Защо един любящ Бог ни казва да се боим от Него? - Еклесиаст

Защо един любящ Бог ни казва да се боим от Него? - Еклесиаст

Авторът на Еклесиаст пише: "Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека" (Еклесиаст 12:13). Подобно изявление на пръв поглед изглежда, че в противоречие с други стихове в Библията, като например този, в който апостол Йоан пише: "Бог е любов" (1 Йоан 4:8). Но очевидното противоречие изчезва, когато стигнем до по-пълно разбиране на вида на страх за който в Библията се говори.

Бог ни обича, и любовта е много повече от законите и повеленията, които Той ни е дал. Едно от първите неща, които ние научаваме, когато започваме да разбираме Бог е, че Той мрази греха, и че тези, които избират да го практикуват напук на Неговия закон ще умрат.

Това е нещо, от което трябва да се страхуваме. И така, когато в началото започнем да се покоряваме на Бог, това е страх от алтернативата, която е смърт. Но колкото повече се покоряваме на Бог, като спазваме Неговите повеления, толкова повече започваме да разбираме Божията любов към нас. Ние почваме да виждаме, че Божиите закони не са просто произволен набор от правила, които Той ни е дал, само защото така е решил.

Тогава ще разбереш страха от Господа, и ще намериш познанието за Бога. (Притчи 2:5)

В страха от Господа има силна увереност, и Неговите чада ще имат прибежище. (Притчи 14:26)

Наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот. (Притчи 22:4)

Ние откриваме, че Неговите закони са добри, защото Той знае, че ако ги следваме ще ни даде най-добрия възможен живот. Яаре (Yare), еврейската дума, преведена като „страх“ в Еклесиаст 12:13, означава не само да се страхуваме. Тя има допълнителни значения, като - да се боим от, да почитаме, да отдаваме чест и уважение.
Бог не иска от нас да бъдем в непрекъснат страх от Него, макар че това може да бъде в началото, когато започнем в отношенията си с Него.

Правилно, зрял страх от Бога означава да имаме почит и уважение към най-могъщо Същество във Вселената и законите, които Той е постановил са за наша полза. Ние се боим от Бог и пази заповедите Му, защото Той е любов. Какво можем да направим, освен да имаме страхопочитание и благоговение пред Него.
И така:

Страхът от Господа е Неговото съкровище. (Исая 33:6)

http://www.ucg.org/bible-study-tools/bible-questions-and-answers/why-does-a-loving-god-tell-us-to-fear-him

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...

Загубили ли сте си ревността (страстта) към Бога? Ето как да я възстановите.

Загубили ли сте си ревността (страстта) към Бога? Ето как да я възстановите.

Бог е страстен в Неговата любов към нас. Софония 3:17 казва: "Господ твой Бог е всред тебе, Силният, Който ще те спаси. Ще се весели за тебе с радост, ще те успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни."

Бог те обича толкова много, че пее над тебе. Той е толкова ревностен за теб, че Той изпрати Сина Си Исус Христос да те спаси. И Той иска да бъдеш страстен в любовта си към Него. Искате ли отново да изпитате ревността си към Бога?

Припомни си страстта, която си имал за Господа, когато за първи път си дал живота си на Исус? Не забравяй, вълнението и ентусиазма, които си имал? Понякога разочарованията и трудностите в живота ни карат да загубим част от нашата страст. Понякога това е просто в течение на времето, което причинява любовта ни към Бог, да стане рутинна и по-малко страстна. Няма нищо повече Сатана да обича, освен един неревностен християнин! Ако вашата вяра е станала рутинна и сте загубили страстта си, знайте, че е време да се промени това. Не живей ни един ден на скучно, рутинно, безстрастно християнството!

Ето три стъпки, за да изпиташ отново ревността си към Бога:
1. Вземете решение да си възвърнете ревността към Бог. В решението ви има сила. Решете днес, че нищо няма да ви попречи да възвърнете страстта си към Бога.

2. Признайте, че сте загубили ревност към Бог. Вие ще бъдете изненадани, колко много християни се отричат от това състоянието. Преминаването през религиозни увлечения може да затъмни духовните ви сетива и да не видите собственото си състояние. Но Бог може да отвори духовните ви очи! Ако радостта ви е изчезнала, ако мечтите ви са умрели, ако сте загубили вашата страст, изповядайте се пред Бога днес. Може би ще искате да го признаете на някой, който може да се моли с вас, докато отново си върнете в ревността си към Бог. Направете го!

3. Действайте. Бог ще ви помогне в Неговата част, но Той също така очаква от вас да направите вашата част. Обявете пост и отделете време за молитва и четене на Словото. Така предприемате стъпка към възвръщане на вашата страст, ентусиазъм и радост.

Така, как е сега вашата ревност към Бога? Запалени ли сте за Бог или сте просто хладни? Изпълнени ли сте с вълнение и цел или просто това е една кратка емоция? Днес е денят да започнете ново начало. Бог е изпълнен с толкова много ревност за нас, че той заслужава нищо по-малко от цялостна сърдечна ревност от нас, да Го търсим и познаваме повече.
Бог до завист ревнува за Духа, който е турил да живее в нас. (Яков 4:5)

http://www.jentezenfranklin.org/lost-passion-god-heres-recover/

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...

Нашето призвание – Смит Уигълзуърт (Our Calling (part 2) - Smith Wigglesworth)

Нашето призвание – Смит Уигълзуърт (Our Calling (part 2) - Smith Wigglesworth)

Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви. (Ефесяни 4:4)

Чувствам, че Бог иска да ми каже думи за призоваването ви. Много хора са призовани, но те са пропуснали, защото са небрежни в слушане.
Има нещо в поканата, възлюбени. "Много са поканени, а малцина избрани."
Аз искам с голямо сърце тази сутрин, да вярваме, че всички ние сме избрани. Вие питате, "Може ли да бъде така?" Да, възлюбени, може, не малцина избрани, но много от тях избрани. 

И как ще бъде изборът? Изборът винаги е първо ваш. Ще откриете, че дарбите са вашия избор на първо място. Ще откриете, че спасението е вашия избор. Бог е направил всичко това, но вие трябва да изберете. И така Бог иска, особено тази сутрин, да вземете присърце това призоваване, за да имате тази голяма застъпническа жар на молене, Светия да ви подготви за това прекрасно мистично Тяло (църквата). 

Призован! Възлюбени знам, че някои хора имат представата (и това е голяма грешка), че не са успешни във всичко, което докоснат, защото са се провалили в толкова много неща, които са им били в желанието да продължат напред, защото те не са се стремили достатъчно в молитва като някои други, а може би са си мислели, че няма надежда за тях в това призвание. 

Сатана идва и казва: "Виж черния каталог на безпомощната си немощ! Никога не очаквай да бъдеш в това призвание! "Да, ти можеш брат! Бог го има в Писанията. О, братко мой, това е слабостта, която те прави силен!". Това е, последният ще бъде първи. Какво ще ни промени? Когато изповядваме нашата безпомощност. Бог казва, че ще нахрани гладните с блага, но ситите Той отпраща празни надалеч. 

Ако искате да растете в благодатта и познанието на Божията благодат, бъди достатъчно гладен, за да бъдеш нахранен, бъди достатъчно жаден да плачеш, бъди съкрушен достатъчно, че нищо друго да не желаеш да имаш на света, без Той да дойде в теб. Четох снощи в моята Библия, тя е толкова прекрасна, "И Бог ще обърше всяка сълза от очите им ..." (Откровение 21:4). 

Слава Богу. Алилуя! Нека Бог да го направи тази сутрин. Нека Той да обърше всяка сълза. Нека да утеши сърцето ти. Нека Той да укрепи слабостта ти. Нека да те накара да дойдеш на място на успех. Нека Бог ти помогне в мястото, което е Той е избрал за теб, защото "мнозина са призвани, а малцина избрани." Но Бог има голям избор! 

Той е голям Исус! Ако мога да Го измеря, бих бил много малък. Но аз не мога Го измери, и знам, че Той е много голям. Радвам се, че не може да се измери Исус, но аз съм доволен, че мога да Го докосна; това е същото. 
Един Господ, една вяра, едно кръщение. Ефесяни 4:5.

Нашето призвание – част от проповед на Смит Уигълзуърт (Our Calling (part 2) - Smith Wigglesworth)
http://www.smithwigglesworth.com/sermons/misc7.htm

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...

Как да чуваме Божия глас! Свръхестествено: Сид Рот с Гари Уетстоун

Как да чуваме Божия глас! Свръхестествено: Сид Рот с Гари Уетстоун

Умът на човека е проектиран от Бог, за да отговори на Неговия глас. Човек се вслушва в четири източници на мъдрост: гласа на Бог- Божият Дух, логика на ума ни, вслушва се в плътта - похотта на плътта, похотта на очите, гордостта на живота, вслушва се в гласа на врага. Така, човешкият ум може да слуша само четири гласове. Ако ние затворим двата от гласовете, на плътта, защото ние сме умрели в Христос, и гласа на врага, който има власт над царството на тъмнината, ние имаме само две други възможности: нашата логика и гласа на нашия дух, който е Божия глас.
Всеки от нас има достъп всекидневно до гласа на Бога. Той ще ни ръководи поучително, социално, логически, физически и финансово. Той ще ни дава насока и участие. Ще ни води в различни области на живота. Ще имаме познания за хората, защото Бог ни е дал, не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Той иска да ни подари.

Какво се случва обикновено в молитвеното събрание? - духът на Бог идва. Вие сте на молитвено събрание. Духът на Бог се движи в молитвеното събрание. Хората започват да чуват гласа на Бога. Тогава някой се изправя и казва каква е програмата по-нататък. Веднъж влезем ли в Божието присъствие, трябва да останем в него. Не трябва да спираме Божието помазание.

Направихме 40-дневен информационен пост, който ни отведе в личното присъствие на Бог. Без развлечения, без музика и странични разговори. Премахнахме всичко, което ни разфокусира от личното присъствие на Бог в живота ни. Ние се съсредоточихме върху обитаващия в нас Христос, живия Бог. Няма друг живот. Ние сме на Тялото Христово. Защо да играем на църква, когато можем да бъдем самата църква. Защо да слагаме някакви правила на служба в църквата, които не вършат работа. Хората се местят от църква на църква и търсят някакъв Бог някъде, а Той е в тях. И най-важното е, че животът на Бог в тях е проектиран да се прояви чрез тях. Тялото Христово не е проектирано да има пейка, амвон и среда. То е проектирано да има един жив израз на Живия Бог, който е във всеки вярващ, който излиза и показва силата и живота на Исус Христос.

Ето какво се случи с хора през този информационен пост. Имахме един човек, който е сгоден за вярваща жена цели 12 години и не можеше да поеме ангажимент. Всеки говореше с него за това. Всеки се молеше за него. Той не можеше да прескочи прага. Изкара 40-дневния информационен пост и взе решение. Той сподели: "Аз видях точно, какво се беше случило."
Защото нашият дух знае точно проблемите ни. Ние видяхме хора да напускат работата си и да започват бизнес. Една двойка напусна църквата и отиде на мисия.

Искам сега да ви водя в молитва и (първо) всичко, което не е от Бога в живота ви ще бъде изгорено като плява и ние ще влезем Божието провидение за нас.
(Второ) Ако се ръководите от някой друг, или от нещо, всичко, което мислите и правите в следствие от ръководството на някой друг, освободете го, защото Божия Дух не присъства и това не е от Него.
(Трето) Всичко, което изглежда да пречи да влезете в присъствието на Бог, премахнете го. Сега влизаме в молитва. Възложете всяка ваша грижа на Господа в момента. Вземете всички грижи, всяка тежест, всяко бреме и ги предайте на Бог.

Прекъснете връзката, заглушете гласа (на проблемите, грижите и безпокойствата) и влезте в присъствието на живия Бог.
Кажете на глас:
Отче, възлагам всяка моя грижа на Теб в момента. Сега се освобождавам от всичките си грижи, всяка тежест и всяко бреме в името на Исус. Животът ми принадлежи на Теб, Боже. Оставям се в Твоите любещи ръце. Животът, който живея не принадлежи на мен, а на Теб. Животът е твой. Аз съм разпнат заедно с Христос. Твоят живот е в мен. Господи, благодаря Ти, че ме освободи от товара, от бремето, които аз не мога да нося и ми даде Твоето бреме, което е леко да се носи. (Матей 11:28-30)
(Ако някой от вас има наранена душа от обида, горчивина в сърцето, непростителност към някого, освободете се в Името на Исус)
Отче, аз прощавам на всеки, който ме е наранил, обидил или огорчил..... (кажете името на човека) и освобождавам сърцето си в мощното име на Исус. Аз прощавам, защото Ти си простил на мене. Чрез Твоята кръв, те са простени. И сега благодаря Ти, Боже, че Ти махна всяка крепост, въображение и високо нещо в ума ми, което се издига против познанието на Бога. (2 Кор. 10:5) Ти, Боже заглуши тормоза, объркването и хаоса в ума ми, и аз го декларирам в мощното име на Исус. И сега аз мога да чувам ясно Божия глас. Защото Святият Ти Дух е в мен. Благодаря Ти, Боже за мира и мъдростта, която Ти ми даде в сърцето и ума ми чрез Твоя син Исус Христос. Благославям Те, Боже. В името на Исус се моля. Амин!

http://d3tnb2mam8l2qt.cloudfront.net/sites/default/files/IS712Transcript_Whetstone.pdf

Сид Рот с Гари Уетстоун на английски:


Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Хваленето на Бог побеждава депресията!

Хваленето на Бог побеждава депресията!

Аз стоях извън навеса на лодката в сряда вечер пред нашия дом в общение и Господ ми проговори. Той каза: "Аз искам да ти дам ново оръжие за моите хора." Човече, Исус знае как да привлече вниманието ми!

"Да, сър", отговорих аз, "Бих много искал да го знам." Без забавяне, Той ясно ми каза, "Хваленето на Бог побеждава депресията."

Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа сърце съкрушените, Да проглася освобождение на пленниците, и отваряне затвора на вързаните; Да проглася годината на благоволението Господно, и деня на въздаянието от нашия Бог; Да утеша всичките наскърбени; Да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда насадени от Господа, за да се прослави Той. (Исая 61:1-3)

Разбира се, това не е нова истина, както можем да видим в Исая 61:1-3 и други стихове; но за мен в този момент, това е свежо откровение. И аз вярвам, че е откровение, и че трябва да обърна внимание на тялото Христово, особено сега, когато виждаме толкова много обезсърчение около нас.

Ние трябва да занапомним, че сме в една духовна война, която изисква духовни оръжия и хвалението е оръжие!
Светиите ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си. Славословия към Бога ще бъдат в устата им, и меч остър от двете страни в ръката им.(Псалм 149: 5-6)

Първото бойно поле, с което трябва да се справим е нашият собствен ум. Писанията ни казват, че ние трябва да бъдем силни в Господа, и радостта на Господа е нашата сила. Ако ние се поддаваме на обезсърчение, униние и депресия, тогава ние трябва да вземем оръжието на хваление и да се веселим в Неговата слава. Неговата слава ще дойде, когато Го хвалим.

Както повечето от вас знаят, очакват ни трудни дни. Ние трябва да приготвим за тези времена нашите духовни, умствени и физически нужди. Аз не вярвам, че нещата ще станат по-лесни; те вероятно ще се влошат. Но тази истина остава: хваленето на Бога побеждава депресията!

Хвалението на Бога е това, което накара ангелите да освободят Павел и Сила от затвора.
И в полунощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги чуваха. И внезапно настана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага бяха отворени всички врати, и оковите на всичките се развързаха. (Деяния 16: 25-26)

Хвалението на Бога е това, което направи Йосафат да победи войските на моавците и амонците.
Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бяха поразени. (2 Летописи 20: 21-22)

Хвалението на Бога е оръжие. То не само призовава ангелите за защита, но както видяхме в Исая 61: 3, то прогонва демони на отчаяние, депресия и тъга. Цар Давид знаеше това. Въпреки че той беше силен воин, той трябваше да се насърчава в Господа. В 1 Царе 30, ние го виждаме в много трудна ситуация. След завръщането си в Сиклаг от бойното поле, той и хората му намират града изгорен и всички хора отвлечени! Те са пътували три дни пеша, за да се върнат при своите семейства, само за да открият домове си разрушени и техните съпруги, синове и дъщери, заловени от амаличаните. В 1 Царе 30:4, ние виждаме силата на обезсърчението и депресията, която бе върху Давид и мъжете му.
Тогава Давид и людете, които бяха с него повдигнаха глас и плакаха, докато не остана вече сила да плачат. (1 Царе 30:4)

Тази трагедия далеч надхвърля просто загубата на домовете и близките им, пленени от врага! Те плакаха високо, докато не им остана вече сила да плачат. Те са достигнали точката на пълно и крайно отчаяние.

За да влошат още повече нещата, стих 6 ни казва, че мъжете са били толкова отчаяни, че искаха да убият с камъни Давид.
И Давид се наскърби много; защото людете говореха да го убият с камъни, защото душата на всички хора бе преогорчена, всеки за синовете си и за дъщерите си. (1 Samuel 30:6а)

Давид се наскърби много, но псалмистът на Израел (Давид) беше боец и воин и отговорът му беше точно обратното.
Но Давид се укрепи в Господа своя Бог. (1 Samuel 30: 6б)

Давид "се укрепи в Господа своя Бог", той не се отчая от обстоятелствата. Давид търсеше Господа и Той му отговаряше. Можем да видим, че това е навика му в книгата на Псалмите. В останалата част от историята, се казва че Давид и мъжете му си възвърнаха всичко и също придобиха плячка от битката. Важно е да забележим, че Давид се укрепи в Господа и победата дойде.

Чарлс Суиндол казва: "Животът е 10% от това, което се случва с вас и 90% от това как реагирате." Когато опасните или зли времена идват на нас, ние трябва да реагираме, като отворим устата си и хвалим нашия Бог.

Ние славим Бога, заради това, че Той е това което е. Той е добър и ни обича и ние имаме толкова много неща, за да Му бъдем благодарни. Най-хубавото е, че ние имаме надежда и наследство, което не е от този свят. Въпреки че нашите земни тела ще умрат, ние никога няма да умрем, нашето тяло ще се превърне в духовно тяло. Така че без значение е, какво става в света, ние имаме обещание от Бога и нека непрекъснато да славим Бога с плода на устните ни.

Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия. Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име. (Евреи 13:14-15)
Ние трябва да Го славословим и хвалим непрекъснато, без значение какви са обстоятелства ни.

За всичко благодарете, защото това е волята на Бога в Христа Исуса. (1 Солунци 5:18)

Словото казва, че във всяко нещо да благодарим. Забележете също, че той не казва да му благодарим за всичко (включително лошите обстоятелства), но ние трябва да Му благодарим, когато се намираме всред тях. Това е обратното на оплакването от тях. Децата на Израел не бяха допуснати да влязат обещаната земя поради тяхното недоволство и ропот, което е следствие от неверието. Вярата е обратното на страха и вярата произвежда хваление! Независимо от това, което се случва около нас, ние винаги можем да славим Бога за наследството, което имаме, че е нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас. (1 Петър 1:4).
Във всичко, ние можем да благодарим и хвалим нашия Бог, защото Той е добър! Хвалението на Бог е чудесно оръжие, нашето тайно оръжие, което ние, Неговите деца, можем да използваме. Казвам "тайно", защото светът не го има, нито пък го разбирам. Използвайте го. Отвори си устата и просто започни да Му благодариш за това, което той е направил за теб, за това, кой е Той и за надеждата, която имаме в Него.

Без значение какво се случва около нас, ние сме оборудвани с това оръжие "хваление" – чрез него можем да унищожим делата на врага. Трябва да пеем и славим Бога в разгара на разразилата се буря, както казва Авакум:
Защото, ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храна, стадото да се отсече от оградата, и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като нозете на елените, и ще ме направи да ходя по височините си. (Авакум 3:17-19)

Praising God Beats Depression - Dale M. Sides

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...

Най-великият отговор на молитвата е още повече молитва – Самуел Чадуик

Най-великият отговор на молитвата е още повече молитва – Самуел Чадуик

Не успях да завърша изречението си. Задавих се в сълзи.... Тогава тихо, но убедително чух думи – не с ушите си, а дълбоко в духа си. Усетих как Бог говори:
„Ако ти и жена ти поведете хората Ми в молитва, за да призовават името Ми, никога няма да ти липсва нещо свежо за проповядване. Аз ще снабдя всичко, от което се нуждаеш ти и семейството ти, и залата ти никога няма да е достатъчно голяма, за да побере тълпите, които аз ще изпратя в отговор.“

Господ е обещал в словото Си, че ако викаме към Него, Той ще отговаря, ще привлича неспасените към Себе Си, ще излива Духа Си сред нас. Ако не викаме към Господа, Той не обещава нищо – абсолютно нищо. Това е толкова просто.

Следващия вторник вечерта се появиха около петнадесет човека. Нямах определена програма, а просто се изправих и поведох хората в хваление. От него се роди продължителна молитва. Усещах ново чувство на единство и любов сред хората. Бог сякаш ни спояваше един с друг. Не проповядвах. Имаше нова свобода да чакаме в Божието присъствие.

В следващите седмици заваляха очевидни отговори на молитвите ни. Постоянно се присъединяваха нови хора с таланти и умения, които можеха да ни помогнат. Започнаха да се появяват неспасени роднини и напълно непознати хора. Започнахме да мислим за себе си като за „спешно отделение“ на Святия Дух, където хора с духовни травми можеха да получат помощ.
Бяхме жив пример за това, което шотландския писател Андрю Бонар е написал през 1853 г.: „Бог обича да вижда как хората Му се убеждават от личен опит, че нямат друга надежда, освен молитва. В това се състои силата на Църквата срещу света.“

През повечето време викахме към Бога като група и всички се молихме на глас в единодушие, което продължава и до днес. Понякога образувахме кръг, хванати за ръце, друг път различни хора издигаха глас, изразявайки специално молитвено бреме.
Начинът за провеждане на молитвеното събрание не е толкова важен, колкото същността му – да се докосва до Всемогъщия, да викаш с цялата си същност. Атмосферата на събранието може да варира, същественото е да се срещнем с Бога на вселената, а не само с хората около нас.
В крайна сметка хората не бяха гладни за лъскави проповеди. Те просто искаха любов. Те искаха да знаят, че Бог може да ги повдигне и да им даде втори шанс.

Колкото повече се молим, толкова повече усещаме нуждата да се молим. А колкото повече усещаме нуждата да се молим, повече искаме да се молим.

Молитвата е източник на християнски живот, тя е спасително въже. Няма смисъл да говориш на човек изпаднал в кома. Затова и голямото наблягане на поучението в днешните църкви има толкова ограничени резултати.
Поучението е полезно само ако има живот, през който да протече. Ако слушателите са в духовна кома, това, което им казваме, може да е хубаво и достоверно, но за нещастие духовния живот не идва с учене.

На пасторите и църквите трябва да им стане достатъчно неспокойно, за да кажат: „Ние не сме новозаветни християни, ако нямаме молитвен живот.“
Подобно признание е доста смиряващо, но как иначе ще достигнем до преломен момент с Бога?

В Деяния 2:42 се казва: „И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитва.“ От тук виждаме, че молитвата е едва ли не доказателство за нормалния ход на една църква. Призоваването на Господното име е един от четирите главни критерия, изброени в този списък.

Ако моята църква или вашата църква не се моли, не трябва да се хвалим с правилните си доктрини или с това, колко души идват на неделните служби.
Всъщност с Керъл неведнъж сме казвали, че дори и десет хиляди души да идват на всяко събрание, ако в Бруклин Табернакъл някога спре да се движи духът на съкрушаване и призоваване на Господ, значи сериозно сме загазили.

Извадки от книгата на Джим Симбала: Свеж вятър, Нов огън.
Издава ИК „Менора Прес“

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Татко, съгрешиш против Бога!

Татко, съгрешиш против Бога!

Един ноември, когато бях сам във Флорида, ми се обади един служител, с когото бях убедил Криси да разговаря.
Джим – каза той, - обичам и теб, и съпругата ти, но истината е, че Криси ще направи това, което си е наумила. Тя вече е на осемнадесет и не можеш да направиш нищо.
Затворих телефона. Нещо дълбоко в мен започна да вика: „Никога! Никога няма да се примеря с факта, че Криси е далеч от Теб, Господи!“ Знаех, че ако тя продължи в сегашните си стъпки, на пътя й ще има само разруха.
Отново, както през 1972 г., дойде божествено откровение. Бог силно ми внуши да спра да плача, да викам или да говоря с някой друг за Криси. Не трябваше да разговарям с никой друг, освен с Него. В интерес на истината знаех, че изобщо не бива да се свързвам с Криси, докато Бог не направи нещо! Трябваше да вярвам и да се подчиня на това, което проповядвах толкова често - „Призови Ме в ден на беда и Аз ще отговоря“.
Облян в сълзи разбрах, че трябва да се откажа да контролирам ситуацията.
Върнах се в Ню Йорк и започнах да се моля усърдно и с растяща вяра, както никога дотогава. Каквито и лоши новини да получавах за Криси, не спирах да ходатайствам и дори започнах да хваля Бога за това, което знаех, че скоро ще извърши. Не правих никакви опити да я видя. Керъл и аз с голяма мъка устояхме през коледния сезон, когато се опитвах да отварям подаръци с другите две деца, без Криси.
Дойде февруари. Една студена вторник вечер говорих от Деяния 4 за това, как църквата трябва дързостно да призовава Бога, когато се сблъсква с гонение. Започнахме да се молим и всички се обърнаха към Бога едновременно. Един разпоредител ми предаде някаква бележка. Една млада жена, за която усещах, че е духовно чувствителна, беше написала: „Пастор Симбала, чувствам, че трябва да спрем службата и всички да се молим за дъщеря ти.“
Колебаех се. Беше ли правилно да спря хода на службата и да се фокусирам върху личната си нужда?
Въпреки всичко бележката някак си звучеше правилно. След няколко минути вдигнах микрофона и съобщих на събранието какво се беше случило и добавих: „Истината (макар да не съм говорил много за това) е, че моята дъщеря е много далеч от Бога тези дни. Мисли, че горе е долу, а долу горе, че тъмнината е светлина, а светлината е тъмнина. Но знам, че Бог може да я достигне, затова ще помоля пастор Бойкстаф да ни води в молитва за Криси. Нека всички да се хванем за ръце около амфона.“
Приятелят ми започна да води хората, а аз стоях зад него с ръка на гърба му. Запасите ми от сълзи бяха пресъхнали, но се молих доколкото можех.
За да опиша случилото се в следващите минути, мога да употребя само метафора: църквата се превърна в родилно отделение. Звуците, които издава раждаща жена не са приятни, но резултатите са прекрасни. Павел знаеше това, когато написа: „Дечица мои, за които съм в родилни болки, докато се изобрази Христос във вас...“ (Гал. 4:19)
Надигна се стон, чувство на отчаяна решителност, сякаш казвахме: „Сатана, ти няма да получиш това момиче. Махни си ръцете от нея и нека тя се върне!“ Бях изумен! Силата на това огромно множество, викащо към Бога, едва не ме повали на земята.
Когато се прибрах онази вечер, Керъл ме чакаше. Седнахме на кухненската маса и докато си пиехме кафето, аз казах.
-Свърши се,
-Какво се е свършило? - зачуди се тя.
-Това с Криси приключи. Трябваше да бъдеш на молитвеното събрание тази вечер. Казвам ти, ако има Бог на Небето, този кошмар най-сетне приключи.
Разказах й какво се беше случило.

Завръщане от бездната
Тридесет и два часа по-късно, в четвъртък сутринта, докато се бръснех, Керъл се втурна през вратата, очите й бяха широко отворени.
-Криси е тук.
-Криси е тук?
Да, слез долу!
-Но Керъл... аз
-Просто слез долу – настоя тя. - Иска да те види.
Избърсах пяната за бръснене и тръгнах надолу по стълбите с разтуптяно сърце. Когато надникнах в кухнята, видях дъщеря си на пода – клатеше на ръце и колене и плачеше. Внимателно изрекох името й:
-Криси?
Тя сграбчи крачола на панталона ми и започна да излива терзанията си:
-Татко! Татко! Съгреших против Бога. Съгреших против себе си. Съгреших против теб и мама. Моля те, прости ми!
Погледът ми беше замъглен, нейният също. Вдигнах я от пода, прегърнах силно и плакахме заедно.
Изведнъж тя се отдръпна, - кой се молеше за мен? Кой се молеше за мен?
Гласът й беше като на адвокат по време на кръстосан разпит.
-Какво имаш предвид, Криси?
-Във вторник вечер, татко. Кой се моли за мен?
Не казах нищо и тя продължи:
-Посред нощ Бог ме събуди и ми показа, че вървя към една безна. Тя нямаше дъно, изплаши ме до смърт. Толкова се страхувах. Осъзнах колко съм се закоравила, колко съм грешала, колко съм се бунтувала. Татко, кажи ми истината. Кой се молеше за мен във вторник вечер?

Извадки от книгата на Джим Симбала: Свеж вятър, Нов огън.
Издава ИК „Менора Прес“

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...