Властта на вярващия - Кенет Е. Хегин
Предисловие
През 1940 г. си зададох един въпрос: "Имаме ли власт, за която не знаем, която не сме открили, която не употребяваме?"
От време на време бях получавал малки прозрения за духовната власт. Както и други, бях се препъвал в нея и я бях употребявал, без да знам какво върша. Чудех се: "Дали Духът на Бог не се опитва да ми покаже нещо?" Така започнах да изучавам тази тема, да мисля за нея, да се храня с нея - и започнах да виждам повече и повече светлина.
Една статия - "Петдесятното евангелие", ме подтикна да изучавам думите "сила" и "власт". Тогава ми попадна една чудесна брошура, наречена "Властта на вярващия"от Джон А. Макмилан, мисионер в Китай.
В резултат на моето изучаване стигнах до заключението, че ние като църква имаме власт на земята, която все още не сме осъзнали - власт, която не употребяваме.
Малцина от нас някога са стигали до крайчеца на тази власт, но преди Исус да се завърне, ще има много вярващи, които ще се надигнат с властта, която е тяхна. Те ще знаят какво им принадлежи и ще вършат делото, което Бог възнамерява те да вършат.
Молитвите на Павел
Властта на вярващия е разкрита в Посланието към ефесяните по-пълно, отколкото в което и да е друго послание, написано до църквите. Тъй като тази книга е базирана на Ефесяни, нека ви окуража да четете няколко дена първите три глави на посланието отново и отново.
Ще откриете, че в края на първа и трета глава има помазани от Духа молитви. Павел не се помоли с тези молитви само за църквата в Ефес. Тези молитви са приложими за нас днес точно толкова, колкото бяха приложими за вярващите в Ефес, защото те бяха дадени от Святия Дух. Ефесяни 1:16-20 „Непрестанно благодаря Богу за вас и ви споменавам в молитвите си, Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите - сила, която е според действането на могъщата Негова мощ, с която подейства в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата.” Еф. 3:14-19 „Затова, прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от когото носи името всеки род на небесата и на земята, да ви даде според богатствата на славата Си да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии що е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните с цялата Божия пълнота.”
Повратната точка в моя живот дойде, когато се помолих с тези молитви за себе си повече от хиляда пъти. В началото ги четях на глас, като започвах от първа глава. Персонали-зирах молитвата, като казвах "ме" там, където Павел казваше "ви". Например, четейки Еф. 3:14-17, казвах: "Затова прекланям коленете си пред Отца на моя Господ Исус Христос, от когото носи името всеки род на небесата и на земята, да ми даде според богатствата на славата Си да се утвърдя здраво чрез Неговия Дух във вътреш-ния човек, чрез вяра да се всели Христос в моето сърце..." Прекарвах много време на колене, молейки се с тези две молитви на олтара в църквата в Източен Тексас, която пастирувах. Държах Библията си пред мен отворена на тези молитви и се молех с тях за себе си по няколко пъти на ден. Понякога казвах на жена си, че отивам в църквата да се моля и не желая никой да ме безпокои, освен ако не е спешен случай. Понякога оставах в молитва два или три дена без прекъсване. През зимата на 1947-48 г. прекарах около шест месеца, молейки се по този начин. И тогава се случи първото от нещата, за които се молех. Бях се молил за „дух на мъдрост и откровение" (Еф. 1:17) и духът на мъдрост и откровение започна да функционира! Започнах да виждам неща в Библията, които не бях виждал никога преди. Тя просто започна да се отваря пред мен.
През тези шест месеца аз напреднах в духовно израстване и в познаване на Словото повече, отколкото през 14-те години на служение и през 16-те години като християнин. Това беше едно от най-големите духовни открития, които бях правил. Казах на съпругата си: „Какво въобще съм проповядвал? Толкова невеж съм бил за Библията, че е чудо, че дяконите не са дошли и не са ми казали да се осъзная!" Ако искаме да израснем, трябва да имаме този дух на мъдрост и откровение на Христос и Неговото Слово. Той няма да ни бъде предаден от нашия интелект. Святият Дух трябва да ни го открие. Хората често искат да знаят как да се молят за други християни. Ако започнеш да се молиш за тях с тези молитви от Ефесяни, ще видиш резултата в живота им. Предлагам ти да се молиш с тези молитви и за себе си.
Преди години се молех с тези молитви за един член на моето семейство по два пъти на ден – сутрин и вечер. Той отчаяно се нуждаеше от изцеление, но изглежда, не можеше да разбере какво Библията поучава за божественото изцеление. Когато се молех, аз слагах името на този човек в молитвата, там където преди слагах себе си. След 10 дни той ми писа: „Започвам да виждам неща, които никога преди не съм виждал." (В момента, в който станеш библейски, неща започват да се случват.) Бе изненадващо да видя колко бързо се променяха познатите ми, когато започвах да се моля за тях според Писанието. (Бях се молил за някои от тях години наред, без да има резултат). Ефесяни 6:12 „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу управителите на тъмнината в този свят, срещу духовните сили на нечестието във високи места.”
Благодаря на Бога, че чрез Исус Христос имаме власт над такива зли духове. Трябва да разбираме казаното от Павел тук в светлината на написаното от него в предишните глави. Трябва да осъзнаем, че имаме власт чрез Христос. Нашата битка с дявола трябва винаги да бъде със съзнанието, че имаме власт над него, защото той е победен враг – Господ Исус Христос го победи вместо нас. Но властта на вярващия е аспект от християнския вървеж, за който малцина вярващи знаят. Някои вярват, че властта над дявола принадлежи само на избрани хора, на които Бог е дал специална сила. Не е така. Тя принадлежи на всички Божии деца! Ние получаваме тази власт, когато се новородим. Когато бъдем направени нови създания в Христос Исус, ние наследяваме името на Господ Исус Христос и можем да го използваме в молитва срещу врага. Но дяволът не иска християните да научат за властта на вярващия. Той иска да продължава да ни побеждава, когато си поиска. Затова той ще направи всичко, което може, за да попречи на християните да научат истината за властта; той ще се бори с нас по този въпрос повече, отколкото за каквото и да било друго нещо. Той знае, че когато научим тази истина, неговият разцвет ще свърши. Ние ще управляваме над него и ще се наслаждаваме на властта, която по право ни принадлежи. Ефесяни 1:3 казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който в Христа ни е благословил (цялата църква) с всяко духовно благословение в небесни места." Друг превод представя „всички духовни благословения" като „всяко духовно благословение". Това означава всяко духовно благословение, което съществува. В Христос всички духовни благословения ни принадлежат.
Властта ни принадлежи независимо дали осъзнаваме това или не. Но не е достатъчно само да знаем това. Действието според знанието дава резултат! За християните е трагедия да преминат през живота и никога да не открият какво им принадлежи. Някога замислял ли си се за това: Спасението принадлежи на грешника. Исус вече е купил спасението за най-големия грешник, точно както е направил това за нас. Поради тази причина Той ни казва да отидем и да дадем добрите вести; да отидем и да кажем на грешниците, че са примирени с Бог. Но всъщност ние никога не сме им казвали това. Казвали сме им, че Бог им е ядосан и брои всичко грешно, което са направили. Но Библията казва, че Той не задържа нищо срещу грешника! Бог казва, че е унищожил всичко. Това е нещо ужасно: Бедният грешник, ако не знае това, ще трябва да отиде в ада, въпреки че всичките му дългове са отменени! Второ Коринтяни 5:19 ще ти каже това. Няма проблем с греха. Исус го разреши. Има проблем само с грешника. Доведи грешника при Исус и това ще изцели проблема. Да, звучи малко различно от това, на което хората са били поучавани, но това е, което Библията казва.
Грешникът не знае какво му принадлежи и то няма да го ползва. По същия начин, ако християните не знаят какви неща им принадлежат, те няма да ги ползват. Те трябва да открият какво им принадлежи. Затова Бог е сложил в църквата учители. Затова Бог ни даде Словото Си: за да ни каже какво ни принадлежи. В естествения свят също може да ни принадлежат неща, но ако ние не знаем за тях, те няма да ни ползват. Разказвал съм за момента, в който скрих 20-доларова банкнота В портфейла си и забравих за нея. Тогава един ден ми свърши бензинът, започнах да претърсвам портфейла си и открих 20-доларовата банкнота. Не можех да кажа, че не съм ги имал, защото съм ги имал през цялото време — носил съм ги в джоба си месеци наред. Понеже не знаех какво имам, не можех да го похарча, но когато не знаех, то си е било мое точно толкова, колкото и когато знаех.
Преди години прочетох за един мъж, който бил намерен мъртъв в една малка овехтяла стая, която наемал за 3 долара седмично. Около 20 години той бил позната гледка по улиците на Чикаго, винаги облечен в дрипи и ядящ от контейнерите за боклук. Когато не го видели два-три дена, загрижени съседи отишли да го потърсят и го открили мъртъв в леглото. Аутопсията установила, че е умрял от недохранване, а в пояса, който препасвал кръста му, имало повече от 23 000 долара. Този мъж живеел в жалка бедност, продавайки вестници, за да преживява, а имал пари. Той можел да живее в най-луксозния хотел в града, вместо в тази малка съборетина. Можел да яде най-добрата храна вместо боклук. Но той не използвал това, което му принадлежало. Ние трябва да знаем какво ни принадлежи. Исус каза: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни " (Йоан 8:32). В Осия Бог казва: „Людете Ми не грешниците, не светът погиват поради нямане на знание..." (Осия 4:6). Всъщност погиват хора, които не би трябвало да погиват.
Какво е власт?
Преводачите на King Games Version са превели последователно много думи, но не и гръцките думи за „сила" и „власт". Например в King Games Version Исус казва в Лука 10:19 „Ето, давам ви СИЛА да настъпвате змии и скорпиони, и над цялата СИЛА на врага; и нищо няма да ви повреди." Въпреки че думата „сила" е използвана два пъти w този стих, в оригиналния гръцки могат да бъдат видени две различни думи. Това, което Исус всъщност каза е: „Давам ви ВЛАСТ да настъпвате на змии и скорпиони, и над цялата СИЛА на врага..." Говорейки за „змии и скорпиони", Исус говори за силата на дявола – демони, зли духове и цялата негова свита. Трябва да осъзнаем, че имаме власт над тях!
Има ли днес църквата на Господ Исус Христос (или нуждае ли се от) по-малко власт, отколкото през първи век? Би било против здравия разум да мислим така, нали? Ценността на нашата власт почива върху силата, която стои зад тази власт. Самият Бог е силата зад нашата власт! Дяволът и неговите сили са длъжни да признаят нашата власт! Вярващият, който напълно разбира, че силата на Бог го подкрепя, може да упражнява властта си и безстрашно да срещне врага лице в лице. Какво е власт? Властта е делегирана сила. Полицаят, който регулира трафика по време на пиковите часове, вдига ръката си и колите спират. Той няма физическата сила да спре колите, ако шофьорите откажат да го сторят. Но той не използва собствената си сила, за да спре трафика. Полицаите са силни във властта, която е инвестирана в тях от правителството, на което служат. Хората разпознават тази власт и спират колите си.
Благословен да бъде Бог, ние сме облечени с власт чрез Господ Исус Христос! Павел казва на вярващите да бъдат силни в Господ и в силата на Неговата мощ (Еф. 6:10). Това означава, че можеш да излезеш пред врага, да вдигнеш ръка и да му кажеш да не приближава повече. Използвай властта си! Веднъж в Англия Смит Уигълсуърт стоял на един уличен ъгъл и чакал автобуса. Една жена излязла от един блок и едно малко кученце изтичало след нея. Тя казала: „Скъпи, ще трябва да се върнеш у дома." Кученцето въобще не й обърнало внимание. То си махало опашка и нежно се галело в нея. Тя казала: „Не, скъпи, не можеш да дойдеш." Малкото кученце продължило да маха опашка и да се гали в нея. Тогава дошъл автобусът. Жената тропнала с крак и извикала: „Марш!" Кучето подбило опашка и изчезнало. Уигълзуърт казва, че промърморил на глас, без дори да се замисли: „Така трябва да правиш и с дявола!"
Като ридаещ лъв
През 1942 г., докато пастирувах в Източен Тексас, имах изпитание в тялото си. Не казах на никого за него, само на Господа. Молех се и вярвах, че Той ще ме изцели. След това отстоявах своята позиция. През нощта се събуждах с притеснителни симптоми в сърцето, ставах и се молех. Борих се с това нещо около шест седмици. Една нощ ми беше много трудно да заспя. Най-накрая, след като се помолих, задрямах и имах сън. Убеден съм, че Господ е говорил само четири пъти в живота ми чрез сънища, но сън като този не беше случайно съвпадение. Той беше от Господа. Когато се събудих, моментално разбрах какво означава. (Ако не разбереш веднага значението на един сън, забрави го!) В този сън изглеждаше, че аз и един друг служител се разхождаме по някакъв параден плац или игрище. И от двете ни страни имаше трибуни. Докато вървяхме напред и си говорехме, мъжът подскочи и извика: „Виж!"
Обърнах се и видях два яростни ридаещи лъва. Мъжът започна да бяга. Аз започнах да бягам с него. Тогава спрях и му казах, че сме твърде далеч от трибуните, за да излезем на безопасно място. Не бихме могли да избягаме от тези лъвове. Спрях се напълно тих, обърнах се и се върнах, за да срещна лъвовете. Те тръгнаха към мен с оголени зъби, ридаещи.
Треперех. Казах им: „Съпротивявам ви се в името на Исус. В името на Исус не можете да ме нараните." Просто стоях там. Те дотичаха до мен като две котенца, подушиха около глезените ми и накрая си тръгнаха весело, без да ми обръщат внимание. Тогава се събудих. Знаех точно какво Бог ми казваше. Стихът от І Петрово 5 дойде в мен. Там се казва: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като ридаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата..." (ст. 8,9).
Физическата битка, в която воювах, бе спечелена точно тогава. Симптомите изчезнаха моментално и аз бях здрав. Устоях позицията си. Не се предадох. Спечелих. Ефесяни 6:10 казва: „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество." Много хора четат този стих и мислят, че Господ им казва да бъдат силни в себе си. Но Писанието не казва и дума за това да бъдеш силен в себе си. Казва да бъдеш силен в Господа. „Не знам дали ще мога да се справя" – казват хората. Разбира се, че можеш да се справиш. Дори и не мисли за това. Бъди силен в Господа! Бъди силен в силата на Неговата мощ, а не с твоя собствена сила или мощ. Първо Йоан 4:4 казва: „Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги, защото по-велик е Оня, който е във вас, от онзи, който е в света." „Онзи, който е в света" е сатана, богът на този свят и началникът на началствата, властите и силите на тъмнината в този свят. Но силата, която е в теб, е по-велика от силата, която е в света, защото силата, която стои зад нашата власт, е по-велика от тази, която стои зад враговете ни.
Пророчество
Святият Дух казва: "Силата на земята, която е инвестирана в името на Исус Христос и придобита от Него чрез победата Му над врага, принадлежи на църквата. Затова упражнявайте тази власт, защото тя ви принадлежи тук, на земята, и в този живот трябва да царувате чрез Исус Христос."
Седящи с Христос
Матей 28:18 е друг стих, в който вместо думата „сила" би трябвало да бъде употребена думата „власт". В превода King Games Version пише: „Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се ВСЯКА СИЛА на небето и на земята."Би трябвало да пише: „Даде Ми се ВСЯКА ВЛАСТ на небето и на земята." Когато Христос се възнесе, Той предаде властта Си на църквата. Той е главата на църквата, а вярващите изграждат тялото. Властта на Христос трябва да бъде увековечена чрез тялото Му, което е на земята. Навсякъде в Ефесяни и другите послания Павел употребява човешкото тяло като илюстрация за тялото Христово. Христос седи отдясно на Отец – мястото на власт – и ние седим заедно с Него.
Ако познаваш историята поне малко, знаеш, че да седиш отдясно на царя или папата означава власт. Ние умряхме с Христос и бяхме съвъзкресени с Него. Това не е нещо, което Бог ще извърши в бъдещето. Той вече го е извършил!
Най-великото дело на Бог
Ефесяни 1:18-23 „И да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действането на могъщата Негова мощ, с която подейства в Христа, като Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, далеч по-горе от всяко началство, власт, сила, господство и всяко име, с което се именуват не само в тоя свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде глава над всичко в църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на този, който изпълнява всичко във всички.”
Забележете специално 18 стих: „и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действането на могъщата Негова мощ". С други думи, във възкресението на Исус от мъртвите силата на Бог бе така смайващо изявена, че това всъщност бе най-мощното дело на Бог, което някога е било записвано! Сатана и цялата му свита се съпротивяваха на възкресението. Но неговите сили бяха объркани и победени от на нашия Господ Исус Христос, който възкръсна, възнесе се и сега седи отдясно на Отца, далеч над тях. Помните ли текста в Колосяни 2:15? „И като ограби всички началства и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него (Неговата смърт, погребение и възкресение)." Това са същите демонични сили, с които ние трябва да се справим, но благодаря на Бог, Исус ги победи. Друг превод казва, че Той ги „сведе до нула" или „ги парализира". В древността, ако победилите царе се върнеха с пленници, имаше парад, на който пленниците биваха показвани на обществото. Исус направи така с дявола, показвайки го пред три свята – небето, земята и ада – след като го победи. Бог записа за нас това в Писанието, за да може този свят да знае какво се е случило. Бог иска да знаем какво се случи по време на смъртта, погребението, възкресението на Исус Христос и сядането Му отдясно на Отца. Той иска да знаем, че е поставил Христос "далеч по-горе от всяко началство и власт, сила и господство и всяко име, с което се именуват..." (Еф. 1:21).
Източникът на нашата власт
Източникът на нашата власт може да бъде намерен в това възкресение и издигане на Исус от Бог. Забележете в 18 стих, че чрез молитвите на Павел Святият Дух се моли очите на разбирането на ефесяните - техните духове - да се отворят за тези истини. Но истината за властта на вярващия е пренебрегната от много християни. Всъщност повечето дори не знаят вярващият да има каквато и да е власт! Никога няма да разбереш властта на вярващия само с твоя интелект; трябва да получиш духовно откровение за нея. Трябва да вярваш в нея чрез вяра. Ефесяни 2:1-7 „И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството; между които и ние всички сме либели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите. Бог обаче, който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места в Христа Исуса; за да показва през идните векове премногото богатства на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.” В първия стих четем: „И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове." Тук Святият Дух казва чрез Павел: „Според работенето на силата на Неговата мощ, когато Той възкреси Него от мъртвите и вас, когато бяхте мъртви."
Виждате ли, същият глагол в Ефесяни 1:20, който описва възкресението на Исус от мъртвите, описва възкресяването на Неговия народ в Ефесяни 2:1. С други думи, делото на Бог, което възкреси Исус от мъртвите, възкреси и Неговото тяло. В божия ум, когато Исус бе възкресен от мъртвите, и ние бяхме възкресени от мъртвите! По-нататък в Ефес. 2:5-6 четем: „даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа. И като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места в Христа Исуса".
Този пасаж говори за удостояването с тази власт. Забележете, че главата (Христос) и тялото (църквата) бяха възкресени заедно. Тази власт бе предадена не само на Главата, а и на тялото, защото Главата и тялото са едно. (Когато мислиш за някой човек, ти мислиш за главата и за тялото като за едно.) Доколкото знам, църквите вярват, че бяхме съвъзкресени с Христос. Защо тогава не вярват, че сме поставени да седим заедно с Него? Ако част от стиха е истина, то целият стих е истина. Ако църквата получи някога откровението, че ние сме тялото на Христос, ние ще се изправим и ще вършим делата на Христос! Досега сме ги вършили ограничено. Когато осъзнаем, че властта, която принадлежи на Христос, принадлежи и на отделните вярващи в тялото Христово и е на наше разположение, животът ни ще бъде революционизиран! 1 Коринтяни 12:12-14,27 „Защото, както тялото е едно, а има много части и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос". Ние сме Христос. Той нарича тялото, което е църквата, Христос. Защото ние всички, било юдеи или гърци, било Роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички от един Дух се на поихме. Защото тялото не се състои от една част, а от много. А вие сте Христово тяло и поотделно части от Него.” Благодаря на Бог, че сме тялото на Христос! 2 Коринтяни 6:14-15 „Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала? Или какво съучастие има вярващият с невярващия?” Вярващият е наречен „праведност", а невярващият е наречен „неправедност". Вярва-щият е наречен „светлина", а невярващият – „тъмнина". Вярващият е наречен „Христос", а невярващият – „Велиал".
Седящи с Христос
Първо Коринтяни 6:17 казва: „Но който се съединява с Господа, е един дух с Него." Ние сме едно с Христос. Ние сме Христос. Ние седим отдясно на Величието нависоко. Всичко е било поставено под нозете ни. Нашият проблем е, че сме проповядвали религия на „кръста", а трябва да проповядваме религия на „трона". С това искам да кажа, че хората мислят, че трябва да останат на кръста. Някои са получили кръщението на Святия Дух, отстъпили са към кръста и са останали там. Ние пеем „Близо до кръста, близо до кръста". Да, трябва да дойдем до кръста, за да се спасим, но не е необходимо да оставаме там. Нека продължим към петдесятница, към възнесението и към трона! Всъщност кръстът е място на поражение, а възкресението е място на триумф. Когато проповядваш кръста, ти проповядваш смъртта и оставяш хората в смъртта. Да, ние умряхме, но бяхме съвъзкресени с Христос и седим с Него. Там е нашето място: Ние седим заедно с Христос в позиция на власт в небесни места.
Много вярващи не знаят нищо за властта на вярващия. Те наистина не вярват, че има-ме власт. Те вярват, че едва се спасяват и трябва да вървят в живота, управлявани от дявола и живеейки на улица "Едва я карам". Те величаят дявола повече, отколкото величаят Бога.
Трябва да бъдем освободени от робството на смъртта и да ходим в новия живот. Ние не сме на кръста. Ние умряхме с Христос, но Той ни е възкресил заедно с Него. Слава на Бог, научи се как да заемеш мястото си на власт.
Дясната страна на Божия трон е центърът на сила на цялата вселена! Упражняването на силата на трона бе предадено на възкресения Господ. Знаем, че Христос със Своето възкресено физическо тяло е там в пълно притежание на правата Си, очаквайки времето на Отец, когато враговете Му ще бъдат направени Негово подножие. Евреи 1:13 казва: „А кому от ангелите е рекъл някога: Седи отдясно Ми, докато положа враговете ти за твое подножие?" Издигането на народа на Христос заедно с Него в небесни места сочи към факта, че ние трябва да седим с Него, споделяйки не само трона Му, а и властта Му. Тази власт ни прина-длежи! Не е учудващо, че Павел пише на римляните: „Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта духовната царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия Исус Христос" (Рим. 5:17). Няколко превода, включително и Разширената Библия, казват „царуват в живота като царе". Ще царуваме ли чак когато стигнем в небето? Не! Ние трябва да царуваме в живота чрез Исус Христос. Това е власт, нали? Каквото и да каже царят, то става закон; той е крайната власт. Ние участваме във властта, която тронът на Христос представлява. Някои от нас са упражнявали повече власт над въздушните началства от други, защото имаме малко повече духовно разбиране, но Бог иска всички ние да имаме това духовно разбиране.
Запазване на баланса
Святият Дух се помоли чрез Павел ние всички да имаме мъдрост, разбиране и власт над демоничните сили и над проблемите, които те създават чрез техните постоянни манипулации в умовете на хората. Изглежда най-трудното нещо в света е християните да запазят баланса. Можеш да вземеш който и да е предмет – включително властта на вярващия, и да го доведеш до крайност. Тогава той става вреден и спира да благославя. „Фадър Дибайн" се спасил и бил изпълнен със Святия Дух. Той имал истинското нещо. Тогава започнал да изучава стиховете, които ние сега изучаваме. Той разсъждавал: „Ако ние сме Христос, то аз съм Христос. Христос е Бог, така че и аз съм Бог." Той основа култ, който беше много известен. Хората му се покланяха. Лесно е да влезеш в канавката от едната или от другата страна на пътя – в крайности, извън контрол и във фанатизъм. Нека отидем в средата на пътя и да запазим баланса. Джон Александър Дауи е шотландец, който получил откровение за божественото изцеление, докато служел в Австралия в края на миналия век. Той прекосил океана много пъти в живота си. Срещнал много бури, но казвал, че всеки път, когато идвала буря, той правел това, което Исус правеше – смъмрял бурята и тя винаги утихвала. Не трябва да се учудваме от това, защото Исус каза: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца" (Йоан 14:12). Някой може да попита кои са „по-Великите дела". Е, нека първо извършим делата, които Исус вършеше, и след това да мислим за „по-великите дела"! Исус не каза, че само малцина избрани ще вършат тези дела; Той каза, че вярващите в Него ще ги вършат. Вярвам, че докато изучаваме какво ни учи Божието Слово и образоваме духа си относно Властта на вярващия, ще успяваме да ходим в тази истина повече и повече.
Разчупване силата на дявола
В Ефесяни 6:12 виждаме: „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу управителите на тъмнината в този свят, срещу духовните сили на нечестието във високи места." (обяснителна бележка ги нарича „нечестиви духове в небесни места"). Божието Слово ни учи, че тези зли духове са паднали ангели, които са били детронирани от Господ Исус Христос. Контактът ни с тези демони трябва да бъде със знанието, че Исус ги е победил, ограбил и свел до нулата (Кол. 2:15). И тъй като Исус ги е детронирал, ние можем да царуваме над тях!
Измяната на Адам
В началото Бог създаде земята и всичко в нея, като даде на Адам господството над всички дела на ръцете му. С други думи, Адам бе богът на този свят. Адам извърши сериозна измяна и се продаде на сатана. Сатана чрез Адам стана богът на този свят. Адам нямаше моралното право да извърши измяна, но имаше легалното право на това. Сега сатана има право да бъде тук и да бъде бог на този свят, докато не изтече „наемният срок" на Адам. Сатана имаше право да ни управлява, докато не станахме нови създания и не влязохме в тялото на Христос, както казва Колосяни 1:12-13 „като благодарите на Отца, Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син".
Затова сатана няма право да господства над нас или да ни управлява. Но средният християнин има повече вяра във властта и силата на сатана, отколкото в тези на Бог!
Библията говори не само за първия Адам, а и за втория Адам, Исус Христос, който стана нашият заместител. В І Коринтяни 15:45 Той е наречен „последният Адам", а в 47 стих е наречен „вторият човек". Всичко, което Исус стори, го стори за нас. Проблемът ни е, че отпращаме всичко към бъдещето! Повечето хора в църквата вярват, че ще упражняваме духовната си власт по някое време в Милениума. Ако това е така, защо тогава Библията казва, че сатана ще бъде вързан през Милениума? Тогава няма да има никаква нужда да упражняваме власт, защото няма да има нищо, което да ни нарани или унищожи.
Власт сега
Сега имаме власт, когато нещо ни наранява или унищожава. Но много хора вярват, че не можем да имаме нищо повече от това. Те си мислят, че сатана ръководи всичко тук, долу. Трябва да помним, че дори и да сме в света, не сме от света. Сатана ръководи много от това, което е тук, на земята, но не управлява мен. Той не ръководи църквата. Той не господства над нас. Ние можем да господстваме над него. Ние имаме власт над него! Исус каза: „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпиони, и власт над ЦЯЛАТА сила на врага; и нищо няма да ви повреди" (Лука 10:19). Дали в този век църквата има по-малко власт, отколкото имаше веднага след смъртта, погребението, възкресението, възнесението на Исус и сядането Му отдясно на Отец? Ако днес тя има по-малко власт, за нея би било по-добре Исус да не беше умирал. Но, благословен да бъде Бог, не е така. Ние имаме власт!
Ние трябва да изграждаме тези истини в живота си, като размишляваме върху тях и се храним с тях, докато те не станат част от съзнанието ни. Ако говорим за естественото, ние ядем определени храни всеки ден, защото лекарите ни казват, че се нуждаем от определени витамини, минерали и др., за да изградим силни тела. Има духовни „витамини" и „минерали", така да се каже, които също трябва да вземаме ежедневно, за да бъдем здрави християни. В Матей 28:18 Исус каза: „Даде МИ се ВСЯКА власт на небето и на земята." Цялата власт, която трябва да бъде упражнена на земята, трябва да бъде упражнена от църквата, защото Христос не е тук лично – в Своето физическо тяло. Ние сме тялото на Христос. Дори и да сме се молили: „Господи, сега направи това и онова", оставяйки всичко на Него, Той е предал властта Си на земята на Своето тяло, църквата. Поради това голяма част от проблемите съществуват, защото ние им позволяваме – не правим нищо за тях. Ние сме тези, които се предполага да направим нещо за тяхното разрешаване, но ние се опитваме да накараме някой друг да го направи, включително и Бог. Това стана реалност за мен преди години, когато изучавах този предмет. Не можех да го обясня с ума си, но го знаех с духа си. Започнах да разбирам властта, която имаме. Докато се молех за спасението на по-големия ми брат, чух в духа си как Господ ме предизвиква. Той каза: „Ти направи нещо за това!"
Бях се молил дълги години за спасението на брат си. Той беше т. нар. „черна овца" на семейството. Независимо от молитвите ми той, изглежда, ставаше по-зле вместо по-добре. Винаги се бях молил: „Господи, спаси го." Дори бях постил. Бях склонен да се подхлъзна да се моля по този начин, но след като Господ ме предизвика да направя нещо по този въпрос – след като ми каза, че имам власт, аз казах: „В името на Исус разчупвам силата на дявола в живота на брат ми и изисквам спасението му!" Дадох заповедта. Не продължих да казвам това или да се моля за това. Когато един цар даде заповед, той знае, че тя ще бъде изпълнена.
Дяволът се опита да ми каже, че брат ми никога няма да бъде спасен, но аз затворих ума си и започнах да се смея. Казах: „Аз не мисля, че той ще се спаси – аз знам това! Аз взех името на Исус и разчупих силата ти върху него и изисках неговото освобождение и спасение." продължих по пътя, подсвирквайки си. След десет дена брат ми беше спасен. Словото работи!
Как да се справяш с дявола
Докато дяволът може да те държи в неверие или на арената на разума, той ще те по-беждава във всяка битка. Но ако ти го държиш на арената на вярата и на Духа, ти ще го по-беждаваш всеки път. Той няма да спори с теб за името на Исус – той се страхува от това име. Открил съм, че най-ефективният начин, по който да се молиш, може да бъде, когато изискваш правата си. Така се моля аз: „Изисквам правата си!" При Красната порта Петър не се помоли за куция човек, а изиска той да бъде изцелен (Деяния 3:6).
Когато изискваш правата си, ти не ги изискваш от Бог, а от дявола. В Йоан 14:13-14 Исус направи следното изявление: „И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя". Той не говори за молитва. гръцката дума тук е „изисквам", а не „моля". От друга страна Йоан 16:23-24 говори за молитвата: „И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна." (Тук Отец е споменат във връзка с молитвата, но Той не е споменат в Йоан 14:13-14). На гръцки всъщност се казва: „Каквото и да изискаш като твои права и привилегии..." Трябва да научиш какви са твоите права.
Преди много години пастирувах малка църква в Тексас. Една жена доведе своята душевноболна сестра в дома ми, за да се моля за нея. Тъй като тази жена се бе опитвала да убие себе си и други хора, бе държана две години в психиатрия в стая с тапицирани стени. Обаче здравето й се бе влошило и лекарите бяха препоръчали да я пуснат в домашен отпуск, тъй като вече не бе считана за опасна. Когато сестра й ме представи като проповедник, Писанието започна да се лее от устата на тази жена. Тя си мислеше, че е извършила непростим грях. Господ ми каза да застана пред нея и да кажа: „Излез, нечестиви демоне, в името на Исус!" Направих това, но нищо не се случи. Тя си седеше там, изглеждайки като статуя. Знаех, че бях изговорил словото на вяра. Не е необходимо да стоиш там и цял ден да заповядваш на дяволите да излязат. Те ще го направят в момента, в който им кажеш, когато знаеш каква власт имаш. Рано или късно трябва да напуснат. След два дни ми казаха, че жената има атака на агресивност, подобна на тази, която е имала в началото, когато е полудяла. Тази новина не ме притесни. В Библията четем, че когато Исус смъмряше дявола в подобни ситуации, хората падаха и дяволът ги измъчваше. Знаех, че дяволът тормозеше тази жена, преди да я напусне. Знаех, че тя няма да има повече такива пристъпи, и точно това стана. Лекарите я обявиха за нормална и я изпратиха у дома. Двадесет години по-късно тя беше щастлива и здрава, поучаваше в неделното училище и се занимаваше с бизнес.
Ролята на вярата във властта
Когато се упражнява духовна власт, вярата е въвлечена. Да, има моменти, в които злите духове напускат моментално. Но когато ти изговориш словото на вяра, те ще напуснат така или иначе, не се притеснявай. Аз основавам вярата си на това, което казва Словото. Вярата на някои хора не е основана на Библията, а на проявления. Те оперират извън вярата, в сферата на разума. Ако имат определени проявления, те си мислят, че демонът е напуснал. Но той не е напуснал само, защото има проявления. Той все още е там и ти трябва да знаеш това и да упражниш властта си. Когато обстоятелствата не се променят моментално, някои хора се обезкуражават и се подхлъзват обратно в естественото. Започват да изговарят неверие и сами поразяват себе си. Дават на дявола господството над тях. Както често казва Смит Уигълсуърт: „Аз не се задвижвам от това, което виждам. Не се задвижвам от това, което чувствам. Задвижвам се от това, което вярвам." Устоявай по този начин!
Преди да получа кръщение в Святия Дух, бях млад баптистки пастор. Беше по време на депресията и майка ми и малкият ми брат ми помагаха. Малкият доход на майка ми покриваше комуналните разходи, данъците и застраховката. С моя доход купувахме храната си. Имах само един костюм и един допълнителен панталон. По време на депресията се крадеше много и някой открадна и двата ми панталона. Те бяха откраднати в понеделник, а аз трябваше да проповядвам в четвъртък. Във вторник, след като си тръгнах от работа, се помолих: „Господи, всичко което имам, са едни панталони стил „каки" и не мога да проповядвам, облечен с тях. Те са стари работни панталони." Във вторник казах това на Господ и очаквах да намеря откраднатите си панталони, висящи точно там, където бяха. Помолих се човекът, който ги е откраднал, да се почувства толкова зле, че да трябва да ги върне. Неправилен дух кара хората да крадат. Аз се занимах с духа, а не с човека. Ние имаме власт над духовете. Заповядах на духа да спре това действие. Когато се върнах у дома този вторник следобед, знаех, че панталоните ще бъдат там, и те бяха там. Ние можем и трябва да се изправим срещу дявола.
Упражняване на власт
Вратата към упражняване на властта се върти около две фрази, с които Павел се молеше за ефесяните: „...и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата" (Еф. 1:20) и „...като ни съвъзкреси" (Еф. 2:6). Размишлявайте върху тези две молитви. Научете се да се молите с тях за себе си. Хранете се с техните истини, докато те не станат част от вътрешното ви съзнание. Тогава те ще започнат да господстват в живота ви. Но не се опитвайте да ги приемете с ума. Трябва да получите откровение за тях в духа си. Забележете, че Христос не само седи отдясно на Отца, над всички власти в областта на Сатана, а и ние сме там, защото Бог „ни съвъзкреси". Не само сме били поставени да седнем, но забележете къде седим: „далеч по-горе от Всяко началство и власт, сила и господство" (Еф. 1:21).
В ума на Бог ние бяхме възкресени, когато Христос бе възкресен. Когато Христос седна, и ние седнахме. Говорейки за позиция, там сме ние сега: Ние седим отдясно на Отец с Христос. (Фактът, че Христос седи, означава, че за момента някои аспекти от Неговата работа са преустановени.) Цялата власт, която бе дадена на Христос, ни принадлежи чрез Него и ние можем да я упражняваме. Ние Му помагаме, като извършваме делото Му тук, на земята. И един аспект от работата Му, за който ни казва Словото на Бог, е да победим дявола!
Всъщност Христос не може да извърши без нас работата Си на земята! Някой може да оспорва: „Е, Той може да се справи и без мен, но аз се нуждая от Него." Не, Той не може да се справи без теб така, както и ти не можеш да се справиш без Него. Вижаш ли истината, която Павел показва тук, в Ефесяни, е, че Христос е главата, а ние сме тялото. Какво ще стане, ако тялото ти каже: „Мога да се справя и без главата. Не се нуждая от главата си." Не, тялото ти не може да се справи без главата ти. Ами какво ще стане, ако главата ти каже: „Е, аз мога да се справя и без тялото. То не ми е необходимо. Мога да се справя без ръце и крака." Не, не можеш. По същия начин Христос не може да се справи без нас, защото работата на Христос и на Бог се извършва чрез тялото на Христос. Неговата работа никога няма да бъде извършена без нас и ние никога няма да се справим без Него.
Ефесяни 6:12 казва: „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу начал-ствата, срещу властите, срещу духовните сили..." Ако извадиш този стих от контекста и започнеш да приказваш за ужасната ни битка срещу дявола и да описваш колко силен е дяволът, значи пропускаш смисъла на това, което Павел казва, защото не това той казва в Ефесяни. Помни, че когато Павел написа това послание до църквата в Ефес, той не го раздели на глави и стихове. Учените направиха това с много по-късна дата, за да ни помогнат да боравим с текста. Понякога можем да навредим много, вземайки един стих от главата, изваждайки го от контекста и карайки го да казва нещо, което той не казва. Във втора глава Святият Дух вече е казал чрез Павел, че ние седим над тези сили, с които трябва да се справим. Не само Христос седи отдясно на Отец, далеч над всички тези сили, но и ние също, защото Бог ни е сложил да седим заедно с Христос.
Затова в нашата битка срещу врага и неговите сили трябва да помним, че сме над тях и че имаме власт над тях. Словото ни казва, че понеже Исус ги победи, и ние трябва да ги победим. Неговата победа ни принадлежи, но ние трябва да я изпълняваме.
Демоните, с които Исус отказа да се справи
През 1952 г. Господ Исус ми се яви във видение и ми говори около час и половина за дявола, демоните и демоничното обладаване. В края на това видение един зъл дух, който изглеждаше като малка маймунка или фея изтича между мен и Исус и разпростря нещо като преграда от пушек или тъмен облак. След това този демон започна да скача нагоре-надолу, викайки с писклив глас: „Якети-як, якети-як, якети-як..." Аз не можех да виждам Исус или да разбирам какво Той казва. (През цялото това преживяване Исус ме учеше на нещо и ако внимаваш, ще откриеш тук отговора на много неща, които те безпокоят.) Не можех да разбера защо Исус позволява на демона да вдига такава врява. Чудех се защо Той не смъмри демона, за да мога да чувам какво ми казва. Изчаках малко, но Исус не направи нищо срещу демона. Исус все още говореше, но аз не можех да разбера и една дума от това, което казваше, а трябваше, защото Той даваше инструкции за дявола, демоните и как да упражнявам властта.
Помислих си: „Господ не знае ли, че не чувам това, което Той иска да чуя? Трябва да чуя това. Пропускам го!" Почти изпаднах в паника. Отчаях се и извиках: „В името на Исус, ти, нечестив дух, заповядвам ти да спреш!" В момента, в който казах това, малкият демон тупна на пода като чувал с картофи и черният облак изчезна. Демонът лежеше там треперещ, хленчещ и виещ като набито кутре. Той не искаше да ме погледне. „Не само млъкни, но напусни в името на Исус!" – заповядах аз. Той избяга. Господ знаеше точно какво се случва в ума ми. Аз си мислех: „Защо Той не направи нещо за това? Защо Той позволява това?" Исус ме погледна и каза: „Ако ти не бе направил нещо за това, Аз нямаше да мога да сторя нищо." Това беше истински шок за мен – изуми ме. Отговорих: „Господи, знам, че не Те чух правилно! Ти каза, че не би сторил нищо, нали?" Той отговори: „Не! Ако ти не бе сторил нещо за това, Аз нямаше да мога да сторя нищо." Четири пъти проведохме този диалог.
Господ подчертаваше, казвайки: „Не, Аз не казах, че нямаше да сторя, Аз казах, че нямаше да мога да сторя нищо." Казах: „Скъпи Господи, просто не мога да приема това. Никога през живота си не съм чувал или проповядвал нещо такова!" Казах на Господ, че без значение колко пъти съм Го виждал във видения – Той трябва да ми докаже това с поне три стиха от Новия Завет (защото ние не живеем в Стария Завет, а в Новия.) Исус се усмихна сладко и каза, че ще ми даде четири стиха. Казах: „Чел съм Новия Завет 150 пъти, а много части от него и повече пъти. Ако това е там вътре, аз не знам за него!"
Как да се справиш с дявола
Исус отговори: „Сине, там вътре има много неща, за които не знаеш." Той продължи: „Никъде в Новия Завет не се казва на църквата да се моли Бог Отец или Исус да направят нещо срещу дявола. Всъщност да правиш това, е загуба на време. Казано е на вярващия да направи нещо с дявола. Причината е, че вие имате властта да направите това. Църквата не трябва да се моли на Бог Отец за дявола. Църквата трябва да упражни властта, която й принадлежи. Новият Завет казва на вярващите те сами на направят нещо с дявола. Най-малкият член на тялото на Христос има точно толкова власт над дявола, колкото който и да е друг, и ако вярващият не направи нещо относно дявола, в много области няма да се случва нищо."
Ние вярваме, че определени хора имат власт. Но Исус каза, че най-малката част от тялото на Христос има точно толкова власт над дявола, колкото всеки друг, и чак когато започнем да вярваме това, ще свършим работата. Исус продължи: „Аз направих всичко, което ще правя относно дявола, докато ангелът не слезе от небето, не вземе веригата, не го върже и не го сложи в бездната" (Откр. 20:1-3). Това беше шок за мен.
„Сега – каза Той – ще ти дам четирите стиха, които доказват това. Първо, когато възкръснах от мъртвите, Аз казах: „Даде Ми се всяка сила (власт) на небето и на земята" (Мат. 28:18). Думата „сила” означава „власт”. Аз моментално делегирах властта Си на земята на църквата и Аз мога да работя само чрез църквата, защото Съм главата на църквата." (Твоята глава не може да упражнява власт, където и да е, без твоето тяло.) Вторият пасаж, който Исус ми даде, беше Марк 16:15-18 „И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. И тия знамения ще придружават повярвалите: В Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.” Той каза: „Първото знамение, което споменах, че ще придружава всеки вярващ – не всеки пастор или евангелизатор – е, че те ще изгонват демони. Това означава, че в Мое име те ще упражняват власт над дявола, защото Аз съм делегирал на църквата властта Си над дявола."
Помни, Колосяни 1:13 казва: „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син." (Един превод казва: „Отец ни е освободил от силите на тъмнината.") Това отново е гръцката дума „сила”, която означава „власт”. Този стих трябва да се чете така: „Отец ни е освободил от властта на тъмнината и ни е преселил в царството на Своя скъп Син." Бог вече ни е освободил от властта на тъмнината! Затова ние имаме право да говорим на тъмнината – т. е. на сатана и на неговото царство – и да им казваме какво да правят!
Упражняване на власт над другите хора
Вярващите имат власт над дявола. Те могат да разчупят силата на дявола, ако той надигне глава някъде в техния собствен живот или в живота на семейството им или на тези, които обичат. Там те имат власт. Те ще бъдат свободни от врага, защото имат правото да упражняват Властта си над него. Това не означава, че те би трябвало да излизат по улиците и да изгонват демоните от всеки минувач. Това главно означава, че те ще упражнят власт над дявола в собствения си живот. Трябва да осъзнаеш, че имаш власт над собствения си дом, която нямаш над моя дом. Духовната власт е много подобна на естествената. Например, ти нямаш власт над моите пари. Не можеш да ми кажеш какво да правя с парите си, освен ако не ти позволя. Ти нямаш власт над децата ми. Ти можеш да накараш дявола да спре някои от маневрите си в живота на някой друг, но не можеш винаги да го изгонваш, защото нямаш власт в този „дом". Това е нещо, което сме пропуснали. Само чрез ходатайство можеш да упражниш духовна власт в семейството на някой друг. Следващият пасаж, който Исус ми даде, е Яков 4:7 „Противете се на дявола и той ще бяга от вас" (предполагаемият обект на това изречение си ти). Вярващият трябва да има власт над дявола иначе Библията нямаше да му казва да направи нещо относно дявола. Писанието не казва, че дяволът ще бяга от Исус, а казва, че той ще бяга от теб! Ти не се молиш Исус да положи ръце на болните. Ти им полагаш ръце. Забележи, че ръцете не са в главата. Ръцете са в тялото: „На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват". Като полагаш ръце на болни, ти упражняваш власт над дявола.
Тази власт е твоя независимо дали чувстваш това или не. Властта няма нищо общо с чувствата. Но ти трябва да я упражняваш. След това видение и след като Исус ми даде този стих от Яков, моят дух ми каза, че думата „бяга" е важна. Погледнах в речника и открих, че едно от значенията е „да бягаш като от ужас”! Тогава разбрах защо демонът в моето видение бе започнал да хленчи и да вика – той бе уплашен. Оттогава досега съм видял и други демони да треперят от страх, когато упражнявам дадената ми от Бог власт над тях. Те не се страхуват от мен, а от Исус, когото представлявам. Във видението Исус ми даде още един стих, който ни казва да направим нещо относно дявола. Този трети стих бе в Първо послание на апостол Петър. Петър написа: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като ридаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне" (5:8). Твоят враг означава твоят опонент.
Много хора четат само дотук. Те казват: „О, дяволът ме преследва!" Те молят за молитва, за да не ги стигне дяволът, но дяволът вече ги е хванал, щом говорят по този начин. Тогава е твърде късно за молитва. Какво да правим относно дявола? Да се търкулнем и да се престорим на умрели ли? Да си заровим главата в пясъка и да се надяваме, че той ще изчезне? Не, благодаря на Бога, забележете какво се казва, когато продължим да четем. Следващият стих казва: „Съпротивете се нему, стоейки твърдо във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят от братята ви в света." Преводът American Standard Version казва „твоята вяра" вместо „вярата". Това ми харесва повече. Исус ми каза: „Петър не написа това, за да каже на християните: 'До мен достигна новината, че възлюбеният брат Павел изгонва демони, че той изпраща кърпички и парчета плат и болестите и злите духове напускат хората, така че предлагам да пишете на Павел да ви прати кърпичка'. Не!
Вместо това Петър им каза да направят нещо с дявола. Защо? Защото имат власт над него. Духът на Бога чрез апостол Петър не би ти казал да направиш нещо, което не можеш да направиш. Причината, поради която можеш да го направиш, е, че всеки вярващ има същата власт, която Павел имаше в Исус Христос. Петър не ни каза, че само Павел може да изгонва демони или че Павел ще се съпротиви на дявола вместо нас. (Защо да караш Павел да го прави, след като ти можеш да го направиш за себе си?)
Да подкрепяш християни-бебета
Хората винаги ме питат защо не са били изцелени. Някои си мислят, че нещо не е наред с проповедника, който се е молил за тях! Обяснявам им, че в началото, когато са се спасили, те са били християни бебета и Бог е позволявал други да се молят за тях и да ги носят с вярата си. Но Бог очаква след известно време това бебе да започне да расте, да проходи и да започне само да върши нещата. Бог слага бебето на земята и му казва да ходи, но мнозина не искат. Повечето хора искат да си останат бебета и някой да се моли за тях през цялото време.
Ние искаме да помогнем на тези, които не могат да си помогнат сами, но трябва и да учим хората, за да могат те да израснат и да употребяват собствената си власт. Защото ще дойде време, когато ще трябва да употребяват собствената си власт, ако искат да получат отговор на молитвите си.
Веднъж съпругата ми и аз бяхме настанени в дома на младо семейство по време на една конференция. Жената бе посещавала нашата църква, преди да се омъжи. Те ни помолиха да се молим за тяхното момченце, само на няколко месеца, което имаше херния. Лекарите искаха да го оперират. Проклехме хернията и й заповядахме да изсъхне и да умре. След няколко дни тя бе изчезнала напълно и не бе необходимо бебето да бъде оперирано.
Майката на бебето каза: „Брат Хегин, не искам да бъда критична, но, изглежда в нашата църква само ние, младите хора, искаме да имаме вяра за изцеление. Не знаех кого да помоля да се моли за бебето, преди ти да дойдеш, защото никой не бива изцелен тук." Колкото повече напредваме във възрастта, толкова по-силни трябва да ставаме във вярата си, но често това не е така. В нейната църква, както в много други, повечето хора бяха спасени от младежките им години и Бог е позволявал на други да се молят за тях по онова време. Но поради липса на правилно поучение те са си останали в бебешка възраст на християнското си развитие. Те казаха: „В началото, когато станахме християни, обикновено бивахме изцелени, но сега не."
Все едно никога да не притежаваш твои собствени дрехи, а винаги да зависиш от дрехите на някой друг. Същото би било никога да не упражняваш своята собствена вяра или сам да се молиш, а винаги да зависиш от молитвите на някой друг. Какво се случва с хората, които никога не се опитват да упражнят вярата си, а винаги разчитат на вярата на другите? Току-що прочетохме: „Противникът ви, дяволът, като ридаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне." Но вярващият може да направи нещо относно него. Исус, Яков и Петър ни казват да направим нещо относно дявола. Павел казва в Ефесяни 4:27 „Не давайте място на дявола." Това бе четвъртият стих, който Исус ми даде. Той обясни: „Това означава, че не трябва да даваш никакво място на дявола в теб. Той не може да вземе никакво място, ако ти не му позволиш. И ти трябва да имаш власт над него, иначе това нямаше да е истина." Исус прибави: „Тук са четиримата ти свидетели. Аз съм първият, Яков е вторият, Петър е третият и Павел е четвъртият. Това установява факта, че вярващият има власт на земята, защото Аз съм делегирал властта Си над дявола на вас тук, на земята. Ако не направите нещо относно това, нищо няма да се случи. И поради тази причина често нищо не се случва."
Сега можеш да разбереш защо нещата са се случили по начина, по който са се случили! Не знаейки властта си – не знаейки какво можем да направим – ние не сме правили нищо и всъщност сме позволили на дявола да продължава да върши каквото си иска.
Трябва да осъзнаем това. Нека се събудим. Може да се наложи да променим начина, по който се молим, и да се заемем с дявола. Аз направих това. Няма да бъдеш наранен, ако се промениш. Би било добре за теб. Имаме власт да направим това. Ние седим отдясно на Отца, далеч над началства и власти. Ако ние сме далеч над тях, то имаме власт над тях.
Ефесяни 1:22-23 продължава, като казва: „И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде глава над всичко в църквата (нозете са части на тялото, а не от главата), която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, който изпълнява всичко във всички." Както посочи Джон А. Макмилан, колко чудесно е да знаеш, че най-малките части от тялото на Христос – тези, които са на самото ходило, малкото пръстче на крака или нокътчето на малкото пръстче на крака – са далеч над мощните сили, за които говорим! В Лука 10:19 Исус каза на другите седемдесет ученици, които изпрати: „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпиони, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди." Колко власт над дявола има църквата? По-малко от това? Не, благодаря на Бога, не. Но ако се вслушаш в говоренето на един средностатистически християнин или чуеш как някои проповедници проповядват, ще придобиеш впечатлението, че дяволът е по-голям от всички и че той ръководи всичко. Да, той е богът на този свят и той ръководи светската система. Но Библията казва, че ние сме в този свят, а не от този свят, така че той не ни ръководи. Дяволът се е разхождал по нас твърде дълго. Това не са неща, с които да се шегуваме. Ние сме глупави, когато си правим леки майтапи с тях. Един проповедник ми каза веднъж, докато разговаряхме: „Е, брат Хегин, аз накарах дявола да бяга. Проблемът е, че аз бягам и той бяга след мен!" Да кажеш такова нещо само показва невежеството ти. На първо място, не ти е работа да бягаш от дявола. Библията казва, че той ще бяга от теб. Ти трябва да го подгониш. За съжаление такава е картината с проповедниците и църквите през голяма част от времето. Всъщност, за жалост, през повечето време виждаме това навсякъде.
Да царуваш като цар
Нека погледнем отново Римляни 5:17 „Защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата, ще царуват в живот чрез единия Исус Христос." Разширената Библия казва, че ще „царуваме като царе в живота чрез Единия, Исус Христос, Месията, Помазаника". Божият план за нас е ние да управляваме и да царуваме в живота като царе; да управляваме и царуваме над обстоятелствата, бедността, болестите и всяко друго нещо, което би ни попречило. Ние царуваме, понеже имаме власт. Ние управляваме чрез Исус Христос. В следващия живот ли? Не, в този живот.
Ако трябва да изпеем или да кажем нещо, нека бъдем сигурни, че то съответства на Божието Слово. Някои хора пеят: „Ето, аз се скитам като просяк в жегата и в студа" или „Скъпоценни Исусе, не ме забравяй" – всякакъв вид неверие. Ние не се скитаме като просяци, защото не сме просяци. Ние сме деца на Бога, наследници на Бога, сънаследници с Исус Христос (Рим. 8:17). Ние сме тялото на Христос. Ние седим с Христос отдясно на величието нависоко, далеч над всички началства и власти, сили и господства, слава на Бог! Това не звучи като просяк или „Скъпоценни Исусе, не ме забравяй", или „Само ако мога да вляза", или „Стоейки някъде в сенките, ще откриеш Исус", или „Господи, построй ми колиба в ъгъла на славната земя". По-скоро бих слушал магаре да реве, отколкото да слушам такива песни. Но ние сме ги пели толкова дълго, че вярваме, че са истина. Хората проливат по няколко сълзи при „скитащ като просяк" и си мислят, че поради това са били благословени! Твърде често действаме като малките птичета – стоим със затворени очи и широко отворена уста. Всеки може да мине и да ни нахрани с каквото и да е и ние сме готови да го приемем. Е, аз няма да си държа очите затворени и устата отворена. Ще си държа очите отворени и устата затворена!
Смирение срещу бедност
Много християни например сравняват смирението с бедността. Един проповедник ми каза веднъж колко смирен бил някой човек, защото карал много стара кола. Аз отговорих: „Това не е смирение – това е невежество" Да караш стара кола бе представата на този проповедник за смирение. Друг човек каза: „Знаеш ли, Исус и учениците никога не са карали кадилаци!" Тогава не е имало кадилаци. Но Исус яздеше на магаре. Това бе кадилакът за онова време – най-доброто транспортно средство, което имаха.
Вярващите са позволили на дявола да ги измами и да ги държи далеч от всяко благо-словение, на което биха могли да се насладят. Бог не е възнамерявал да бъдем ударени от бедност. Той каза, че трябва да царуваме в живота като царе. Кой би си представил един цар да бъде поразен от бедност? Идеята за бедността не си подхожда с царете.
Да упражняваш власт в семейството си
Бог не възнамеряваше дяволът да господства в семействата ни. Когато нашите деца бяха малки и дяволът се опиташе да им нанесе болест, аз се ядосвах на дявола и му казвах да си свали ръцете от децата ми. Аз му казвах: „Аз управлявам над домочадието си. Ти не ръководиш този дом. Аз управлявам чрез Исус Христос." Аз го гонех и той бягаше. Ти също можеш да го изгониш. Преди години проповядвах в Севера и бях събуден посред нощ. По някакъв начин знаех в духа си, че някой е във физическа опасност и започнах да се моля на езици. (Това е мястото за ходатайство.) Попитах Господ какво не е наред и Той ми каза, че става въпрос за по-големия ми брат. Знаех, че животът му е в опасност. Около час и половина продължих да се моля тихо на езици. Молитвата ми не притесни жена ми, която спеше до мен в леглото. Най-накрая получих усещане за победа и започнах много тихо да пея на езици. След това заспах отново. След два дни ми се обади сестра ми от Тексас. Тя плачеше почти истерично. „Дъб катастрофира и си е счупил гръбнака – изплака тя. – Той е в ужасно състояние. Той е в Канзас. Лекарите не знаят дали ще живее или не." „Почакай малко – казах аз. – Успокой се. Той не е толкова зле, колкото те си мислят. Ако е бил, Бог вече го е докоснал, защото аз се молих преди около две нощи и вече получих отговора." „Така ли?" „Да. Не се притеснявай ни най-малко за това. Той е добре." След два дни тя отново се обади. Бе се информирала за състоянието му и бе разбрала, че Дъб е излязъл от болница и е с гипсиран гръбнак. Той не умря, както лекарите бяха предсказали, и не бе парализиран. Дойде у дома в Гарлънд, Тексас, и бе много отпаднал и депресиран, понеже жена му го била напуснала, докато го нямало, и взела децата със себе си. Аз проповядвах в моята църква онази неделя сутрин и се опитах да го накарам да дойде с нас, но той не искаше. Той беше бебе християнин, току-що спасен. Посред проповедта видях видение. Очите ми бяха широко отворени, но пред себе си видях брат ми в градския парк. Чух го да си казва: „Е, знам какво ще направя. Ще убия нея и след това ще убия себе си." Спрях напълно притихнал и казах: „Почакайте малко. Има нещо, с което трябва да се занимая тук. След това ще се върна към проповедта си."
Казах на този демон, който го тормозеше: „Дяволе, спри точно сега! Заповядвам ти да напуснеш този мъж в името на Исус Христос" (събранието не знаеше за кого говоря, но дяволът знаеше). Това бе всичко, което казах. След това се върнах към проповедта си.
Когато се прибрахме у дома, брат ми бе там и явно бе в добро настроение. Каза, че се разходил до парка и е решил да вземе нещата в ръцете си. Казах му: „Знам това." И му разка-зах какво бях видял. Той каза: „Нещо дойде внезапно върху мен и все едно нещо се издигна от мен. Все едно облак бе повдигнат от мен и аз се върнах вкъщи, подсвирквайки си и пеейки." Дъб не знаеше как сам да се докосне до Бог, защото бе бебе християнин. Понякога тези от нас, които сме по-стари в Господа, трябва да помагаме на християните бебета и да благодарим на Бог, че можем да правим това. Ще дойде време в техния живот, когато те ще трябва да знаят как да правят сами някои неща. Тогава няма да можем да действаме вместо тях.
Научи се да бъдеш издигнат
Ние, християните, трябва да се научим, че седим с Христос. Трябва да се научим да бъдем издигнати до мястото, което Бог иска за нас! Църквата твърде често се проваля в това служение на власт. Вместо това тя е преклонена в поражение и е обзета от страх.
Ефесяни 1:22 казва: „И всичко покори под нозете Му (на Исус), и постави Го да бъде глава над всичко в църквата." Исус е глава над болестта, заболяването и всяко друго нещо, което е зло, както Той доказа, когато бе на земята. Ако обърнем думите, ще извадим най-дълбокия смисъл още по-ясно: „глава за църквата над всички неща". Исус е глава над всичко заради църквата. Трябва да разсъждаваме върху тези Божествени истини, за да може духът ни наистина да ги разбере. Веднъж след като ги разберем, ще пожънем богата жетва. Когато имаме това отношение на почит, Духът на истината, Святият Дух, ще може да ни издигне до място, където можем да видим истинското значение на божието откровение. В Ефесяни Павел се моли ефеската църква също да има този дух на мъдрост и откровение.
Бог направи Христос глава над всичко за църквата. Той е главата заради нас. За да можем ние чрез Него да упражняваме властта над всичко. Когато разберем какво ни принадлежи, ще се наслаждаваме на победата, която Христос има за нас. Дяволът ще се бори да ни попречи да стигнем там, но чрез упорита вяра в Христос победата може да бъде наша.
Съвъзкресен с Христос
В книгата Колосяни Павел пише до църквата в Колос. Въпреки че използва малко по-различни думи, той казва същото нещо относно Божия план за изкупление, което казва на ефесяните. Той не проповядва ново или различно послание на колосяните. Колосяни 1:15-20 „Него, който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява. И глава на тялото, тоест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него е кръвта, пролята на Неговия кръст.”
Във втора глава виждаме, че Христос бе съживен от Бог Отец: Колосяни 2:12-15 „...погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, който Го възкреси от мъртвите. И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпения; и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста; и като ограби всички началства и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него.” Стих 12 ни казва, че сме съвъзкресени с Христос „чрез вяра в действието на Бога". Забележете, че Отец извърши делото. Стих 13 ни казва, че Бог не само ни съживи по същото време, когато съживи Христос, а прости и греховете ни!
Когато праведникът Исус бе предаден на смърт, задълженията ни към закона бяха платени. Тогава Отец изличи нарушените закони и заповеди, които стояха между Него и нас. Той прикова тези отменени задължения на кръста на Своя Син. Тук, в Колосяни, Павел казва, че Бог състави плана за изкупление. Бог Възкреси Исус от мъртвите. Бог Му даде име над всяко друго име. Бог ограби демоничните началства и власти, които се противопоставяха на Възкресението на Христос. Смъртта е наказанието за греха. Затова, когато Христос понесе на кръста световната вина, сатанинските въздушни сили се опитаха да упражнят правата си и да Го задържат под своя власт.
Ключовете към властта
Библията казва, че дяволът притежаваше силата на смъртта, но Исус го победи. В Откровение 1:18 Исус казва: „Бях мъртъв и ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада." Исус Христос отне ключовете от дявола, слаба на Бога! Ключовете принадлежат на Упълномощения. Това са ключовете на властта.
Трябва да помним, че физическата смърт не е от Бога, а е от врага. Смъртта все още е враг. Библията казва, че тя е последният враг, който ще бъде поставен в подножието. Благо-даря на Бог, този ден идва, но ти все още не си получил новото си тяло. Ще откриеш хора, които вярват, че ще живеят вечно тук долу в плътта, но забележете, нито един от тях не прави това. Един човек спореше с мен по този въпрос и аз отговорих: „Ако Павел не успя, може и ти да забравиш за тая работа." Не мога да разбера как може някой да е толкова глупав да вярва, че ще живее завинаги в плътта – в настоящото си тяло. Не, това тяло трябва да бъде променено. Не можеш да живееш вечно в това тяло. Библията ни казва кога то ще бъде променено – когато дойде Исус. В миг на око телата на тези от нас, които сме живи тогава, ще се променят и ще станат безсмъртни. Дотогава имаме само ограничена власт над смъртта.
След като ограби демоничните сили от властта, която бе тяхна, Христос „ги изведе на показ явно, възтържествувайки над тях" (Кол. 2:15). Казаното тук от Павел се отнася до факта, че Христос бе издигнат над враговете Си отдясно на Отец – тема, за която Павел пише в книгата Ефесяни, както Видяхме по-рано. Павел отново акцентира върху делото на Отец в побеждаването на сатанинските сили и поражението на самия сатана.
В Ефесяни видяхме също, че Синът седи над тези сили и притежава Властта на Божия трон. Но точно тук се е провалил църковният свят. Той е разбрал, че Исус Христос е върховни-ят глава на църквата, но е пропуснал да разбере, че главата е напълно зависима от тялото в изпълнението на Неговите планове; че ние седим с Христос в небесни места; че Той упражня-ва властта над въздушните сили чрез тялото. Сега, както никога преди, можем да разберем какво имаше предвид Исус, когато каза: „Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата" (Мат. 18:18). Това е да употребяваш Неговата власт на земята. Малцина от нас получават от време на време слаби проблясъци за властта; някои от нас са се препъвали в нея и са я упражнявали, без да знаят какво вършат. Това, което ме накара да започна да изучавам този предмет, бе въпросът, който си зададох: „Притежаваме ли власт, която не знаем, че притежаваме?" Когато започнах да изучавам този предмет, открих, че ние имаме власт, благодаря на Бога! Също така открих, че небето ни подкрепя в това, което отказваме и в това, което позволяваме. Ние сме позволили много неща, но не сме упражнявали властта си. Затова нещата са такива, каквито са: не сме направили нищо за дадената ситуация. Чакаме Бог, а Той чака нас и няма да направи нищо, докато ние не се задействаме.
Имало е моменти, когато съм се молил за обичани от мен хора, които са били близо до смъртта, и Господ ми е казвал: „Ще направя, каквото ти ми кажеш да направя." В един случай помолих Господ да даде на човека още две или три години. Той отговори, че ще му ги даде само, защото аз съм Го помолил за това. Той ми каза: „Нито един земен баща не желае да направи повече за децата си от Мен, ако децата Ми просто Ми позволят!"
Някои хора мислят, че Бог е тиранин, седящ на трона Си и държащ гигантска палка за мухи в ръка. В момента, в който направиш нещо погрешно, те вярват, че Той е готов да те размаже. Но това не е истинска картина на Отец. Господ е възпрепятстван в плановете Си, понеже Неговото тяло не е оценило значението на Христовото издигане и факта, че ние седим с Него отдясно на Отца. Има роля, която ние да изиграем в това: ние трябва чрез вяра да се кооперираме с Господа. Исус каза, че Святият Дух, който идва да живее в нас, когато се новородим, ще ни води във всяка истина. Веднъж един проповедник взе една Библия и я хвърли на земята, декларирайки, че не се нуждае от нея, защото има Святия Дух. Но той се нуждаеше от Библията, защото не можеш да следваш Святия Дух в истината, отделен от Библията. Когато отидеш отвъд написаното Слово на Бога, ти отиваш твърде далеч. Остани със Словото! Словото на Бог е от Духа на Бог: святи хора от древността са го написали.
Божието Слово е от най-голяма важност. Но ти никога няма да го разбереш с главата си; трябва да го разбираш със сърцето си. Не слагай Духа над Словото. Сложи Словото на първо място, а Духа на второ и ще бъдеш в безопасност.
Добре известният петдесятен издател Стенли Фродшам, автор на биографията на Смит Уигълзуърт, изкара наяве факта, че Уигълзуърт е бил на първо място човек на Божието Слово и на второ място човек, изпълнен с Духа на Бог. Това е отлична комбинация.
Оръжията на нашето воюване
Вярващият трябва постоянно да бъде въоръжен с духовното всеоръжие. Ефесяни 6:10-11 казва: „Най-после заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола." Християнинът, който си слага това всеоръжие и влиза в духовни битки, е белязан. Дяволът ще направи всичко, което е по силите му, да ти попречи да достигнеш до това знание за властта над него. Той ще се бори с теб за това повече от всичко друго. След като вече си разбрал за тази власт, той ще ти противостои и ще се опита да ти я открадне. Ще има изпитни.
Някои хора ще се провалят. Дяволът иска да отпуснеш ръце и да кажеш, че властта на вярващия не работи за теб. Един мъж дойде при мен по време на едно събрание, на което проповядвах по тази тема, и ми каза, че властта на вярващия не работи за него. Казах му, че ако не работи, тогава Бог е лъжец. (Всъщност този мъж наричаше Бог лъжец.) По-скоро бих умрял, отколкото да кажа, че Божието Слово не работи. Ако то не работи, това е защото аз не работя. Ние може да се провалим, но Божието Слово не се проваля. Аз вярвам, че Неговото слово е истина. Врагът ще се съпротивлява на намесата ти в неговото пространство, защото той упражнява власт над въздушните сили и иска да продължава да я упражнява. Когато се намесиш в неговото царство, упражнявайки духовната си власт, той ще концентрира всичките си сили срещу теб в интензивна ожесточена битка. Ако ти се съпротивиш успешно на атаките на сатана срещу твоя дух, следващите му атаки ще бъдат срещу твоето тяло, ум, семейство или обстоятелства. Може да се приготвиш и за тези атаки, защото те идват. С други думи, твоята привилегирована духовна позиция е опасна позиция. Нито една истина не среща такава съпротива, както властта на вярващия. Познавал съм добри хора, които дяволът се е опитвал да порази по всеки възможен начин. Те или са поучавали тези истини, или са били учени на тези истини. Те са се стремели да действат според тях. Много пъти те са били поразени в телата им, понеже не е било възможно да бъдат поразени в духа им.
Как да останеш непобедим
Ако те бяха се възползвали от осигуреното за тях духовно всеоръжие, врагът нямаше да може да ги порази. Не вярвам, че каквото и да е, идващо от врага, би могло да порази тези от нас, които са части на тялото Христово. Вярващият трябва постоянно да носи всеоръжието. Святият Дух се молеше чрез Павел очите на хората да се отворят, за да проумеят пълното снабдяване, което им е било дадено за тяхна безопасност. Духовното всеоръжие е описано в Ефесяни 6:10-17 „Най-после заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество (не твоето могъщество). Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу управителите на тъмнината в този свят, срещу духовните сили на нечестието (или нечестиви духове) във високи места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и като надвиете на всичко, да устоите. (Ако си сложиш цялото Божие всеоръжие, ще устоиш.) Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете си, обути с готовност чрез благовестието на мира. А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия; (Нито една огнена стрела не трябва да преминава през тялото ти, душата ти или ума ти, защото имаш щита на вяра.); вземете също за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието Слово.”
Различните части на всеоръжието символизират духовни отношения, които вярващият трябва да поддържа. Носейки всеоръжието си, вярващият е защитен и не може да бъде затруднен в служението си на власт. Всичко, за което трябва да бъде загрижен, е да пази всеоръжието си блестящо и да се грижи добре за него. Нека погледнем всеоръжието отблизо:
Първо, както поучава Джон А. Макмилан, има колан на истината, който представлява ясното разбиране на Божието Слово. Както коланът на войника държи на място останалата част от всеоръжието. На второ място е нагръдникът на праведност. Това има двустранно приложение: Исус е нашата праведност и ние се обличаме с Него. А също показва и покорство към Божието Слово. На трето място, нозете ни са обути с готовност за проповядване Евангелието на мира. Това е вярно служение, прокламиращо Божието Слово. На четвърто място е щитът на вяра. Един щит покрива цялото тяло. Това представлява пълната ни безопасност под кръвта на Исус, където не може да проникне нито една сила на врага. Вярата е щитът на спасение, за който в І Солунци 5:8 се говори като за надеждата на спасението. Шлемът (надеждата) на спасението е единственият щит, способен да предпази главата в тези дни на отдалечаване от истината. На шесто място е мечът на Духа, който е Словото на Бог. Това показва, че Божието Слово трябва да бъде употребявано в атака. Другите оръжия са предимно защитни, но мечът – Божието Слово – е активно оръжие. Ефесяни 6:18 казва: „Молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии." Виждаш ли защо битката в молитва често не работи? Защото не сме си сложили всеоръжието. Ние сме готови за воюване в молитва, след като си сложим всеоръжието. Молитвата в Духа извършва работата.
Власт над демоничните духове, а не над човешката воля
Макар че имаме власт над демоничните духове, ние нямаме власт над хората или над волята им. Често пъти грешим, като си мислим, че имаме такава власт. Имаме власт над демоните и можем да ги контролираме, когато става въпрос за нашия живот или за живота на семейството ни. Но не можем да ги контролираме, когато става въпрос за други хора, защото волята на този човек играе важна роля.
Преди много години провеждах събрание тук, в Оклахома, и докато служех на болните на редицата за изцеление, получих вътрешен подтик – знаех чрез вътрешното свидетелство, че някой в редицата имаше в себе си демон. (Това не означава, че беше обладан, което е нещо съвсем различно. Да бъдеш обладан означава да бъдеш напълно превзет – в дух, душа и тяло. Ти може да имаш демон в тялото си, без да бъдеш обладан от демон.) Продължавах да се оглеждам наоколо. Когато един мъж застана през четири човека от мен, аз знаех, че демонът е в него. Не казах нищо на глас. Трябва да осъзнаеш това: дори и дяволът да знае някои неща, той не е всезнаещ или всемъдър като Бог. Поради психичните му сили можеш да видиш, че той знае някои неща. Някои гадатели наистина предсказват събития, които се случват. Дяволът знае дори и някои от мислите ти. Как знаем това? Понеже хората, които четат мисли, често успяват да прочетат мислите ти и да ти кажат за какво си мислиш. И те не правят това чрез Божията сила. Преди мъжът да застане пред мен, си помислих: „Ще изгоня това нещо от него." Нищо не казах на глас, само си го помислих. Когато застана пред мен, преди да успея да кажа нещо, той проговори. Демонът проговори чрез него, хленчейки с много висок носов глас: „Не можеш да ме изгониш! Не можеш да ме изгониш! Не можеш да ме изгониш!" Аз казах: „Да, мога, в името на Исус." Той каза: „Не, не можеш. Този мъж иска да остана. И ако той иска да остана, аз мога да остана." Аз казах: „Прав си", и го подминах.
Религиозни духове
Няколко дни по-късно видях този мъж на улицата, спрях го и го заговорих. Той не беше луд, умствените му способности си бяха на място. Докато говорех с него, открих какъв вид дух има. Това бе религиозен дух. Хората трябва да знаят, че има такива духове. Те карат хората да действат много религиозно. Всъщност този мъж имаше три духа в себе си. Другите бяха измамен и лъжещ дух. Този човек вярваше в някаква смесица между Библията и някакви източни религии. Беше по-предразположен към източните религии. Аз говорих с него за това. Казах: „Тези вярвания не са библейски. Те не са според Новия Завет." Той отговори: „Библия или не, на мен така ми харесва и така и ще си продължа." Аз казах: „Когато и да пожелаеш да се отървеш от тези демони, ела и ми се обади. Но докато желаеш нещата да стоят по този начин, така и ще бъде." Той каза: „Е, така искам да стоят нещата." Свободната воля надделява.
Ти трябва да си тръгнеш и да оставиш хората, когато те пожелаят това. Ако хората искат да живеят в грях, могат да го сторят. Ако искат да бъдат свободни, могат да бъдат свободни. Но докато не пожелаят да бъдат свободни, нито Исус, нито някой друг може да ги освободи. Не можеш да обикаляш и безразборно да упражняваш власт над демоните в някой друг. Ти имаш власт над собствения си живот и над този на семейството си. Но не можеш да изгониш дявола от всички, които срещнеш на улицата, дори и да има демон в тях, защото те имат власт над собствения си живот. Когато хората искат помощ, това е друг въпрос.
Странно е, че понякога дори изпълнените с Духа християни не желаят помощ. През 1954 г. Проповядвах за първи път в щата Орегон. Започнах в неделя вечер, проповядвайки евангелизационно послание. В понеделник вечер проповядвах за вярата. Обявих, че във вторник вечер ще се моля за болни. През всички тези дни слагах хората в едни и същи редици, независимо дали идваха за спасение, за кръщение в Святия Дух или за изцеление. Служех им един по един. Приближих се до една жена. С нея имаше мъж и той бе този, който говореше. Тя не каза и дума. Дори и само наблюдавайки я, можех да видя, че не е добре умствено. Мъжът каза, че съпругата му е много нервна и е прекарала известно време в психиатрична клиника. Нека ви кажа нещо на това място. Не можеш да упражниш духовна власт на базата на това, което виждаш. Трябва да имаш проявление и на Святия Дух. Затова мнозина се провалят. Те се опитват да се справят с духовете без слово на знание или разпознаване на духовете. Когато веднъж Исус ми говори за дявола, демоните и демоничното обладаване, Той употреби като пример момичето, което бе обладано от предсказвателен дух. Тя следваше Павел и Сила около Филипи „много дни", според Деяния 16:18, и казваше: „Тия човеци са слуги на всевишния Бог" (ст. 17).
Исус ми зададе следния въпрос: „Знаеш ли защо Павел не се справи с този демон още първия ден?" Аз казах: „Не, наистина не знам. Чудил съм се за това. Защо Павел, един апостол, мъж на Бога, мъж на власт, просто не взе власт над този зъл дух още първия ден?" Исус каза: „Той трябваше да изчака проявлението на Святия Дух. Той трябваше да чака, докато Духът на Бога не му даде разпознаване на духовете."
Ти можеш да изгониш дявола от теб или от твоя дом по всяко време. Ако човек е в твое помещение, също можеш да упражниш власт над него. Но когато излезеш от твоята сфера на влияние, злите духове имат право да бъдат там, защото сатана е богът на този свят! Това е причината, поради която Павел трябваше да чака много дни, за да освободи обладаното от демон момиче. Той не заповяда на този дух да я напусне първия ден, в който тя започна да го следва. Той изчака и когато дойде правилното време, говори на този дух и той излезе от нея.
Когато положих ръце на жената от редицата за изцеление, аз не видях никакви духове, но имах откровение на знание. По това време разпознаването на духове не оперираше в служението ми, но словото на знание оперираше. Когато и положих ръце, животът й премина пред мен все едно гледах телевизионен екран, и аз разбрах цялата история. Казах на съпруга й: „Няма да й послужа. Заведи я в офиса на пастора. След като свърши събранието, ще доведа пастора със себе си и ще говоря и с двама ви." И той я отведе. Пасторът и аз отидохме в офиса му. Открих, че съпругът на жената бе дякон в църквата. Казах му: „Исках пасторът да бъде тук като свидетел. Той ще ти каже, че не ми е казал и дума за жена ти. Не познавам никого в този щат освен пастора. Никога преди не съм виждал теб или съпругата ти. Ще ти кажа защо не послужих на съпругата ти на публично място. Когато й положих ръце, знаех вътре в себе си – можах да видя всичко в един момент, – че съпругата ти някога е чула евангелизатор да казва, че е чул Господ да му говори с глас. И тя започнала да желае Бог да и говори с глас. Това, което тя пропуснала да осъзнае, било, че евангелизаторът не казал, че се е стремял да чуе Бог да му говори по този начин - той не е молил Бог за това – той просто чакал на Господа. (Когато започнеш да търсиш глас, дяволът ще те съпроводи. Погрешно е да правиш това.) Демоните започнали да й говорят – продължих аз. – Тя започнала да чува тези гласове и те я подлудили. Ти ми каза, че тя е била веднъж в психиатрия. Всъщност, тя е била там два пъти, нали?" Съпругът отговори: „Кой ти каза?" „Господ – казах аз. – Той също ми показа, че ти си завел съпругата си на изцелително събрание. Евангелизаторът не е успял да я освободи и поради това ти си му ядосан. След това видях в Духа, че си я завел на събрание на пророк. Той също не е успял да я освободи и сега ти си ядосан и на него. Аз няма да мога да я освободя повече от тези двамата и ти ще се ядосаш и на мен. И това е причината, поради която не и послужих. Сега ще ти кажа защо те не я освободиха и защо аз не мога да я освободя. Тя не желае да бъде освободена. Докато тя желае да чува тези гласове, ще ги чува. Тя не е луда. Тя чува всичко, което казвам." Обърнах се към нея и казах: „Сестра, когато стигнеш до момента, в който не желаеш да чуваш тези гласове, ела и ще ти помогна."
„Е – каза тя, – аз искам да чувам тези гласове." Аз казах: „Знам, че искаш." Някой може да каже: „Може би тя не е знаела какво говори." Ако не знаеше, Господ щеше да ми каже. Щях и това да знам. Библията казва относно служението на Исус, че Той изгонваше духове със Словото Си. Също се казва, че Той ги изгонваше чрез Духа на Бога. Не бе само изговореното от Него Слово, отделено от Духа на Бога. Прочетете дванадесета глава на Матей. Фарисеите обвиняваха Исус, че гони демоните чрез Веелзевул, княза на демоните (ст. 24). Исус отговори: „Но ако Аз чрез божия Дух изгонвам бесовете, то божието царство е дошло върху вас" (ст. 28).
Знаем от Словото, че имаме духовна власт, но трябва да зависим на Святия Дух да ни помага да служим с тази власт. Не можем сами да го направим. Както споменах по-рано, ако дяволът ме атакува, аз имам власт над него, защото имам власт над собствения си живот. Мога да му кажа моментално да напусне дома ми. Също така мога да контролирам ситуацията, докато хората са в моето присъствие. Например, един пастор, мой приятел от форт Уърт, Тексас, ме придружи веднъж на една конференция в Калифорния, на която трябваше да проповядвам. Той бе страдал много години от захарен диабет и трябваше да тества урината си всяка сутрин, за да определи колко инсулин ще му е необходим за ежедневната му инжекция. Опитвайки се да му дам урок по вяра, аз се обърнах към него, докато излизахме на пътя пред дома му, и казах: „Докато си с мен, няма да регистрираш никаква захар." Аз можех да контролирам тази болест, докато той бе с мен – докато бе в моя обсег на влияние. Но не можех да я контролирам, когато бе далеч от мен. Трябваше да го науча сам да упражнява духовна власт. Той ме погледна невярващо, но бе с мен почти две седмици и нито веднъж не регистрира повишено ниво на. Кръвна захар, дори и да ядеше пай и сладкиши. „Знам, че днес ще регистрирам захар" – казваше той. След като вземеше пробите, казваше: „Това надминава всичко, което някога съм виждал в живота си!"
По-късно ми каза, че отново е регистрирал захар три дни след като се върнал у дома. Виждате ли, аз бях взел власт над болестта. Дори и да имах власт над невидимата сила, аз нямах власт над волята на пастора. Можех да контролирам невидимата сила, докато пасторът бе в моето присъствие, и се опитах да го убедя, че той може да упражнява същата власт, но той не схвана това. Той очакваше диабетът да се завърне и той се завърна. Бяха му необходими пет години, за да разбере духовната власт. (Някои от нас, проповедниците, сме бавни!) Ако можех постоянно да бъда с други хора, щях да мога да помогна и на тях. Но не мога да живея с другите хора, нямам време.
Разчупване силата на дявола
Преди години, когато по-големият ми брат бе вързан от дявола, аз казах: „Сатана, в името на Исус Христос разчупвам силата ти над живота на брат ми и изисквам неговото спасение и освобождение!" След около две седмици той се спаси. Бях се опитвал да го спася 15 години, но нищо не работеше. Когато заех мястото си и упражних духовната си власт като вярващ, това проработи. Някой ме чу да говоря така и каза, че ще се опита и ще види дали работи. Знаех, че за тях няма да работи, защото аз не се опитвах – аз го направих.
Някои вярващи казват, че ще направят нещо, защото е проработило за някой друг. Ако изучават божието слово и се облекат с неговото поучение за властта, ще работи и за тях. Но ако се опитват да действат според божието слово, без наистина това Слово да е било изградено в духа им, дяволът ще ги победи с лекота. Ти ще победиш дявола в битка само ако имаш основата на божието слово и действаш според него.
Защо хората губят изцелението си
Когато хората са на място, където вярата е силна, където има групова вяра или където оперират дарбите на Духа, за тях е сравнително лесно да получат изцеление. Това се случва на големите събрания – видях го на събранията на един добре известен евангелизатор от дните на изцелителното съживление 1947-1958 г. Но когато хората се върнат и останат сами, дяволът идва с лъжовни симптоми. Хората нямат основа на вярата в себе си и дяволът слага обратно върху тях същото нещо. Затова виждаме хора да бъдат освободени от зли духове, болести, от много неща, и следващия път, като ги видиш, те са се върнали в първоначалното си състояние. Някой ще каже: „Те никога не са били изцелявани." Как може куц човек, който никога преди не е ходил, да проходи, ако не е бил изцелен? Ако това не е било изцеление, какво е било тогава? Как може сляп човек, който не е виждал преди, да прогледне?! Виждал съм го да се случва. Как може глух човек, който не е чувал преди, да прочуе? Те са били добре, докато не са се върнали у дома. След две или три седмици изцелението им си е заминало. Защо са го изгубили? Защото не са знаели властта си. Не са знаели как да задържат това, което са получили, и не са се опитали сами да упражнят власт; или ако са казали нещо, са казали погрешното нещо. Виждал съм жертви на паралич да бъдат напълно изцелени – техните крака и стъпала да бъдат изправени – и след 10 дни да изгубят изцелението си. Спомням си една жена, цели три години напълно прикована към леглото поради артрит. Тя беше опъната и скована на леглото си като дъска. Бе моментално изцелена, стана и проходи. Лекарите й не можаха да намерят и следа от артрит в тялото и. Но след шест седмици тя бе отново скована като дъска. Защо изгуби изцелението си?
Някои хора казват: „Те ги хипнотизират." Така ли е наистина? Не. Хората влизат в Божието присъствие, където дарбите на Святия Дух оперират и където е лесно да получиш изцеление. Но след като се върнат у дома, те остават сами със себе си. Затова хората трябва да бъдат учени на Божието Слово и на техните права и привилегии като вярващи. Тогава ще могат сами за себе си да упражняват власт над дявола, болестите и обстоятелствата.
Изгонване на демони
Библията прави разлика между изгонване на демони и изцеляване на болните. Често пъти физическото състояние на хората не се повлиява от молитва и полагане на ръце, защото е въвлечен нечестив дух. Това се случи с една баптистка от Ню Орлиънс. Тя бе умствено разстроена и затворена в психиатрия. Един ден един мой приятел, баптистки служител, който бе получил кръщението със Святия Дух, отиде да се моли за нея. Той изгони от нея седем демона и тя моментално оздравя.
Един университетски професор, който бе запознат с нейния случай, започна да я използва в лекциите си като илюстрация. Случаят до такава степен го впечатли, че той покани баптисткия служител на дискусия с него. В резултат съпругата на професора прие кръщението със Святия Дух. Професорът не само поиска да бъде изпълнен, а включи в лекциите си факта, че демоните имат по-голям ефект върху хората, отколкото е било преподавано.
Опресия, а не обладаване
През 50-те години един член на църквата дойде на моята редица за изцеление и аз разбрах, че той има демон в тялото си. Този човек бе заставал на редиците за изцеление на почти всеки известен евангелизатор, но не бе изцелен, защото някой трябваше да се справи с този дух, който го опресираше. Това не беше случай за изцеление. Докато се молех за него, аз обясних на хората: „Тялото на този мъж е опресирано от демон. Той не е обладан от демон.” Ще използвам тази илюстрация: представете си, че живеете в къща, построена преди около сто години, и някой би каже: „В тази къща има термити” Това не означава, че термитите са във вас. Тялото ви е къщата, в която живеете. Ако знаете как, ще съумеете да държите термитите извън вашата къща и демоните вън от вашата физическа къща. Те няма да са там, ако използвате правилните предпазни мерки."
Веднъж слушах един изпълнен с Духа психиатър, който даваше безплатни консултации по специалността си в благотворителни болници. В една психиатрия той решил да експериментира с мъж, който не бе говорил три години. Този мъж гледал право пред себе си без никакво изражение, като статуя. Докторът каза: „Полагах му ръце всеки ден и казвах: "Ако в него има зли духове, смъмрям ги и заповядвам на всеки един от тях да го напусне в името на Господ Исус Христос'." Ако наоколо нямало други лекари, той полагал ръце на пациента и се молел за него на глас на езици по пет минути всеки ден. Ако другите лекари били наоколо, той използвал мъдростта и знаейки, че те няма да разберат за какво се моли, се молел тихо.
След десет дни пациентът започнал да говори, а след 30 бил изпратен здрав у дома. Бог зачита вярата, а Божият Дух знае как да се моли. Той е Авторът на молитвата.
Как да се справяме с демоните
Трябва да разчитаме на Божия Дух, за да знаем кога има демони и как да се справим с тях. Ние сме безпомощни без Духа и Словото. Не бъди човек само на Словото без Духа и не бъди човек само на Духа без Словото. Мнозина се опитват да действат според Божието Слово без Духа на Бога. Трябва да имаш и двете. Духът и Словото са в съгласие.
Не трябва да се справяш с демон във всеки случай на изцеление. Но ако е необходимо, Господ ще ти покаже как. Бог е интелигентна Личност и аз съм интелигентна личност. Той може да ми каже, ако някъде има зъл дух. Аз действам според това, което Той не казва, както действам и според това, което Той казва. Ако Той не каже нищо, не се опитвам да се справям със зъл дух. Аз продължавам и служа на човека за изцеление. Странното е, че в един случай бивам воден да служа за изцеление и след това в, както изглежда, идентичен случай се налага да се справя с дух. Не го разбирам, но от опит знам, че работи по този начин. Не можеш да отсъдиш за даден случай според друг. Безпомощните хора имат нужда от помощ. Понякога можеш да ги носиш чрез вярата си. Но хора, които знаят, хора, които са просветлени, трябва да ходят в светлината на това, което знаят. Някои хора са по-просветлени от други. Колкото повече знаеш, толкова повече се изисква от теб. Ти можеш да бъдеш освободен от опресия в ума и тялото ти. Можеш да упражняваш духовна власт над други, докато те са в твоето присъствие. Можеш да говориш с власт на всички невидими сили. Ако се научиш как да упражняваш такава духовна власт, тя ще работи и в дома ти. Чувал съм за жени, които са употребявали духовната си власт, когато техните неспасени мъже са се връщали у дома, спорещи и борещи се. Жените се били научили как тихо и спокойно да смъмрят злите духове в тази ситуация и да прокламират властта си над тях – и ситуациите се променяли.
Научих се да правя това преди години, когато някои от роднините ми ставаха крайно гневни. Аз просто вземах власт в ситуацията. Те разбираха, когато направех това, защото ме поглеждаха със сепнато изражение – и моментално се оправяха. Аз не упражнявах власт над волята им, а над духа, който ги караше да действат по този начин. Веднъж Исус каза на учениците Си, че отива в Ерусалим, за да пострада с много неща и да умре. Петър възрази. Исус го смъмри моментално, като каза: „Махни се зад Мен, сатано!" (Мат. 16:23). Исус не каза, че Петър е сатана. Той показа, че Петър бе взел страната на съмнението, неверието и на дявола. Понякога християните се отдават несъзнателно на врага, но ние можем да вземем власт над този дух. Библията казва, че можем да вземем власт и над страха – дори страха в собствения ни живот. Трябва да знаем това. Но невинаги можем да вземаме власт над страха в живота на някой друг. Бил съм способен да контролирам страха, докато човекът е бил в моето присъствие и не е знаел как да се изправи срещу него. Второ Тимотей 1:7 казва: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." Забележете, че Библията нарича страха дух. Бог ни е дал дух на сила, любов и себевладение.
Дори докато бях млад баптистки пастор, винаги вземах власт над страха и съмнението. Ако бях изкушаван да се съмнявам, аз казвах: „Съмнение, съпротивявам ти се в името на Исус." Ако бях изкушаван от страх, казвах: „Страх, съпротивявам ти се в името на Исус." Съмнението и страхът ще те напуснат, когато направиш така. Ние имаме власт дори над тези, които се противопоставят на истината. В Тексас имаше един служител на пълното Евангелие, който живееше в съседство с един полицай. Полицаят принадлежеше на деноминация, която буйно се противопоставяше на говоренето на езици. Служителят успял да накара полицая да посети църквата му. Тогава полицаят като на шега помолил служителя да посети неговата църква. Служителят решил да отиде, защото полицаят му казал, че неговият служител щял да говори върху предмета за езиците. По време на проповедта си този служител не основал нито едно от своите твърдения на Библията, а разказвал различни неща, които бил чул, че се случвали между „говорещите на езици". Тогава започнал да имитира говоренето на езици.
Чувайки това, служителят на пълното Евангелие взел власт в ситуацията. Говорителят спрял изведнъж, пребледнял и седнал, без да завърши проповедта си. Полицаят осъзнал какво се случило. След това отишъл при пастора на пълното Евангелие, здрависал се с него и го прегърнал. Казал: „Благословен да бъде Бог! Радвам се, че Бог го арестува. Трябваше да обмисли това по-добре." На следващата вечер проповедникът се извинил, че е говорил за нещо, за което не знаел много. Той казал, че се почувствал все едно Бог го арестува, и добавил, че е по-добре да остави това, щом не знае много за него.
Съпротиви се на дявола
Често пъти осъзнаваме, че някои изпитания в живота ни са работа на врага, и викаме към Бог да го смъмри и да накара обстоятелствата да утихнат, вместо ние да направим това. Но Божието Слово ни казва сами да смъмрим врага. В Яков 4:7 ни казва: „Противете се на дявола и той ще бяга от вас". Властта над дявола е наша. Ако се съпротивим на дявола, той ще бяга от нас. Библията не казва: „Накарайте някой друг да се съпротиви на дявола вместо вас". Тя казва, че ние трябва да се съпротивим на дявола. Твърде много от нас седят бездейно, чакайки Исус да направи нещо, когато ние сме тези, които се предполага да се съпротивим на дявола. Защо? Защото ние имаме властта за това! (Ние винаги искаме някой друг да направи това, което ние трябва да направим.) Разбира се, винаги ще имаме духовни бебета и ще трябва да ги носим с вярата си, но някои от нас трябва да пораснат достатъчно, за да могат да се грижат за бебетата, а не да оставят пастора да върши всичко.
Състоянията съществуват, защото им позволяваме. Матей 18:18 казва: „Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата." Това бе версията Кинг Джеймс. Харесвам един друг превод, който веднъж прочетох. Той казва: „Каквото и да откажете да бъде позволено на земята, ще бъде отказано да бъде позволено на небето." Упражнявай своята власт!
Прочетете Цялата Статия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар