Стих от Словото

Но и вие свидетелствайте, защото сте били с Мене отначало. Йоан 15:27. Били ли сме с Исус? Да, защото Святият Дух, който пребъдва в нас ни свидетелства за Него. Така че, говорете за Исус по повод и без повод. Божието Слово е силно. Може да ни се противят, може да не ни харесват, може да не ни канят повече там където са ни приемали преди. Това няма значение, нека да чуят. Един ден Святият Дух може да им пропомни думите, които сме им казали. Може този човек на който говорите да не го видите повече. Няколко думи за Исус са благословение и понякога можем да спасим и човешки живот. И така свидетелствайте...

Насърчение
“Не бой се и не се обезсърчавай” (Вт. 1:21) Върви защото “Господ, твоя Бог, който върви пред теб, Той ще се бие за теб…” (Вт. 1:30) и завладей земята защото “Господ, твоя Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей…(Вт. 1:21), на теб и синове ти ще я дам, “защото ти напълно последва Господа…” (Вт. 1:36)

Боже прости...
Ако народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му. (2 Лет. 7:14)
Нека да се обърнем към Бога със смирение и прошка и да потърсим Лицето Му и да кажем: Боже, прости греха ни, изцели земята ни и благослови България!


петък, 5 февруари 2010 г.

Защо не благоветсваме или имаме ли Божията любов в нас?

Защо не благоветсваме или имаме ли Божията любов в нас?
Има доста причини да не желаем да благоветсваме, но аз ще се спря на една. В Йоан 3:16 се казва: Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Бог толкова ни възлюби, че даде Собствения си Син на кръста за нашите грехове. Да ни откупи, да ни освободи от проклятията на закона. Каква е тази любов? Това е Божествена любов. Имаме ли я тази любов? Това е сериозен въпрос. Какво се казва в Първото послание на Йоан 4:16 Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него. Трябва да пребъдваме в любовта. Каква е тази любов? Това е любовта, която трябва да имаме към ближните си, към хората, които срещаме, хората с които работим, към случайните хора на улицата, към хората в църквата и др. Доста често бързаме, дотолкова сме заети с нашите си проблеми, че даже като свърши църквата си излизаме веднага и нямаме време да си поговорим с някой брат или сестра. Или ако си говорим с някой си говорим за разни незначителни неща, а брата или сестрата или може би някой, който не познаваме е дошъл на църква и има нужда или проблем и търси на някой да го сподели, да се помоли, да му поеме товара. Но ние, нали бързаме, си заминаваме, скриваме се под булото на едно лицемерното християнство. Какви сме ние? Просто сме егоисти, себелюбиви, интересуваме се от нашите си проблеми, не обръщаме внимание на другите, затваряме се в себе си.
Какъв беше Ап. Павел? Той беше като нежен баща на Тимотей, като брат на сестрите Еводия и Синтихия, които му помагаха в служението.
1 Кор. 9: 19 Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината. 20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. 21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон. 22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина. 23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него. Това беше Ап. Павел. Неговите нужди бяха Божиите нужди, неговите желания бяха Божиите желания.
Защо Ап. Павел стана такъв? Защото Божията любов беше в него. Тази същата любов, с която Бог даде Своя Единороден Син на кръста. Ап. Павел се отказа от всичко в името на тази Божествена любов.
И отново, каква е тази любов? Ето я в 1 Кор. 13:4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Когато чета тези стихове, не мога да обхвана тези неща, не мога да осъзная всичко това. Искам да ги прегърна и да ги взема в себе си. Да ги сложа в сърцето си. И да им кажа тук стойте винаги, не се отделяйте от мен. Не ме оставяйте да бъда „мед що звънти, или кимвал що дрънка” 1 Кор. 13:1.
Молитва: Боже, не ме оставяй да бъда кимвал що дрънка. Искам тази, Твоята любов да присъства винаги в моето сърце. Помогни ми. Моля те. В името на Исус се моля. Амин

Няма коментари:

Публикуване на коментар