Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите за да се препирате и карате и за да биете нечестиво с пестници. Днес не постите така щото да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал? Ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа? (Исая 58:3-5)
За хората, които са описани тук, постът е бил просто една приета част от религиозния ритуал (този вид пост, който е бил практикуван от фарисеите по времето на Исус). Вместо истинско покаяние и смирениe, те са продължавали с обичайните си светски дела и са поддържали лошото си отношение на завист, егоизъм, гордост и потисничество.
Постът, който е угоден на Бога, от друга страна, произлиза от съвсем различни мотиви и отношение: „Да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? (стих 6). Писанията и опитът потвърждават истината, че има много връзки, които не могат да бъдат развързани; има бреме, което не може да бъде отместено; робства, които не могат да бъдат разчупени и много депресирани хора, които никога няма да бъдат свободни докато Божите хора – и особено техните лидери – не се покорят на Божия призив за истински пост и молитва.
Исая продължава да описва нашето отношение към нуждаещите се и потиснатите: „Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни?“ (стих 7). Постът трябва да е свързан с искрено и практично милосърдие спрямо хората около нас – особено тези, които се нуждаят от нашата материална и финансова помощ.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Аз ще се покоря на Божия призив за пост и молитва като избрания от Бога начин за развързване на връзки, премахване на робство, освобождаване на потиснатите и разчупване на робство. Аз заявявам, че Сатана няма място в мен, няма сила над мен, няма никакво право на претенции спрямо мен. Всичко е уредено чрез кръвта на Исус! Амин.
Дерек Принс
Дяволът не се страхува от нас когато постим един ден от време на време. Но когато се посветим редовно да постим за по дълъг период, например една седмица или да постим редовно всяка седмица по един ден тогава наистина му създаваме проблеми. Защото ето какво се казва в Лука 4:14 „А Исус се върна в Галилея със силата на Духа”. Ние излизаме от поста със силата на Святия Дух, но на едно нещо трябва да устоим и това са изкушенията: И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време. (Лука 4:13) (Бел. От блога)
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар