Духовна Война от Диин Шерман

Духовна Война
За всеки християнин
Как да живееш в победа и да възвърнеш земята
Диин Шерман
Глава 1
Борба на живот и смърт

Аз лежях в нашата къща в Порт Моресби, Папуа Нова Гвинея. Годината беше 1970. От 7 дни аз постях и се молех. Трябваше да имам отговор.

Ние бяхме тук от 3 месеца, и нашият младежки тим свидетелствуваше и организираше събирания по пазарите, но с малко резултат. Аз забелязах нещо друго – нещо, което действително ме безпокоеше. Въпреки, че всички църкви в този град бяха пълни и хиляди заявяваха, че са родени отново, те бяха все още вързани с грях. Много от така наречените християни продължаваха да практикуват магьосничество. Тук имаше доста твърдост(съпротива). Понякога ставаше лошо(трудно). Така, аз започнах да постя и да се моля, питайки Бог за някакъв отговор.

Един ден, когато се молих и лежах на пода, Божият глас ми проговори в ума. Неговият отговор беше неочакван – нещо ново за моето мислене. Това беше толкова ясно, както аз никога не бях Го чувал да говори:

Хвалата е ключа за разкъсване(разбиване) на силите

на тъмнината, които държат този град от началото на

времето(създанието). Тези сили никога не са срещали

съпротива.

Аз лежях зашеметен. Аз никога не съм си мислил за духовни сили, контролиращи място – никой не знаеше в 1970 някой да е говорил за сили на тъмнината, владеещи градове. Аз никога не бях чувай за поучения върху духовната война, и аз знаех само няколко човека, които имаха служби за освобождение от демони. Тогава, аз разбрах нещо, когато лежях, размишлявайки за това, което каза Бог. Църквата в Нова Гвинея беше добре установена. Мисионери бяха прекарали години да изградят Църквата на Христос. Те имаха правилната доктрина и вяра в Библията. Но Бог каза, че духовните сили в Папуа, Нова Гвинея никога не са срещали съпротива. Това означава, че Църквата може да има мизерен резултат без директно да се съпротиви на силите на тъмнината! Моят ум се въртеше в много възможности.

Аз попитах Бог да потвърди, че това беше Неговият глас, и не мое въображение. Когато го споделих с другите членове на мисията, те също повярваха, че е от Бог. Но все още това беше съвсем ново за мен, така че аз продължавах да искам потвърждание от Бог.

Няколко дни по късно, пред моята къща спря с колата си дългурест американец. “Аз описах, кой търся и всички в града ми посочиха твоята къща. Хвала на Бога.”

Той проповядва на неколцина, които се изкачиха на хълма и свиреше на тамборина, като пееше. Когато се молеше, викаше с най-високите тонове на гласа си и призоваваше Бог за спасение, изцеление и да изпълни хората със Светият Дух.

Какво се случи на следващата вечер. Проповедникът каза с тих глас, “Йее, Господ каза, че хвалата е ключа за разкъсване на силите на тъмнината в този град!”

Уау, същото нещо, което Бог ми каза, когато постях и се молих!

Няколко седмици по-късно датски евангелист дойде. Той също даде дирекно слово от Бога за нас: “Хвалата е ключа за разкъсване силите на тъмнината!” Трети дойде от Нова Зенландия и той каза същото. Четвърти от друга нация през следващите седмици използваше същатата терминология, както Бог ми говори.

Аз не се нуждаех да бъда ракетен учен за да разбера, какво Бог каза вече. Ние го сложихме това в практика и станахме фанатични “хвалители”. Понякога хвалехме Бог в стаичката на нашата мисия цяла сутрин. Ние обикаляхме стаята, пеехме с висик глас, викахме хвали, падахме на колене или прекланяхме глава, хвалещи Бога. Започна да се чуствува промяна, защото ние търсехме разчупване в хората, които бяха спасени, да бъдат освободени от ярема и да се изпълнят с пълнотата на Духа.

Когато ние излязохме да евангелизираме, промяната беше очевидна. Вместо твърдост(съпротива), непокаяли се вярващи, криещи се зад християнската фасада, ние видяхме хора, плачещи публично отричащи своето магьосничеството (правене на магии). Потока на новообърналите се увеличи стабилно и ние имахме приблизително 5 хиляди участващи в събиранията. Всяка седмица кръщавахме в океана нови християни и това продължи 3 години. Сакати се изправяха и прохождаха, слепи бяха изцелени. В продължение на 6 месеца ние видяхме как 9 групи на пропити с Духа се основаха в Порт Моресби. Ние яздехме на върха на вълната.

Обаче, скоро ние открихме колко реално …смъртно реално духовната война е. Атаката на Сатаната беше внезапна и зла.

Давид от Нова Зенландия, около 20 годишен беше в нашият тим. По време на съживлението, той водеше други млади хора за евангелизация в отдалечено село. Те срещнаха свирепа съпротива от местният лечител. Когато те отказаха да напуснат, шамана сложи проклятие върху тях.

След 6 седмици, групата се върна в Порт Моресби. Давид не мислеше за проклятието, нито ние. Много пъти шаманите са проклевали нас и нашите усилия, но без никакъв ефект. Обаче, Давид сподели, че страдал от треска, когато е бил в селото. Треската бе минала, но се чустваше слаб. Когато му предложих да отиде на лекар, той каза, че се чуствува по-добре и само се нуждае от почивка.

Но след няколко дни почивка в леглото, Давид ставаше все по слаб. И треската се върна. Три дни след като се върна от селото, аз отидох да го видя в стаята, където лежеше на легло. Той не беше на себе си, имаше възпаление и говореше несвързано. Ние веднага го закарахме в болницата. Но не бяхме приготвени за разоряващи новини. Казаха ни, че Давид е в напреднала фаза на мозъчна малария. Аз запитах, “Как може да бъде? Тук нямаше в този район никаква малария. Но те бяха сигурни. Докторът ни информира, че това е най-смъртоносната форма на малария. Имаше много малък шанс да оживее и даже ако оживееше щеше да живее във вегитиращо състояние.

Нашият тим се върна в къщи и започна отчаено бдение в молитва и пост. Това беше тежка борба, когато се молихме през ноща – беше чуство на угнетение (потиснатост). Преди ние бяхме способни да се молим с часове преди, но сега бяхме в голяма нужда и трудно изговаряхме думите. За мен изглеждаше, че молитвата излизаше от устата ми и падаше на гърдите ми. Като че ли цялата сила на ада беше се концентрирала върху нас, фокусираща яроста си върху тялото на Давид.

Сутринта обаче, аз вярвах ,че ние направихме някакъв пробив. Аз се втурнах към болницата, но само да намеря леглото на Давид празно. Той го нямаше. Когато потърсих старшата сестра, тя ме информира решително, Давид е в интензивното. Той се гърчеше. Тя каза, “Той умира и това е ваша отговорност – вие и вашите религиозни убеждения струваха на този мъж живота! Той ще бъде като зеленчук, ако оживее!”

Аз се опитах да и кажя, че ние се опитахме да го доведем по-рано и ние не сме от тези които не вярваме в доктори, но тя не слушаше. Цялата болница изглеждаше беше убедена , че ние сме религиозни луди и трябва да бъдем законно отговорни за състоянието на този млад мъж.

Аз се прибрах залитащ. Какво ако Давид умре? Те могат ли да ни преследват? И даже ако не, какво за нашата репутация? И какво ще се случи с всички новоповярвали – какво ще нанесе това на вярата? Не сме ли казвали, че Бог върши чудеса и днес, че ние имаме влас над силите на тъмнината чрез Исус Христос?

От болницата се обадиха на семейството на Давид в Нова Зенландия и баща му дойде. Той не каза почти нищо на нашата първа среща, но ми напомни,че е предупредил Давид да не идва с нас. “Аз му казах, че вие сте неотговорна компания” каза той.

На края на втория ден, медицинският персонал отнова каза, че няма никаква надежда за Давид. Аз отидох в неговата болнична стая и той лежеше там в безсъзнание, въртеше се и беше жълт като масло. Различни системи бяха свързани за него и бръмченето на уреда за вдишване крепеше движението на гръдният му кош слабо. Ако не беше това, той щеше да умре.

Събрах всичко от вярата, която можех да събера, и отчаено, но благо виках към Бог. Тогава, последва импулс, Аз коленичих до леглото му и казах дирекно в ухото на Давид:

Ти демон, сила на смърт! Аз те порицавам в името на Исус и заповядвам да освободиш тялото на този мъж!”

В момента в който казах това, беше силно клокочене от гърлото на неговата уста. И това беше всичко. Аз се върнах в къщи, и отново ние прекарахме цялата нощ в молитва.

Когато се върнах на следващата сутрин, аз се забързах към интензивното. Когато влязох, Давид беше седнал! Той нямаше кислородна маска за вдишване в устата, но системите стояха. Неговият баща ме гледаше с отчаен поглед. Тогава погледнах в очите на Давид: Там беше празно втренчване.

“Аз бях тук, викащ неговото име цяла сутрин,” неговият баща внимателно обясни. “Нищо…без отговор.”

Аз потърсих старшата сестра и я попитах за състоянието му. “Той е по-зле!” заяви тя.

“Но вчера той лежеше в леглото в зародишна позиция,” аз протестирах, “и днес той е седнал, без кислородна маска! Той е по-добре; той трябва да бъде.”

Тя остана непреклонна. Той не беше по-добре. Той никога няма да бъде нормален отново. Това е трагедия, което се случи с този млад мъж, и това беше ваша грешка.

Аз се върнах в неговата стая и бащата на Давид излезе, оставяйки ме сам с него. Аз обикалях около края на леглото му, и забелязах, че неговите празни очи ме следваха. Аз казах, “Давид, ние се молим за теб, и Исус има победата!.” Тогава невероятно нещо се случи. Ако аз не бях видял и чул сам, щях да имам проблеми да повярвам. Без движение на устните и без този празен поглед да напусне, думата “Алилуя” излезе от гърлото му. Аз напуснах и се върнах да докладвам на тима. Съвсем сигурно Бог ние е чул.

Когато се върнах на следният ден,Давид беше преместен от интензивното. Въпреки изключително слаб, той говореше интелегентно и вървеше с малка помощ. Аз можех трудно се въздържах да не подскачам и да викам “Хвала на Господ” та да ме чуе цялата болница! Нека те да мислят, че ние сме фанатици – Бог ни даде победата!

Това се случи преди 20 години. И след това Давид беше мисионер в Южна Индия. И за мен, този опит беше много повече отколкото чудотворното изцеление на този млад човек. Чрез отчаена молитва и пост, Бог ни позволи да вземен участие в промяната на Порт Морезби -–град на 75 хиляди души. Не заради това, че ние сме единствените; Аз съм сигурен, че Бог има и други застъпници. Но нашата молитва помогна да се изтласкат силите на тъмнината, надигащи се срещу евангелизацията на това място. В град, в който е имало само 5 човека, изпълнени със Светият Дух , сега има 5 големи харизматични конгрегации, както и обновително движение в Римската Католическа, Англиканската и Обединената църкви.

Ние почти имахме инцидент(непредвидено събитие). Но Исус ни даде победата, и Той ми възбуди интереса в цялото значение на духовната война. Това беше началото на търсенето. Аз започнах да се моля и да изследвам Словото. Тъй като бях в пътуващо министерство(служба), аз говорих с много мисионери и лидери. И аз започнах да виждам контрасти навсякъде където ходех. Някои бяха твърди, студени места, понякога граничните места бяха духовно процъфтяващи. За пример, вие можете да стоите на границата между Кения и Сомалия, с пръст на крака в едната страна и пета в другата. В Кения, там са 16 мил. хора християни – мнозинството от населението. Обаче в Сомалия, християните са по-малко от 1% от населението, и повечето са чужди граждани. Аз не мога да помогна, но се чудя защо.

Аз видях подобен контраст между градове, между квартали, даже между християнски семейства, и личности, тяхната способност да живеят преодолявайки (превъзмогващи)живота. Може ли това да бъде нещо липсващо…нещо много голямо и мощно?

Отговорът започна да изплува. Аз станах много възхитен когато, започнах да виждам, какво всеки християнин има на разположение – сила да върви в лична победа, и сила да докосне света, освобождаващ общности и нации от робството. Това беше повече от украсена тема – Аз започнах да виждам това, което всички наричаме да бъдем войници, и ние трябва да се научим как да се БИЕМ.

Край на Глава 1.