Религиозните хора мислят, че са святи, когато изтъкват колко са грешни. Те си мислят. че проявяват самонадеяност ако твърдят, че са праведни. Всъщност изпадаме в религиозност, когато продължаваме да говорим за провалите, непостоянството и злините, които сме извършили. В църквата, в която израснах, всяка неделя сутрин трябваше да казваме: „Прости на нас, нещастните престъпници.“ Не ми се искаше да съм нещастен престъпник, но когато поглеждах към другите престъпници можех със сигурност да се съглася, че всички ние бяхме нещастни. В крайна сметка си казах, „Ако всичко, което религията може да свърши, е да ме направи нещастен, аз всъщност мога да бъда престъпник и без да съм религиозен и дори и наполовина толкова нещастен.“ И аз станах такъв до момента, в който срещнах Господа.
Езикът на религията винаги говори: „Ние сме нещастни престъпници; съгрешили сме и сме се отклонили от Божите пътища като загубени овце. Извършили сме това, което не е трябвало да вършим и сме оставили несвършени нещата, които е трябвало да извършим.“ Не бих могъл да кажа тези думи сега - иначе бих бил лицемер. Как бих могъл да се моля за победа над греха в понеделник сутрин ако знаех, че идната неделя ще кажа, че съм съгрешил и съм се отклонил, че съм извършил това, което не е трябвало и съм оставил несвършено това, което е трябвало да извърша? Това напълно би подкопало основата на моята вяра. И все пак, то звучи толкова хубаво, и толкова благочестиво. Нека да съобразим изповедта си с Божието Слово и да вярваме: Чрез кръвта на Исус аз съм оправдан, направен праведен сякаш никога не съм съгрешавал. Кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях. (1 Йоан 1:7)
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Моята изповед е в съгласие с Божието Слово и аз изповядвам: Чрез кръвта
на Исус аз съм оправдан, направен праведен така сякаш никога не съм съгрешавал. Амин.
Дерек Принс
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар