Казах му, млъквай и ме карай обратно до училище. Зак ми каза добре и ме закара до училище. Паркира на училищния паркинг. По това време аз учих в колеж. Опитах да се измъкна от колата, но Святият Дух изпълни колата. Аз не знаех какво става, защото не познавах Святия Дух. Внезапно започнах да треперя много силно, сякаш получих пристъп. Започна да тече пот от мен. Синята ми риза се намокри моментално. Нещо лудо стана в колата. Някой ще попита, какво чувстваше когато се тресеше, като от пристъп в колата? Аз мислех, че бях в допир в една невидима битка за моята душа. Беше борба за моята душа. Зак започна да се моли и моли и моли...Накрая той каза в името на Исус аз вързвам духа на антихрист. Директно без колебание върза духа на антихрист. И какво стана, духът се прояви и аз не можех да поема въздух, да вдишам. Аз буквално не можех да дишам.
Зак: Кажи името на Исус.
Аз се опитвах но не можех, Ис... Ис... Ис...
Зак: Кажи го, кажи го, кажи го....
Опитвам се, опитвам се...Изглеждаше цяла вечност, този дух не ми позволяваше да кажа името на Исус. Накрая след 1-2 минути, сякаш бях полудял, декларирах името на Исус с пълна сила. Атаката върху мен се разчупи.
Зак излезе вън от колата и започна да обикаля от радост. Седем пъти около колата, както около стените на Ерихон, когато паднаха.
Аз започнах да викам: Имам въздух, имам въздух, имам въздух. След секунда, аз чух глас в мен, казвайки: Падни на лицето си и Mи дай живота си и ума си. Това беше Бог.
И аз по средата на училищния паркинг, започнах да викам: Исусе, моят живот е Твой. Аз бях освободен ....
Аз свидетелствам сега, десет години по-късно, че на 18 февруари, 1997 едно докосване на Божието присъствие, на Божията сила, силата на пристрастяване беше разчупена за момент. Да ви кажа, ние взимахме наркотици, пиехме алкохол и това беше всеки ден, живеехме в неморалност през тези тинейджърски години и едно докосване на Божието присъствие, силата на дявола беше разчупена в моя живот. Това беше мощно, но още по-мощно беше... Аз имах приятели с които взимах наркотици, които имаха среща с Исус, много по силна от тази.
Ние започнахме да виждаме в един малък град като Арканзас, в училище от 400 ученици в следващите 6 месеца 100-150 ученици да бъдат спасени, изцелени и освободени. Бог разчупи силата на Сатана. Слава на Бога. Моята приятелка (сега съпруга) от другия колеж ме попита: Какво става, чувайки какво е станало със Зак? Най-лошият човек на света, спасен от Бог. Тя ми се обади. Какво става? Зак започна да й прилага евангелски техники: Небето или ада Дайна. Небето или ада Дайна.
Тя падна на колене на училищния паркинг, давайки живота си на Исус.
И през тези 6 месеца, аз разбрах, че това движение на Бог, изливане на Неговата милост беше в резултат на молитва, застъпничество, постене, святост, викане към Бог, предхождащо години преди да имам тази среща с Исус. Нашето помазание, среща с Бог беше резултат от години на молитва и постене и вярване в обещанията на Бог.
Дайна (сега моя съпруга) и аз отделяхме обедното си време един път в седмицата и се молихме и викахме към Бог за най-отхвърлените хора в града и Бог чуваше гласа ни.
Ние бяхме спасени от съживление в града ни. Аз казвах на баба си, помажи ме с масло, сложи одеялото върху мен и започвах да се моля. След 2 години ние знаехме от Бог, че трябва да се преместим тук (Канзас, Молитвен дом) Аз получих дипломата си от колежа и си казах: аз съм сега готов за мисионер застъпник.
Аз искам да ви кажа нещо, Бог върши нещо сега на земята. Вярвате ли? Вие сте тук защото Бог върши нещо сега на земята. Отворете Библиите си на Ефесяни 1. Задавам си въпроса, защо си отдадох живота последните седем години на молитва и пост? Защото аз разбрах от Словото и съвременната история, че тези на които е дадена благодат да говорят от Бог, те са подготвени през години на мълчание и години на пребъдване дълбоко в Словото и одобрени да прокламират Словото на Бог на поколенията. Аз съм убеден че истинският глас на благовестителя, на пророка се нуждае от години на мълчание и подготовка. Бог издига поколение и го призовава в пустинята, в пустинята на молитва, пост, радикалност, посвещение, сеене на семето в земята, така че да произведе многократно в идващите години.
Аз вярвам, че ние сме в години на прелом. Ние започваме да виждаме, все повече хора търсещи Бог. Бог ни призовава обратно към апостолско служение на молитва и пост, храносмилане на Божието слово дълбоко в нас, докато стане живо, оживее в нас. И когато ние говорим ангелите започват да се движат, дявола започва да се движи. Това започва да се вижда както на небето така и в ада.
Аз призовавам за пророци. Синове и дъщери, които пророкуват. Аз не говоря за повече пророчески конференции. Това е нова начало за вас. Аз говоря за библейски пророци. Аз говоря за пророческо поколение, което се движи в същото помазание, както Еремия, което беше на Езекиил, на Даниил, на Исая. Което беше на Йоан Кръстител. Ние трябва да бъдем свидетели на огромно освобождаване на призоваване на това поколение от състояние на безпомощност, но поставено сега на предния фронт. Божието слово ще бъде освободено в това поколение. Амин.
Аз говоря за проповедници, възрастни, хвалители, застъпници, домакини (жени), хора по пазарите, че пророческо помазание идва и когато те говорят, небето свидетелства.
Аз вярвам, че най-важната молитва сега се намира в Ефесяни 1, от стих 16 до 19. Аз мисля, че апостолската молитва до църквата в Ефес е най-важната молитва, с която ние можем да се молим. Аз мога да кажа дръзко, че това не е само молитва, това е реалност. Това е достъп до познанието за Бог, което ние не сме виждали преди. Павел се моли с тази молитва, казвайки: Отче на славата. Нека всеки да каже, Отче на славата. Защо казва това. Аз вярвам, че той е в изтъпление в Духа, той е пред престола на Бог в Откровение 4.
Бог, който блести като яспис, Бог, който гори като сардис и заобиколен с дъга като смарагд. Яков Го нарича, Отец на светлината, Евреи го нарича, Отец на Духовете, Псалм 104 казва, Бог е облечен в светлина като с дреха. Божието облекло се нарича светлина! С което се облича и обгражда. 1 Тимотей казва, Бог на непрестъпна светлина, който обитава в недостъпна красота. Слава, превъзходство, излъчване.
Учениците попитаха Исус, как да се молят. И аз искам да ви кажа, че към Този, който говорим е по-важно от това, което искаме. Той иска да кажем: Отче наш, който си на небесата да се свети Името Ти. Той ни пренася в небето, ние сме пред Неговия престол, пред Неговата сила, пред светлината и светкавиците, които излизат от Него, гърмежа на гласовете. Той ни свързва с реалността, заобикаляща неговия престол и ни казва, тук е източника на откровения. Искам да ви дам да виждате, искам да ви дам да чувате и според това, което чувате и виждате да живеете.
Когато Павел казва, Отец на славата, това е неговата представа. Той се доближава до Отца на славата и иска: Нашият Отец да ви даде Дух на мъдрост и откровение в познанието за Бога. Казвам ви, това е най-важната молитва, която ние можем да кажем. Павел иска за църквата в Ефес повече отколкото тихо време (време за молитва), повече отколкото добро изучаване на Библията. Той иска църквата в Ефес да пребъдва в Святия Дух, да бъде изпълнена с Духа, така че вярващите да си представят, че се намират пред Божия престол, пред действителността заобикаляща престола на Бог и те да започнат да виждат в небето, да чуват гласовете в небето и да се свържат с действителността в небето.
Ние сега търсим откровеност, разбулване на истината. Единствения начин да бъдем откровени към това поколение е, когато бъдем откъснати от това поколение и се свържем с действителността на небето. Вярвате ли това? Колосяни 3 казва, ако сте били възкресени с Христос, търсете това което е горе. Ако вие сте били възкресени с Христос и гражданството ви е на небесата свържете се с действителността на небето. И Павел се моли за това. Той иска дух на мъдрост и откровение да ни обгръща, обхваща, да започне да гори в нас и да ни пренесе там, където славата на Бог сияе, гласът на Бог е брилянтен и жадуването в сърцето на Бог да бъде наше жадуване. Това не е бъдеще, това е реалността сега. Да просвети очите ни, да отвори очите ни да разбираме за нашата надежда, богатството на Неговото наследство и колко превъзходна е силата Му към нас, които вярваме.
Знаете ли какво е моето перифразирането на този стих? Три думи. Това трябва да стане вашия молитвен език пет до десет пъти на ден. Готови ли сте. Това аз се моля по цял ден. То е: Боже събуди ме! Боже събуди ме! Боже събуди ме! Аз се моля с това непрестанно всеки ден. И защо? Ние сме дълбоко заспали. Аз говоря за вярващи хора, хора които са приели Исус, които говорят за Исус, танцуват около Исус, знаят всичко за Него, за Неговата любов, но са толкова далеч от духа на откровение, опериращ в техния живот. Те са дълбоко заспали и не искат да знаят, че те са загърбени с дух на религиозност. Какво е духа на религиозност? Това не е това, което казват: ние сме по-духовни от другата църква. Каква е дефиницията? Духът на религиозност е, че ние си мислим, че знаем нещо за Бог, а всъщност в действителност ние не знаем нищо. Този дух ни установява във фалшиво задоволство, че ние разбираме нещата. Но искам да ви кажа, че когато духът на откровение започне да оперира в живота на човек, те започват да разбират, че са в началото, в началото, в началото на брега на океана, който се разкрива пред тях.
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар