Ако всичките ни грехове са простени, ние имаме пълните права на изкуплението. Но ако има в живота ни някакъв грях, който не сме изповядали – и следователно не е простен – нямаме пълните законни права на изкуплението в тази област. Сатана все още има претенции там. Доказвал съм това много пъти в служението на освобождение. Ако сатана има някакви претенции, той няма да се откаже от тях. Можете да му крещите в лицето или да постите цяла седмица, но няма да промените положението, защото сатана знае, че има законни претенции, които все още не са уредени.
Друг често срещан начин, по който вярващите предоставят законни основания за претенции на сатана в техния живот, е като не прощават на другите. Исус ни учеше, че ние сме простени от Бога в същата мярка, в която прощаваме на другите. Трябва да се молим: „И прости ни дълговете [прегрешенията] ни, както и ние
прощаваме на нашите длъжници [онези, които са прегрешили против нас]” (Матея 6:12). Нямаме право да искаме от Бога прошка по-голяма от мярката, с която ние прощаваме на другите. (Виж стихове 14-15.) Следователно, ако има хора, на които не сме простили, в същата мярка и ние не сме простени от Бога. С други думи, всяка област на непростителност в нашия живот е област, в която сатана все още има законни претенции. Каквото и да правите не можете да го изгоните, докато не простите на когото имате да прощавате.
Прощението е една от най-прекрасните дума на всички езици. Какво прави тази дума толкова специална и красива? Разгледайте някои от резултатите, които произтичат от прошката: помиряване, мир, хармония, разбиране, общение. Колко отчаяно днешният ни свят се нуждае от тези неща!
За разлика от това, обаче, разгледайте някои от следствията, произтичащи от това да не простим и да не получим прошка: огорчение, кавга, дисхармония, омраза и война. На моменти изглежда като че ли цялата човешка раса е застрашена да бъде погълната от тези зли, негативни сили. Ако някога изобщо се издигнем над тези обстоятелства, то ще бъде единствено като научим и прилагаме принципите на простителността.
Има две посоки на прощение, които са представени в Библията. Те са изобразени чрез великия символ на нашата християнска вяра: кръста. Кръстът има две греди – една вертикална и една хоризонтална – които представляват двете посоки на прощението. Вертикалната греда представлява прощението, което всички ние трябва да получим от Бога и то може да се получи единствено чрез нашето отъждествяване с жертвата и възкресението на Исус Христос. Хоризонталната греда представлява взаимоотношенията ни с другите хора и тя говори за прощението, което, в този случай, има две посоки: прошката, която трябва да получим от другите и прошката, която трябва ние да дадем на другите. И още веднъж, единственото място, на което можем да получим благодатта за този вид прощение, е кръстът.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Заявявам, че приемам не само прощението на Бога; аз се отварям да приема и прощението на другите и им давам също така и своята прошка. Чрез кръвта на Исус всичките ми грехове са простени. Амин.
Дерек Принс
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар