Стих от Словото

Но и вие свидетелствайте, защото сте били с Мене отначало. Йоан 15:27. Били ли сме с Исус? Да, защото Святият Дух, който пребъдва в нас ни свидетелства за Него. Така че, говорете за Исус по повод и без повод. Божието Слово е силно. Може да ни се противят, може да не ни харесват, може да не ни канят повече там където са ни приемали преди. Това няма значение, нека да чуят. Един ден Святият Дух може да им пропомни думите, които сме им казали. Може този човек на който говорите да не го видите повече. Няколко думи за Исус са благословение и понякога можем да спасим и човешки живот. И така свидетелствайте...

Насърчение
“Не бой се и не се обезсърчавай” (Вт. 1:21) Върви защото “Господ, твоя Бог, който върви пред теб, Той ще се бие за теб…” (Вт. 1:30) и завладей земята защото “Господ, твоя Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей…(Вт. 1:21), на теб и синове ти ще я дам, “защото ти напълно последва Господа…” (Вт. 1:36)

Боже прости...
Ако народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му. (2 Лет. 7:14)
Нека да се обърнем към Бога със смирение и прошка и да потърсим Лицето Му и да кажем: Боже, прости греха ни, изцели земята ни и благослови България!


сряда, 6 октомври 2010 г.

Оправдан даром!

Оправдан даром


„...с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше. Римл. 3:24,25

Радвам се, че думата „даром“ е употребена в този пасаж. Проблемът с религиозните хора е, че те винаги се опитват да заслужат изкуплението си и никога не успяват. Те са вечно недоволни и никога не са спокойни, защото си мислят, че все трябва да направят нещо, за да станат праведни. Това няма да стане никога. Ние се оправдаваме само чрез вяра в кръвта на Исус. Нека погледнем в Римл. 4:4: „А на този, който върши дела (религиозният човек), наградата му се не счита
като благодеяние, но като дълг.“ Много хора си мислят, че ако винаги са живели праведно и са изпълнили задълженията си, Бог им дължи праведност или оправдание – че това е дълг, който им се полага. Но всъщност Бог не дължи нищо на никого. Забележете стих 5: „А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.“ Първото нещо, което трябва да направим е да спрем да се опитваме да направим себе си праведни. Да спрем да се опитваме да бъдем „малко по-добри“. Спри всичко това. Това, което трябва да направим, е просто да вярваме. Толкова е просто. В противен случай никога няма да успеем.

Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Аз прокламирам, че съм оправдан даром чрез Неговата благодат. Вярвам в Този, Който ме оправдава и моята вяра ми се счита за праведност. Чрез кръвта на Исус аз съм оправдан, направен съм праведен така сякаш никога не съм съгрешавал. Амин.

Дерек Принс

Няма коментари:

Публикуване на коментар