Вярата е една от сравнително малкото думи, които имат всъщност дефиниция в Библията. Нейното определение намираме в Евреи 11:1.
Този стих може да се преведе и по следния начин: „А вярата е основа или упование за неща, за които се надяваме; сигурност или убеждение за неща, които не се виждат.
Този важен стих показва различни факти относно вярата. Първо, той определя разликата между вяра и надежда. Съществуват два основни белега, по които вярата се различава от надеждата. Първият е, че надеждата е отправена към бъдещето, а вярата е утвърдена в настоящето. Надеждата е отношение на очакване на нещата, които са все още в бъдещето, а вярата е същественост, увереност, нещо реално и определено вътре в нас, което ние вече притежаваме тук и сега.
Втората главна разлика между вярата и надеждата е, че надеждата действа най вече в областта на ума, а вярата е предимно в областта на сърцето. Това е показано много точно в описанието на различните части на духовното всеоръжие на християнския войн, което апостол Павел дава в 1 Сол. 5:8:
Нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.
Забележете, че вярата заедно с любовта се намира в областта на гърдите, т.е. в областта на сърцето, а надеждата е представена като шлем, който се слага на главата – областта на ума. И така, надеждата е преди всичко едно умствено отношение на очакване спрямо бъдещето; вярата е състояние на сърцето, което произвежда в нас, тук и сега, нещо толкова реално, че може да бъде описано с думата същественост.
В Римляни 10:10 упражняването на вярата или вярването е отново пряко свързано със сърцето. Павел казва:
Защото със сърце вярва човек за (буквално – в) оправдание...
Много хора правят изповед на вяра в Христос и в Библията, но тяхната вяра е само в областта на ума, просто едно интелектуално възприемане на определени факти и доктрини. Това не е истинска библейска вяра и не може да доведе до коренна промяна в живота на тези, които я изповядват.
От друга страна, сърдечната вяра винаги произвежда определена промяна, определено преживяване в онези, които я изповядват. Когато се свърже със сърцето, глаголът вярвам става глагол на действие. Затова Павел казва: със сърце вярва човек за оправдание, не просто в оправданието, но за оправдание. Едно е да вярваш с ума си в оправданието просто като в една абстрактна теория или идеал. Съвсем различно е да вярваш със сърцето си за оправдание, т.е. да вярваш по начин, който води до промяна на навиците, характера и живота.
Откъс от книгата на Дерек Принс: Основи на християнството, глава 2.
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар