Как да разберем дали имаме разкаяно сърце?

Как да разберем дали имаме разкаяно сърце?
Да разберем, дали имаме разкаяно сърце е много лесно. Обърнете внимание на това, обичате ли да казвате: Извинявай. Няма значение на кой го казвате на вярващ или на невярващ. Да кажем, извинявай понякога не е лесно. Ние казваме лесно извинявай в магазин или някъде другаде, ако бутнем някой несъзнателно. Но когато обидим някой с приказките си, с шегите си и почувстваме обвинение в себе си, може да не е веднага, но Святия Дух ще ни го покаже, намираме ли човека или обаждаме ли се по тел да му кажем, извинявай, прости ми сбърках, исках да се пошегувам с теб, но те нараних или за някоя друга постъпка, няма значение за какво. Осъзнаваме ли грешката си или се опитваме да се скрием и да не кажем две думички. Срамуваме ли се да ги кажем или сме себелюбиви и горделиви и не се смятаме за грешни. (Притчи 8:13) Аз мразя гордост и високоумие. Бог не обича горделивите, а възвишава смирените. Йов 5:11 Който възвишава смирените. Не трябва да приличаме, като на хората от света. (2 Тимотей 3:2) Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви. Ако ние не можем да се смирим пред някой брат или сестра или някой друг, как ще се смирим пред Бога, който не виждаме. Как ще му кажем искрено с разкаяно сърце, Боже прости ми. Или изговаряме много лесно тези заучени фрази, Господи прости, защото знаем, че Той иска да ни прощава и имаме някаква глупава самоувереност, че Той ни чува всеки път, като Му кажем това. Не поглежда ли Бог в нашето сърце или си мислим самоуверено, че като сме вярващи, Бог е длъжен, понеже е обещал, винаги да ни прощава. Не забелязваме ли, че понякога Бог се бави с молитвите ни. Аз вярвам, че той чака да види промяна в нашето сърце.
Но понякога ние е трудно да направим първата крачка към извинението. Чувстваме се сякаш сме бебета в проходилка. Но трябва да опитаме, да не се поддаваме на съмненията в ума си, че можем и да минем без това. Направете първата крачка и след това ще ви бъде по лесно. И на мен не ми беше лесно. Понякога ден, два закъснение, но отивах при човека и се извинявах. И знаете ли какво чувствах след това, една лекота. Този невидим товар беше изчезнал. Исус го отне. Нашият Спасител иска да ни отнеме товара, да ни олекне, да не ходим прегърбени.
И така нека да не ходим прегърбени, а да казваме, извинявай, сбърках, прости ми. Аз предпочитам да ходя изправен. А вие...
Молитва: Господи, благодаря Ти, че всичко което си казал в Словото е истина. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; (2 Тим. 3:16). Помогни ми да направя първата крачка към извинението. Аз знам, че не съм съвършен и понякога с моето говорене и действие засягам хората около мен.
Понякога ми е трудно да кажа тези думички, но с Твоята помощ искам да се променя. В името на Исус. Амин.