В предишните глави на Римляни сме изправени пред едно величествено богословие. Приложението му започва с телата ни; ние трябва да представим телата си на Бога като жива жертва. Често си мислим: „Тялото не е толкова важно; душата е тази, която е важна. Но нека да използваме една практична аналогия: Ако поискам чаша вода, аз получавам и съда и съдържанието. Не мога да получа водата без чашата. Това е, което Бог казва. Той иска съда, тялото и неговото съдържание, душата. Не можем да дадем съдържанието без съда.
Какво означава телата ни да бъдат „жива жертва“? В Стария Завет жертвените животни са били убивани и след това слагани на олтара. Бог казва: „Аз искам твоето тяло точно така цялостно както старозаветните жертви, но с една разлика. Не искам тялото ти мъртво, а живо. Когато имам тялото ти, Аз имам теб.“ В Матей 23 глава Исус говори на фарисеите и им обяснява кои неща са наистина важни в службата им на Бога. Те му отговориха, че жертвата е по-важна от олтара. Исус възкликна: „Вие слепци, кое е по-важно – жертвата или олтарът, който я освещава?“ (Матей 23:19). Олтарът освещава жертвата, която се намира върху него. Приношението е свято когато се постави на Божия олтар. По същия начин е и с телата ни. Когато положим телата си на Божия олтар, те стават святи и отделени за Бога. Това е едно действие, което всеки един от нас трябва да направи.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за Твоето снабдяване за моето тяло. Аз представям себе си на Бога като жива жертва и прогласявам, че моето тяло е за Господа и Господ е за тялото. Амин.
Дерек Принс
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар