Вяра, чрез която да живеем

Вяра, чрез която да живеем

Бог е разпределил на всеки от нас специфична мярка на вяра, но това не означава, че вярата остава статична. Например, пропорционално на способността резултатно да функционираме в Тялото (църквата), расте и вярата ни. По резултатно функциониране изисква увеличена вяра и обратно, растящата вяра довежда до по успешно функциониране. Обаче има винаги определено взаимоотношение между вяра и функциониране.
Вярата е израз на взаимоотношение с Бог, резултат от акта на подчинение, който ни въвежда в хармония с Божия план за нашия живот.
Като продължим да живеем в покорство и подчинение на Бога, нашата вяра ще ни даде способност да заемем мястото си и да изпълним функцията, която Бог е предопределил за нас. Тази вяра е изключително лична, специфична мярка, разпределена на всеки един от нас. Моята вяра няма да действа за вас; вашата вяра няма да действа за мен. Всеки един от нас трябва да има своя „мярка за вяра”, която да съответства на индивидуалната му функция в Тялото.

Спомням си, когато бях още млад християнин бях невероятно впечатлен от вярата, която видях в един зрял християнин, направил големи жертви за Господа и постигнал огромен успех. Веднъж, почти без да се замислям, казах: „Господи, не вярвам, че някога изобщо ще мога да имам такава вяра.” Неочаквано, Бог ми даде ясен практичен отговор: „Не можеш да имаш такава вяра, защото не ти е необходима!” Оттогава съм благодарен на урока, който научих.
Вярата, която Бог дава е пропорционална на задачата, която Той иска да изпълним.
По късно в служението си срещнах много християни, които очевидно, не бяха научили този урок. Те постоянно умоляваха и се бореха за вяра, и все пак тя никога не им достигаше. Очевидно липсваше хармония между вярата им и това, което те искаха да правят. Убедих се, че причината в повечето случаи не е, че Бог не им е дал достатъчно вяра, а че те са я насочили в погрешна посока. Те я прилагат за задача, която сами са си избрали, не за задачата, която бог, всъщност, е определил за тях.
Представете си крак, който се опитва да функционира с обута ръкавица или ръка с обувка на нея. Ясно е, че те няма да действат правилно. Не е задължително да има нещо не наред с четирите неща – крака, ръката, ръкавицата или обувката. Поотделно, всяко едно от тях е добро и годно за употреба. Но те са свързани погрешно. Ръката, която си обува обувка и иска да свърши работата на крака ще бъде непохватна и нерезултатна, както и кракът, който слага ръкавица и се опитва да действа като ръка. Но когато ръката си сложи ръкавицата, а кракът – обувката, хармонията се възстановява и се постига успех. Така е и с вярата, която Бог дава. Тя приляга на опредения човек.
В Евреи 4 авторът говори за вярващите, които навлизат в своето наследство. Той казва: „Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка...” (стих 3). Вярата трябва да ни въведе в почивка. Веднъж намерили мястото си в даденото ни от Бога наследство, трябва да имаме дълбок от нищо не смущаваш мир в себе си. Може да има много натиск и опозиция, много тежка работа, но сред всичко това има и вътрешен мир. Постоянните борби и усилия почти сигурно показват, че все още не сме открили своето, определено от Бога място и функция. Ще бъдем непохватни като ръка в обувка или ще се препъваме като крак в в ръкавица.
Малко по нататък в 4-та глава на Евреи авторът казва: Затова, нека се постараем да влезем в тая почивка...” (стих 11). Изисква се старание. В християнския живот няма място за ленивост или безразличие. Трябва да разбираме целта, към която ще бъде насочено старанието ни. Основното насърчение не е да придобиваме вяра. Увещанието към нас е да намерим мястото си в нашето наследство – мястото в Тялото, за което Бог ни е определил. Веднъж успели да го намерим, ще можем да функционираме без непрестанни борби или усилия, толкова лесно, колкото е лесно за ръката и крака да вършат своята работа.

Откъс от книгата на Дерек Принс – Вяра, чрез която да живеем.

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Когато изцелението не идва – Кенет Хегин

Когато изцелението не идва – Кенет Хегин

"Аз се молих и молих. Присъствах на изцелителни събрания по цялата страна и за мен се молиха много пъти, но все още не съм изцелен. Можете ли да ми помогнете?”
Божиите служители много пъти са чували тази жална молба. Те се молят за болните хора, но много често болният си тръгва такъв, какъвто е дошъл – неизцелен.

Защо някои оздравяват веднага, докато други се влачат от място на място търсейки изцеление и всеки път остават разочаровани? Защо, някои от вярващите в църквата често страдат години наред, докато други не толкова набожни получават внезапно чудо от Бога? Има ли Господ предпочитания към личности? Или пък ние сме се провалили в приближаването си към изцелението и имаме нужда от цялостно разбиране за това, което Бог ни учи по тази тема.

Много се е наблягало на практикуването на помазването с масло, полагането на ръце и молитвата за болните. Изцелението обаче е много повече от това, както и спасението е много повече от молитвите.
Маслото за помазване, молитвите на служителите и полагането на ръце са просто методи или точки на допир. Самите те не лекуват. Те са пътища, през които можем да освободим вярата си в Божието Слово.
Също така, много често са били подчертавани дарбите на изцеление, споменати между другите дарби на Святия Дух в 1 Коринтяни 12:8:10. "Защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг – слово на знание чрез същия Дух, а пък на друг ИЗЦЕЛИТЕЛНИ ДАРБИ чрез Единия Дух; на друг да пророкува, а на друг – да върши велики дела; на друг – да разпознава духовете; на друг – да говори разни езици; а пък на друг – да тълкува разни езици.”
Тези свръхестествени дарби на изцеление ще се изявят, когато хората ги проповядват, изучават, вярват в тях и се предават на Божия Дух. Те обаче не са в постоянно действие. Често нови християни са изцелявани чрез такива изключителни прояви. Когато следващия път се разболеят, те вместо да вярват в Божието Слово, очакват да бъдат изцелени по същия начин и са разочаровани, ако не стане така.

В моето служение открих, че свръхестествените прояви на изцеление обикновено се случват по-скоро сред грешници или хора от деноминации, които не са слушали поучение за Божието изцеление. Рядко съм виждал да действат при хора, познаващи Пълното Евангелие.
Защо? Защото дарбите на изцеление и свръхестествените им прояви са дадени, за да се изяви Евангелието и да се спечели вниманието на тези, които са извън църквата. Вярващият може да бъде изцелен освобождавайки вярата си в Божието Слово.

При едно от моите събрания посочих един мъж и казах: „Господине, Вие не сте спасен. Святият Дух ми показва, че имате двойна херния. Ако дойдете сега, ще положа ръце на вас и хернията ви ще изчезне изведнъж.” Той дойде и се случи точно това. Тази вечер той отговори на повикването от олтара и беше спасен. Две нощи по-късно положих ръце върху него и той беше изпълнен със Святия Дух.

Трябва да правим разлика между изцеление получено чрез действието на свръхестествените дарби и чрез упражняване на вяра единствено в Божието Слово.
Също така трябва да разберем, че човек не владее свръхестествените дарби – те се проявяват чрез него. Аз не мога да ги накарам да действат когато си поискам; мога само да остана отворен за проявлението на Святия Дух така, както Той иска.

Много от нас са учени, че единствената причина, поради която Исус изцеляваше е за да докаже Своята Божественост. Ако беше така, Той никога нямаше да я докаже в Назарет, защото не направи същите неща, които правеше навсякъде другаде. Марк 6:5 казва: "И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.” (Забележете: не че Исус не искаше да прави чудеса, а не можеше.)
Разширеният Нов Завет казва: "... Той положи ръце на няколко болнави хора. С други думи, те бяха само болнави, а не глухи, сакати и парализирани.”
Друг автор и учен, изучаващ Новия Завет на гръцки език също изнася факта, че на оригинален гръцки четем: "Той положи ръце на малцина хора с малки страдания и ги изцели.”

Дарбите на Духа не са в действие през цялото време, а само когато Той пожелае. Необходимо е да сме отворени за проявите на Божия Дух, но не трябва да очакваме винаги точно същото изцеление.
Дарбите на изцеление са се проявявали много пъти в моето служение, но аз не мога да ги накарам да работят по мое желание, както и Елисей не можеше. Не мога да натисна един бутон или да дръпна някой лост и дарбите да започнат да работят. Те действат както Святият Дух иска, защото Той върши всичко, а не аз.

Изцелението ни принадлежи. То не е просто въпрос на молитва, не е само проява на някоя духовна дарба в действие. То е наше, защото ни е дадено от Господ Исус Христос. Аз се стремя да помагам на болните хора да разберат това. Искам да им помогна да се изцелят по единия или другия начин: или чрез свръхестествено проявление на Святия дух в служението ми или приемайки Божието Слово така, че вярата в сърцата им да стане по-голяма. Така, когато полагам ръце върху тях и се моля, те ще получат изцелението си чрез нашата обща вяра.

Имах палатково събрание през август 1951 г. в Оклахома. Дневните служби се провеждаха в църквата, а нощните – в палатката, която беше издигната в градския парк. Полагах ръце на болните всяка вечер след като бях проповядвал.
Това беше докосване, чрез което хората можеха да освободят вярата си в Божието Слово и така, чрез моята и тяхната вяра единствено можех да им помогна да получат изцеление.
Някои особени проявления на Божията изцелителна сила се случиха тогава. Например, една вечер една майка донесе четиригодишния си син за молитва. Докато го носеше, малките му крака се люлееха отпуснато под тялото му. Напомняше ми на парцалива кукла.
Тя ми каза, че се е разболял от полиомиелит на 18 месеца и, че никога не е направил нито една стъпка. Въпреки че краката му бяха парализирани, останалата част от тялото му беше нормално развита.
Докато се молех за детето, Божията свръхестествена сила слезе мощно между нас и малкото момче започна да тича надолу-нагоре по платформата.
Години по-късно, когато с жена ми провеждахме събрание в Орегон, един мъж ни се представи сам като чичо на същото момче. Той ни каза: „Мисля че ще се заинтересувате да узнаете, че се връщаме от ваканция в Оклахома. Моят племенник сега е на 17 години и е в първия отбор по футбол на гимназията.”
Благодарни сме на Божията Сила. Не аз изцелих момчето – Бог го направи. Аз бих излекувал, стига да можех, всяка жертва на полиомиелита. Служил съм на много от тях. Натисках същия бутон и дърпах същия лост, но нищо не се случи. Свръхестествените проявления обаче идват когато Святият Дух иска, а не по наше желание.

Докато проповядвах на събрание в Тексас една жена от Петдесятна църква донесе малката си дъщеря за молитва. Детето, което беше около 9-годишно също беше поразено от полиомиелит. Левият му крак висеше. На него имаше скоба, но когато майката я премести, то не можеше да ходи. Кракът беше залинял.
В този момент не почувствах свръхестествено проявление. Бях проповядвал Божието Слово и майката беше повярвала. Положих ръце, помолих се и нямаше проявление. Жената заведе детето в къщи несъмнено в същото състояние.
Когато свалила скобата от крака на момичето за да го изкъпе, кракът все още бил извит и висял отпуснат от бедрото. Майката сложила детето във ведрото за къпане, коленичила и започнала да го къпе.
Тя разказваше: "Започнах да плача и казах: Господи, съжалявам, аз исках моето дете да оздравее.” Тогава си спомних какво каза брат Хегън и моята вяра се съживи. Вярвах в Божието Слово. Изведнъж чух нещо като пукане на сухо дърво. Погледнах надолу и видях точно в този момент кракът да се оправя! Двата крака бяха с еднаква големина и детето беше способно да върви нормално.” Това чудо дойде чрез проповядване и обучение върху Божието Слово и чрез истинската майчина вяра и приложение на Словото.
Аз вярвам в свръхестествените проявления. Те присъстват на нашите събрания. Ние ги очакваме и ще ги очакваме. Междувременно трябва да проповядваме Божието Слово и вярващите да продължават да се хранят с Него по отношение на изцелението за да запазят вярата си твърда.
Изцелението ни принадлежи!

Откъс от книгата: Изцелението ни принадлежи от Кенет Хегин.

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Защо да седим тук, докато умрем?

Защо да седим тук, докато умрем?

В Четвъртата книга на царете, Библията ни открива една забележителна история. Разказва се за чудото, което Бог направи чрез четиримата прокажени мъже. Те седяха вън от портите на град Самария.
По това време сирийския цар Венедад с цялата си многохилядна войска държеше града в обсада.
Това продължи толкова дълго, че всичко живо в окупирания град умираше от глад. Никаква храна, никаква надежда, нищо – само смъртта витаеше наоколо. Сирийските войници, разположени на стан около града, имаха в изобилие храна, сребро и злато.

А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем? ...
И така, на мръкване станаха за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.
Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.
Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха... целия стан, както си беше, - и бяха побягнали за живота си.
И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи...
Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом. (4 Царе 7:3-9)
Тогава людете излязоха та разграбиха стана на сирийците. Така, една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово. (4 Царе 7:16)

Забелязахте ли първото нещо, което направиха прокажените?
ТЕ СИ КАЗАХА един на друг: "Защо седим тук, докато умрем?”
Второто нещо, което направиха, бе, че се раздвижиха. ТЕ СТАНАХА. Когато започнаха да действат, Бог направи нещо за тях.
Третото нещо бе, че прокажените тръгнаха към врага. Бог направи да се чуе в стана на сирийската армия тропот на колесници. Многобройната армия побягна в ужас, изоставяйки всичко.

Сега искам да ви кажа следното:
Говори това, което Божието Слово казва.
СТАНИ!
Върви целенасочено срещу онези, които застават против тебе.
Дяволът в ужас ще бяга от теб!

Докато прокажените бяха в стана и се угощаваха преизобилно, много от хората в града умираха от глад.
Забележи, че прокажените си рекоха един на друг и станаха за да отидат към врага.

В града хората умираха от глад. Те бяха загубили всяка надежда. Имаше достатъчно храна, но те не ЗНАЕХА за това.

Аз искам ти да знаеш, че си благословен, освободен и изцелен в Исус Христос!
Просто го приеми, вярвай и действай!

Изповедите на един баптистки проповедник – Джон Остин

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Искай Божието най-добро!

Искай Божието най-добро!
1. Ако искаш Божието най-добро, искай Божието най добро. Не се задоволявай с нищо по малко. Искай Божието най добро.
2. Ако искаш Божието най-добро, гледай на Исус.
3. Ако искаш Божието най-добро, размишлявай върху Божието Слово.
4. Ако искаш Божието най-добро, сприятели се със Святия Дух.
5. Ако искаш Божието най-добро, слушай и се покорявай на Бога незабавно.
6. Ако искаш Божието най-добро, бъди внимателен как и какво слушаш. Това означава, че трябва да бъдеш внимателен какво преминава през очите ти, ушите ти и другите сетива. Това означава, че трябва да приемаш от Библията повече от всичко друго. Това означава, когато чуеш неща, които не са в съотвествие с Библията, да не им се покоряваш, да не им отдаваш никакво внимание. Много хора слушат лъжите на дявола, защото не знаят Библията и не знаят какво Библията казва за нас. Ако искаш Божието най добро, интересувай се повече от вечните, отколкото от временните неща. Погрижи се приоритетите ти да бъдат правилно подредени. Къде е домът ти, във вечността или тук?
7. Ако искаш Божието най добро, позволи Бог да избира вместо теб.

Жените в църквата 2 – Рут, Дерек Принс


Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Като рикаещ лъв - Кенет Е. Хегин

Като рикаещ лъв - Кенет Е. Хегин

През 1942 г., докато пастирувах в Източен Тексас, имах изпитание в тялото си. Не казах на никого за него, само на Господа. Молех се и вярвах, че Той ще ме изцели. След това отстоявах своята позиция.
През нощта се събуждах с притеснителни симптоми в сърцето, ставах и се молех. Борих се с това нещо около шест седмици.
Една нощ ми беше много трудно да заспя. Най-накрая, след като се помолих, задрямах и имах сън. Убеден съм, че Господ е говорил само четири пъти в живота ми чрез сънища, но сън като този не бе случайно съвпадение. Той беше от Господа. Когато се събудих, моментално разбрах какво означава. (Ако не разбереш веднага значението на един сън, забрави го.)
В този сън изглеждаше, че аз и един друг служител се разхождаме по някакъв параден плац или игрище. И от двете ни страни имаше трибуни. Докато вървяхме напред и си говорехме, мъжът подскочи и извика: "Виж!"
Обърнах се и видях два яростни ридаещи лъва. Мъжът започна да бяга. Аз започнах да бягам с него. Тогава спрях и му казах, че сме твърде далеч от трибуните, за да излезем на безопасно място. Не бихме могли да избягаме от тези лъвове.
Спрях се напълно тих, обърнах се и се върнах, за да срещна лъвовете. Те тръгнаха към мен с оголени зъби, ридаещи.
Треперех. Казах им: "съпротивявам ви се в името на Исус. В името на Исус не можете да ме нараните." Просто стоях там. Те дотичаха до мен като две котенца, подушиха около глезените ми и накрая си тръгнаха весело, без да ми обръщат внимание.
Тогава се събудих. Знаех точно какво Бог ми казваше. Стихът от 1 Петрово 5 дойде в мен. Там се казва:"Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като ридаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата..." (ст. 8,9).

Физическата битка, в която воювах, бе спечелена точно тогава. Симптомите изчезнаха моментално и аз бях здрав. Устоях позицията си. Не се предадох. Спечелих.
Ефесяни 6:10 казва: "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество."
Много хора четат този стих и мислят, че Господ им казва да бъдат силни в себе си. Но Писанието не казва и дума за това да бъдеш силен в себе си. Казва да бъдеш силен в Господа.
"Не знам дали ще мога да се справя" - казват хората.
Разбира се, че можеш да се справиш. Дори и не мисли за това. Бъди силен в Господа. Бъди силен в силата на Неговата мощ, а не с твоя собствена сила или мощ.
Първо Йоан 4:4 казва: "Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, който е във вас, от онзи, който е в света."
"Онзи, който е в света" е Сатана, богът на този свят и началникът на началствата, властите и силите на тъмнината в този свят.
Но силата, която е в теб, е по-велика от силата, която е в света, защото силата, която стои зад нашата власт, е по-велика от тази, която стои зад враговете ни.

Откъс от книгата: Властта на вярващия - Кенет Е. Хегин
http://pobeditelite.narod.ru/fan12.html

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Имаме ли власт, за която не знаем, която не сме открили, която не употребяваме? - Кенет Е. Хегин

Имаме ли власт, за която не знаем, която не сме открили, която не употребяваме? - Кенет Е. Хегин

От време на време бях получавал малки прозрения за духовната власт. Както и други, бях се препъвал в нея и я бях употребявал, без да знам какво върша. Чудех се: "Дали Духът на Бог не се опитва да ми покаже нещо?" Така започнах да изучавам тази тема, да мисля за нея, да се храня с нея - и започнах да виждам повече и повече светлина.

В резултат на моето изучаване стигнах до заключението, че ние като църква имаме власт на земята, която все още не сме осъзнали - власт, която не употребяваме.

Малцина от нас някога са стигали до крайчеца на тази власт, но преди Исус да се завърне, ще има много вярващи, които ще се надигнат с властта, която е тяхна. Те ще знаят какво им принадлежи и ще вършат делото, което Бог възнамерява те да вършат.

Молитвите на Павел
Властта на вярващия е разкрита в "Посланието към ефесяните" по-пълно, отколкото в което и да е друго послание, написано до църквите. Тъй като тази книга е базирана на Ефесяни, нека ви окуража да четете няколко дена първите три глави на посланието отново и отново.
Ще откриете, че в края на първа и трета глава има помазани от Духа молитви. Павел не се помоли с тези молитви само за църквата в Ефес. Тези молитви са приложими за нас днес точно толкова, колкото бяха приложими за вярващите в Ефес, защото те бяха дадени от Святия Дух.

(Ефесяни 1:16-20) Непрестанно благодаря Богу за бас и ви споменавам в молитвите си, дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите - сила, която е според действането на могъщата Негова мощ с която подейства в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата.

(Ефесяни 3:14-19) Затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],от когото носи името всеки род на небесата и на земята,да ви даде според богатствата на славата Си да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии що е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните с цялата Божия пълнота.

Повратната точка в моя живот дойде, когато се помолих с тези молитви за себе си повече от хиляда пъти. В началото ги четях на глас, като започвах от първа глава. Персонализирах молитвата, като казвах "ме" там, където Павел казваше "ви".

Например, четейки Ефесяни 3:14-17, казвах: "Затова прекланям коленете си пред Отца [на моя Господ Исус Христос], от когото носи името всеки род на небесата и на земята, да ми даде според богатствата на славата Си да се утвърдя здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос в моето сърце..."

Прекарвах много време на колене, молейки се с тези две молитви на олтара в църквата в, която пастирувах. Държах Библията си пред мен отворена на тези молитви и се молех с тях за себе си по няколко пъти на ден. Понякога казвах на жена си, че отивам в църквата да се моля и не желая никой да ме безпокои, освен ако не е спешен случай. Понякога оставах в молитва два или три дена без прекъсване.
През зимата прекарах около шест месеца, молейки се по този начин. И тогава се случи първото от нещата, за които се молех. Бях се молил за "дух на мъдрост и откровение" (Еф. 1:17) и духът на мъдрост и откровение започна да функционира! Започнах да виждам неща в Библията, които не бях виждал никога преди. Тя просто започна да се отваря пред мен.
През тези шест месеца аз напреднах в духовно израстване и в познаване на Словото повече, отколкото през 14-те години на служение и през 16-те години като християнин. Това беше едно от най-големите духовни открития, които бях правил.

Откъс от книгата: Властта на вярващия - Кенет Е. Хегин

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Каква е твоята изповед? - Кенет Хегин

Каква е твоята изповед? - Кенет Хегин

"Който въздържа устата си и езика си, опазва душата си от смущения” (Притчи 21:23).

"Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш” (Матей 12:37).

С години се е поучавало за вярата в църквата. Хората са били насърчавани да вярват. Но не сме чули много поучения относно ДУМИТЕ, или да кажеш това, което вярваш.

Стиховете от Писанията по-горе показват важността на думите. Друг такъв стих е Евреи 4:14 "И тъй като имаме велик Първосвещеник – Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.” Потърсих думата "изповед” в гръцкия речник, прочетох други преводи и установих, че гръцкият текст действително казва: "нека се държим здраво да казваме същото нещо”. Забележете, че отново ДУМИТЕ са включени.

Преди повече от 40 години като баптистко момче на болнично легло аз започнах да разбирам Марк 11:23 "Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.” С други думи, той ще има ДУМИТЕ, които е говорил. Роден и отгледан като южен баптист, аз бях поучаван да вярвам за спасение и да вярвам Библията. Когато видях тези истини в Марк 11:23, аз ги повярвах. Това, което ме държеше на легло 16 месеца, бе, че не знаех как да освободя вярата си.
Когато приех откровението от Божието Слово, започнах да действам според Марк 11:23-24, казвайки:
"Вярвам!” ДУМИТЕ БЯХА ИЗГОВОРЕНИ. Казах: "Аз вярвам, че получавам изцеление на моето деформирано сърце.” "Аз вярвам, че получавам изцеление от болест на кръвта.” "Аз вярвам, че получавам изцеление от парализата.” "Аз вярвам, че получавам изцеление от главата до петите.” В същия час аз стоях на краката си.

Ти няма да получиш благословенията от Бога само, защото имаш вяра. Ти няма да оздравееш или да бъдеш кръстен в Святия Дух само, защото имаш вяра. Ти няма да получиш отговор на молитвите си само, защото имаш вяра. Повечето християни мислят, че ще имат тези неща, но те грешат. Библията не учи така. Библията учи, че ти се спасяваш, защото вярваш и казваш нещо, а не само защото вярваш. Римляни 10:9-10 казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.”

Не само сърцето трябва да направи нещо, но също и твоята уста трябва да направи нещо за това.

ДУМИТЕ трябва да направят нещо за това. Библията не казва, че ако просто повярваш в сърцето си, че Бог е възкресил Исус от мъртвите, ще се спасиш. Ти няма да бъдеш спасен само, защото вярваш в това. Забележи фразата в стих 10 "с уста”. С уста прави изповед и се спасява. Марк 11:23 "и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.” Исус не учи в Марк 11:23, че "той ще има, каквото е повярвал”. Той учи, че "той има това, което е казал”.

С други думи, ТИ ЩЕ имаш това, което говориш. Ти ще имаш твоите ДУМИ. Вярата винаги е изразена в ДУМИ. Вярата трябва да бъде освободена чрез ДУМИ от твоята уста.

Можем да видим това във всички тези стихове, които прочетохме. Когато ти говориш нещо, това е действие. Отне ми дълго време, за да открия това (16 месеца на легло), защото никой никога не беше ме учил за това. Не говоря за ДУМИТЕ, които говориш в църква или ДУМИТЕ, които употребяваш, когато се молиш. Говоря за ДУМИТЕ, които употребяваш във всекидневния си живот. ДУМИТЕ, които говориш у дома, със своите приятели, на работа. Тези всекидневни ДУМИ правят три неща на теб и за теб:

1. ДУМИТЕ, които говориш, те поставят на определено място.
2. ДУМИТЕ, които говориш, определят границите на твоя живот.
3. ДУМИТЕ, които говориш, засягат твоя дух (твоя вътрешен човек).

Ако искаш да установиш къде си, просто се вслушай в ДУМИТЕ, които говориш. Ти никога няма да отидеш отвъд своите ДУМИ. С други думи, Исус каза в Марк 11:23 "той ще има това, което е казал”. Това, което побеждава много хора, е тяхната двойна изповед. Веднъж те изповядват едно нещо, следващия път изповядат друго. Ако разговаряте с тях, те ще кажат: "Да, Господ е мой Пастир, няма да остана в нужда. Да, зная, че във Филипяни 4:19 се казва: „Моят Бог ще снабди всяка моя нужда според Своето богатство в слава чрез Христа Исуса.” И аз вярвам, че Бог ще снабди нуждите ми.” Но когато срещнат някого пред блока, в магазина или на църква, умовете им са обзети от техните проблеми, и те ще кажат: „Е, не вървим на добре. Превишили сме сметките си, ще изгубим колата и всичко останало.” Какво да кажем за тази друга изповед? Тази втора изповед анулира първата.

Научи се да казваш същото нещо! На гръцки Евреи 4:14 буквално казва: „Нека да се държим здраво да казваме същото нещо!”

Никога, никога не се предавай! Наистина, това не е лесно. Ако търсиш лесните неща, трябва да се предадеш, да допълзиш в дупката си и да умреш. Ти не заслужаваш това. Библията казва: "Воювай”.

Мисля, че воюването има по-дълбок смисъл, отколкото някои хора разбират. Те започват да воюват. Те мислят, че това значи да воюват с други църкви или християни. Не, не това се казва в 1 Тимотей 6:12. Предполага се да воюваш "доброто войнстване на вярата”. В това воюване ти трябва да воюваш с всичките твои физически чувства. Понякога трябва да воюваш с всичките твои роднини. Понякога трябва да воюваш с пастира. Понякога трябва да воюваш с всички църковни членове. Понякога трябва да воюваш с учителя в неделното училище. Знам го. Воювал съм с всички тях. Имало е време, когато съм правил правилната изповед и съм игнорирал всеки. Това е било воюване, защото всичките са ми казвали, че не съм прав и това няма да действа. Но то действаше, то действа и днес.

Много хора очакват някой да направи нещо за тях. Аз не мога да воювам твоето войнстване и ти не можеш да воюваш моето. Ти ще трябва да воюваш твоето собствено войнстване. Твоите ДУМИ са така важни и нужно е да разбереш това. Те определят границите на твоя живот. Ти никога няма да стигнеш отвъд това, което казваш. Ти никога няма да имаш повече от това, което казваш, затова воювай с доброто войнстване на вярата или с правилната изповед.

ДУМИТЕ - Кенет Хегин

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...