Не мрази дисциплината!

Не мрази дисциплината!
А ти да охкаш в сетнините си, когато плътта ти и тялото се изтощят. Ще казваш: „Как можах да намразя дисциплината! Как можа сърцето ми да отхвърли поправлението! Не се покорявах на учителите си, нито слушах наставниците си. Малко остана да изпадна в крайна разруха сред цялото събрание [или църквата]. Притчи 5:11-14
Това са думите на човек, който е познал пътя на праведността от дълги години и който редовно е бил виждан в църквата. Той знае как да казва „Амин”, когато проповедникът казва нещо правилно. Също така пее и знае наизуст всички песни от хвалението. Вероятно се моли в публичните събрания. И въпреки това, този човек никога не се е покорявал от сърце на истините, които е научил. Тук той е описан в края на живота си, осъзнаващ твърде късно, че е пропуснал най-важното - знаел го с ума си, но никога не го е повярвал и не му се е покорявал със сърцето си. Интересно е, че когато Исус говори за лицемерите, Той използва конкретен речник: „Краят на лицемерите ще бъде плач и скърцане със зъби”. Питал съм се, защо точно такива думи са казани относно лицемерите и вярвам, че отговорът е следният: затова, защото те са хора, които знаят всичко, но никога не се покоряват. Има особена горчивина, когато се окажеш отхвърлен, всред разруха в края на живота си при условие, че през всичките тези години си седял в църква и си знаел кое е правилно, изразявал си външно съгласие, но сърцето ти никога не е било променено. Никога не си стигал до момента на истинско предаване, посвещение и да направиш Исус наистина Господ на твоя живот.
Дерек Принс