Стих от Словото

Но и вие свидетелствайте, защото сте били с Мене отначало. Йоан 15:27. Били ли сме с Исус? Да, защото Святият Дух, който пребъдва в нас ни свидетелства за Него. Така че, говорете за Исус по повод и без повод. Божието Слово е силно. Може да ни се противят, може да не ни харесват, може да не ни канят повече там където са ни приемали преди. Това няма значение, нека да чуят. Един ден Святият Дух може да им пропомни думите, които сме им казали. Може този човек на който говорите да не го видите повече. Няколко думи за Исус са благословение и понякога можем да спасим и човешки живот. И така свидетелствайте...

Насърчение
“Не бой се и не се обезсърчавай” (Вт. 1:21) Върви защото “Господ, твоя Бог, който върви пред теб, Той ще се бие за теб…” (Вт. 1:30) и завладей земята защото “Господ, твоя Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей…(Вт. 1:21), на теб и синове ти ще я дам, “защото ти напълно последва Господа…” (Вт. 1:36)

Боже прости...
Ако народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му. (2 Лет. 7:14)
Нека да се обърнем към Бога със смирение и прошка и да потърсим Лицето Му и да кажем: Боже, прости греха ни, изцели земята ни и благослови България!


събота, 22 декември 2012 г.

Вяра, чрез която да живеем

Вяра, чрез която да живеем


Бог е разпределил на всеки от нас специфична мярка на вяра, но това не означава, че вярата остава статична. Например, пропорционално на способността резултатно да функционираме в Тялото (църквата), расте и вярата ни. По резултатно функциониране изисква увеличена вяра и обратно, растящата вяра довежда до по успешно функциониране. Обаче има винаги определено взаимоотношение между вяра и функциониране.
Вярата е израз на взаимоотношение с Бог, резултат от акта на подчинение, който ни въвежда в хармония с Божия план за нашия живот.
Като продължим да живеем в покорство и подчинение на Бога, нашата вяра ще ни даде способност да заемем мястото си и да изпълним функцията, която Бог е предопределил за нас. Тази вяра е изключително лична, специфична мярка, разпределена на всеки един от нас. Моята вяра няма да действа за вас; вашата вяра няма да действа за мен. Всеки един от нас трябва да има своя „мярка за вяра”, която да съответства на индивидуалната му функция в Тялото.


Спомням си, когато бях още млад християнин бях невероятно впечатлен от вярата, която видях в един зрял християнин, направил големи жертви за Господа и постигнал огромен успех. Веднъж, почти без да се замислям, казах: „Господи, не вярвам, че някога изобщо ще мога да имам такава вяра.” Неочаквано, Бог ми даде ясен практичен отговор: „Не можеш да имаш такава вяра, защото не ти е необходима!” Оттогава съм благодарен на урока, който научих.
Вярата, която Бог дава е пропорционална на задачата, която Той иска да изпълним.
По късно в служението си срещнах много християни, които очевидно, не бяха научили този урок. Те постоянно умоляваха и се бореха за вяра, и все пак тя никога не им достигаше. Очевидно липсваше хармония между вярата им и това, което те искаха да правят. Убедих се, че причината в повечето случаи не е, че Бог не им е дал достатъчно вяра, а че те са я насочили в погрешна посока. Те я прилагат за задача, която сами са си избрали, не за задачата, която бог, всъщност, е определил за тях.

Представете си крак, който се опитва да функционира с обута ръкавица или ръка с обувка на нея. Ясно е, че те няма да действат правилно. Не е задължително да има нещо не наред с четирите неща – крака, ръката, ръкавицата или обувката. Поотделно, всяко едно от тях е добро и годно за употреба. Но те са свързани погрешно. Ръката, която си обува обувка и иска да свърши работата на крака ще бъде непохватна и нерезултатна, както и кракът, който слага ръкавица и се опитва да действа като ръка. Но когато ръката си сложи ръкавицата, а кракът – обувката, хармонията се възстановява и се постига успех. Така е и с вярата, която Бог дава. Тя приляга на опредения човек.
В Евреи 4 авторът говори за вярващите, които навлизат в своето наследство. Той казва: „Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка...” (стих 3). Вярата трябва да ни въведе в почивка. Веднъж намерили мястото си в даденото ни от Бога наследство, трябва да имаме дълбок от нищо не смущаваш мир в себе си. Може да има много натиск и опозиция, много тежка работа, но сред всичко това има и вътрешен мир. Постоянните борби и усилия почти сигурно показват, че все още не сме открили своето, определено от Бога място и функция. Ще бъдем непохватни като ръка в обувка или ще се препъваме като крак в в ръкавица.
Малко по нататък в 4-та глава на Евреи авторът казва: Затова, нека се постараем да влезем в тая почивка...” (стих 11). Изисква се старание. В християнския живот няма място за ленивост или безразличие. Трябва да разбираме целта, към която ще бъде насочено старанието ни. Основното насърчение не е да придобиваме вяра. Увещанието към нас е да намерим мястото си в нашето наследство – мястото в Тялото, за което Бог ни е определил. Веднъж успели да го намерим, ще можем да функционираме без непрестанни борби или усилия, толкова лесно, колкото е лесно за ръката и крака да вършат своята работа.

Откъс от книгата на Дерек Принс – Вяра, чрез която да живеем.

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Няма коментари:

Публикуване на коментар