Защо е слаба църквата ни?

Защо е слаба църквата ни?
Защо няма съживление в църквите ни? Ние хвалим Господа по няколко пъти в седмицата, събираме се на молитва, вземаме Господна вечеря, излизаме отпред за молитва и пак сякаш нещо не върви. Причината е греха. Грехът прави църквата ни слаба.
Бог знае, че ние сме човеци и сме слаби и понякога се поддаваме на измами, заблуди и грях. Но нали имаме Святия Дух. Чувствителни ли сме към Него? Исус е обещал, че Той ще ни напътства във всяка истина. Оскърбяваме ли го с нашите действия или поведение. Отговорът е, да. Той е чувствителен и се наранява, но Той и ни предупреждава и обвинява. Понякога ни събужда през нощта да кажем само две думи: „Господи, прости”. Няма значение, дали това е станало в миналото или сега това, за което искаме прошка. Той знае как да ни припомни. Бог приема разкаяно сърце. Такова беше сърцето на Давид. Имаме ли ние същото сърце или нашето сърце се закоравява в греха и ставаме нечувствителни към Святия Дух. Святият Дух ни упътва всякога, но ако ние го пренебрегнем ставаме нечувствителни към Него. Започваме да си мислим, че сме безгрешни, че не живеем в грях. Когато имаме съмнение за нещо обръщаме ли се към Словото, да разберем какво казва Бог там и какво ни съветва. Ако не го правим, а уповаваме на собствените си разсъждения и умувания ще сбъркаме. Библията казва, че сърцето е лъжливо. Нашите собствени пътища не са Божиите пътища. Понякога братя и сестри ни предупреждават, но ние не обръщаме внимание. Защо? Защото сърцето се е закоравяло в греха. Грехът може да бъде всякакъв. Можем да съгрешаваме, като не говорим истината, като обичаме света и всичко, което е в него, като гледаме светски филми и сериали и до такава степен ставаме зависими, че не можем да си представим, че ще изпуснем предаването. Клюките и одумването след църква отнемат благословението ни и още много други. Но ако, ние не отхвърлим упътването на Святия Дух или ние се вслушаме в съвета на някой брат или сестра и се разкаем, ние излизаме победители. Бог няма да ни отхвърли. А още по добре е, ако още в началото, когато Святият Дух ни предупреди да се разкаем и да не влизаме в грях, тогава ставаме още по силни в Бога и в изграждането на характер, какъвто Той иска от нас.
И така църквите ни са слаби поради греха, поради липсата на дух на разкаяние. Въртим се в един кръг, както евреите в Синайската пустиня. Зависи от нас. Ще кажем ли не на греха или грехът ще ни контролира, зависи от нас. Бог ни моли, да изберем днес проклятие или благословение. Наш е изборът. Нека бъдем святи, както Той е свят.
Молитва: Господи, прости ми, че не съм достатъчно чувствителен към Святия ти Дух. Прости ми, че толкова пъти Ти обещавам да ти служа, а в същото време продължавам да живея в греха. Днес (сега) казвам не и не искам повече греха да ме контролира. За всичко, за което се съмнявам ще търся отговор в Твоето Слово. Знам, че като живея в греха, нямам Сина (Христос). Още един път казвам, не на греха и избирам благословение. В името на Исус, Амин.