Стих от Словото

Но и вие свидетелствайте, защото сте били с Мене отначало. Йоан 15:27. Били ли сме с Исус? Да, защото Святият Дух, който пребъдва в нас ни свидетелства за Него. Така че, говорете за Исус по повод и без повод. Божието Слово е силно. Може да ни се противят, може да не ни харесват, може да не ни канят повече там където са ни приемали преди. Това няма значение, нека да чуят. Един ден Святият Дух може да им пропомни думите, които сме им казали. Може този човек на който говорите да не го видите повече. Няколко думи за Исус са благословение и понякога можем да спасим и човешки живот. И така свидетелствайте...

Насърчение
“Не бой се и не се обезсърчавай” (Вт. 1:21) Върви защото “Господ, твоя Бог, който върви пред теб, Той ще се бие за теб…” (Вт. 1:30) и завладей земята защото “Господ, твоя Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей…(Вт. 1:21), на теб и синове ти ще я дам, “защото ти напълно последва Господа…” (Вт. 1:36)

Боже прости...
Ако народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му. (2 Лет. 7:14)
Нека да се обърнем към Бога със смирение и прошка и да потърсим Лицето Му и да кажем: Боже, прости греха ни, изцели земята ни и благослови България!


събота, 5 януари 2013 г.

Разлика между вяра и надежда

Разлика между вяра и надежда
Вярата е една от сравнително малкото думи, които имат всъщност дефиниция в Библията. Нейното определение намираме в Евреи 11:1.


Този стих може да се преведе и по следния начин: „А вярата е основа или упование за неща, за които се надяваме; сигурност или убеждение за неща, които не се виждат.
Този важен стих показва различни факти относно вярата. Първо, той определя разликата между вяра и надежда. Съществуват два основни белега, по които вярата се различава от надеждата. Първият е, че надеждата е отправена към бъдещето, а вярата е утвърдена в настоящето. Надеждата е отношение на очакване на нещата, които са все още в бъдещето, а вярата е същественост, увереност, нещо реално и определено вътре в нас, което ние вече притежаваме тук и сега.

Втората главна разлика между вярата и надеждата е, че надеждата действа най вече в областта на ума, а вярата е предимно в областта на сърцето. Това е показано много точно в описанието на различните части на духовното всеоръжие на християнския войн, което апостол Павел дава в 1 Сол. 5:8:
Нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.

Забележете, че вярата заедно с любовта се намира в областта на гърдите, т.е. в областта на сърцето, а надеждата е представена като шлем, който се слага на главата – областта на ума. И така, надеждата е преди всичко едно умствено отношение на очакване спрямо бъдещето; вярата е състояние на сърцето, което произвежда в нас, тук и сега, нещо толкова реално, че може да бъде описано с думата същественост.
В Римляни 10:10 упражняването на вярата или вярването е отново пряко свързано със сърцето. Павел казва:
Защото със сърце вярва човек за (буквално – в) оправдание...
Много хора правят изповед на вяра в Христос и в Библията, но тяхната вяра е само в областта на ума, просто едно интелектуално възприемане на определени факти и доктрини. Това не е истинска библейска вяра и не може да доведе до коренна промяна в живота на тези, които я изповядват.
От друга страна, сърдечната вяра винаги произвежда определена промяна, определено преживяване в онези, които я изповядват. Когато се свърже със сърцето, глаголът вярвам става глагол на действие. Затова Павел казва: със сърце вярва човек за оправдание, не просто в оправданието, но за оправдание. Едно е да вярваш с ума си в оправданието просто като в една абстрактна теория или идеал. Съвсем различно е да вярваш със сърцето си за оправдание, т.е. да вярваш по начин, който води до промяна на навиците, характера и живота.

Откъс от книгата на Дерек Принс: Основи на християнството, глава 2.

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Няма коментари:

Публикуване на коментар