Две посоки на прощение - Дерек Принс

Две посоки на прощение

Ако всичките ни грехове са простени, ние имаме пълните права на изкуплението. Но ако има в живота ни някакъв грях, който не сме изповядали – и следователно не е простен – нямаме пълните законни права на изкуплението в тази област. Сатана все още има претенции там. Доказвал съм това много пъти в служението на освобождение. Ако сатана има някакви претенции, той няма да се откаже от тях. Можете да му крещите в лицето или да постите цяла седмица, но няма да промените положението, защото сатана знае, че има законни претенции, които все още не са уредени.

Друг често срещан начин, по който вярващите предоставят законни основания за претенции на сатана в техния живот, е като не прощават на другите. Исус ни учеше, че ние сме простени от Бога в същата мярка, в която прощаваме на другите. Трябва да се молим: „И прости ни дълговете [прегрешенията] ни, както и ние
прощаваме на нашите длъжници [онези, които са прегрешили против нас]” (Матея 6:12). Нямаме право да искаме от Бога прошка по-голяма от мярката, с която ние прощаваме на другите. (Виж стихове 14-15.) Следователно, ако има хора, на които не сме простили, в същата мярка и ние не сме простени от Бога. С други думи, всяка област на непростителност в нашия живот е област, в която сатана все още има законни претенции. Каквото и да правите не можете да го изгоните, докато не простите на когото имате да прощавате.

Прощението е една от най-прекрасните дума на всички езици. Какво прави тази дума толкова специална и красива? Разгледайте някои от резултатите, които произтичат от прошката: помиряване, мир, хармония, разбиране, общение. Колко отчаяно днешният ни свят се нуждае от тези неща!

За разлика от това, обаче, разгледайте някои от следствията, произтичащи от това да не простим и да не получим прошка: огорчение, кавга, дисхармония, омраза и война. На моменти изглежда като че ли цялата човешка раса е застрашена да бъде погълната от тези зли, негативни сили. Ако някога изобщо се издигнем над тези обстоятелства, то ще бъде единствено като научим и прилагаме принципите на простителността.
Има две посоки на прощение, които са представени в Библията. Те са изобразени чрез великия символ на нашата християнска вяра: кръста. Кръстът има две греди – една вертикална и една хоризонтална – които представляват двете посоки на прощението. Вертикалната греда представлява прощението, което всички ние трябва да получим от Бога и то може да се получи единствено чрез нашето отъждествяване с жертвата и възкресението на Исус Христос. Хоризонталната греда представлява взаимоотношенията ни с другите хора и тя говори за прощението, което, в този случай, има две посоки: прошката, която трябва да получим от другите и прошката, която трябва ние да дадем на другите. И още веднъж, единственото място, на което можем да получим благодатта за този вид прощение, е кръстът.

Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Заявявам, че приемам не само прощението на Бога; аз се отварям да приема и прощението на другите и им давам също така и своята прошка. Чрез кръвта на Исус всичките ми грехове са простени. Амин.

Дерек Принс

Прочетете Цялата Статия...

Застани пред Него със смирение

Застани пред Него със смирение

Животът на човека не преминава лесно на земята. Ние минаваме през различни житейски изпитания и трудности. Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? (Йов 7:1) Зависи от коя страна сме. Ако сме от страната на победителя и издържим докрай ще излезем победители както Йов, който не отхвърли Бога, въпреки всичко, което му се случи.

А в 1 Петър 1:6а се казва: ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни. Вярата ни се изпитва, искреността на нашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън. (1 Петър 1:7б).

Изоставени ли сме по време на изпитание? Не, не сме. Понякога изглежда, че сме изоставени, не виждаме изход, надеждата сякаш е изчезнала. Обзема ни страх. Но страхът не е от Бога. Дяволът се опитва да ни атакува и обезвери. Това е моментът, в който ние трябва да се обърнем към Бог и да си припомним Неговите обещания и да кажем Ти, Господи няма да ме оставиш и няма да ме забравиш. Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя. (Евреи 13:5б)

Какво казва още словото? На този ще погледна, На оня, който е сиромах и съкрушен духом, и който трепери от словото Ми. (Исая 66:2б) Бог ще погледни на този, който не вижда изход, който е съкрушен духом, но и който не отхвърля словото на Бог и упованието му е в Бога.

Ако си се отдалечил от Бога, ако си Му съгрешил върни се пак при Него. Той няма да те отхвърли.

Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе. 22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си. 23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си, 24 Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците. (Йов 22: 21-24)

Застани пред Него със смирение и Го помоли за прошка. Ето какво се казва в Йов: Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ти ще изпълниш обещанията си. (Йов 22:27)

Молитва: Боже, Ти знаеш, че по човешки за мен няма изход. Прости ми, че съм те пренебрегвал и отхвърлял Твоите напътствия в Словото Ти. Аз станах, като семето посято между тръните. Светските грижи и примамката на богатството заглушиха слово Ти в сърцето ми. (Матея 13:22) Днес аз реших да взема решение отново да се върна при Теб и то завинаги. Не искам повече да бъда далеч от Теб. Искам отново да пребъдвам под Твоята сянка и да казвам: Бог е мое прибежище и крепост моя. (Псалм 91:1-2) Искам да съм Твой. Благодаря Ти, че чу молитвата ми. В името на Исус се моля. Амин!

Справки от Библията на: http://biblia.duh-i-istina.net/
Прочетете Цялата Статия...

Как да разберем дали имаме разкаяно сърце?

Как да разберем дали имаме разкаяно сърце?
Да разберем, дали имаме разкаяно сърце е много лесно. Обърнете внимание на това, обичате ли да казвате: Извинявай. Няма значение на кой го казвате на вярващ или на невярващ. Да кажем, извинявай понякога не е лесно. Ние казваме лесно извинявай в магазин или някъде другаде, ако бутнем някой несъзнателно. Но когато обидим някой с приказките си, с шегите си и почувстваме обвинение в себе си, може да не е веднага, но Святия Дух ще ни го покаже, намираме ли човека или обаждаме ли се по тел да му кажем, извинявай, прости ми сбърках, исках да се пошегувам с теб, но те нараних или за някоя друга постъпка, няма значение за какво. Осъзнаваме ли грешката си или се опитваме да се скрием и да не кажем две думички. Срамуваме ли се да ги кажем или сме себелюбиви и горделиви и не се смятаме за грешни. (Притчи 8:13) Аз мразя гордост и високоумие. Бог не обича горделивите, а възвишава смирените. Йов 5:11 Който възвишава смирените. Не трябва да приличаме, като на хората от света. (2 Тимотей 3:2) Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви. Ако ние не можем да се смирим пред някой брат или сестра или някой друг, как ще се смирим пред Бога, който не виждаме. Как ще му кажем искрено с разкаяно сърце, Боже прости ми. Или изговаряме много лесно тези заучени фрази, Господи прости, защото знаем, че Той иска да ни прощава и имаме някаква глупава самоувереност, че Той ни чува всеки път, като Му кажем това. Не поглежда ли Бог в нашето сърце или си мислим самоуверено, че като сме вярващи, Бог е длъжен, понеже е обещал, винаги да ни прощава. Не забелязваме ли, че понякога Бог се бави с молитвите ни. Аз вярвам, че той чака да види промяна в нашето сърце.
Но понякога ние е трудно да направим първата крачка към извинението. Чувстваме се сякаш сме бебета в проходилка. Но трябва да опитаме, да не се поддаваме на съмненията в ума си, че можем и да минем без това. Направете първата крачка и след това ще ви бъде по лесно. И на мен не ми беше лесно. Понякога ден, два закъснение, но отивах при човека и се извинявах. И знаете ли какво чувствах след това, една лекота. Този невидим товар беше изчезнал. Исус го отне. Нашият Спасител иска да ни отнеме товара, да ни олекне, да не ходим прегърбени.
И така нека да не ходим прегърбени, а да казваме, извинявай, сбърках, прости ми. Аз предпочитам да ходя изправен. А вие...
Молитва: Господи, благодаря Ти, че всичко което си казал в Словото е истина. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; (2 Тим. 3:16). Помогни ми да направя първата крачка към извинението. Аз знам, че не съм съвършен и понякога с моето говорене и действие засягам хората около мен.
Понякога ми е трудно да кажа тези думички, но с Твоята помощ искам да се променя. В името на Исус. Амин.
Прочетете Цялата Статия...