Защо да седим тук, докато умрем?

Защо да седим тук, докато умрем?

В Четвъртата книга на царете, Библията ни открива една забележителна история. Разказва се за чудото, което Бог направи чрез четиримата прокажени мъже. Те седяха вън от портите на град Самария.
По това време сирийския цар Венедад с цялата си многохилядна войска държеше града в обсада.
Това продължи толкова дълго, че всичко живо в окупирания град умираше от глад. Никаква храна, никаква надежда, нищо – само смъртта витаеше наоколо. Сирийските войници, разположени на стан около града, имаха в изобилие храна, сребро и злато.

А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем? ...
И така, на мръкване станаха за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.
Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.
Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха... целия стан, както си беше, - и бяха побягнали за живота си.
И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи...
Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом. (4 Царе 7:3-9)
Тогава людете излязоха та разграбиха стана на сирийците. Така, една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово. (4 Царе 7:16)

Забелязахте ли първото нещо, което направиха прокажените?
ТЕ СИ КАЗАХА един на друг: "Защо седим тук, докато умрем?”
Второто нещо, което направиха, бе, че се раздвижиха. ТЕ СТАНАХА. Когато започнаха да действат, Бог направи нещо за тях.
Третото нещо бе, че прокажените тръгнаха към врага. Бог направи да се чуе в стана на сирийската армия тропот на колесници. Многобройната армия побягна в ужас, изоставяйки всичко.

Сега искам да ви кажа следното:
Говори това, което Божието Слово казва.
СТАНИ!
Върви целенасочено срещу онези, които застават против тебе.
Дяволът в ужас ще бяга от теб!

Докато прокажените бяха в стана и се угощаваха преизобилно, много от хората в града умираха от глад.
Забележи, че прокажените си рекоха един на друг и станаха за да отидат към врага.

В града хората умираха от глад. Те бяха загубили всяка надежда. Имаше достатъчно храна, но те не ЗНАЕХА за това.

Аз искам ти да знаеш, че си благословен, освободен и изцелен в Исус Христос!
Просто го приеми, вярвай и действай!

Изповедите на един баптистки проповедник – Джон Остин

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Искай Божието най-добро!

Искай Божието най-добро!
1. Ако искаш Божието най-добро, искай Божието най добро. Не се задоволявай с нищо по малко. Искай Божието най добро.
2. Ако искаш Божието най-добро, гледай на Исус.
3. Ако искаш Божието най-добро, размишлявай върху Божието Слово.
4. Ако искаш Божието най-добро, сприятели се със Святия Дух.
5. Ако искаш Божието най-добро, слушай и се покорявай на Бога незабавно.
6. Ако искаш Божието най-добро, бъди внимателен как и какво слушаш. Това означава, че трябва да бъдеш внимателен какво преминава през очите ти, ушите ти и другите сетива. Това означава, че трябва да приемаш от Библията повече от всичко друго. Това означава, когато чуеш неща, които не са в съотвествие с Библията, да не им се покоряваш, да не им отдаваш никакво внимание. Много хора слушат лъжите на дявола, защото не знаят Библията и не знаят какво Библията казва за нас. Ако искаш Божието най добро, интересувай се повече от вечните, отколкото от временните неща. Погрижи се приоритетите ти да бъдат правилно подредени. Къде е домът ти, във вечността или тук?
7. Ако искаш Божието най добро, позволи Бог да избира вместо теб.

Жените в църквата 2 – Рут, Дерек Принс


Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Като рикаещ лъв - Кенет Е. Хегин

Като рикаещ лъв - Кенет Е. Хегин

През 1942 г., докато пастирувах в Източен Тексас, имах изпитание в тялото си. Не казах на никого за него, само на Господа. Молех се и вярвах, че Той ще ме изцели. След това отстоявах своята позиция.
През нощта се събуждах с притеснителни симптоми в сърцето, ставах и се молех. Борих се с това нещо около шест седмици.
Една нощ ми беше много трудно да заспя. Най-накрая, след като се помолих, задрямах и имах сън. Убеден съм, че Господ е говорил само четири пъти в живота ми чрез сънища, но сън като този не бе случайно съвпадение. Той беше от Господа. Когато се събудих, моментално разбрах какво означава. (Ако не разбереш веднага значението на един сън, забрави го.)
В този сън изглеждаше, че аз и един друг служител се разхождаме по някакъв параден плац или игрище. И от двете ни страни имаше трибуни. Докато вървяхме напред и си говорехме, мъжът подскочи и извика: "Виж!"
Обърнах се и видях два яростни ридаещи лъва. Мъжът започна да бяга. Аз започнах да бягам с него. Тогава спрях и му казах, че сме твърде далеч от трибуните, за да излезем на безопасно място. Не бихме могли да избягаме от тези лъвове.
Спрях се напълно тих, обърнах се и се върнах, за да срещна лъвовете. Те тръгнаха към мен с оголени зъби, ридаещи.
Треперех. Казах им: "съпротивявам ви се в името на Исус. В името на Исус не можете да ме нараните." Просто стоях там. Те дотичаха до мен като две котенца, подушиха около глезените ми и накрая си тръгнаха весело, без да ми обръщат внимание.
Тогава се събудих. Знаех точно какво Бог ми казваше. Стихът от 1 Петрово 5 дойде в мен. Там се казва:"Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като ридаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата..." (ст. 8,9).

Физическата битка, в която воювах, бе спечелена точно тогава. Симптомите изчезнаха моментално и аз бях здрав. Устоях позицията си. Не се предадох. Спечелих.
Ефесяни 6:10 казва: "Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество."
Много хора четат този стих и мислят, че Господ им казва да бъдат силни в себе си. Но Писанието не казва и дума за това да бъдеш силен в себе си. Казва да бъдеш силен в Господа.
"Не знам дали ще мога да се справя" - казват хората.
Разбира се, че можеш да се справиш. Дори и не мисли за това. Бъди силен в Господа. Бъди силен в силата на Неговата мощ, а не с твоя собствена сила или мощ.
Първо Йоан 4:4 казва: "Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, който е във вас, от онзи, който е в света."
"Онзи, който е в света" е Сатана, богът на този свят и началникът на началствата, властите и силите на тъмнината в този свят.
Но силата, която е в теб, е по-велика от силата, която е в света, защото силата, която стои зад нашата власт, е по-велика от тази, която стои зад враговете ни.

Откъс от книгата: Властта на вярващия - Кенет Е. Хегин
http://pobeditelite.narod.ru/fan12.html

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Имаме ли власт, за която не знаем, която не сме открили, която не употребяваме? - Кенет Е. Хегин

Имаме ли власт, за която не знаем, която не сме открили, която не употребяваме? - Кенет Е. Хегин

От време на време бях получавал малки прозрения за духовната власт. Както и други, бях се препъвал в нея и я бях употребявал, без да знам какво върша. Чудех се: "Дали Духът на Бог не се опитва да ми покаже нещо?" Така започнах да изучавам тази тема, да мисля за нея, да се храня с нея - и започнах да виждам повече и повече светлина.

В резултат на моето изучаване стигнах до заключението, че ние като църква имаме власт на земята, която все още не сме осъзнали - власт, която не употребяваме.

Малцина от нас някога са стигали до крайчеца на тази власт, но преди Исус да се завърне, ще има много вярващи, които ще се надигнат с властта, която е тяхна. Те ще знаят какво им принадлежи и ще вършат делото, което Бог възнамерява те да вършат.

Молитвите на Павел
Властта на вярващия е разкрита в "Посланието към ефесяните" по-пълно, отколкото в което и да е друго послание, написано до църквите. Тъй като тази книга е базирана на Ефесяни, нека ви окуража да четете няколко дена първите три глави на посланието отново и отново.
Ще откриете, че в края на първа и трета глава има помазани от Духа молитви. Павел не се помоли с тези молитви само за църквата в Ефес. Тези молитви са приложими за нас днес точно толкова, колкото бяха приложими за вярващите в Ефес, защото те бяха дадени от Святия Дух.

(Ефесяни 1:16-20) Непрестанно благодаря Богу за бас и ви споменавам в молитвите си, дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите - сила, която е според действането на могъщата Негова мощ с която подейства в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата.

(Ефесяни 3:14-19) Затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],от когото носи името всеки род на небесата и на земята,да ви даде според богатствата на славата Си да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии що е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните с цялата Божия пълнота.

Повратната точка в моя живот дойде, когато се помолих с тези молитви за себе си повече от хиляда пъти. В началото ги четях на глас, като започвах от първа глава. Персонализирах молитвата, като казвах "ме" там, където Павел казваше "ви".

Например, четейки Ефесяни 3:14-17, казвах: "Затова прекланям коленете си пред Отца [на моя Господ Исус Христос], от когото носи името всеки род на небесата и на земята, да ми даде според богатствата на славата Си да се утвърдя здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос в моето сърце..."

Прекарвах много време на колене, молейки се с тези две молитви на олтара в църквата в, която пастирувах. Държах Библията си пред мен отворена на тези молитви и се молех с тях за себе си по няколко пъти на ден. Понякога казвах на жена си, че отивам в църквата да се моля и не желая никой да ме безпокои, освен ако не е спешен случай. Понякога оставах в молитва два или три дена без прекъсване.
През зимата прекарах около шест месеца, молейки се по този начин. И тогава се случи първото от нещата, за които се молех. Бях се молил за "дух на мъдрост и откровение" (Еф. 1:17) и духът на мъдрост и откровение започна да функционира! Започнах да виждам неща в Библията, които не бях виждал никога преди. Тя просто започна да се отваря пред мен.
През тези шест месеца аз напреднах в духовно израстване и в познаване на Словото повече, отколкото през 14-те години на служение и през 16-те години като християнин. Това беше едно от най-големите духовни открития, които бях правил.

Откъс от книгата: Властта на вярващия - Кенет Е. Хегин

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Каква е твоята изповед? - Кенет Хегин

Каква е твоята изповед? - Кенет Хегин

"Който въздържа устата си и езика си, опазва душата си от смущения” (Притчи 21:23).

"Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш” (Матей 12:37).

С години се е поучавало за вярата в църквата. Хората са били насърчавани да вярват. Но не сме чули много поучения относно ДУМИТЕ, или да кажеш това, което вярваш.

Стиховете от Писанията по-горе показват важността на думите. Друг такъв стих е Евреи 4:14 "И тъй като имаме велик Първосвещеник – Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.” Потърсих думата "изповед” в гръцкия речник, прочетох други преводи и установих, че гръцкият текст действително казва: "нека се държим здраво да казваме същото нещо”. Забележете, че отново ДУМИТЕ са включени.

Преди повече от 40 години като баптистко момче на болнично легло аз започнах да разбирам Марк 11:23 "Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.” С други думи, той ще има ДУМИТЕ, които е говорил. Роден и отгледан като южен баптист, аз бях поучаван да вярвам за спасение и да вярвам Библията. Когато видях тези истини в Марк 11:23, аз ги повярвах. Това, което ме държеше на легло 16 месеца, бе, че не знаех как да освободя вярата си.
Когато приех откровението от Божието Слово, започнах да действам според Марк 11:23-24, казвайки:
"Вярвам!” ДУМИТЕ БЯХА ИЗГОВОРЕНИ. Казах: "Аз вярвам, че получавам изцеление на моето деформирано сърце.” "Аз вярвам, че получавам изцеление от болест на кръвта.” "Аз вярвам, че получавам изцеление от парализата.” "Аз вярвам, че получавам изцеление от главата до петите.” В същия час аз стоях на краката си.

Ти няма да получиш благословенията от Бога само, защото имаш вяра. Ти няма да оздравееш или да бъдеш кръстен в Святия Дух само, защото имаш вяра. Ти няма да получиш отговор на молитвите си само, защото имаш вяра. Повечето християни мислят, че ще имат тези неща, но те грешат. Библията не учи така. Библията учи, че ти се спасяваш, защото вярваш и казваш нещо, а не само защото вярваш. Римляни 10:9-10 казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.”

Не само сърцето трябва да направи нещо, но също и твоята уста трябва да направи нещо за това.

ДУМИТЕ трябва да направят нещо за това. Библията не казва, че ако просто повярваш в сърцето си, че Бог е възкресил Исус от мъртвите, ще се спасиш. Ти няма да бъдеш спасен само, защото вярваш в това. Забележи фразата в стих 10 "с уста”. С уста прави изповед и се спасява. Марк 11:23 "и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.” Исус не учи в Марк 11:23, че "той ще има, каквото е повярвал”. Той учи, че "той има това, което е казал”.

С други думи, ТИ ЩЕ имаш това, което говориш. Ти ще имаш твоите ДУМИ. Вярата винаги е изразена в ДУМИ. Вярата трябва да бъде освободена чрез ДУМИ от твоята уста.

Можем да видим това във всички тези стихове, които прочетохме. Когато ти говориш нещо, това е действие. Отне ми дълго време, за да открия това (16 месеца на легло), защото никой никога не беше ме учил за това. Не говоря за ДУМИТЕ, които говориш в църква или ДУМИТЕ, които употребяваш, когато се молиш. Говоря за ДУМИТЕ, които употребяваш във всекидневния си живот. ДУМИТЕ, които говориш у дома, със своите приятели, на работа. Тези всекидневни ДУМИ правят три неща на теб и за теб:

1. ДУМИТЕ, които говориш, те поставят на определено място.
2. ДУМИТЕ, които говориш, определят границите на твоя живот.
3. ДУМИТЕ, които говориш, засягат твоя дух (твоя вътрешен човек).

Ако искаш да установиш къде си, просто се вслушай в ДУМИТЕ, които говориш. Ти никога няма да отидеш отвъд своите ДУМИ. С други думи, Исус каза в Марк 11:23 "той ще има това, което е казал”. Това, което побеждава много хора, е тяхната двойна изповед. Веднъж те изповядват едно нещо, следващия път изповядат друго. Ако разговаряте с тях, те ще кажат: "Да, Господ е мой Пастир, няма да остана в нужда. Да, зная, че във Филипяни 4:19 се казва: „Моят Бог ще снабди всяка моя нужда според Своето богатство в слава чрез Христа Исуса.” И аз вярвам, че Бог ще снабди нуждите ми.” Но когато срещнат някого пред блока, в магазина или на църква, умовете им са обзети от техните проблеми, и те ще кажат: „Е, не вървим на добре. Превишили сме сметките си, ще изгубим колата и всичко останало.” Какво да кажем за тази друга изповед? Тази втора изповед анулира първата.

Научи се да казваш същото нещо! На гръцки Евреи 4:14 буквално казва: „Нека да се държим здраво да казваме същото нещо!”

Никога, никога не се предавай! Наистина, това не е лесно. Ако търсиш лесните неща, трябва да се предадеш, да допълзиш в дупката си и да умреш. Ти не заслужаваш това. Библията казва: "Воювай”.

Мисля, че воюването има по-дълбок смисъл, отколкото някои хора разбират. Те започват да воюват. Те мислят, че това значи да воюват с други църкви или християни. Не, не това се казва в 1 Тимотей 6:12. Предполага се да воюваш "доброто войнстване на вярата”. В това воюване ти трябва да воюваш с всичките твои физически чувства. Понякога трябва да воюваш с всичките твои роднини. Понякога трябва да воюваш с пастира. Понякога трябва да воюваш с всички църковни членове. Понякога трябва да воюваш с учителя в неделното училище. Знам го. Воювал съм с всички тях. Имало е време, когато съм правил правилната изповед и съм игнорирал всеки. Това е било воюване, защото всичките са ми казвали, че не съм прав и това няма да действа. Но то действаше, то действа и днес.

Много хора очакват някой да направи нещо за тях. Аз не мога да воювам твоето войнстване и ти не можеш да воюваш моето. Ти ще трябва да воюваш твоето собствено войнстване. Твоите ДУМИ са така важни и нужно е да разбереш това. Те определят границите на твоя живот. Ти никога няма да стигнеш отвъд това, което казваш. Ти никога няма да имаш повече от това, което казваш, затова воювай с доброто войнстване на вярата или с правилната изповед.

ДУМИТЕ - Кенет Хегин

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Какво значи да вярваме със сърце? - Кенет Хегин

Какво значи да вярваме със сърце? - Кенет Хегин

Много години търсех отговор на въпроса - Какво значи да вярвам със сърце? Четях от Марк 11:23, където е написано: "Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане."
В Римляни 10:10 също се говори за тази вяра в сърцето. "Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява."

Думата "сърце", която се употребява в тези откъси, не се отнася към физическия орган, който изтласква кръв по нашето тяло и ни дава живот. Тогава ние бихме вярвали на Бог със своето тяло. Тогава бихме могли да вярваме със своето физическо тяло, както с ръцете и с пръстите.

Обърнете внимание, как ние употребяваме думата сърце днес. Когато говорим за сърцевината на дърветата, имаме предвид центъра, една точка. Когато говорим за сърцевината на определен въпрос, имаме предвид най-важното в този въпрос, тази главна част, около която се въртят останалите.
А когато Бог говори за сърцето на човек, Той говори за главната част в човека, самият център на неговото същество, тоест неговия дух.

Човек е дух
"А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос." (1 Солунци 5:23)
В цялата Библия "духът на човек" и "сърцето на човек" са взаимозаменяеми.
Ние знаем, че човек е дух, защото е създаден по образ и подобие на Бог, а Исус каза: "Бог е Дух" - (Йоан 4:24)
Така ние приличаме на Бог не по своето физическо тяло, защото Библията казва - "Бог не е човек". Помнете ,че има вътрешен човек, както и външен. Човек е дух, има душа и живее в тяло.

Павел каза в Посланието до Римляните: "Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." (Римляни 2:28,29). Съгласно този текст - сърцето е духът.

Обръщайки се към Никодим, Исус каза: "трябва да се родите отново" (Йоан 3:7)
Никодим, като човек си помисли само за тялото и затова попита: "Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?", Исус отговори: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." Новорождението е съживяване на човешкия дух. Също в Евангелието от Йоан, прочитаме как Исус разговаряше с жена при кладенеца в Самария и Исус каза: "Бог е Дух; онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." (Йоан4:24)

Ние не можем да общуваме с Бог със своето тяло или ум. Ние можем да общуваме с Бог със своя дух.
В 1 Коринтяни е казано: "Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."
Духът - това не е умът. Някои хора грешно мислят, че умът е духът. Както казва този стих, ние знаем, че когато се молим на езици, то това излиза не от нашия ум, или от човешкото ни мислене, но от нашия дух - от глъбината на нашето естество - от Святият Дух , Който е в нашия дух.
Павел продължава: "Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си." С други думи Павел казва, че неговият дух - това е истинския Павел.

Вътрешният човек
"Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява." (2 Коринтяни4:16).
Павел казва, че има външен човек и има и вътрешен човек.
Външният човек това е тялото. Вътрешният човек е духът.

А духът има душа
В 1 Коринтяни 9:27 Павел казал: "но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен." Ако тялото бе настоящия човек, то Павел би казал: "уморявам се и се поробвам". Но той казва за своето тяло: "Аз, това съм вътрешният човек, този вътрешен човек, който преживя новорождение. Ето какво правим с телата си: ние ги поробваме. Този човек, който ние виждаме, не е истинският човек, това е дом, в който живеем.
Сега вече е лесно да разберем писаното от Павел към светиите в Рим:

"И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля - това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено." (Римляни 12:1-2)
В това послание Павел се обръща не към невярващи, а към вярващи. Той изпратил посланието си до: "до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос."
Той е писал до тези, които вече са преживяли новорождение и им казва, че трябва да направят нещо относно своето тяло и своя ум.
Новорождението не е възраждане на човешкото тяло, но на човешкия дух. А изпълването със Святия Дух - това не е физическо преживяване, но духовно.
Павел ни казва, че ние трябва да представим своите тела на Бога в свята жертва.
Нашият ум трябва да се обнови от Божието Слово.
Забележете, че това правим ние, а не Бог. Бог дава вечен живот. Той ни предлага Святия Дух. Но Бог нищо не прави с нашите тела. Ако нещо трябва да стане с тях, то ние трябва да го направим.
Словото говори, че имено ти представяш тялото си на Бог. Никой няма да го направи вместо теб.
Словото казва, че си длъжен да се преобразуваш чрез обновяването на ума си. Нашият ум е обновен благодарение на Словото Божие.

Ние знаем, че човек е дух, създаден по образ и подобие на Бог. Някои хора смятат, че човек е просто животно. Това значи, че ние можем да убиваме хора и да ги ядем, точна така както правим с кравите.
Човек има физическо тяло, в което живее, но той не е животно. Той е повече от ум и тяло. Той е дух, душа и тяло.Той е дух, има душа и живее в тяло.
Животните имат душа, но те нямат дух. В животните нищо не прилича на Бог.

Бог е взел нещо от Себе Си и го е сложил в човека. Той направил тяло на човек от земна пръст, но вдъхнал в него Своето жизнено дихание.
Думата "дихание" или "руах" на иврит , означава, дихание или дух и в Стария Завет често се превежда като "Святия Дух." Бог е Дух и Той взел от Себе Си - Духа- и го вложил в човека. Когато направил това, човекът станал жива душа. До този момент Той не бил жив. Той станал жива душа. Той започнал да има самосъзнание, защото без духа, тялото било мъртво.

Душата притежава интелектуални и емоционални качества. Душа имат и животните. Но когато тяхното физическо тяло умре, те умират.
Човешката душа - нашите интелектуални и емоционални качества - не зависят от тялото, но от духа. И когато нашето тяло умира, нашата душа продължава своето съществуване.

"Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му. Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар - злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш." (Лука 16:19:25)
В този откъс от Писанието са много ярко са илюстрирани трите съставни части на човека: духа,душата и тялото.
Обърнете внимание,че в стих 22 е казано:"Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно."
Кого отнесоха? Сиромаха, но не неговото тяло, но него. Неговият дух се явява настоящата личност. Неговото тяло положиха в гроб, но той бил в "Авраамовото лоно."
Също умрял и богатият. Тялото му го погребаха, "но в ада... повдигна очите си". Той също позна Лазар. Следователно в духовния свят, човек много прилича на външността си, която има на земята. Богатият започнал да вика към Авраам: " Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък". "Но Авраам каза: Синко, спомни си, ..."
Човек е дух и има душа. В тези стихове виждаме, че душата остава непроменена. Тя все още помни. Той все още има чувства. Той се мъчил.Той бил загрижен за своите пет братя.

Бог е дух. Той стана човек, но Исус бе Бог, изявен в плът, живеещ в човешко тяло. Той прие физическо тяло, и когато направи това, Той не стана по малко Божествен, колкото по-рано.
Ние знаем, че в момента на смъртта човек оставя своето физическо тяло и когато прави това, не става по-малко човек, отколкото, когато е бил във физическото тяло, както това се потвърждава от историята за Богатия и Лазар.

Ние не можем да познаем Бог чрез човешко знание - чрез нашия ум. Бог се открива на човек само чрез неговия дух. С Бог контактува човешкият дух, защото Бог е дух.

Откъс от Основи на духовния растеж - Кенет Хегин
http://pobeditelite.narod.ru/simple148.html

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/

Прочетете Цялата Статия...

Ти си превърнат от грешник в светия - Нийл Андерсън

Ти си превърнат от грешник в светия - Нийл Андерсън

Чувал ли си някога християнин да нарича себе си "грешник, спасен по благодат"? Наричал ли си себе си така? Ако гледаш на себе си като на грешник, ще съгрешаваш, какво друго би могъл да прави един грешник? Твоят християнски живот ще бъде в най-добрия случай посредствен, по нищо няма да се различава от живота на невярващия и следователно ще те преследват мисли за поражение. Сатана ще се възползва от възможността да ти внуши вина и да те убеди, че си обречен на духовно съществуване с възходи и падения. Като победен християнин ще изповядваш греха си и ще се стремиш да вършиш добро, но вътрешно ще признаваш, че си само грешник, спасен по благодат, който просто чака грабването.

Това ли си ти в действителност? В никакъв случай!

Библията не нарича вярващите грешници, дори не грешници, спасени по благодат. Вярващите са наречени светии, святи хора, които понякога съгрешават. Ние ставаме светии в момента на спасението (оправдание) и живеем като светии във всекидневния си живот (освещение), като продължаваме да вярваме в това, което Бог е направил, и продължаваме да утвърждаваме кои сме всъщност в Христос. Ако не успееш да видиш себе си като Божие дете, напразно ще се опитваш да живееш като такова, а Сатана без много усилия ще успее да те убеди, че не си много по-различен от онова, което си бил преди да повярваш и че нямаш никаква стойност за Бога или за който и да е друг. Но ако приемеш с вяра радикалната промяна в своята същностна идентичност от грешник в светия, ще имаш мощно положително влияние върху всекидневното си съпротивяване срещу греха и Сатана.

Откъс от книгата на Нийл Андерсон - Разчупване на оковите. Победа над: Отрицателни мисли, нелогични чувства, пороци.

Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/


Прочетете Цялата Статия...