Защо да седим тук, докато умрем?
В Четвъртата книга на царете, Библията ни открива една забележителна история. Разказва се за чудото, което Бог направи чрез четиримата прокажени мъже. Те седяха вън от портите на град Самария.
По това време сирийския цар Венедад с цялата си многохилядна войска държеше града в обсада.
Това продължи толкова дълго, че всичко живо в окупирания град умираше от глад. Никаква храна, никаква надежда, нищо – само смъртта витаеше наоколо. Сирийските войници, разположени на стан около града, имаха в изобилие храна, сребро и злато.
А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем? ...
И така, на мръкване станаха за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там.
Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.
Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха... целия стан, както си беше, - и бяха побягнали за живота си.
И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи...
Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом. (4 Царе 7:3-9)
Тогава людете излязоха та разграбиха стана на сирийците. Така, една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово. (4 Царе 7:16)
Забелязахте ли първото нещо, което направиха прокажените?
ТЕ СИ КАЗАХА един на друг: "Защо седим тук, докато умрем?”
Второто нещо, което направиха, бе, че се раздвижиха. ТЕ СТАНАХА. Когато започнаха да действат, Бог направи нещо за тях.
Третото нещо бе, че прокажените тръгнаха към врага. Бог направи да се чуе в стана на сирийската армия тропот на колесници. Многобройната армия побягна в ужас, изоставяйки всичко.
Сега искам да ви кажа следното:
Говори това, което Божието Слово казва.
СТАНИ!
Върви целенасочено срещу онези, които застават против тебе.
Дяволът в ужас ще бяга от теб!
Докато прокажените бяха в стана и се угощаваха преизобилно, много от хората в града умираха от глад.
Забележи, че прокажените си рекоха един на друг и станаха за да отидат към врага.
В града хората умираха от глад. Те бяха загубили всяка надежда. Имаше достатъчно храна, но те не ЗНАЕХА за това.
Аз искам ти да знаеш, че си благословен, освободен и изцелен в Исус Христос!
Просто го приеми, вярвай и действай!
Изповедите на един баптистки проповедник – Джон Остин
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
сряда, 31 октомври 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар