Чувал ли си някога християнин да нарича себе си "грешник, спасен по благодат"? Наричал ли си себе си така? Ако гледаш на себе си като на грешник, ще съгрешаваш, какво друго би могъл да прави един грешник? Твоят християнски живот ще бъде в най-добрия случай посредствен, по нищо няма да се различава от живота на невярващия и следователно ще те преследват мисли за поражение. Сатана ще се възползва от възможността да ти внуши вина и да те убеди, че си обречен на духовно съществуване с възходи и падения. Като победен християнин ще изповядваш греха си и ще се стремиш да вършиш добро, но вътрешно ще признаваш, че си само грешник, спасен по благодат, който просто чака грабването.
Това ли си ти в действителност? В никакъв случай!
Библията не нарича вярващите грешници, дори не грешници, спасени по благодат. Вярващите са наречени светии, святи хора, които понякога съгрешават. Ние ставаме светии в момента на спасението (оправдание) и живеем като светии във всекидневния си живот (освещение), като продължаваме да вярваме в това, което Бог е направил, и продължаваме да утвърждаваме кои сме всъщност в Христос. Ако не успееш да видиш себе си като Божие дете, напразно ще се опитваш да живееш като такова, а Сатана без много усилия ще успее да те убеди, че не си много по-различен от онова, което си бил преди да повярваш и че нямаш никаква стойност за Бога или за който и да е друг. Но ако приемеш с вяра радикалната промяна в своята същностна идентичност от грешник в светия, ще имаш мощно положително влияние върху всекидневното си съпротивяване срещу греха и Сатана.
Откъс от книгата на Нийл Андерсон - Разчупване на оковите. Победа над: Отрицателни мисли, нелогични чувства, пороци.
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Публикации
Г-н Шопов,
ОтговорИзтриванеСчитам за необходимо да ви насърча да направите разлика между светия по същност и светия по благодат, Божие дете по същност и Божие дете по благодат. Не човек, който смята себе си за Бог, ще живее свободен от греха, а човек, който е в Христос. Когато приемем с вяра Христовата жертва за греховете ни и възкресение за оправданието ни, Бог не премахва от нас склонността да се греши, нито способността за непокорство. Всеки християнин може в даден момент да съгреши, което не го прави дете на сатаната. Ние сме приети в Божието семейство и направени Божии деца по благодат, а не по същност. Единствено Исус Христос, Божият Син е една същност с Бог Отец и Бог Святия Дух. Какво се случва в нас тогава, когато приемем Исус за свой Господар? Бог започва да гледа на нас като светии поради заслугите на Своя Син, което библията нарича оправдание. Но често пътя, който извървява един новороден човек от положението на светия по благодат до светия на дело и в действителност, е дълъг и трънлив, изпълнен с падения и възходи. Разбира се, колкото по-дълго един човек е ученик на Христос, толкова по-свят (действително, видимо и осезаемо) става неговия живот. (Сравни с 1 Йоан 1:5-10). Поздрави в Христос!
Здравейте,
ИзтриванеТакова понятие "светия по същност и светия по благодат" няма в Библията.
Ние сме спасени по благодат чрез вяра. (Еф. 2:8)
Ние сме избрани, предопределени, осиновени в Исус Христос. (Еф. 1:4,5)
Осветени чрез истината. (Йоан 17:19) като се усъвършенствуваме в святост със страх от Бога.
(2 Кор. 7:1)
Апостол Павел се обръща към вярващите с думата "светии"
Ако някой съгреши - покайва се и продължава напред. Съгрешаването след като сме повярвали, не означава, че сме грешници. Това са заблудите на Сатана с които действа на някои вярващи.
За нашата позиция в Христос говори Нийл Андерсон, не като грешници, а като светии, както апостол Павел се обръща към вярващите в своите послания.
Поздрави в Бога!