Нашите дарби за Божието Царство

Нашите дарби за Божието Царство



Много хора, когато чуят думата "да служим" се чувстват, че те не разполагат с необходимите качества, за да въздействат в живота на другите. Това е вярно - но не от Бога. Бог е надарил всеки един от нас по уникален начин и то с цел. Неговият план за нас, включва използването на тези дарби или таланти, за да служим чрез Него за доброто на другите.
Сатана иска от нас да вярваме точно обратното. Нашият враг иска от нас да забележим това, което другите правят и след това да се чувстваме нищожни. Например, някои жени казват, "Аз съм просто една домакиня." Те виждат другите, проповядващи или пеещи в хор и желаят и те да могат да постигнат нещо толкова голямо за Бога. Истината обаче е друга. Огромна отговорност се носи от тези, които обучават децата си в праведност.
Всъщност, чрез Святият Дух всеки вярващ е надарен за конкретна работа в Божието царство.
Писанията обясняват това, като сравнение с човешкото тяло: всеки човек има дарби и цели, които правят цялата системата да функционира добре. Но ако петата, например иска ролята на окото, цялото тяло ще загуби равновесие.
Защото тялото не се състои от една част, а от много. А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него. (1 Кор. 12:14,27)
Всяка част е от решаващо значение, въпреки че някои са по-малко забележими, отколкото други. Честно казано, тези с по-малко очевидни таланти имат предимство, защото гордостта и чувството на значимост може да бъдат по-малко изкушение.
Забележите, какво Петър казва за себе си: "слуга и апостол на Исус Христос" (2 Пет. 1:1). Той вече не е човек, мотивиран от личен интерес. Веднъж последвал Исус, той вижда себе си като слуга на Бога. Ние също сме призовани да служим на Царя на царете с каквито способности са ни дадени.

Ежедневно посвещение от Чарлз Стенли
In Touch Daily Devotional, Dr. Charles Stanley
http://www.intouch.org/magazine/daily-devotional

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Как да спечелим приятели и да влияем на другите

Как да спечелим приятели и да влияем на другите

Защо за да се научите как да печелите приятели, трябва да четете тази книга? Защо не се поучите от най-големият специалист в света в тази област? Кой е той ли? Може да го срещнете утре на улицата. Като стигнете на три крачки от него, той ще замаха опашка. Ако спрете и го погалите, със затрогваща любвеобилност ще направи всичко, за да ви покаже, колко ви харесва. Както знаете зад тази проява на обич няма никакви скрити подбуди: кучето не се опитва да ви продаде недвижима собственост, нито пък иска да се ожени за вас.

Замисляли сте се някога, че кучето е единственото животно, което не трябва да се труди за прехраната си? Кокошката трябва да снася яйца, кравата – да дава мляко, канарчето – да пее. А кучето се прехранва като ви дарява единствено и само любов.
Когато бях на пет години, баща ми купи за петдесет цента едно малко жълто кученце. То беше радостта на моето детство. Към четири и половина всеки следобед животинчето заставаше пред къщата, вперваше умните си очи към пътя и щом чуеше гласа ми или ме видеше да размахвам кутията си за обяд сред храстите, се изстрелваше като куршум нагоре по хълма да ме посрещне с щастливи подскоци и радостен лай.
Типи беше постоянно с мен в продължение на пет години. Една ужасна бурна нощ, която никога няма да забравя, бе улучен от гръм на три крачки от главата ми. Смъртта на Типи беше трагедията на моето детство.

Типи, ти никога не беше чел трудове по психология. Нямаше нужда от тях. По някакъв даден ти свише инстинкт знаеше, че можеш да спечелиш повече приятели за два месеца, като искрено се интересуваш от другите, отколкото за две години, като се опитваш да ги накараш да се заинтересуват за теб.

Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. (1 Йоан 4:7)

Ще повторя това. Можеш да спечелиш повече приятели за два месеца, като искрено се интересуваш за другите, отколкото за две години ако се опитваш да ги накараш да се заинтересуват от теб.

И все пак аз познавам хора, които грешат през целият си живот, опитвайки се да привличат неизменно интереса на другите към себе си.

Разбира се, нищо не излиза. Хората не се интересуват от вас. Нито от мен. Интересуват се от себе си – сутрин, обед и вечер. С помощта на Нюйоркската телефонна компания бе направено подробно проучване на базата на телефонните разговори, за да установи коя е най-често използваната от тях дума. Познахте – тя е личното местоимение „аз”. – „Аз”.”Аз”.”Аз”. Среща се 3900 пъти в 500 телефонни разговора. „Аз”.”Аз”. „Аз”. Когато видите групова снимка на, която ви има и вас, какво търсите най-напред да видите?

Ако само се опитваме да впечатлим другите и да привлечем интереса им към себе си, никога няма да имаме много и верни приятели. Приятелите, истинските приятели не се печелят така. 

Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. (1 Йоан 4:12) 

Алфред Адлер, прочутият австрийски философ, написва книга, озаглавена „Какво трябва да означава животът за вас”. В нея пише: „Човек, който не се интересува от ближния, среща най-много трудности в живота и най-много наранява другите. От тези хора произтичат всички неволи на човечеството.” 
Може да прочетете десетки авторитетни томове по психология, без да срещнете по-важна мисъл от тази. Мисълта на Адлер е толкова богата на смисъл, че ще я повторя още веднъж с курсив: 

„Човек, който не се интересува от ближния, среща най-много трудности в живота и най-много наранява другите. От тези хора произхождат всички неволи на човечеството”.

Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. (Филипяни 2:4)

Навремето посещавах курс по писане на къса проза в Ню Йоркския университет. Веднъж пред нас дойде да говори редакторът на едно много популярно списание. Той каза, че може да вземе който и да е от десетките разкази, минаващи всеки ден през бюрото му, и след като прочете няколко абзаца, да усети дали авторът обича или не обича хората. „Ако авторът не обича хората и хората няма да обичат разказите му”, заключи той.
Докато ни говореше за белетристика, този опитен редактор на два пъти ни се извини, задето наставленията му звучали като проповед. „Казвам ви същите неща, които би ви казал някой проповедник, но помнете, че трябва да се интересувате от хората, ако искате да успеете като автори на разкази.”
Ако това важи за писането на белетристика, можете да бъдете сигурни, че важи и за преките отношения с хората.

Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. (1 Йоан 4:8)

Прекарах една вечер в гримьорната на Хауърд Търстън последният път, когато даваше представление на Бродуей. Той беше всепризнат доайен на илюзионистите. Четиридесет години бе пътувал безспир по целият свят, смайвайки публиката с фокусите си. И карайки хората да немеят от удивление. Над шейсет милиона души са посетили представленията му, а печалбите се изчисляват на около два милиона долара.
Помолих господин Търсън да сподели с мен тайната на успеха си. Образованието несъмнено нямаше нищо общо с кариерата му, защото той избягва като малък от къщи, става скитник, пътува в товарни вагони, спи в купи сено, проси от врата на врата, научава се да чете от надписите, покрай които преминават влаковете.
Може би той знае невероятно много за фокусите? Не – каза ми. За илюзионизма са написани стотици книги и десетки хора знаят, толкова колкото и той самият. Но той притежава две неща, които липсват на другите. Първо, това е способността му да контактува с хората отвъд светлините на рампата. Той е превъзходен артист. Познава човешката природа. Всичко, което прави, всеки жест, интуиция на гласа, всяко повдигане на веждата е внимателно от репетирано предварително, действията му са премерени от части на секундата. Но в добавка към това Търстън питае истинско уважение към хората. Каза ми, че много илюзионисти поглеждат публиката и си казват: „Е ето една тълпа мухльовци, някакви си селяндури. Ще ги излъжа като две и две четири.” Той ми разказа, че всеки път, излиза на сцената, си казва: „Благодарен съм задето тези хора са дошли да ме гледат. Те ми позволяват да си изкарвам прехраната по доста приятен начин. Ще им дам най-доброто, на което съм способен.”

Той сподели, че никога не излиза на сцената, без първо да си повтори няколко пъти: „Обичам моята публика. Обичам моята публика”. Смешно ли е това? Или абсурдно? Имате право да мислите, каквото си искате. Аз само ви го предавам без коментар, като формулата на успеха на един от най-прочутите илюзионисти на всички времена.

И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. (1 Йоан 4:16)

Част 2, Постъпвайте така – и навсякъде ще бъдете добре дошли от книгата на Дейл Карнеги - Как да спечелим приятели и да влияем на другите

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Божията мъдрост за всеки ден 13 - Притчите на Соломон

Божията мъдрост за всеки ден 13 - Притчите на Соломон
Бъдете благословени, като четете тези редове...

Не завиждай!

Ежедневни мисли
Има много неща за които ние можем да завиждаме. Ние можем да завиждаме на някой за това, което притежава, като по хубав апартамент или къща, по-нова кола или по-хубаво обзавеждане. Ние можем да завиждам на някого в работата, за позицията и властта, която има. На някой, който е бил на по ниска позиция, но получава повишение, и ви става началник.
Ние можем да завиждаме на приятел, който има по-добри оценки. Твоят приятел има чудесна работа, а вие сте недоволни от вашето работно място. Ние можем да завиждаме за популярността на някого.
Има толкова много неща, за които можем да завиждаме, но завистта е винаги нещо погрешно. Завистта е грях. Исус изброи завистта като един от греховете, които оскверняват човек.

Марк 7:21-23 - " Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство. Всички тези злини идват отвътре и оскверняват човек."

Исус казва, че двете най-големи заповеди са, да обичаме Бог и да обичаме другите. Но ако ние завиждаме, ние не показваме любов. Ето защо завистта е нещо нередно. Когато завиждаме, ние не сме в състояние да обичаме другите както трябва. Едно просто определение на завист е: Завистта е нещастие в успеха на другите и щастие в нещастието на другите. Когато завиждаме, ние сме тъжни, когато другите се радват и се радваме, когато другите са тъжни.

Откъде знаем, кога завистта се промъква в живота ни? Можем да бъдем сигурни, че ние страдаме от завист, когато ...
Ние тайно съжаляваме, когато нашите приятели са успели, където ние не сме.
Ние смекчаваме нашите комплименти с думата "но".
Ние се оплакваме, че другите не ни оценят както трябва.
Ние поставяме под въпрос мотивите на тези, които показват доброта към нас.
Ние тайно злорадстваме, когато някой бъде хванат в нещо неправилно.
Ние не можем да понасяме комплименти за други в наше присъствие.
Ние сме щастливи да чуем, че някаква публична фигура била заловена в грях.
Ние много внимаваме някой да не получи нещо несправедливо.
Ние сме по-добри в критиката, отколкото в похвала.

Ерма Бомбек разкрива завистливото сърце в тази хумористична молитва: "Господи, ако не можеш да ме направиш по слаба, то направи моите приятелки по пълни." Ние обикновено завиждаме на тези, който са близо до нас или на тези, които са на същото ниво като нас. Лекарите не завиждат на инженерите. Колкото повече общо има някой с нас, толкова повече сме склонни да завиждаме. Ето защо завистта може да саботира отношения между съпрузи, между приятели, съседи, роднини и колеги.
Има някои важни неща, които трябва да се отбележат за греха на завистта:
1. Завистта е грях и малцина наистина го изповядват
Като пастор съм слушал хората да си признават почти всеки грях, известен на човечеството, включително прелюбодейство, кражба, и всички видове сексуално отклонение. Но никой не е някога казал: "Пасторе, аз искам да си призная греха на завистта." Това е грях, който малцина наистина изповядват.
2. Завистта е грях, без никаква полза
Няма никаква полза, когато завиждате. Ако е някаква страст, вие може да намерите някакво моментно удоволствие. Ако сте чревоугодници, може да се радвате на много хубава храна. Ако сте лениви, вие ще си почивате достатъчно дълго. И дори ако сте ядосани, вие ще получите няколко минути психологическо удоволствие. Но завистта не носи награда на никой. От нея няма никаква полза.
3. Завистта е грях, който носи голяма вреда
Йов 5:2 Досадата убива безумния и завистта умъртвява простия.
Завистта носи голяма вреда. Първо, това ни вреди.
Притчи 14:30: Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта гнилост за костите.
Завистта е форма на гниене. Тя работи активно отвътре. От друга страна мирното сърце, Христовия мир ни дава живот на тялото. С живот без завист, вие ще бъдете здрави, щастливи и в мир. Така че, запомнете, завистта ни вреди.

Завистта често води до по-лоши грехове, като гняв, страх и други.
Тези трите гняв, параноя и страх могат да доведат директно до опит за убийство. Ние всички знаем как цар Саул се опита да убие Давид, но ние може би не го свързваме с неговата ревност и завист. От там започна всичко. (1 Царе 18,19) Саул направи повече от четири опита да убие Давид, защото той беше изпълнен с ревност и завист. Ревността го направи страхлив, а завистта го разгневи. Заедно те консумираха душата му, и животът му бе изпълнен с една единствена цел, да се отърве от Давид веднъж и завинаги. Саул се провали, защото той не може да разпознае един основен факт: Давид бе избора на Бог да бъде цар и Бог щеше да застане до своя човек. Нито едно оръжие, не ще просперира. Това е Божието провидение в живота на Давид. Чрез възходи и падения, добри и лоши времена, Бог доведе Давид към трона, без значение какво се опитваше да направи Саул на Давид.

Преодоляване на завистта
Историята на многократните опити на Саул, за да убие Дейвид имаха за цел да ни научи за смъртоносната разрушителната сила на завистта. Каквото се е случило на Саул лесно може да се случи на всеки от нас. Мисля, че ако сме честни, ние ще трябва да признаем, че завистта не е проблем само на другите, но и на нас.

Как можем да бъдем освободени? Как можем да преодолеем завистта? Ето четири библейски стъпки, които да ни помогнат:
1. Определяне на духовните корени на завистта
Когато завиждаме, нашата борба не е с човека, на когото завиждаме. Нашата истинска борба с Бога. Когато завиждаме ние казваме, "Господи, Ти направи грешка, когато даваш на този човек толкова много благословии. Аз заслужавам повече от това, които му даде. Така ние наистина обвиняваме Бог за некоректност. Завистливият човек не вярва, че в играта на живота той някога ще може да спечели нещо. Докато не си разрешим проблема с Бог, ние никога не можем да се отървем от завистта.

Бог желае най-доброто за вас. Вярвате ли в това? Всичко идва до колко е голям вашият Бог наистина! Вярвате ли, че имате всичко от каквото се нуждаете сега? Или тайно вярвате, че имате нужда и трябва да има нещо друго, за да бъдете доволен? Бог ви е обещал да ви дава, каквото ви трябва във всеки даден момент, за да Му служете с радост. Това не означава, че винаги ще бъдете щастливи и със сигурност не означава, че винаги ще имате всичко, което поискате, но това означава, че Бог е обещал да се грижи за вас всякога. Когато вие завиждате, вие обвинявате Бог за благодатта, която дава на другите.

2. Признайте проблема, който имате, обърнете се към Бог и поискайте прошка и освобождение
Повечето от нас биха предпочели да признаят един грях, като "липса на търпение" или "мързел", но ние не искаме да признаем, че завистта е намерила място в нашето сърце, но докато не дойдем откровени пред Бог, ние никога няма да се очистим.

3. Молете се за успеха на тези, на които завиждате
Исус ни е заповядал да се молим за нашите врагове, защото Той знае, че ако ние искрено направим това, битката ще бъде спечелена (Матей 5:44). Трябва да се освободим от тези дребни, егоистични нагласи, когато заставаме пред престола на благодатта. Когато се молим за успеха на тези, на които ние завиждаме, ще открием, че ние преодоляваме завистта. Бъдете честни с Бога. Кажете нещо като това: "Господи, аз те моля да благословиш този човек, независимо какво чувствам аз за него." Това е една добра молитва, защото се молите на Бог да игнорира чувствата ви и да го благослови в съответствие с божествения Му план. Ако искате да изкорените бурените на завист в живота си, просто се молете за успеха на тези, на които завиждате. Молете се ежедневно. 1 Коринтяни 13:4: Любовта не завижда.

4. Благодарете на Бог всеки ден за Неговите благословения към вас
Колкото по-малко сме благодарни за Божиите дарове и благословения, толкова повече ние даваме място за завистта да пусне корени в нас. От друга страна, толкова повече сме благодарни за Божиите дарове и благословения, толкова по-малко място даваме за завистта да пусне корени в нас. При откриване на чувства на завист и ревност, започнете да благодарите на Бог за всичко, за живота който ви дава, за здравето, за семейството, което имате и за всичко, което се сетите. Така отново ще влезете в Божието присъствие.

Спомнете си, кога за последен път благодарихте на Бога за добротата му към вас? Кога беше последният път, когато изброихте всички благословения, които сте получили? Понякога помага да ги запишете. Един стар химн, написан от Джонсън Отман младши казва: "Преброй благословенията, наименувай ги едно по едно, преброй колко много благословения си получил, виж какво Бог е направил за теб." Когато направите това, ще признаете, че Божиите благословения надхвърлят това , което заслужавате. Мисля, че причината, поради която понякога сме пълни със завист е, защото ние губим поглед от Божията благодат. Бог е толкова пълен с благодат и милост към нас. Колкото повече виждаме и му благодарим за това, толкова по-малка е завистта, която се корени в живота ни.
Наистина, трябва да Му благодарим за всичко!

Апостол Павел пише в Римляни 15:4: Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.

http://www.peoplesmontreal.org/sermon/overcoming-part-8-overcoming-envy/

Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com
http://biblia.duh-i-istina.net/

Прочетете Цялата Статия...

Затова ние не се обезсърчаваме!

Затова ние не се обезсърчаваме!

Външният човек или тялото ни тлее, остарява.
Но знаете ли какво? Вие не сте стари!
Какво означава текста на Писанието за самите вас?
Казва ли: "Но вътрешният човек тлее?" Не.
"Остарява?" Не!
Писанието казва, "вътрешният човек се подновява от ден на ден, всеки ден!"

Физически вие сте по-възрастни, отколкото са били преди няколко години, но вие реално се подновявате от ден на ден, всеки ден, защото във вас живее скрития човек, вътрешният, който се подновява всеки ден от Божия Дух! Ние ходим не по плът, а по дух.

Изповед: Аз съм духовно същество. Аз съм дете на Отца на духовете. Реалният човек в мен е вътрешният човек, който не остарява. Моят дух е вечен и аз ходя не по плът, а по дух. Аз се подновявам от ден на ден, всеки ден чрез Святия Дух, чрез Духът на Бога. Амин!

По Кенет Хегин, Вътрешният човек

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Ти си скъпоценен за Него!

Ти си скъпоценен за Него!


В този псалм Давид си спомня за едно голямо освобождение. Той се радваше, защото Господ беше го изкупил от враговете му: "Ще призова Господа, който е достохвален; така ще бъда избавен от неприятелите си" (Псалм 18:3).
Наистина Давид току що бе преминал през ужасно изпитание. Саул беше обявил награда за главата му и го преследваше безпощадно, така че Давид бе принуден да спи в пещери, дупки и полета. Той каза за тези мрачни дни, "Мъките на ада ме заобиколиха, и аз живея в страдание. Нечестивите ме караха да се страхувам. Враговете ми бяха твърде силни за мен. Всички те ме мразеха!"
Но Бог дойде с вик от небето за да избави Давид: "Той сведе небесата и слезе: и мрак бе под нозете Му." "И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си; град и огнени въглища." "Прати от височината, взе ме, извлече ме из големи води. Избави ме от силния ми неприятел, от ония, които ме мразеха; защото бяха по-силни от мене" (Псалом 18:9,13,16-17).
Демонични сили бяха заобиколили Давид. Врагът беше връхлетял като порой. При все това, Давид можа да каже, "Бог се спусна с вик за да ме изведе от този водовъртеж. Той ме избави от всичките ми неприятности!" "И изведе ме на широко, избави ме, защото имаше благоволение към мене" (18:19).

Святият Дух даде на Давид откровение, което е ключа към всяко освобождение!
Давид каза, "Причината, поради която Бог ме избави от всичките ми врагове - от всичките ми беди и от силата на ада - е че аз съм скъпоценен за Него. Моят Бог има благоволение в мен!"
Възлюбени, ако се нуждаете от освобождение - от похот, изкушение или проблем; или пък проблема ти е умствен, духовен, емоционален или физически - този стих е ключа към твоята победа. И ключът е просто следния: Бог се удоволства в теб! Ти си скъпоценен за Него!

Същите тези мисли могат да бъдат прочетени: "Господ има благоволение в ония, които Му се боят, в ония, които уповават на Неговата милост" (Псалом 147:11)
Аз мога да се опитам да ви убедя в Божието благоволение към вас, казвайки ви, "Вие сте скъпоценни за Господа!" При все това вие само да си мислите, "Да, това е чудесна мисъл. Колко мило."
Но тази истина е много повече от една чудесна мисъл. Тя е ключът към вашето освобождение от всяка борба, която бушува в душата ви. Тя е тайната, която ще ви въведе в обещаната ви от Бог почивка. И докато не я хванете здраво - докато тя не стане основа на истината във вашето сърце - вие няма да можете да устоите на това, което ще дойде в това порочно време!

Исая пророкува за Израел тези думи от Господа:
"А сега, така казва Господ Творецът ти, Якове, и Създателят ти, Израилю, Не бой се, защото Аз те изкупих, призвах те по име; мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките, те не ще те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опали" (Исаия 43:1-2).

Исая не говореше за буквални води или огън. Той говореше за това, през което хората преминаваха духовно и умствено. Те бяха в робство по това време - техните води бяха трудностите, техните огньове бяха изкушенията, техните реки бяха изпитанията. Всичко тези неща бяха опитите на дявола да унищожи и съсипе Божия народ. Думите на Исая бяха послание на истинска милост към Израел. Те бяха в робство поради собствената си глупост и безразсъдност. Те не заслужаваха нищо. Но Бог им изпрати плачещ, сърце съкрушен пророк, който каза, "Бог иска да ви кажа, че вие Му принадлежите!"

Точно сега, може би ти "преминаваш" през своите водовъртежи. Може би се чувстваш съкрушен от изкушение, което заплашва да те запали и изгори. И ти се боиш, че то може да те унищожи.
Ти трябва да разбереш от тези библейски примери: Бог не винаги усмирява водите. Той не винаги възпира пороите да нахлуят. Не всякога угася огъня. Но това, което Той обещава е: "Аз ще ходя с теб през всичко това! Тази трудност или обстоятелство не ще те разруши. То не ще те изгори или удави. Така че продължавай напред. Ти ще стигнеш отсрещния бряг заедно с Мен!"
Това бе всичко, което тримата младежи (Даниел 3:25) имаха нужда да чуят. Когато бяха хвърлени в огнената пещ, четвърти човек беше там с тях - Исус! Те не се изгориха. Всъщност, по дрехите и косите им дори нямаше миризма на пушек. Възлюбени, Бог желае да ти даде избавление точно от този вид!

Какво кара Бог да иска да те освободи? Може би си извършил нещо, което да Го задоволи? Или си започнал да се молиш повече? Прекарваш ли повече време в четене на Библията? Обещавал ли си никога повече да не Го разочароваш? Исая имаше истинското откровение: "Понеже ти бе скъпоценен пред очите ми, и почетен, и аз те възлюбих... Не бой се, защото аз съм с тебе..." (Исаия 43:4-5). Бог казваше на Израел, "Предстои ви да преминете през пламъци и порои - но аз ще ходя до вас през всички тях. И накрая Аз ще ви избавя, просто защото сте мои! Аз ви познавам по име. И вие сте наслада за сърцето Ми!"

"Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога. Не чрез дела, за да се не похвали никой" (Ефесяни 2:8-9)

И така запомни: Ти си скъпоценен за Него!

От Дейвид Уилкерсън (David Wilkerson), цялата статия:
http://www.worldchallenge.org/bg/node/2776

Прочетете Цялата Статия...

Как да застанем пред Бога? - Правилната изповед

Как да застанем пред Бога? - Правилната изповед

Практиката на постоянно изговаряне на правилната изповед е много резултатна и съдържа голяма сила. Какви трябва да бъдат нашите мотиви?
Първо - Трябва да проверим отношението, с което отиваме пред Бога. Относно молитвата на Исус в Гетсиманската градина, авторът на Евреи прави следния коментар: "бе послушан поради благоговението Си" (Евреи 5:7). Исусовото отношение на благоговение бе изразено чрез думите: "не Моята воля, но Твоята да бъде" (Лука 22:24).
Това е примерът, който всички трябва да следваме. Докато не отхвърлим своята воля и не се подчиним на Божията, ние нямаме духовна основа, върху която да претендираме за отговор на молитвите си или за привилегиите на спасението (обещанията)


Второ - Не сме свободни да „изповядваме” всичко, което самите ние произволно си въобразим и пожелаем. Изповедта ни трябва да бъде в границите на Писаното Божие Слово. Всяка изповед, която не е пряко основана на Писанието, лесно може да се превърне в самозалъгване или фанатизъм.

Трето - Никога не трябва да представаме да зависим от водителството на Святия Дух. В Римляни 8:14 Павел определя тези, които могат да бъдат наречени „Божии синове”: „Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове”. Това се отнася за изповедта, която правим с устата си, така както и за всеки друг аспект от християнския живот.
Святият Дух трябва да ни води към определена област на духовната истина, която трябва да изповядаме в дадена ситуация.

Четвърто - Никога не трябва да преставаме да зависим от Божията свръхестествена благодат. В Ефесяни 2:8 Павел посочва реда, който никога не се променя: "по благодат... чрез вяра...” Винаги първо е благодатта, после вярата. Ако престанем да зависим от Божията благодат и сила и започнем да разчитаме на собствените си способности, резултатът ще бъде същия както при Авраам - Исмаил, а не Исак.

Пето - Важно е правилно да преценяваме свидетелството на нашите сетива. Бог не иска да си затворим очите и ушите и да живеем така сякаш физическият, материален свят около нас не съществува. Вярата не е мистика. Ние не поставяме под въпрос реалността на това, което сетивата ни разкриват, но поставяме под въпрос неговата окончателност.
В Римляни 4:16-21 Павел изтъква, че действащата вяра трябва винаги да зависи от Божията благодат и дава Авраам като пример за това как да се справим с обтегнатото отношение между вярата и сетивата. Сетивата казаха на Авраам, че той бе физически неспособен да зачене дете и че Сара бе също толкова неспособна да го роди. И все пак Бог им бе обещал собствен син. Авраам не си въобразява, че това, което сетивата казват за неговото и Сариното тяло, не е истина. Той просто отказа да го приеме като окончателно. Когато Божието Слово му бе обещало едно, а сетивата му казваха друго, той се хвана здраво за Божието обещание като не позволи на сетивата си да го накарат да се усъмни в Божиите думи. Накрая, след като вярата им бе изпитана, физическото състояние на техните тела бе доведено до съответствие с това, което Бог бе обещал в действителност - Авраам и Сара станаха физически способни да имат дете.

Същото ще бъде и с нас. Може да има период на конфликт между твърденията от Божието Слово и това, което сетивата казват относно дадена ситуация. Но ако вярата ни е действителна и ако здраво се хванем за нея, както направи и Авраам, като непоколебимо поддържаме правилната изповед, на своето време, физическото състояние, за което говорят сетивата ни, ще се изправни с това, което Божието Слово казва.

Дерек Принс - Вяра чрез която да живеем

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Симон Петър: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

Симон Петър: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

Истина, истина ви казвам, Който вярва в Мене (Исус) има вечен живот. Аз съм хлябът на живота.
Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее. 
Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; Да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света. 
Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. 
Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. 


Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. 
Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него. 
Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. 
Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. 
И никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. 
Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене. 
Думите, които съм ви говорил, дух са и живот са. 
Аз съм пътят, и истината, и животът. 
Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. 

Вярваш ли това? (Йоан 11:25)

Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. (Рим. 10:9) 
Защото, Той ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си. (Откровение 1:5) 
Ако изповядваме греховете си, ...влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец (Мат. 6:6), ...Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. (1 Йоан 1:9) 

Призовах те по име, Мой си ти! (Исая 43:1)

Вярваш ли това? (Йоан 11:25)

Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога. (Деяния 7:56)

Стихове от Евангелието на Йоан.

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/


Прочетете Цялата Статия...