Прочетете Евреи 11:1-11. Вярвам, че има само един път за всички съкровища на Бога, и това е пътят на вярата. С вяра и само с вяра ние влизаме в познанието на качествата и ставаме съучастници на блаженствата, и сме съучастници в славата на нашия възнесъл се Господ. Всички Негови обещания са "Да" и "Амин" за тия, които вярват.
Бог ни приближава към Себе си по Свой собствен начин. Това е през отворената врата на благодатта. Това е пътят, който е отворен. Това е чудесен път, и всичките Му светии могат да влязат по този начин и да намерят покой. Бог е отредил, че праведният ще живее само чрез вяра. Аз намирам, че всичко се проваля, ако не се основава на скалата Христос Исус. Той е единственият път, истината и живота. Пътят на вярата е Христовият път, да Го получим в Неговата пълнота и ходене в Него; получаващи Неговия съживяващ живот, който насища, движи се и ни променя, поставя ни на място, където винаги има Амин в сърцата ни, за всичко по волята на Бог.
Като четем 12-та глава от Деяния, аз намирам, че хората се молеха цяла нощ Петър да излезе от затвора. Те са имали ревност, но изглежда им липсвало вяра. Те трябвало да бъдат похвалени за тяхното усърдие в прекарване на времето си в молитва безспир, но вярата им, явно не можеше да се измери с този прекрасен отговор. Рода имаше повече вяра, отколкото останалите от тях. Когато Петър дойде и почука на вратата, тя се завтече, и на момента, в който тя чу гласът на Петър, тя се завтече отново с радост и каза, че Петър стои пред портата. ”А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че това що им казва е вярно.” Тя настояваше, че е така.
Захария и Елизабет със сигурност са искали син, но когато ангелът дойде и каза на Захария, че той трябва да има син, той беше изпълнен с неверие. И Ангелът каза: "Ти ще бъдеш ням, защото нk7; повярва думите ми."
Но ако се вгледате в Мария. Когато дойде ангелът при нея, Мария каза: "нека ми бъде според както си казал." Това беше нейното "Амин" на волята на Бог. И Бог иска от нас "Амин" в живота ни, извиращо от нас Амин, могъщо движещо се Амин, вдъхновено от Бога Амин, което казва: "Това е, защото Бог е говорил. То не може да бъде друго. Това е невъзможно да бъде другояче. "
Нека разгледаме този 5-ти стих, " С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога."
Има два вида вяра. Налице е естествена вяра. Но свръхестествена вяра е дар от Бога. В Деяния 26:19 Павел казва на Агрипа на това, което Господ му казва да проповядва: "Да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в Мене."
Това ли е вярата на Павел? Не, това е вярата, която Светият Дух дава. Това е вярата, която Той довежда до нас, когато ние се насилим отвътре да се приближим до Бога. Искам да изразя пред вас тази разлика между нашата вяра и вярата на Исус. Нашата вяра идва към своя край. Повечето хора на това място са стигнали до там, където те казват: "Господи, аз не мога да отида по-нататък. Стигна съм до тук и не мога да отида по-нататък. Използвал съм всичката си вяра, която съм имал и сега трябва просто да спря и да чакам."
Спомням си един ден в Ланкашир, Великобритания, обикалях наоколо, за да видя някои болни хора. Заведоха ме в една къща, където една млада жена лежеше на легло, много безпомощен случай. Много сатанински прояви се манифестираха в нея и аз го видях. Тя беше една млада жена, прекрасно дете. Съпругът й, сравнително млад човек, дойде с бебето, и се наведе да целуне жена си. В момента, в който той го направи, тя се хвърли на другата страна, просто както лунатик би направил. Това беше много покъртително. Тогава той взе бебето и приближи устните на бебето към майката. Отново друга дива вид проява се случи. Аз попитах този, който се грижеше за нея, "Имаш ли някой, който да ти помага?" "О", те казаха, "Ние имаме всичко." "Но," казах аз, "а духовна помощ?" Нейният съпруг щурмува казвайки: "Помощ? Вие мислите, че ние вярваме в Бог, след като сме имали седем седмици без сън при маниакални условия."
Тогава тази млада жена на около осемнадесет или около просто се ухили към мен и премина през вратата. Това ме доведе до място на състрадание към тази жена. Нещо трябваше да се направи, без значение какво е то. След това с цялата си вяра, аз започнах да опитвам да проникна до небесата, и набързо излязох от тази къща, и ще ви кажа, защото никога не съм видях човек да получи нищо от Бог, който се е молил на земята. Ако искате да получите нещо от Бог, вие трябва да пребъдете в небесата, защото всичко е там. Ако живеете в царството на земята и очаквате нещо от небето, то никога няма да дойде. И като усетих в присъствието на Бог ограниченията на моята вяра, дойде друга вяра, вяра според обещанията, вяра в Божието Слово. И в това присъствие, аз се върнах отново на земята, но не същия човек. Бог дава вяра, която може да разклати ада и всичко останало.
Казах: "Излизайте от нея, в името на Исус!" И тя се претърколи и заспа и се събуди след четиринадесет часа, напълно нормална и перфектно цяла.
Налице е един процес. Енох ходи в Бога. Това трябва да е било всичките тези години, като той е пребъдвал, и е преживявал, и е издържал, и е вярвал и е видял и е бил в такова близко взаимоотношение и връзка с Бога, че нещата се задвижиха на земята и той започна да се движи към небето. Най-накрая това беше невъзможно за него да спре. О, Алелуя!
В 15-та глава 43 стих от 1-во Коринтяни, четем за тялото че, ”сее се в немощ, възкръсва в сила”. Струва ми се, че ако търсим за превод на това, Господ ни казва нещо за тази сила сега, да пребъдем в тази сила, а не в немощ.
Има едно нещо, което Бог ми е дал от младостта ми, вкусът и насладата към моята Библия. Мога да кажа пред Бога, че аз никога не съм чел друга книга, освен моята Библия, така че аз не знам нищо за книгите. Струва ми се по-добре да вземеш книгата на книгите за храна на душата си, за укрепване на вярата си, както и за изграждането на вашия характер в Бога, така че през цялото време да се променяте по Божието подобие.
А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят. (Евреи 11:6)
Виждам, че не е възможно да се угоди на Бог в нищо, освен чрез вяра, и всичко, което не е от вяра е грях. Бог иска от нас да видим, че планът на вярата е идеята и принципа на Бога. В тази връзка аз обичам да си припомням в мислите ми красивите думи, в 2-ри стих на 12 глава на Евреите: "Гледайки Исуса, като автор и Усъвършител на нашата вяра." Той е автор на вярата. Бог създаде чрез Него света. " Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало." (Йоан 1:3) И поради превъзходното изобилие на радост в нас от толкова велико спасение, Той стана автор на жива вяра. И чрез този принцип на жива вяра, гледайки към Него, който е Автор и Усъвършител на вярата ни, ние се променяме в същия образ, от слава в слава чрез Господния Дух.
Бог има нещо по-добро за вас, отколкото някога сте имали в миналото. Влез в цялата пълнота на вяра и сила и живот и победа, която Той е готов да предостави, като забравите нещата от миналото, и натиснете към наградата на високото си призвание в Христа Исуса.
Източник: http://www.smithwigglesworth.com/sermons/ftp1.htm
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар