Когато изцелението не идва – Кенет Хегин
"Аз се молих и молих. Присъствах на изцелителни събрания по цялата страна и за мен се молиха много пъти, но все още не съм изцелен. Можете ли да ми помогнете?”
Божиите служители много пъти са чували тази жална молба. Те се молят за болните хора, но много често болният си тръгва такъв, какъвто е дошъл – неизцелен.
Защо някои оздравяват веднага, докато други се влачат от място на място търсейки изцеление и всеки път остават разочаровани? Защо, някои от вярващите в църквата често страдат години наред, докато други не толкова набожни получават внезапно чудо от Бога? Има ли Господ предпочитания към личности? Или пък ние сме се провалили в приближаването си към изцелението и имаме нужда от цялостно разбиране за това, което Бог ни учи по тази тема.
Много се е наблягало на практикуването на помазването с масло, полагането на ръце и молитвата за болните. Изцелението обаче е много повече от това, както и спасението е много повече от молитвите.
Маслото за помазване, молитвите на служителите и полагането на ръце са просто методи или точки на допир. Самите те не лекуват. Те са пътища, през които можем да освободим вярата си в Божието Слово.
Също така, много често са били подчертавани дарбите на изцеление, споменати между другите дарби на Святия Дух в 1 Коринтяни 12:8:10. "Защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг – слово на знание чрез същия Дух, а пък на друг ИЗЦЕЛИТЕЛНИ ДАРБИ чрез Единия Дух; на друг да пророкува, а на друг – да върши велики дела; на друг – да разпознава духовете; на друг – да говори разни езици; а пък на друг – да тълкува разни езици.”
Тези свръхестествени дарби на изцеление ще се изявят, когато хората ги проповядват, изучават, вярват в тях и се предават на Божия Дух. Те обаче не са в постоянно действие. Често нови християни са изцелявани чрез такива изключителни прояви. Когато следващия път се разболеят, те вместо да вярват в Божието Слово, очакват да бъдат изцелени по същия начин и са разочаровани, ако не стане така.
В моето служение открих, че свръхестествените прояви на изцеление обикновено се случват по-скоро сред грешници или хора от деноминации, които не са слушали поучение за Божието изцеление. Рядко съм виждал да действат при хора, познаващи Пълното Евангелие.
Защо? Защото дарбите на изцеление и свръхестествените им прояви са дадени, за да се изяви Евангелието и да се спечели вниманието на тези, които са извън църквата. Вярващият може да бъде изцелен освобождавайки вярата си в Божието Слово.
При едно от моите събрания посочих един мъж и казах: „Господине, Вие не сте спасен. Святият Дух ми показва, че имате двойна херния. Ако дойдете сега, ще положа ръце на вас и хернията ви ще изчезне изведнъж.” Той дойде и се случи точно това. Тази вечер той отговори на повикването от олтара и беше спасен. Две нощи по-късно положих ръце върху него и той беше изпълнен със Святия Дух.
Трябва да правим разлика между изцеление получено чрез действието на свръхестествените дарби и чрез упражняване на вяра единствено в Божието Слово.
Също така трябва да разберем, че човек не владее свръхестествените дарби – те се проявяват чрез него. Аз не мога да ги накарам да действат когато си поискам; мога само да остана отворен за проявлението на Святия Дух така, както Той иска.
Много от нас са учени, че единствената причина, поради която Исус изцеляваше е за да докаже Своята Божественост. Ако беше така, Той никога нямаше да я докаже в Назарет, защото не направи същите неща, които правеше навсякъде другаде. Марк 6:5 казва: "И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.” (Забележете: не че Исус не искаше да прави чудеса, а не можеше.)
Разширеният Нов Завет казва: "... Той положи ръце на няколко болнави хора. С други думи, те бяха само болнави, а не глухи, сакати и парализирани.”
Друг автор и учен, изучаващ Новия Завет на гръцки език също изнася факта, че на оригинален гръцки четем: "Той положи ръце на малцина хора с малки страдания и ги изцели.”
Дарбите на Духа не са в действие през цялото време, а само когато Той пожелае. Необходимо е да сме отворени за проявите на Божия Дух, но не трябва да очакваме винаги точно същото изцеление.
Дарбите на изцеление са се проявявали много пъти в моето служение, но аз не мога да ги накарам да работят по мое желание, както и Елисей не можеше. Не мога да натисна един бутон или да дръпна някой лост и дарбите да започнат да работят. Те действат както Святият Дух иска, защото Той върши всичко, а не аз.
Изцелението ни принадлежи. То не е просто въпрос на молитва, не е само проява на някоя духовна дарба в действие. То е наше, защото ни е дадено от Господ Исус Христос. Аз се стремя да помагам на болните хора да разберат това. Искам да им помогна да се изцелят по единия или другия начин: или чрез свръхестествено проявление на Святия дух в служението ми или приемайки Божието Слово така, че вярата в сърцата им да стане по-голяма. Така, когато полагам ръце върху тях и се моля, те ще получат изцелението си чрез нашата обща вяра.
Имах палатково събрание през август 1951 г. в Оклахома. Дневните служби се провеждаха в църквата, а нощните – в палатката, която беше издигната в градския парк. Полагах ръце на болните всяка вечер след като бях проповядвал.
Това беше докосване, чрез което хората можеха да освободят вярата си в Божието Слово и така, чрез моята и тяхната вяра единствено можех да им помогна да получат изцеление.
Някои особени проявления на Божията изцелителна сила се случиха тогава. Например, една вечер една майка донесе четиригодишния си син за молитва. Докато го носеше, малките му крака се люлееха отпуснато под тялото му. Напомняше ми на парцалива кукла.
Тя ми каза, че се е разболял от полиомиелит на 18 месеца и, че никога не е направил нито една стъпка. Въпреки че краката му бяха парализирани, останалата част от тялото му беше нормално развита.
Докато се молех за детето, Божията свръхестествена сила слезе мощно между нас и малкото момче започна да тича надолу-нагоре по платформата.
Години по-късно, когато с жена ми провеждахме събрание в Орегон, един мъж ни се представи сам като чичо на същото момче. Той ни каза: „Мисля че ще се заинтересувате да узнаете, че се връщаме от ваканция в Оклахома. Моят племенник сега е на 17 години и е в първия отбор по футбол на гимназията.”
Благодарни сме на Божията Сила. Не аз изцелих момчето – Бог го направи. Аз бих излекувал, стига да можех, всяка жертва на полиомиелита. Служил съм на много от тях. Натисках същия бутон и дърпах същия лост, но нищо не се случи. Свръхестествените проявления обаче идват когато Святият Дух иска, а не по наше желание.
Докато проповядвах на събрание в Тексас една жена от Петдесятна църква донесе малката си дъщеря за молитва. Детето, което беше около 9-годишно също беше поразено от полиомиелит. Левият му крак висеше. На него имаше скоба, но когато майката я премести, то не можеше да ходи. Кракът беше залинял.
В този момент не почувствах свръхестествено проявление. Бях проповядвал Божието Слово и майката беше повярвала. Положих ръце, помолих се и нямаше проявление. Жената заведе детето в къщи несъмнено в същото състояние.
Когато свалила скобата от крака на момичето за да го изкъпе, кракът все още бил извит и висял отпуснат от бедрото. Майката сложила детето във ведрото за къпане, коленичила и започнала да го къпе.
Тя разказваше: "Започнах да плача и казах: Господи, съжалявам, аз исках моето дете да оздравее.” Тогава си спомних какво каза брат Хегън и моята вяра се съживи. Вярвах в Божието Слово. Изведнъж чух нещо като пукане на сухо дърво. Погледнах надолу и видях точно в този момент кракът да се оправя! Двата крака бяха с еднаква големина и детето беше способно да върви нормално.” Това чудо дойде чрез проповядване и обучение върху Божието Слово и чрез истинската майчина вяра и приложение на Словото.
Аз вярвам в свръхестествените проявления. Те присъстват на нашите събрания. Ние ги очакваме и ще ги очакваме. Междувременно трябва да проповядваме Божието Слово и вярващите да продължават да се хранят с Него по отношение на изцелението за да запазят вярата си твърда.
Изцелението ни принадлежи!
Откъс от книгата: Изцелението ни принадлежи от Кенет Хегин.
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
сряда, 5 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Не разбирам този израз: "Вярващият може да бъде изцелен освобождавайки вярата си в Божието Слово." Да освободя вярата си, но от какво?
ОтговорИзтриванеВярата няма от какво да се освобождава. Ако имаме вяра нищо не може да ни препятства да я показваме.
ОтговорИзтриване"Маслото за помазване, молитвите на служителите и полагането на ръце са просто методи или точки на допир. Самите те не лекуват. Те са пътища, през които можем да освободим вярата си в Божието Слово."
Маслото за помазване, молитвите на служителите и полагането на ръце са начини за упражняване (демонстриране) на нашата вяра и това Кенет Хегин нарича освобождаване на вярата.
Ако ние вярваме в Словото, ние ще благоветстваме, ще се молим, ще вършим добри дела и т.н. Така ние демонстрираме вярата си.
Винаги ли иска Бог да бъдем изцелени или неговата воля е понякога - да, понякога - не?
ОтговорИзтриванеБог е любов и Неговата воля ние да сме здрави. Бог не се е променил. Той е верен. Ако има някоя пречка за изцелението ни, това е в нас. Бог иска промяна в нас, да растем в познанието за него.
ИзтриванеБог иска да Го търсим с цялото си сърце, душа и сила. Неговите обещания са ДА.
В Неговите рани, ни сме изцелени (1 Петър 2:24)
Пречката е в нас, често това е огорчение, разочарование, завист, пренебрежение и други негативни чувства.
Бог иска Неговата любов да извира от нас към другите.
Трябва да растем в познанието за Него.