Практиката на постоянно изговаряне на правилната изповед е много резултатна и съдържа голяма сила. Какви трябва да бъдат нашите мотиви?
Първо - Трябва да проверим отношението, с което отиваме пред Бога. Относно молитвата на Исус в Гетсиманската градина, авторът на Евреи прави следния коментар: "бе послушан поради благоговението Си" (Евреи 5:7). Исусовото отношение на благоговение бе изразено чрез думите: "не Моята воля, но Твоята да бъде" (Лука 22:24).
Това е примерът, който всички трябва да следваме. Докато не отхвърлим своята воля и не се подчиним на Божията, ние нямаме духовна основа, върху която да претендираме за отговор на молитвите си или за привилегиите на спасението (обещанията)
Второ - Не сме свободни да „изповядваме” всичко, което самите ние произволно си въобразим и пожелаем. Изповедта ни трябва да бъде в границите на Писаното Божие Слово. Всяка изповед, която не е пряко основана на Писанието, лесно може да се превърне в самозалъгване или фанатизъм.
Трето - Никога не трябва да представаме да зависим от водителството на Святия Дух. В Римляни 8:14 Павел определя тези, които могат да бъдат наречени „Божии синове”: „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове”. Това се отнася за изповедта, която правим с устата си, така както и за всеки друг аспект от християнския живот.
Святият Дух трябва да ни води към определена област на духовната истина, която трябва да изповядаме в дадена ситуация.
Четвърто - Никога не трябва да преставаме да зависим от Божията свръхестествена благодат. В Ефесяни 2:8 Павел посочва реда, който никога не се променя: "по благодат... чрез вяра...” Винаги първо е благодатта, после вярата. Ако престанем да зависим от Божията благодат и сила и започнем да разчитаме на собствените си способности, резултатът ще бъде същия както при Авраам - Исмаил, а не Исак.
Пето - Важно е правилно да преценяваме свидетелството на нашите сетива. Бог не иска да си затворим очите и ушите и да живеем така сякаш физическият, материален свят около нас не съществува. Вярата не е мистика. Ние не поставяме под въпрос реалността на това, което сетивата ни разкриват, но поставяме под въпрос неговата окончателност.
В Римляни 4:16-21 Павел изтъква, че действащата вяра трябва винаги да зависи от Божията благодат и дава Авраам като пример за това как да се справим с обтегнатото отношение между вярата и сетивата. Сетивата казаха на Авраам, че той бе физически неспособен да зачене дете и че Сара бе също толкова неспособна да го роди. И все пак Бог им бе обещал собствен син. Авраам не си въобразява, че това, което сетивата казват за неговото и Сариното тяло, не е истина. Той просто отказа да го приеме като окончателно. Когато Божието Слово му бе обещало едно, а сетивата му казваха друго, той се хвана здраво за Божието обещание като не позволи на сетивата си да го накарат да се усъмни в Божиите думи. Накрая, след като вярата им бе изпитана, физическото състояние на техните тела бе доведено до съответствие с това, което Бог бе обещал в действителност - Авраам и Сара станаха физически способни да имат дете.
Същото ще бъде и с нас. Може да има период на конфликт между твърденията от Божието Слово и това, което сетивата казват относно дадена ситуация. Но ако вярата ни е действителна и ако здраво се хванем за нея, както направи и Авраам, като непоколебимо поддържаме правилната изповед, на своето време, физическото състояние, за което говорят сетивата ни, ще се изправни с това, което Божието Слово казва.
Дерек Принс - Вяра чрез която да живеем
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар