Там при кръста ли сме?

Там при кръста ли сме?

Като християни и вярващи какво ни е отношението към кръста? Къде стоим? Там при кръста ли сме или някъде другаде? Кръста само за ново повярвалите ли е или е и за нас? Или само за тези, които имат нужда, а за нас е нещо банално, на което сме свикнали и не обръщаме много внимание.

Толкова сме свикнали с кръста, че просто ни е безразлично. Там при кръста, не трябва само да са ново повярвалите и тези, които имат належаща нужда, а трябва да сме ние всеки ден. Всеки ден трябва да виждаме Исус на кръста и това да ни напомня за Божията милост, защото така както стоим може и да паднем. Ето какво се казва в  Римляни 11:17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, 18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе. 19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз. 20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се. 21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

Чувате ли какво се казва: Но бой се!

Когато сме повярвали имаме спасението. Можем ли да го задържим или смятаме, че ни е гарантирано и няма начин да го загубим. Както Бог не пощади естествените клони, няма да и пощади и присадените.

Самодоволството при нас е много опасно. Откровение 3:17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол.

Знаем, че сме спасени и от там идва едно глупаво самочувствие. Спасението трябва да го изработваме всеки ден. Филипяни 2:12 изработвайте спасението си със страх и трепет;

Ние придобихме благодат чрез вяра. Можем ли да задържим тази благодат. Можем, ако имаме вяра. Но ако вярата ни е без дела, къде ни е вярата тогава. Можем ли да докажем, че имаме вяра. Никой няма да ни повярва. Нас светът ни гледа много внимателно, даже и да не го забелязваме. Вярата можем да я покажем на невярващите само с  делата си.

Яков 2:18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.

Ако нашата вяра няма дела малко по малко ще отпаднем. Делата поддържат вярата ни. Какви дела? Когато се молим, не трябва да се молим само за нашите нужди. Тях Бог ги знае.

Лука 12:30 Отец ви знае, че се нуждаете от това.

Трябва да бъдем чувствителни към нуждите на другите. В работата трябва да показваме, че наистина сме вярващи, като сме съвестни в задълженията си. Помагаме ли на другите, когато имаме възможност или ги подминаваме и казваме: Бог да те благослови и да ти помогне. Понякога става въпрос за нещо обикновено да помогнем, да кажем понякога добра дума за насърчение и други. Много примери могат да се дадат.

Да не се окаже, че тези, които ние не сме виждали в църквата, но законът е записан в сърцата им, един ден ще бъдат в Божието царство, а ние редовните посетители на неделните служения да останем отвънка.

Записан ли е закона на сърцата ни? Това, че сме повярвали и имаме спасението не означава, че закона е записан в сърцата ни.

Римляни 2:14 Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, 15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават.

Ако ние не се сещаме за кръста всеки ден, едва ли законът е записан в сърцата ни.

Нашето място е там при кръста всеки ден. Винаги има за какво да молим за прошка. Винаги има за какво да просим. Докато сме в това тяло, нашето място е там, при кръста.

Само там при кръста сме очистени от греха, само там при кръста сме освободени от проклятието. И за това е платено. Нека не забравяме цената.

Молитва: Боже, дай ни разбираме всеки ден какво означава за нас кръста. Там при кръста и Твоето сърце плачеше за Единородния ти Син. Там при кръста Ти показа Твоята любов за нас. Тази любов, нека бъде в сърцата ни. Нека никога не се отделяме от този Спасителен кръст. Помогни ни, Господи е стенанието, така че да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота. (2 Коринтяни 5:4б) Моля се всичко това в името на Исус. Амин.