Каква е твоята изповед? - Кенет Хегин

Каква е твоята изповед? - Кенет Хегин

"Който въздържа устата си и езика си, опазва душата си от смущения” (Притчи 21:23).

"Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш” (Матей 12:37).

С години се е поучавало за вярата в църквата. Хората са били насърчавани да вярват. Но не сме чули много поучения относно ДУМИТЕ, или да кажеш това, което вярваш.

Стиховете от Писанията по-горе показват важността на думите. Друг такъв стих е Евреи 4:14 "И тъй като имаме велик Първосвещеник – Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.” Потърсих думата "изповед” в гръцкия речник, прочетох други преводи и установих, че гръцкият текст действително казва: "нека се държим здраво да казваме същото нещо”. Забележете, че отново ДУМИТЕ са включени.

Преди повече от 40 години като баптистко момче на болнично легло аз започнах да разбирам Марк 11:23 "Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.” С други думи, той ще има ДУМИТЕ, които е говорил. Роден и отгледан като южен баптист, аз бях поучаван да вярвам за спасение и да вярвам Библията. Когато видях тези истини в Марк 11:23, аз ги повярвах. Това, което ме държеше на легло 16 месеца, бе, че не знаех как да освободя вярата си.
Когато приех откровението от Божието Слово, започнах да действам според Марк 11:23-24, казвайки:
"Вярвам!” ДУМИТЕ БЯХА ИЗГОВОРЕНИ. Казах: "Аз вярвам, че получавам изцеление на моето деформирано сърце.” "Аз вярвам, че получавам изцеление от болест на кръвта.” "Аз вярвам, че получавам изцеление от парализата.” "Аз вярвам, че получавам изцеление от главата до петите.” В същия час аз стоях на краката си.

Ти няма да получиш благословенията от Бога само, защото имаш вяра. Ти няма да оздравееш или да бъдеш кръстен в Святия Дух само, защото имаш вяра. Ти няма да получиш отговор на молитвите си само, защото имаш вяра. Повечето християни мислят, че ще имат тези неща, но те грешат. Библията не учи така. Библията учи, че ти се спасяваш, защото вярваш и казваш нещо, а не само защото вярваш. Римляни 10:9-10 казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.”

Не само сърцето трябва да направи нещо, но също и твоята уста трябва да направи нещо за това.

ДУМИТЕ трябва да направят нещо за това. Библията не казва, че ако просто повярваш в сърцето си, че Бог е възкресил Исус от мъртвите, ще се спасиш. Ти няма да бъдеш спасен само, защото вярваш в това. Забележи фразата в стих 10 "с уста”. С уста прави изповед и се спасява. Марк 11:23 "и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.” Исус не учи в Марк 11:23, че "той ще има, каквото е повярвал”. Той учи, че "той има това, което е казал”.

С други думи, ТИ ЩЕ имаш това, което говориш. Ти ще имаш твоите ДУМИ. Вярата винаги е изразена в ДУМИ. Вярата трябва да бъде освободена чрез ДУМИ от твоята уста.

Можем да видим това във всички тези стихове, които прочетохме. Когато ти говориш нещо, това е действие. Отне ми дълго време, за да открия това (16 месеца на легло), защото никой никога не беше ме учил за това. Не говоря за ДУМИТЕ, които говориш в църква или ДУМИТЕ, които употребяваш, когато се молиш. Говоря за ДУМИТЕ, които употребяваш във всекидневния си живот. ДУМИТЕ, които говориш у дома, със своите приятели, на работа. Тези всекидневни ДУМИ правят три неща на теб и за теб:

1. ДУМИТЕ, които говориш, те поставят на определено място.
2. ДУМИТЕ, които говориш, определят границите на твоя живот.
3. ДУМИТЕ, които говориш, засягат твоя дух (твоя вътрешен човек).

Ако искаш да установиш къде си, просто се вслушай в ДУМИТЕ, които говориш. Ти никога няма да отидеш отвъд своите ДУМИ. С други думи, Исус каза в Марк 11:23 "той ще има това, което е казал”. Това, което побеждава много хора, е тяхната двойна изповед. Веднъж те изповядват едно нещо, следващия път изповядат друго. Ако разговаряте с тях, те ще кажат: "Да, Господ е мой Пастир, няма да остана в нужда. Да, зная, че във Филипяни 4:19 се казва: „Моят Бог ще снабди всяка моя нужда според Своето богатство в слава чрез Христа Исуса.” И аз вярвам, че Бог ще снабди нуждите ми.” Но когато срещнат някого пред блока, в магазина или на църква, умовете им са обзети от техните проблеми, и те ще кажат: „Е, не вървим на добре. Превишили сме сметките си, ще изгубим колата и всичко останало.” Какво да кажем за тази друга изповед? Тази втора изповед анулира първата.

Научи се да казваш същото нещо! На гръцки Евреи 4:14 буквално казва: „Нека да се държим здраво да казваме същото нещо!”

Никога, никога не се предавай! Наистина, това не е лесно. Ако търсиш лесните неща, трябва да се предадеш, да допълзиш в дупката си и да умреш. Ти не заслужаваш това. Библията казва: "Воювай”.

Мисля, че воюването има по-дълбок смисъл, отколкото някои хора разбират. Те започват да воюват. Те мислят, че това значи да воюват с други църкви или християни. Не, не това се казва в 1 Тимотей 6:12. Предполага се да воюваш "доброто войнстване на вярата”. В това воюване ти трябва да воюваш с всичките твои физически чувства. Понякога трябва да воюваш с всичките твои роднини. Понякога трябва да воюваш с пастира. Понякога трябва да воюваш с всички църковни членове. Понякога трябва да воюваш с учителя в неделното училище. Знам го. Воювал съм с всички тях. Имало е време, когато съм правил правилната изповед и съм игнорирал всеки. Това е било воюване, защото всичките са ми казвали, че не съм прав и това няма да действа. Но то действаше, то действа и днес.

Много хора очакват някой да направи нещо за тях. Аз не мога да воювам твоето войнстване и ти не можеш да воюваш моето. Ти ще трябва да воюваш твоето собствено войнстване. Твоите ДУМИ са така важни и нужно е да разбереш това. Те определят границите на твоя живот. Ти никога няма да стигнеш отвъд това, което казваш. Ти никога няма да имаш повече от това, което казваш, затова воювай с доброто войнстване на вярата или с правилната изповед.

ДУМИТЕ - Кенет Хегин

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Симон Петър: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

Симон Петър: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

Истина, истина ви казвам, Който вярва в Мене (Исус) има вечен живот. Аз съм хлябът на живота.
Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. 
Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; Да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света. 
Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 
Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 


Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. 
Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него. 
Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 
Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. 
И никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. 
Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. 
Думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. 
Аз съм пътят, и истината, и животът. 
Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. 

Вярваш ли това? (Йоан 11:25)

Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. (Рим. 10:9) 
Защото, Той ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си. (Откровение 1:5) 
Ако изповядваме греховете си, ...влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец (Мат. 6:6), ...Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. (1 Йоан 1:9) 

Призовах те по име, Мой си ти! (Исая 43:1)

Вярваш ли това? (Йоан 11:25)

Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога. (Деяния 7:56)

Стихове от Евангелието на Йоан.

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/


Прочетете Цялата Статия...

Там при кръста ли сме?

Там при кръста ли сме?

Като християни и вярващи какво ни е отношението към кръста? Къде стоим? Там при кръста ли сме или някъде другаде? Кръста само за ново повярвалите ли е или е и за нас? Или само за тези, които имат нужда, а за нас е нещо банално, на което сме свикнали и не обръщаме много внимание.

Толкова сме свикнали с кръста, че просто ни е безразлично. Там при кръста, не трябва само да са ново повярвалите и тези, които имат належаща нужда, а трябва да сме ние всеки ден. Всеки ден трябва да виждаме Исус на кръста и това да ни напомня за Божията милост, защото така както стоим може и да паднем. Ето какво се казва в  Римляни 11:17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, 18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. 19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. 20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. 21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

Чувате ли какво се казва: Но бой се!

Когато сме повярвали имаме спасението. Можем ли да го задържим или смятаме, че ни е гарантирано и няма начин да го загубим. Както Бог не пощади естествените клони, няма да и пощади и присадените.

Самодоволството при нас е много опасно. Откровение 3:17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.

Знаем, че сме спасени и от там идва едно глупаво самочувствие. Спасението трябва да го изработваме всеки ден. Филипяни 2:12 изработвайте спасението си със страх и трепет;

Ние придобихме благодат чрез вяра. Можем ли да задържим тази благодат. Можем, ако имаме вяра. Но ако вярата ни е без дела, къде ни е вярата тогава. Можем ли да докажем, че имаме вяра. Никой няма да ни повярва. Нас светът ни гледа много внимателно, даже и да не го забелязваме. Вярата можем да я покажем на невярващите само с  делата си.

Яков 2:18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

Ако нашата вяра няма дела малко по малко ще отпаднем. Делата поддържат вярата ни. Какви дела? Когато се молим, не трябва да се молим само за нашите нужди. Тях Бог ги знае.

Лука 12:30 Отец ви знае, че се нуждаете от това.

Трябва да бъдем чувствителни към нуждите на другите. В работата трябва да показваме, че наистина сме вярващи, като сме съвестни в задълженията си. Помагаме ли на другите, когато имаме възможност или ги подминаваме и казваме: Бог да те благослови и да ти помогне. Понякога става въпрос за нещо обикновено да помогнем, да кажем понякога добра дума за насърчение и други. Много примери могат да се дадат.

Да не се окаже, че тези, които ние не сме виждали в църквата, но законът е записан в сърцата им, един ден ще бъдат в Божието царство, а ние редовните посетители на неделните служения да останем отвънка.

Записан ли е закона на сърцата ни? Това, че сме повярвали и имаме спасението не означава, че закона е записан в сърцата ни.

Римляни 2:14 Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, 15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават.

Ако ние не се сещаме за кръста всеки ден, едва ли законът е записан в сърцата ни.

Нашето място е там при кръста всеки ден. Винаги има за какво да молим за прошка. Винаги има за какво да просим. Докато сме в това тяло, нашето място е там, при кръста.

Само там при кръста сме очистени от греха, само там при кръста сме освободени от проклятието. И за това е платено. Нека не забравяме цената.

Молитва: Боже, дай ни разбираме всеки ден какво означава за нас кръста. Там при кръста и Твоето сърце плачеше за Единородния ти Син. Там при кръста Ти показа Твоята любов за нас. Тази любов, нека бъде в сърцата ни. Нека никога не се отделяме от този Спасителен кръст. Помогни ни, Господи е стенанието, така че да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота. (2 Коринтяни 5:4б) Моля се всичко това в името на Исус. Амин.

Прочетете Цялата Статия...