

Вяра, чрез която да живеем


Бог е разпределил на всеки от нас специфична мярка на вяра, но това не означава, че вярата остава статична. Например, пропорционално на способността резултатно да функционираме в Тялото (църквата), расте и вярата ни. По резултатно функциониране изисква увеличена вяра и обратно, растящата вяра довежда до по успешно функциониране. Обаче има винаги определено взаимоотношение между вяра и функциониране.
Вярата е израз на взаимоотношение с Бог, резултат от акта на подчинение, който ни въвежда в хармония с Божия план за нашия живот.
Като продължим да живеем в покорство и подчинение на Бога, нашата вяра ще ни даде способност да заемем мястото си и да изпълним функцията, която Бог е предопределил за нас. Тази вяра е изключително лична, специфична мярка, разпределена на всеки един от нас. Моята вяра няма да действа за вас; вашата вяра няма да действа за мен. Всеки един от нас трябва да има своя „мярка за вяра”, която да съответства на индивидуалната му функция в Тялото.


Спомням си, когато бях още млад християнин бях невероятно впечатлен от вярата, която видях в един зрял християнин, направил големи жертви за Господа и постигнал огромен успех. Веднъж, почти без да се замислям, казах: „Господи, не вярвам, че някога изобщо ще мога да имам такава вяра.” Неочаквано, Бог ми даде ясен практичен отговор: „Не можеш да имаш такава вяра, защото не ти е необходима!” Оттогава съм благодарен на урока, който научих.
Вярата, която Бог дава е пропорционална на задачата, която Той иска да изпълним.
По късно в служението си срещнах много християни, които очевидно, не бяха научили този урок. Те постоянно умоляваха и се бореха за вяра, и все пак тя никога не им достигаше. Очевидно липсваше хармония между вярата им и това, което те искаха да правят. Убедих се, че причината в повечето случаи не е, че Бог не им е дал достатъчно вяра, а че те са я насочили в погрешна посока. Те я прилагат за задача, която сами са си избрали, не за задачата, която бог, всъщност, е определил за тях.

Представете си крак, който се опитва да функционира с обута ръкавица или ръка с обувка на нея. Ясно е, че те няма да действат правилно. Не е задължително да има нещо не наред с четирите неща – крака, ръката, ръкавицата или обувката. Поотделно, всяко едно от тях е добро и годно за употреба. Но те са свързани погрешно. Ръката, която си обува обувка и иска да свърши работата на крака ще бъде непохватна и нерезултатна, както и кракът, който слага ръкавица и се опитва да действа като ръка. Но когато ръката си сложи ръкавицата, а кракът – обувката, хармонията се възстановява и се постига успех. Така е и с вярата, която Бог дава. Тя приляга на опредения човек.
В Евреи 4 авторът говори за вярващите, които навлизат в своето наследство. Той казва: „Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка...” (стих 3). Вярата трябва да ни въведе в почивка. Веднъж намерили мястото си в даденото ни от Бога наследство, трябва да имаме дълбок от нищо не смущаваш мир в себе си. Може да има много натиск и опозиция, много тежка работа, но сред всичко това има и вътрешен мир. Постоянните борби и усилия почти сигурно показват, че все още не сме открили своето, определено от Бога място и функция. Ще бъдем непохватни като ръка в обувка или ще се препъваме като крак в в ръкавица.
Малко по нататък в 4-та глава на Евреи авторът казва: Затова, нека се постараем да влезем в тая почивка...” (стих 11). Изисква се старание. В християнския живот няма място за ленивост или безразличие. Трябва да разбираме целта, към която ще бъде насочено старанието ни. Основното насърчение не е да придобиваме вяра. Увещанието към нас е да намерим мястото си в нашето наследство – мястото в Тялото, за което Бог ни е определил. Веднъж успели да го намерим, ще можем да функционираме без непрестанни борби или усилия, толкова лесно, колкото е лесно за ръката и крака да вършат своята работа.

Откъс от книгата на Дерек Принс – Вяра, чрез която да живеем.

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

сряда, 5 декември 2012 г.

Когато изцелението не идва – Кенет Хегин

Когато изцелението не идва – Кенет Хегин


"Аз се молих и молих. Присъствах на изцелителни събрания по цялата страна и за мен се молиха много пъти, но все още не съм изцелен. Можете ли да ми помогнете?”
Божиите служители много пъти са чували тази жална молба. Те се молят за болните хора, но много често болният си тръгва такъв, какъвто е дошъл – неизцелен.

Защо някои оздравяват веднага, докато други се влачат от място на място търсейки изцеление и всеки път остават разочаровани? Защо, някои от вярващите в църквата често страдат години наред, докато други не толкова набожни получават внезапно чудо от Бога? Има ли Господ предпочитания към личности? Или пък ние сме се провалили в приближаването си към изцелението и имаме нужда от цялостно разбиране за това, което Бог ни учи по тази тема.


Много се е наблягало на практикуването на помазването с масло, полагането на ръце и молитвата за болните. Изцелението обаче е много повече от това, както и спасението е много повече от молитвите.
Маслото за помазване, молитвите на служителите и полагането на ръце са просто методи или точки на допир. Самите те не лекуват. Те са пътища, през които можем да освободим вярата си в Божието Слово.
Също така, много често са били подчертавани дарбите на изцеление, споменати между другите дарби на Святия Дух в 1 Коринтяни 12:8:10. "Защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг – слово на знание чрез същия Дух, а пък на друг ИЗЦЕЛИТЕЛНИ ДАРБИ чрез Единия Дух; на друг да пророкува, а на друг – да върши велики дела; на друг – да разпознава духовете; на друг – да говори разни езици; а пък на друг – да тълкува разни езици.”
Тези свръхестествени дарби на изцеление ще се изявят, когато хората ги проповядват, изучават, вярват в тях и се предават на Божия Дух. Те обаче не са в постоянно действие. Често нови християни са изцелявани чрез такива изключителни прояви. Когато следващия път се разболеят, те вместо да вярват в Божието Слово, очакват да бъдат изцелени по същия начин и са разочаровани, ако не стане така.

В моето служение открих, че свръхестествените прояви на изцеление обикновено се случват по-скоро сред грешници или хора от деноминации, които не са слушали поучение за Божието изцеление. Рядко съм виждал да действат при хора, познаващи Пълното Евангелие.
Защо? Защото дарбите на изцеление и свръхестествените им прояви са дадени, за да се изяви Евангелието и да се спечели вниманието на тези, които са извън църквата. Вярващият може да бъде изцелен освобождавайки вярата си в Божието Слово.

При едно от моите събрания посочих един мъж и казах: „Господине, Вие не сте спасен. Святият Дух ми показва, че имате двойна херния. Ако дойдете сега, ще положа ръце на вас и хернията ви ще изчезне изведнъж.” Той дойде и се случи точно това. Тази вечер той отговори на повикването от олтара и беше спасен. Две нощи по-късно положих ръце върху него и той беше изпълнен със Святия Дух.

Трябва да правим разлика между изцеление получено чрез действието на свръхестествените дарби и чрез упражняване на вяра единствено в Божието Слово.
Също така трябва да разберем, че човек не владее свръхестествените дарби – те се проявяват чрез него. Аз не мога да ги накарам да действат когато си поискам; мога само да остана отворен за проявлението на Святия Дух така, както Той иска.

Много от нас са учени, че единствената причина, поради която Исус изцеляваше е за да докаже Своята Божественост. Ако беше така, Той никога нямаше да я докаже в Назарет, защото не направи същите неща, които правеше навсякъде другаде. Марк 6:5 казва: "И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.” (Забележете: не че Исус не искаше да прави чудеса, а не можеше.)
Разширеният Нов Завет казва: "... Той положи ръце на няколко болнави хора. С други думи, те бяха само болнави, а не глухи, сакати и парализирани.”
Друг автор и учен, изучаващ Новия Завет на гръцки език също изнася факта, че на оригинален гръцки четем: "Той положи ръце на малцина хора с малки страдания и ги изцели.”

Дарбите на Духа не са в действие през цялото време, а само когато Той пожелае. Необходимо е да сме отворени за проявите на Божия Дух, но не трябва да очакваме винаги точно същото изцеление.
Дарбите на изцеление са се проявявали много пъти в моето служение, но аз не мога да ги накарам да работят по мое желание, както и Елисей не можеше. Не мога да натисна един бутон или да дръпна някой лост и дарбите да започнат да работят. Те действат както Святият Дух иска, защото Той върши всичко, а не аз.

Изцелението ни принадлежи. То не е просто въпрос на молитва, не е само проява на някоя духовна дарба в действие. То е наше, защото ни е дадено от Господ Исус Христос. Аз се стремя да помагам на болните хора да разберат това. Искам да им помогна да се изцелят по единия или другия начин: или чрез свръхестествено проявление на Святия дух в служението ми или приемайки Божието Слово така, че вярата в сърцата им да стане по-голяма. Така, когато полагам ръце върху тях и се моля, те ще получат изцелението си чрез нашата обща вяра.

Имах палатково събрание през август 1951 г. в Оклахома. Дневните служби се провеждаха в църквата, а нощните – в палатката, която беше издигната в градския парк. Полагах ръце на болните всяка вечер след като бях проповядвал.
Това беше докосване, чрез което хората можеха да освободят вярата си в Божието Слово и така, чрез моята и тяхната вяра единствено можех да им помогна да получат изцеление.
Някои особени проявления на Божията изцелителна сила се случиха тогава. Например, една вечер една майка донесе четиригодишния си син за молитва. Докато го носеше, малките му крака се люлееха отпуснато под тялото му. Напомняше ми на парцалива кукла.
Тя ми каза, че се е разболял от полиомиелит на 18 месеца и, че никога не е направил нито една стъпка. Въпреки че краката му бяха парализирани, останалата част от тялото му беше нормално развита.
Докато се молех за детето, Божията свръхестествена сила слезе мощно между нас и малкото момче започна да тича надолу-нагоре по платформата.
Години по-късно, когато с жена ми провеждахме събрание в Орегон, един мъж ни се представи сам като чичо на същото момче. Той ни каза: „Мисля че ще се заинтересувате да узнаете, че се връщаме от ваканция в Оклахома. Моят племенник сега е на 17 години и е в първия отбор по футбол на гимназията.”
Благодарни сме на Божията Сила. Не аз изцелих момчето – Бог го направи. Аз бих излекувал, стига да можех, всяка жертва на полиомиелита. Служил съм на много от тях. Натисках същия бутон и дърпах същия лост, но нищо не се случи. Свръхестествените проявления обаче идват когато Святият Дух иска, а не по наше желание.

Докато проповядвах на събрание в Тексас една жена от Петдесятна църква донесе малката си дъщеря за молитва. Детето, което беше около 9-годишно също беше поразено от полиомиелит. Левият му крак висеше. На него имаше скоба, но когато майката я премести, то не можеше да ходи. Кракът беше залинял.
В този момент не почувствах свръхестествено проявление. Бях проповядвал Божието Слово и майката беше повярвала. Положих ръце, помолих се и нямаше проявление. Жената заведе детето в къщи несъмнено в същото състояние.
Когато свалила скобата от крака на момичето за да го изкъпе, кракът все още бил извит и висял отпуснат от бедрото. Майката сложила детето във ведрото за къпане, коленичила и започнала да го къпе.
Тя разказваше: "Започнах да плача и казах: Господи, съжалявам, аз исках моето дете да оздравее.” Тогава си спомних какво каза брат Хегън и моята вяра се съживи. Вярвах в Божието Слово. Изведнъж чух нещо като пукане на сухо дърво. Погледнах надолу и видях точно в този момент кракът да се оправя! Двата крака бяха с еднаква големина и детето беше способно да върви нормално.” Това чудо дойде чрез проповядване и обучение върху Божието Слово и чрез истинската майчина вяра и приложение на Словото.
Аз вярвам в свръхестествените проявления. Те присъстват на нашите събрания. Ние ги очакваме и ще ги очакваме. Междувременно трябва да проповядваме Божието Слово и вярващите да продължават да се хранят с Него по отношение на изцелението за да запазят вярата си твърда.
Изцелението ни принадлежи!

Откъс от книгата: Изцелението ни принадлежи от Кенет Хегин.

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...