Успехът за различните хора, означава различни неща. За света обикновено той се изразява в богатство и слава. За християните това е да извършим Божията воля. Как постигаме такъв успех? Има само един начин: като следваме Исус. Това е пътят, по който християните изграждат характер. В действителност това е есенцията или същността на християнския живот.Този път е обрисуван при обръщането на Матея - бирникът, (виж Матея 9:9). Докато Матей стоеше в своя офис, Исус мина и му каза само две думи: „Следвай ме“ Неговата вечна съдба зависеше от отговора му. Той стана и последва Исус.
Ако решим да откликнем, както направи Матей, ще открием, че има две съществени условия преди да сме в състояние да Го последваме. В своето Евангелие Матей цитира думите на Исус: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва“ (Матей 16:24).
Първо трябва да се отречем от себе си и след това да вдигнем кръста си.
Да се отречеш означава да кажеш не! Ние трябва да кажем „не“ на нашето настойчиво изискващо себецентрирано его. Трябва да повторим като ехо молитвата на Исус в Гетсиманската градина: „нека бъде не Моята воля, а Твоята“ (Лука 22:42). Само след като сме се отрекли от себе си можем да продължим като вземем кръста си. Някой беше определил кръста ни като мястото, където се срещат Божията и нашата воля. Всъщност, това е място на екзекуция.
В Римляни 6:6 Павел казва, че: „нашият стар човек беше разпънат с Него (Исус) Спомнете си, че още в първата глава научихме, че старият човек е бунтовната ни себеугаждаща природа, която всеки от нас наследява, произхождайки от нашия общ прародител Адам. Бог предлага само един начин за справяне със стария ни човек. Той не би го изпратил на църква или неделно училище, не го научава като Златното правило, нито би го насочил към курсове за самоусъвършенстване. Божието решение е просто и окончателно. То е екзекуция или смърт.
Добрата вест на Евангелието, е че екзекуцията беше извършена, когато Исус умря на кръста. В този момент нашият стар човек беше разпънат с Него. Това е прост исторически факт. Без значение дали ние го знаем или вярваме, това е истината. Но за да се възползваме от нейните преимущества трябва не само да го знаем, но и да го вярваме.
Предизвикан от Бога в сън
Преди близо петдесет години провеждах евангелизационни събрания в Лондон на Марбъл. В този период една нощ имах много реален сън. В него един мъж проповядваше на същото място. Посланието му беше добро, но имаше нещо във външния му вид, което не харесвах. Тялото му беше разкривено и изглежда беше куц. В този момент не свързах съня си с нищо важно.
Около седмица по-късно имах абсолютно същия сън. От това заключих, че Бог иска да ми каже нещо и попитах; „Боже, Кой е този човек? Проповедта му е добра, но има нещо в него, което не харесвам. Кой е той?“
Отговорът на Бог беше моментален и директен: Ти си този човек! Очевидно Бог ми препоръчваше някакви важни промени, но не знаех какви.
Предстоеше Великден и аз се хванах, че размишлявам за разпятието. В ума си виждах картината на трите кръста, поставени на хълма. Централният кръст беше по-висок от другите два.
„За кого беше издигнат средния кръст?“, попита ме Святият Дух, а после добави: „Внимавай как ще отговориш“.
Мислих известно време и след това казах: „Средният кръст беше предназначен за Варава, но в последния момент Исус зае неговото място.“
„Значи Исус зае мястото на Варава“ - продължи Святия Дух - „но ти си казвал, че Исус зае твоето място“.
„Да, Той го направи“- отвърнах аз.
„ Тогава ти трябва да си Варава!“
В този момент видях нещата абсолютно ясно: Аз бях престъпникът, за когото беше приготвен кръста. Беше направен с моите размери. Там трябваше да бъда аз. Въпреки, че „старият човек“ беше разпънат на кръста с Христос, аз все още бях подвластен на идентичността, с която Павел се определя: „Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро“ (Римляни 7:18). Всяка област от моята личност беше напоена с покварата на греха. Нямаше нищо чисто в мен, което да беше добро и да заслужи Божието благоволение.
Как трябваше да откликна?
Божието снабдяване, нашите стъпки
В Римляни 6:6-13 Павел разкрива четири успешни стъпки, които да предприемем, за да изградим характер, който побеждава стария човек и подражава на Исус.
1. На първо място трябва да знам, че моята грешна природа беше умъртвена със смъртта на Исус на кръста. Това е основната стъпка, от която следват всички останали, (виж 6 стих)
2.Трябва да считам себе си за мъртъв, точно както и Исус беше мъртъв, (виж стих 11)
3.На този етап, аз трябва решително да откажа на греха да продължава да ме управлява, (виж 12 стих)
4.Трябва да представя себе си пред Бога като някой, който е възкресен от смъртта и трябва да предам телесните си части като инструменти (буквално оръжия) на праведност. Използваната тук дума оръжия ме алармира, че вероятно ще срещна опозиция от Сатана, (виж стих 13)
И все пак виждаме, че за да получим пълно освобождение от робството на греха, е необходимо трикратно снабдяване от Бога. Той трябва да се справи с греховете ни - грешните дейности, на които сме били посветени. Поради пълната цена, която Исус плати за нас на кръста. Бог може да ни прости без да прави компромиси със своята справедливост. Неговото първо снабдяване е прощението.
След това Бог трябваше да се справи с нашата покварена природа, която ни кара да продължаваме да бъдем посветени на грешните си действия. Неговото снабдяване беше екзекуцията - да умъртви грешната ни природа. Добрата вест е, че екзекуцията се извърши преди близо деветнадесет века, когато Исус умря на кръста.
Това обаче, не е краят. Божието намерение е да замени стария човек с ново създание в Него.
Това снабдяване е пояснено в Ефесяни 4:22-24: Що се отнася до предишното ви поведение, вие сте съблекли стария човек, който тлее в измамните страсти, и бивате обновявани в духа на своя ум, и сте облекли новия човек, създаден по образа на Бога в истинска правда и святост.
Дори, когато следваме посочените от Павел стъпки, не трябва да считаме, че старият човек ще приеме безропотно своята екзекуция. Точно обратното, на моменти той ще се бори ожесточено, за да възстанови контрола си над нас. Това обяснява предупреждението на Павел в Колосяни трета глава 3 стих: „защото умряхте“, но в 5 стих той казва: „Затова умъртвете природните си части, които действат за земята.“ Ние трябва да стоим във вяра, че смъртта на стария човек в нас е завършен факт и трябва активно да отстояваме срещу неговите опити да вземе контрол над нас.
За нещастие много искрени християни никога не са разбирали, нито пък са се възползвали от това съвършено снабдяване на Бога. Те прокламират, и продължават да прокламират прощението на греховете си, без да знаят, че има още едно снабдяване: старият човек да умре и новият да заеме неговото място. Следователно, техният християнски живот е отегчителен, повтарящ се цикъл; грях - покаяние - опрощение - и отново грях... Те никога не преживяват освобождение от управлението на тяхната стара, грешна природа.
Този анализ на Божието тотално снабдяване относно греха би трябвало да ни води към духовен личен преглед, задавайки си следните въпроси: Напълно ли съм сигурен, че всичките ми грехове са простени? Бил ли съм освободен от старата ми плътска природа? Облечен ли съм в новия човек, който е създаден в праведност и истинска святост? Следвам ли Христос?
Глава 7 от книгата „Характерът на победителя” - Дерек Принс
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар