Оправдан даром
„...с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше. Римл. 3:24,25
Радвам се, че думата „даром“ е употребена в този пасаж. Проблемът с религиозните хора е, че те винаги се опитват да заслужат изкуплението си и никога не успяват. Те са вечно недоволни и никога не са спокойни, защото си мислят, че все трябва да направят нещо, за да станат праведни. Това няма да стане никога. Ние се оправдаваме само чрез вяра в кръвта на Исус. Нека погледнем в Римл. 4:4: „А на този, който върши дела (религиозният човек), наградата му се не счита
като благодеяние, но като дълг.“ Много хора си мислят, че ако винаги са живели праведно и са изпълнили задълженията си, Бог им дължи праведност или оправдание – че това е дълг, който им се полага. Но всъщност Бог не дължи нищо на никого. Забележете стих 5: „А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.“ Първото нещо, което трябва да направим е да спрем да се опитваме да направим себе си праведни. Да спрем да се опитваме да бъдем „малко по-добри“. Спри всичко това. Това, което трябва да направим, е просто да вярваме. Толкова е просто. В противен случай никога няма да успеем.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Аз прокламирам, че съм оправдан даром чрез Неговата благодат. Вярвам в Този, Който ме оправдава и моята вяра ми се счита за праведност. Чрез кръвта на Исус аз съм оправдан, направен съм праведен така сякаш никога не съм съгрешавал. Амин.
Дерек Принс
сряда, 6 октомври 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар