Много години търсех отговор на въпроса - Какво значи да вярвам със сърце? Четях от Марк 11:23, където е написано: "Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане."
В Римляни 10:10 също се говори за тази вяра в сърцето. "Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява."
Думата "сърце", която се употребява в тези откъси, не се отнася към физическия орган, който изтласква кръв по нашето тяло и ни дава живот. Тогава ние бихме вярвали на Бог със своето тяло. Тогава бихме могли да вярваме със своето физическо тяло, както с ръцете и с пръстите.
Обърнете внимание, как ние употребяваме думата сърце днес. Когато говорим за сърцевината на дърветата, имаме предвид центъра, една точка. Когато говорим за сърцевината на определен въпрос, имаме предвид най-важното в този въпрос, тази главна част, около която се въртят останалите.
А когато Бог говори за сърцето на човек, Той говори за главната част в човека, самият център на неговото същество, тоест неговия дух.
Човек е дух
"А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос." (1 Солунци 5:23)
В цялата Библия "духът на човек" и "сърцето на човек" са взаимозаменяеми.
Ние знаем, че човек е дух, защото е създаден по образ и подобие на Бог, а Исус каза: "Бог е Дух" - (Йоан 4:24)
Така ние приличаме на Бог не по своето физическо тяло, защото Библията казва - "Бог не е човек". Помнете ,че има вътрешен човек, както и външен. Човек е дух, има душа и живее в тяло.
Павел каза в Посланието до Римляните: "Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога." (Римляни 2:28,29). Съгласно този текст - сърцето е духът.
Обръщайки се към Никодим, Исус каза: "трябва да се родите отново" (Йоан 3:7)
Никодим, като човек си помисли само за тялото и затова попита: "Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?", Исус отговори: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." Новорождението е съживяване на човешкия дух. Също в Евангелието от Йоан, прочитаме как Исус разговаряше с жена при кладенеца в Самария и Исус каза: "Бог е Дух; онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." (Йоан4:24)
Ние не можем да общуваме с Бог със своето тяло или ум. Ние можем да общуваме с Бог със своя дух.
В 1 Коринтяни е казано: "Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод."
Духът - това не е умът. Някои хора грешно мислят, че умът е духът. Както казва този стих, ние знаем, че когато се молим на езици, то това излиза не от нашия ум, или от човешкото ни мислене, но от нашия дух - от глъбината на нашето естество - от Святият Дух , Който е в нашия дух.
Павел продължава: "Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си." С други думи Павел казва, че неговият дух - това е истинския Павел.
Вътрешният човек
"Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява." (2 Коринтяни4:16).
Павел казва, че има външен човек и има и вътрешен човек.
Външният човек това е тялото. Вътрешният човек е духът.
А духът има душа
В 1 Коринтяни 9:27 Павел казал: "но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен." Ако тялото бе настоящия човек, то Павел би казал: "уморявам се и се поробвам". Но той казва за своето тяло: "Аз, това съм вътрешният човек, този вътрешен човек, който преживя новорождение. Ето какво правим с телата си: ние ги поробваме. Този човек, който ние виждаме, не е истинският човек, това е дом, в който живеем.
Сега вече е лесно да разберем писаното от Павел към светиите в Рим:
"И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля - това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено." (Римляни 12:1-2)
В това послание Павел се обръща не към невярващи, а към вярващи. Той изпратил посланието си до: "до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос."
Той е писал до тези, които вече са преживяли новорождение и им казва, че трябва да направят нещо относно своето тяло и своя ум.
Новорождението не е възраждане на човешкото тяло, но на човешкия дух. А изпълването със Святия Дух - това не е физическо преживяване, но духовно.
Павел ни казва, че ние трябва да представим своите тела на Бога в свята жертва.
Нашият ум трябва да се обнови от Божието Слово.
Забележете, че това правим ние, а не Бог. Бог дава вечен живот. Той ни предлага Святия Дух. Но Бог нищо не прави с нашите тела. Ако нещо трябва да стане с тях, то ние трябва да го направим.
Словото говори, че имено ти представяш тялото си на Бог. Никой няма да го направи вместо теб.
Словото казва, че си длъжен да се преобразуваш чрез обновяването на ума си. Нашият ум е обновен благодарение на Словото Божие.
Ние знаем, че човек е дух, създаден по образ и подобие на Бог. Някои хора смятат, че човек е просто животно. Това значи, че ние можем да убиваме хора и да ги ядем, точна така както правим с кравите.
Човек има физическо тяло, в което живее, но той не е животно. Той е повече от ум и тяло. Той е дух, душа и тяло.Той е дух, има душа и живее в тяло.
Животните имат душа, но те нямат дух. В животните нищо не прилича на Бог.
Бог е взел нещо от Себе Си и го е сложил в човека. Той направил тяло на човек от земна пръст, но вдъхнал в него Своето жизнено дихание.
Думата "дихание" или "руах" на иврит , означава, дихание или дух и в Стария Завет често се превежда като "Святия Дух." Бог е Дух и Той взел от Себе Си - Духа- и го вложил в човека. Когато направил това, човекът станал жива душа. До този момент Той не бил жив. Той станал жива душа. Той започнал да има самосъзнание, защото без духа, тялото било мъртво.
Душата притежава интелектуални и емоционални качества. Душа имат и животните. Но когато тяхното физическо тяло умре, те умират.
Човешката душа - нашите интелектуални и емоционални качества - не зависят от тялото, но от духа. И когато нашето тяло умира, нашата душа продължава своето съществуване.
"Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му. Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан. И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар - злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш." (Лука 16:19:25)
В този откъс от Писанието са много ярко са илюстрирани трите съставни части на човека: духа,душата и тялото.
Обърнете внимание,че в стих 22 е казано:"Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно."
Кого отнесоха? Сиромаха, но не неговото тяло, но него. Неговият дух се явява настоящата личност. Неговото тяло положиха в гроб, но той бил в "Авраамовото лоно."
Също умрял и богатият. Тялото му го погребаха, "но в ада... повдигна очите си". Той също позна Лазар. Следователно в духовния свят, човек много прилича на външността си, която има на земята. Богатият започнал да вика към Авраам: " Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък". "Но Авраам каза: Синко, спомни си, ..."
Човек е дух и има душа. В тези стихове виждаме, че душата остава непроменена. Тя все още помни. Той все още има чувства. Той се мъчил.Той бил загрижен за своите пет братя.
Бог е дух. Той стана човек, но Исус бе Бог, изявен в плът, живеещ в човешко тяло. Той прие физическо тяло, и когато направи това, Той не стана по малко Божествен, колкото по-рано.
Ние знаем, че в момента на смъртта човек оставя своето физическо тяло и когато прави това, не става по-малко човек, отколкото, когато е бил във физическото тяло, както това се потвърждава от историята за Богатия и Лазар.
Ние не можем да познаем Бог чрез човешко знание - чрез нашия ум. Бог се открива на човек само чрез неговия дух. С Бог контактува човешкият дух, защото Бог е дух.
Откъс от Основи на духовния растеж - Кенет Хегин
http://pobeditelite.narod.ru/simple148.html
Благословение!
Пламен Шопов, http://bojieto-slovo.blogspot.com/
Прочетете Цялата Статия...
Публикации
