Духовна Война от Диин Шерман

Духовна Война
За всеки християнин
Как да живееш в победа и да възвърнеш земята
Диин Шерман, глава 10
Освободи ни от злото.
Бях само млад мисионер, но бях шокиран от това което ми каза възрастен пастор. Аз го срещнах в един малък град високо в планините. “Аз се преместих вън от града Диин,” ми обясни. Той започна да ми разказва, как някога е ръководил процъфтяваща служба. “Но града беше твърде много зъл…не е място да живееш за Господа въобще,” продължи той. “Там имаше твърде много натиск за грях.” Аз онемях. Този пастор беше взел много от хората си и се уединил в планините да избяга от изкушението. Сега това градче имаше малко по малко сол и светлина. Обаче, аз съм сигурен, че християните не могат да оставят греха зад тях. Те само ще намерят нови изкушения. Изкушението е част от живота, няма значение къде ти живееш. Ние не можем да обвиняваме нашите съседи, нито обстоятелствата заради изкушенията. Нито можем да обвиним Бог. Съгласно Яков 1:13-15: “Никой, който се изкушава, да не казва: “Бог ме изкушава”, защото Бог се не изкушава от зло и Той никого не изкушава. А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.”
Но има надежда...
1 Кор. 10:13: “Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.”
Този стих ни учи няколко важни неща за изкушението. Библията ни показва, че изкушението не е грях. Много хора се чуствуват нечисти(изцапани) и страдат неимоверна вина защото са били изкушени, но изкушението не е грях. Евреи 4:15 казва, че Исус беше “Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях” Ако изкушението носи вина, тогава Исус е грешен. Разликата между грях и изкушение е тази: Изкушението е считан грях; то става грях, когато ние се обвързваме (поддаваме) на него. Грехът може да не е действие – то може също да бъде мисъл, която обитава в нашият ум. Ние се нуждаем от откровение от Бог да ни покаже, че ние можем да бъдем изкушени без да бъдем измърсени(изцапани). Изкушението, съгласно 1 Кор., може да ни “обладае”. Това означава, че изкушението е външно за нас. То е извън “новото създание”, което сме в Христа. 2 Кор 5:17 казва, “Затова, ако някой е в Христа, той е ново създание; старото премина; ето (всичко) стана ново.” Какво това означава да бъдем ново създание? Това означава, че греха не е вече част от нас. Ако кажем, “Аз съм крадец,” или “Аз съм лъжец”, ние никога няма да овладеем тези грехове. Дяволът ще ни провокира да съгрешаваме, защото ние вярваме, че това (греха) е част от нас, които сме. Дяволът ще каже, “Ти си точно това. Ти имаш този проблем от 30 години. Това е слабостта ти.”Вместо да вярваме това, ние трябва да вярваме на Словото, което казва, че ние сме обновени.
Ти не си единствен
Факт е: Изкушението е присъщо за човека, съгласно стих в 1 Кор. Всеки е изкушаван. Ние никога не трябва да се чувстваме самички в нашата борба с изкушението. Много вярващи вярват, че те само имат дяволски мисли. Аз съм съветвал хора, които казват, “Аз знам, че съм единствен, който имам този проблем. Тъкмо имах спокойно време и внезапно всички тези ужасни мисли изпълниха ума ми!” Освобождение настъпва като им кажа, “Но вие не сте единствените. Аз съветвах няколко вярващи тази седмица, които ми казаха същото”. Това е, защото подходящо публично покаяние и смирение е така благотворно за Тялото на Исус. Когато някой изповяда грях, има много които се окуражават, знаейки, че те не са сами. Ние трябва да бъдем по-честни едни към други и да споделяме товара си, трудностите и изкушенията (изпитанията). Аз съм благодарен за близките, верни приятели с които работих в младежката мисия. Ние бяхме окуражени да бъдем отговорни едни към други през тези години и споделяхме нашите борби. Това ни помогна и спаси от много клопки.
Някои вярват, че духовният човек не изпитва изкушение. Това не е вярно. Истинския зрял мъж или жена в Бога с готовност изповядва борбата с изкушението. От друга страна дяволът обича да ни казва лично колко изкривени (извратени) и различни сме. Той ни казва, че ние сме единствените, които правим това. Другите са намерили свобода в Исус, а пък ние сме уникални и безпомощни. Ние никога няма да бъдем свободни.. Това са лъжи на врага. Изкушенията, които изпитваме са познати на християните по света и тяхната сила върху нас може да бъде отслабена. Тук не е само греха сам по себе си, но силата зад него подтикваща и окуражаваща ни към него. Даже ако кажем “не”, ние не въздействаме на силата. Ние въздействуваме на провокиращата сила прикрита зад изкушението, като се смиряваме и се отваряме (разкриваме) пред Бога и човека. Тогава нашата молитва може да блокира движещите сили. Мой приятел, ръководещ служба беше силно изкушен чрез хомосексуалност. През повечето от времето той го преодоляваше, но подтиците бяха винаги там. Той не постигна победа докато не си призна (изповяда) борбата пред избрана група от доверени приятели. Те се молиха за него и го приеха с любов. От това време на смиряване себе си, той е свободен от силата стояща зад този грях. Ние може тайно да се надяваме, че ще дойде време и ще живеем в победа без изкушение. Ние мислим, че изкушението ни пречи да бъдем това, каквото Бог иска да бъдем. Но липсата на изкушение не може никога да ни направи по-добри християни. Ако ние не постигнем победа по средата на изкушението, ние нямаме победа въобще.
Греха не е неизбежен
Ако ние вярваме на лъжите на дявола, когато ни казва, че неизбежно отиваме към грях и изкушението е твърде силно за нас, тогава ние ще попаднем в грях. Ако ние вярваме в това, ние нямаме никакъв шанс и сме осъдени. Но 1 Кор. 10:13 ни казва, че изкушението не е никога повече от колкото можем да носим. Ние трябва да знаем без никакво съмнение, че Божието Слово е истина, когато казва, че не можем да бъдем изкушени повече от това, което можем да носим. С Божията милост, ние сме способни да отстояваме изкушенията до точката на победа. Хиляди вярващи християни непрекъснато падат под грях, защото те нямат откровение на ново създание, което са в Исус. Ние се нуждаем да говорим на дявола и да кажем, “Грехът не ще има власт над мене”. (Рим. 6:14). Библията е ясна за това, че ние можем да живеем живот в победи. (Откр. 12:11) Ако това не беше вярно, къде е силата на Кръста и на Възкресението да ни пази свободни от грях? Ако греха беше неизбежен, казаното “ново създание” щеше да бъде само думи, защото реално няма нищо ново въобще.
Рим. 6:11-14 “Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса. И тъй да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти. Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръжия на неправдата. Защото грехът няма да ни владее, понеже не сте под закон, а под благодат."
Нека да се концентрираме повече на правдата от Бога в нас, отколкото на потенциала на греха. Това не се нарича теория на безгрешна перфектност. Никой на земята освен Исус не е безгрешен. Докато отидем на небето, ние винаги ще коригираме и променяме поведението си, мотивите и действията си. Но с помощта на Светият Дух, ние ще ставаме повече като Исус всеки ден. Грехът ще ни съпътства рядко и по-рядко, когато растем в Него. Той ще ни пази от препъване и ще ни прави да стоим в Неговото присъствие безупречни с голяма радост. (Юда 24) “А на Онзи, който може да ни пази от препъване и да ви представи непорочни с радост пред Своята слава.”
Винаги има изход
1 Кор. 10:13 ни обещава, че Бог винаги ще ни даде изход от изпитанието (изкушението). Какъв е този “изходен път”? По-точен въпрос е: Кой е този изходен път? Животът на Йосиф е чудесно учение как да избегнем изкушението. През своя живот той беше изкушен, но победи. Най-графичното описаното изкушение дойде, когато той работеше за Потифар. След като мина известно време, жената на Потифар хареса Йосив, и му предложи един ден, “Ела и легни с мен.” Това не беше само сексуално изкушение, но то беше най-логичното нещо да направи. Да направи нещо друго освен това означаваше край на кариерата му. Ако той искаше да я направи щастлива, той можеше да го направи. Ако Йосиф имаше предвид само собствената си позиция и живот, той можеше да го направи. Той сигурно трябва да е знаел последиците от отхвърлянето на жената на Потифар. Все пак не се поддаде. Йосиф каза на жената на Потифар, “Как аз мога да съгреша срещу Бог и извърша това голямо зло?”. Йосиф живееше в страх от Господа. Той избегна изкушението, понеже той знаеше позицията на Бог в тази ситуация. Ако ние само си правим сметка, дали ще бъдем хванати или какво другите мислят, или ако мислим за нашите си нужди, права, желания, страдания, или всичко друго освен какво е в сърцето на Бог, ние не ще избегнем изкушението. Ние трябва да живеем в страх от Бога. Питай за страха от Бога, който съгласно Притчи е “ да се мрази злото” (Притчи 8:13).
Исус ни учи да се молим редовно: “и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия”. Както Бог ни води в живота, така Той ще ни помогне да избегнем тежко изпитание.
Директна атака
Бог понякога допуска да бъдем атакувани от врага. Това не означава, че врага може да ни открадне спасението, да ни направи да грешим или да владее волята ни. Считайте, какво Павел казва: “А за де не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се мъченически трън в плътта, пратеник на сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям” 2 Кор. 12:7. Това беше Павел, изпълнен с Духа вярващ, засегнат от пратеник на Сатана. Всеки християнин има и ще има атака от врага. В повечето от времето Бог допуска това, защото Той иска ние да се научим да се противим. Ние се нуждаем да се научим да се издигаме (утвърждаваме) и да се противим на атаките на Сатаната. Повечето от времето, тези атаки са за определено време, както случаят с Йов. В много редки случаи , като този с Павел, Бог допуска атаката да продължи, знаейки, че Неговата благодат е достатъчна за всеки един. Обаче, ние никога не трябва да приемаме пасивно каквото дявола ни подхвърли на пътя ни. Ако ние не се научим да се противим (съпротивляваме) на него, той ще пълзи върху нас – понякога с години – докато застанем срещу него.
Пет начина на атаки от Сатаната
2 Кор. 12:10 “Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен тогава съм силен.”
Има много начини с които дяволът ни атакува. 2 Кор. 12:10 ни дава пет от тях: немощ, укори, лишения, гонения, притеснения (трудности).
1. Немощ (слабост)
Това просто означава, че дяволът ни атакува физически. Ако ние не осъзнаем това, той може постоянно да ни измъчва в тялото. Това не означава, че всяка болест е от дявола. Има две крайни позиции в тялото на Христос за това. Едната група поддържа, че всички болести са от дявола. Това не вярно, освен ако не означава, всички болести са дошли в света поради падението на човека. Другата група вярва, че няма нито една болест от дявола. Това е научна реалност, която ние трябва да приемем. И двете позиции са по-равно неправилни. Болестите могат да бъдат причинени от вируси. Много често ние сме болни не заради дявола, не заради грях в нашият живот, нито поради осъждане от Бог. Ние сме болни поради бактерии, вируси, или физически ненормалности. Това е света в който живеем. Ние можем да бъдем болни поради вродена слабост. За пример, само защото аз нося очила не означава, че имам дявол. Нашите тела са ограничени. Слабостта е предадена на нас по времето на Падението. Болестите могат да бъдат резултат от злоупотреба с нашето тяло. Неправилна диета, липса на упражнения, или недостатъчна почивка могат да донесат болест. Рядко, даже, болестта може да дойде от свръхестествен източник. Това може да бъде действие на Бог. Аз проповядвах преди, че Бог никога няма да донесе болести на своите чада. Но аз изследвах Библията и намерих, че понякога Бог го прави. Бог рядко използува болестите като физическо осъждане. Когато Той го прави, това е милостив акт за да докара покаяние и възстановяване. Ако болестта е от Бог и човека се покае, следва почти винаги възстановяване. Веднъж проповядвах в Гвинея и млад мъж от нас разви мистериозна треска, която продължи 4 седмици. Ние се молихме постоянно за него и имахме и медицинска помощ. Но въпреки, че видяхме други изцелени по същото време, нито нашата молитва, нито медицинската помощ имаше въздействие върху този млад мъж. Тогава един ден той си призна ужастна горчивина в сърцето. Той беше моментално изцелен без никаква молитва да бъде казана за него. Друг свръхестествен източник на болест може да е дявола. Ние се нуждаем да се съпротивляваме на атаките му. Кажи нещо подобно като това: “Сатана, аз отхвърлям тази атака. Аз заповядвам в името на Исус да ме оставиш!” . Ако вие не сте сигурни дали или не това е атака на Сатаната, ние се нуждаем да питаме Бог. Той е верен да ни покаже източника на проблема. Каквато и да е причината ние винаги трябва да се облягаме на Бог за разбиране и изцеление.
2. Укор (порицание)
Сатаната атакува чрез укори. Те са опити на Сатаната да ни обвинява. Светът много от близко наблюдава Църквата на Исус. Ако има там някаква причина за обвинение, Сатаната със сигурност ще го направи. Тъжно е, че много вярващи помагат на дявола в тази посока, чрез собственият си грях или чрез съмнение и говорене (клевета) срещу другите християни.
Пресата е първата да прокламира нашата невярност, нашите скандали, нашата измяна. Светът ще се опита да свържи християните с всяка секта или лицемерен религиозен водач. Съпротиви се на врага и отхвърли да бъдеш част от неговите атаки да докара укори. Един от начините да се блокира е да отхвърлиш самия ти изкушението. Преди да се поддадеш и да съгрешиш, помисли си за начина по който Сатаната прави да си причина за укор. Също притъпи атаките на Сатаната върху другите, като не се поддаваш да клеветиш и клюкарстваш. Ако участвуваш в публикуването на книги и списания бъди внимателен да не атакуваш братя и сестри в Христос.
3. Лишение (беда, нещастие)
Силите на тъмнината могат да ни атакуват като ни докарват в лишения (беди). Когато обстоятелствата и отношенията ни обсадят, ние винаги се изкушаваме да се оставим в бедата вместо да се изпълним с вяра. Врагът ни докарва в подценяване и паника, надяващ се да се предадем. Тук има безпрецедентен натиск да се откажем, да отпаднем, да изгорим, или да чувстваме, че ние не можем да се справим с живота или службата.
4. Преследване
Сатаната ни атакува също чрез преследване. Той ще попречи проповядването на Евангелието чрез преследване на проповедниците. Историята е пълна с мъчения, затваряния, и всякакви методи на пречене – всичко това да предотврати Евангелието да бъде прокламирано. Сатаната също използува преследването да не допусне хората да се обвържат с Християнството.
5. Трудности (притеснения)
Последно, Сатаната може да ни атакува чрез задържане на необходимости (нужди), или както се казва в 2 Кор. 12:10 като ни дава “притеснения” в нашият път. Овладяването на средствата, които се нуждаем за да говорим Евангелието на изгубените ни се пречи от силите на тъмнината. Това е главната стратегия на врага да изложи Бог и неговата вярност, и да пази Неговите дела да продължават. За нещастие, това е изключително успешно. Колко много мисионери и пастори са се отказали, разочаровани след години на борба с тежки финансови проблеми? Ние трябва да се съпротивляваме на врага, и да видим освобождение на финанси, сгради, работници, и всички средства от които се нуждае службата. Ние трябва да се съпротивляваме на дявола, докато той се откаже. Той се надява, че ние ще се откажем първи.
Време е да го спрем
Дяволът взема каквото ние му позволяваме (даваме, отстъпваме). Това не означава, ние да се откажем лесно. Той познава човешката природа и се обляга на нашата липса на издръжливост (твърдост), надяващ се, че ние ще се откажем първи, както ние правим често. Ако ние продължим да се противим на него, той накрая ще се откаже. Това може да не е веднага, но ще се случи. Колкото сме по-настоятелни, толкова той ще е по-малко. Ако ние сме убедени, че имаме власт, той ще види това и евентуално ще прекъсне атаката. Ние никога не трябва да се отказваме или да се обезкуражаваме. Победата е наша, но цената е вяра и постоянство.
Ние живеем в паднал свят. Злото (дяволското) е навсякаде около нас, но Христос е в нас. Ние ще продължим да понасяме неща, които би трябвало да избегнем. Ако ние отговаряме(реагираме) правилно, те ще ни изградят. Тук няма липса на характер или сила. Ние сме изпитани, че можем да изградим характер. Ние сме обект на изкушение, така че ние можем да станем силни и да изработим омраза към злото. Ние сме атакувани от Сатаната, така че ние можем да увеличим нашата зависимост от Бог и да изградим духовни мускули. Бог ни зове да спрем да бъдем жертви и да станем мощни воюващи във всичките реалности на живота.