How Great Is Our God - Chris Tomlin - Колко велик е нашия Бог - Крис Томлин
Колко велик е нашия Бог, пейте с мен
Колко велик е нашия Бог и всички ще видят
Колко велик, Колко велик е нашия Бог
С блясъка на Цар, облечен във величие и мощ
Нека цялата земя се радва, цялата земя да се радва
Облякъл се в светлина, тъмнината се опитва да се скрие
И трепери при Неговия глас, трепери при Неговия глас
Колко велик е нашия Бог, пейте с мен
Колко велик е нашия Бог и всички ще видят
Колко велик, Колко велик е нашия Бог
Името Ти е над всички имена, достоен Си да Те хвалим
Сърцето ми ще пее колко велик е нашия Бог
Колко велик е нашия Бог!
Прочетете Цялата Статия...
четвъртък, 22 юли 2010 г.
вторник, 20 юли 2010 г.
Две посоки на прощение - Дерек Принс
Две посоки на прощение
Ако всичките ни грехове са простени, ние имаме пълните права на изкуплението. Но ако има в живота ни някакъв грях, който не сме изповядали – и следователно не е простен – нямаме пълните законни права на изкуплението в тази област. Сатана все още има претенции там. Доказвал съм това много пъти в служението на освобождение. Ако сатана има някакви претенции, той няма да се откаже от тях. Можете да му крещите в лицето или да постите цяла седмица, но няма да промените положението, защото сатана знае, че има законни претенции, които все още не са уредени.
Друг често срещан начин, по който вярващите предоставят законни основания за претенции на сатана в техния живот, е като не прощават на другите. Исус ни учеше, че ние сме простени от Бога в същата мярка, в която прощаваме на другите. Трябва да се молим: „И прости ни дълговете [прегрешенията] ни, както и ние
прощаваме на нашите длъжници [онези, които са прегрешили против нас]” (Матея 6:12). Нямаме право да искаме от Бога прошка по-голяма от мярката, с която ние прощаваме на другите. (Виж стихове 14-15.) Следователно, ако има хора, на които не сме простили, в същата мярка и ние не сме простени от Бога. С други думи, всяка област на непростителност в нашия живот е област, в която сатана все още има законни претенции. Каквото и да правите не можете да го изгоните, докато не простите на когото имате да прощавате.
Прощението е една от най-прекрасните дума на всички езици. Какво прави тази дума толкова специална и красива? Разгледайте някои от резултатите, които произтичат от прошката: помиряване, мир, хармония, разбиране, общение. Колко отчаяно днешният ни свят се нуждае от тези неща!
За разлика от това, обаче, разгледайте някои от следствията, произтичащи от това да не простим и да не получим прошка: огорчение, кавга, дисхармония, омраза и война. На моменти изглежда като че ли цялата човешка раса е застрашена да бъде погълната от тези зли, негативни сили. Ако някога изобщо се издигнем над тези обстоятелства, то ще бъде единствено като научим и прилагаме принципите на простителността.
Има две посоки на прощение, които са представени в Библията. Те са изобразени чрез великия символ на нашата християнска вяра: кръста. Кръстът има две греди – една вертикална и една хоризонтална – които представляват двете посоки на прощението. Вертикалната греда представлява прощението, което всички ние трябва да получим от Бога и то може да се получи единствено чрез нашето отъждествяване с жертвата и възкресението на Исус Христос. Хоризонталната греда представлява взаимоотношенията ни с другите хора и тя говори за прощението, което, в този случай, има две посоки: прошката, която трябва да получим от другите и прошката, която трябва ние да дадем на другите. И още веднъж, единственото място, на което можем да получим благодатта за този вид прощение, е кръстът.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Заявявам, че приемам не само прощението на Бога; аз се отварям да приема и прощението на другите и им давам също така и своята прошка. Чрез кръвта на Исус всичките ми грехове са простени. Амин.
Дерек Принс
Прочетете Цялата Статия...
Ако всичките ни грехове са простени, ние имаме пълните права на изкуплението. Но ако има в живота ни някакъв грях, който не сме изповядали – и следователно не е простен – нямаме пълните законни права на изкуплението в тази област. Сатана все още има претенции там. Доказвал съм това много пъти в служението на освобождение. Ако сатана има някакви претенции, той няма да се откаже от тях. Можете да му крещите в лицето или да постите цяла седмица, но няма да промените положението, защото сатана знае, че има законни претенции, които все още не са уредени.
Друг често срещан начин, по който вярващите предоставят законни основания за претенции на сатана в техния живот, е като не прощават на другите. Исус ни учеше, че ние сме простени от Бога в същата мярка, в която прощаваме на другите. Трябва да се молим: „И прости ни дълговете [прегрешенията] ни, както и ние
прощаваме на нашите длъжници [онези, които са прегрешили против нас]” (Матея 6:12). Нямаме право да искаме от Бога прошка по-голяма от мярката, с която ние прощаваме на другите. (Виж стихове 14-15.) Следователно, ако има хора, на които не сме простили, в същата мярка и ние не сме простени от Бога. С други думи, всяка област на непростителност в нашия живот е област, в която сатана все още има законни претенции. Каквото и да правите не можете да го изгоните, докато не простите на когото имате да прощавате.
Прощението е една от най-прекрасните дума на всички езици. Какво прави тази дума толкова специална и красива? Разгледайте някои от резултатите, които произтичат от прошката: помиряване, мир, хармония, разбиране, общение. Колко отчаяно днешният ни свят се нуждае от тези неща!
За разлика от това, обаче, разгледайте някои от следствията, произтичащи от това да не простим и да не получим прошка: огорчение, кавга, дисхармония, омраза и война. На моменти изглежда като че ли цялата човешка раса е застрашена да бъде погълната от тези зли, негативни сили. Ако някога изобщо се издигнем над тези обстоятелства, то ще бъде единствено като научим и прилагаме принципите на простителността.
Има две посоки на прощение, които са представени в Библията. Те са изобразени чрез великия символ на нашата християнска вяра: кръста. Кръстът има две греди – една вертикална и една хоризонтална – които представляват двете посоки на прощението. Вертикалната греда представлява прощението, което всички ние трябва да получим от Бога и то може да се получи единствено чрез нашето отъждествяване с жертвата и възкресението на Исус Христос. Хоризонталната греда представлява взаимоотношенията ни с другите хора и тя говори за прощението, което, в този случай, има две посоки: прошката, която трябва да получим от другите и прошката, която трябва ние да дадем на другите. И още веднъж, единственото място, на което можем да получим благодатта за този вид прощение, е кръстът.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Заявявам, че приемам не само прощението на Бога; аз се отварям да приема и прощението на другите и им давам също така и своята прошка. Чрез кръвта на Исус всичките ми грехове са простени. Амин.
Дерек Принс
Прочетете Цялата Статия...
четвъртък, 15 юли 2010 г.
Създадени и купени от Него
Създадени и купени от Него
Терминът изкупление означава „да се откупи обратно”. Ние сме били роби, изложени за продан на сатанинския пазар за роби. Апостол Павел казва: „А пък аз съм от плът, продаден под греха” (Римляни 7:14). В римската култура през онези дни да продадеш някого като роб е означавало да го продадеш под надвиснало копие. Той заставал върху каменен блок с протегнато копие над главата му. Когато някой го видел да стои така, той разбирал, че човекът е за
продан като роб.
В това твърдение Павел всъщност казва: „Грехът е копието над главата ми, което е причината да бъда продаден като роб на пазара за роби.” Там сме били и ние – всички, продадени заедно с Павел като роби заради греховете ни. Но един ден Исус дошъл на пазара и казал: „Аз ще ги купя.” Каква е цената? Кръвта на Исус. Ние сме били изкупени от царството на сатана и въведени в царството на Бога.
Робът не избира каква работа ще върши за господаря си. Един роб може да бъде готвач, друг – проститутка, това е решение на господаря му. Така сме били и ние. Някои може да са били достойни за уважение роби, но те не са били по-добри от онези, които не са били толкова почитани. Не презирайте проститутките или алкохолиците, защото решението на техния господар ги е направило такива, каквито са. Сатана е решил какви да бъдат те, но кръвта на Исус разчупва неговата власт и ги освобождава от плановете на дявола.
Ето една притча, която веднъж разказах на група полинезийски маори, които са невероятни дърворезбари, за да илюстрирам цената, която Исус плати, за да ни изкупи от греховете ни. Имало едно време едно момче, което издялало красива малка дървена платноходка. Един ден то я пуснало в океана да поплува, но вятърът променил посоката си и я отнесъл в открито море. Тъй като не успял да си я върне, той се прибрал в къщи без нея. Следващият прилив върнал обратно лодката и тя била намерена от един човек, който се разхождал по брега на морето. Той разгледал платноходката и видял колко красиво била изработена, затова я продал на един собственик на магазин, който я почистил и я изложил на витрината, като й сложил цена за продан. След известно време момчето минало покрай този магазин и видяло своята лодка. Веднага разбрал, че това е неговата платноходка, но нямало как да го докаже. И така, ако си я искал обратно, той знаел, че ще трябва да си я купи. Хванал се на работа, за да спечели пари, като миел коли, косял морави и вършел и други неща. Когато най-накрая събрал необходимата сума, отишъл в магазина и купил лодката си. Взел я в ръце и притискайки я към гърдите си, казал: „Сега си моя! Аз те направих и аз те купих.” Представете си себе си като тази лодка. Може да се чувствате неспособни или безполезни; може да се питате дали Бог наистина Го е грижа. Но Господ ви казва: „Сега сте мои два пъти – Аз ви създадох и Аз ви купих; вие сте изцяло мои.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Заявявам, че Господ ме е създал и ме е купил и аз съм напълно Негов. Чрез кръвта на Исус аз съм изкупен от ръката на дявола. Амин.
Дерек Принс Прочетете Цялата Статия...
Терминът изкупление означава „да се откупи обратно”. Ние сме били роби, изложени за продан на сатанинския пазар за роби. Апостол Павел казва: „А пък аз съм от плът, продаден под греха” (Римляни 7:14). В римската култура през онези дни да продадеш някого като роб е означавало да го продадеш под надвиснало копие. Той заставал върху каменен блок с протегнато копие над главата му. Когато някой го видел да стои така, той разбирал, че човекът е за
продан като роб.
В това твърдение Павел всъщност казва: „Грехът е копието над главата ми, което е причината да бъда продаден като роб на пазара за роби.” Там сме били и ние – всички, продадени заедно с Павел като роби заради греховете ни. Но един ден Исус дошъл на пазара и казал: „Аз ще ги купя.” Каква е цената? Кръвта на Исус. Ние сме били изкупени от царството на сатана и въведени в царството на Бога.
Робът не избира каква работа ще върши за господаря си. Един роб може да бъде готвач, друг – проститутка, това е решение на господаря му. Така сме били и ние. Някои може да са били достойни за уважение роби, но те не са били по-добри от онези, които не са били толкова почитани. Не презирайте проститутките или алкохолиците, защото решението на техния господар ги е направило такива, каквито са. Сатана е решил какви да бъдат те, но кръвта на Исус разчупва неговата власт и ги освобождава от плановете на дявола.
Ето една притча, която веднъж разказах на група полинезийски маори, които са невероятни дърворезбари, за да илюстрирам цената, която Исус плати, за да ни изкупи от греховете ни. Имало едно време едно момче, което издялало красива малка дървена платноходка. Един ден то я пуснало в океана да поплува, но вятърът променил посоката си и я отнесъл в открито море. Тъй като не успял да си я върне, той се прибрал в къщи без нея. Следващият прилив върнал обратно лодката и тя била намерена от един човек, който се разхождал по брега на морето. Той разгледал платноходката и видял колко красиво била изработена, затова я продал на един собственик на магазин, който я почистил и я изложил на витрината, като й сложил цена за продан. След известно време момчето минало покрай този магазин и видяло своята лодка. Веднага разбрал, че това е неговата платноходка, но нямало как да го докаже. И така, ако си я искал обратно, той знаел, че ще трябва да си я купи. Хванал се на работа, за да спечели пари, като миел коли, косял морави и вършел и други неща. Когато най-накрая събрал необходимата сума, отишъл в магазина и купил лодката си. Взел я в ръце и притискайки я към гърдите си, казал: „Сега си моя! Аз те направих и аз те купих.” Представете си себе си като тази лодка. Може да се чувствате неспособни или безполезни; може да се питате дали Бог наистина Го е грижа. Но Господ ви казва: „Сега сте мои два пъти – Аз ви създадох и Аз ви купих; вие сте изцяло мои.
Отклик на вяра: Благодаря Ти, Господи, за кръвта на Исус. Заявявам, че Господ ме е създал и ме е купил и аз съм напълно Негов. Чрез кръвта на Исус аз съм изкупен от ръката на дявола. Амин.
Дерек Принс Прочетете Цялата Статия...
понеделник, 5 юли 2010 г.
Извадки от книгата „Зад завесата”
Извадки от книгата „Зад завесата”
Историята на Гюлшан Естир преразказана от Телма Сангстер
Фондация „Библейска лига"
Срещата на една бивша мюсюлманка, болна и парализирана на легло с Исус, нейното изцеление, промяната в живота й и нейното посвещение на делото на благоветствието за нашия Спасител, Откупител и Изцелител Исус Христос.
- Не е честно аз, саката и безполезна, да съм жива, а той да е мъртъв - мислех си аз. - Боже, не мога да живея така вероятно още тридесет години. Моля Те, вземи ме при татко.
Защо Бог беше толкова далеч и така мълчалив? Може би предците ми са направили голям грях. Може би Бог искаше да види в мен повече търпение... да, но аз бях търпелива и въпреки това все още бях болна. Ако Той не ми помогне, щях да намеря друг начин да се освободя от немощното си тяло. Но как? Да се обеся? С единствената ми ръка би било невъзможно. Да се отровя? От къде да намеря отрова? Ако можех да намеря нож или ножици... бяха заключени. Тези мисли бяха заменени от друга:
- Никога няма да бъдеш в Рая с татко и мама, ако сложиш край на живота си.
Като член на фамилия Саид имах правото да вляза в Рая дори и ако не успеех да спазя петте стълба на исляма, но самоубийството щеше да ми отнеме това право.
Тогава сигурно никога няма да бъда изцелена. Сърцето ми се сви и от очите ми потекоха сълзи. Точно тогава в своята безпомощност започнах да говоря на Бог, наистина да Му говоря - не като мюсюлманин, който използва заучени молитви и се обръща към Бога като през дълбока пропаст. Подтикната от огромната празнота вътре в мен се молех, сякаш говорех на Един, Който знае нуждите ми и обстоятелствата.
- Искам да умра - повтарях аз. - Не искам да живея повече и това е последната ми дума.
Не мога да обясня как, но съм сигурна, че думите ми биваха чути. Сякаш се вдигна някаква завеса, която ме делеше от източника на мир. Увих се добре в шала си, за да не ми е студено, и продължих да се моля още: но какъв ужасен грях съм сторила, че си ме оставил да живея по този начин? - проплаках аз. - Още когато съм се родила, майка ми е починала, след това си ме направил инвалид, а сега взе и баща ми. Кажи ми, защо си ме наказал така жестоко.
Тишината беше толкова дълбока, че чувах как бие сърцето ми. Няма да те оставя да умреш, ще опазя живота ти.
Беше тих, нежен глас, подобен на полъх, който мина над мен. Сигурна съм, че чух глас, че той говореше на Тоя език и че с него дойде нова свобода да се обръщам към Бога, Най-висшето Същество, който дотогава с нищо не ми беше показал, че знае за съществуването ми. Какъв е смисъла да ме опазиш жива попитах. Парализирана съм. Докато татко беше жив, споделях всичко с него. Сега всяка минута ми се струва като сто години. Отне баща ми и ме остави без надежда без причина да живея.
- Отново чух гласа, звучен и тих. Кой отвори очите на слепите, кой изцели болните кой освободи прокажените и кой възкреси мъртвите? Аз съм Исус, син на Мария. Прочети за мен в Корана.Не знам колко дълго продължи разговорът – пет мин. Половин час?
- Добре - казах аз. - Сега би ли й направила под-вързия.
Вечерта, когато всички утихнаха, отворих зелената, копринена подвързия и извадих Корана на урду. За момент задържах книгата в ръка. Много исках отново да чуя гласа, който ме уверяваше, че молитвите ми са чути и има надежда за изцеление. Инстинктивно разбирах, че за да го чуя отново, трябва да го послушам и да чета. И така, изпълнена с любопитство и тъга и без ни най-малка представа колко важно нещо правех, казах Бисмиллах, отворих книгата и започнах да чета:
,Ангелите рекоха: „О, Мариам! Аллах те благовества за Слово от Него, Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. И той ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, ще бъде от праведниците." (сура 54-55) - Бел. ред.).
- О, Исусе, сине на Мария, в свещения Коран се казва, че си възкресявал мъртви, изцелявал си прокажени и си вършил чудеса. Изцели и мен.
Когато се молех с тази молитва, вярата ми се усилваше. Странно, но през всичките години, докато отправях мюсюлмански молитви, не се почувствах сигурна, че ще бъда изцелена. Взимах броеницата, която донесох от Мекка, започвах с Бисмиллах всяка молитва, а в края добавях: „О Исусе, Сине на Мария, изцели ме." Постепенно молитвата ми се променяше, докато накрая между молитвите с всяко мънисто казвах: „О, Исусе, Сине на Мария, изцели ме." Колкото повече се молех, толкова повече ме привличаше тази неясна, второстепенна личност в свещения Коран, притежаваща власт, за която дори Мохамед не е претендирал. Къде пишеше, че Мохамед е изцелявал болни и е възкресявал мъртви?
- Само ако можех да говоря с някого - въздишах аз, но нямаше с кого. Затова продължих да се моля на пророка Исус, очаквайки да разбера повече.
Една сутрин, както обикновено, ме събудиха в 3 часа. Седях в леглото и четях стиховете, запечатали се вече в сърцето ми. Четях думите, а сърцето ми се молеше: „О, Исусе, Сине на Мария, изцели ме”. Изведнъж спрях и на висок глас изговорих мисълта, която напираше в ума ми:
- Вече толкова дълго се моля, а още съм парализирана.
Чух как някой бавно стана от леглото, за да приготви водата за ритуалното умиване преди сутрешната молитва. След малко леля щеше да дойде да ме види. Съзнавах всичко това, но мислите ми бяха изцяло съсредоточени върху моя проблем. Защо не получавах изцеление, въпреки че се молех вече три години?
- Виж, ти си жив и си на небето, а в свещения Коран пише, че си изцелявал хора. Можеш да изцелиш и мен, а аз все още съм парализирана.
Защо нямаше отговор, а само тази каменна тишина като подигравка на молитвите ми?
Произнесох отново името му и с отчаяние го помолих да облекчи състоянието ми. Пак нямаше отговор. Тогава извиках разтреперана от болка:
- Ако можеш, изцели ме - ако не, кажи ми. Нямах сили да продължавам така.
Трудно ми е да опиша с думи какво се случи после. Цялата стая се изпълни със светлина. В началото си помислих, че е от нощната лампа до леглото. Ала видях нейната едва мъждукаща светлина. Може би изгревът? Беше прекалено рано за него. Светлината ставаше все по-ярка; накрая стана по-светло от ден. Покрих се с шала. Много се уплаших.
После ми хрумна, че може градинарят да е включил външните лампи, за да освети дърветата. Правеше го понякога, за да опази зрелите мангови плодове от крадци или да полее на прохлада.
Надникнах изпод шала. Вратите бяха плътно затворени, прозорците - закрити с пердета и капаци. Различих фигури в дълги роби, застанали в средата на светлината на няколко крачки от леглото ми. Имаше дванадесет фигури в редица, а фигурата в средата, тринадесетата, беше по-голяма и по-светла от останалите.
- О, Боже - извиках аз и пот изби по челото ми. Наведох глава и се помолих.
- О, Боже, кои са тези хора и как влязоха тук през затворените прозорци и врати?
Изведнъж чух глас:
- Стани. Това е пътят, който търсеше. Аз съм Исус, Синът на Мария, комуто се молеше. Сега стоя пред теб. Стани и ела при мен.
Започнах да плача.
- О, Исусе, саката съм. Не мога да стана. Той каза:
- Стани и ела при мен. Аз съм Исус.
Докато се двоумях, той повтори същите думи. Продължавах да се съмнявам и той каза за трети път:
- Стани.
Аз, Гюлшан фатима, парализирана и прикована на легло в продължение на деветнадесет години, почувствах как в за мъртвелите ми крайници потича нова сила. Стъпих на пода и се изправих. Направих няколко крачки и паднах в подножието на видението. Къпех се в пречиста светлина, а тя грееше като слънцето и луната взети заедно. Светлината освети сърцето и ума ми и в този момент много неща ми станаха ясни.
Исус постави ръка на главата ми и аз видях в нея дупка, през която върху дрехите ми се спускаше лъч светлина и правеше зелената ми рокля да изглежда бяла.
Той каза:
- Аз съм Исус. Аз съм Емануил. Аз съм Пътят, Истината и Животът. Жив съм и идвам скоро. От днес ти си мой свидетел. Това, което видя с очите си, предай го на моя народ. Народът ми е твоят народ. Остани вярна и им предай това.
Той каза:
- Сега пази тази дреха и тялото си неопетнени. Където и да отидеш, ще бъда с теб. От днес ще се молиш така: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Ти. Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин."
Накара ме да повторя молитвата и тя влезе дълбоко в сърцето и ума ми. Съдържаше едновременно красива простота и дълбочина и много се различаваше от молитвите, които бях учила от малка. В нея Бог се нарича „Отец" - това име се запечата в сърцето ми и изпълни празнотата в него.
Исках да остана там, в нозете на Исус, да се моля и да изговарям новото име на Бог - „Отче наш"... но Исус имаше да ми каже и друго:
- Чети в Корана, аз съм жив и идвам скоро. Това го бях учила и затова вярата ми в чутото порасна.
Исус каза още много неща. Изпълних се с радост.
Не мога да я опиша.
Погледнах ръката и крака си. По тях имаше плът. Ръката ми не беше съвършена, но въпреки това имаше сила, не беше вече суха и закърняла.
- Защо не я направиш съвсем невредима? - попитах аз.
Получих любящ отговор:
- Искам да бъдеш мой свидетел. Фигурите се издигнаха нагоре и изчезнаха. Исках Исус да остане още малко и извиках натъжена. После светлината си отиде и се озовах сама в средата на стаята, облечена в бяла дреха, с натежали от ослепителната светлина очи. Сега дори нощната лампа ги дразнеше и клепачите ми тежко се спускаха върху тях. Слепешком се приближих към шкафа до стената. В едно чекмедже намерих слънчеви очила - носех ги в градината. Сложих ги и вече спокойно можех да отворя очи.
Внимателно затворих чекмеджето, обърнах се и огледах стаята. Изглеждаше както когато се събудих. Часовникът продължаваше да тиктака на масичката до леглото; показваше почти 4 часа. Вратата беше плътно затворена; на прозорците висяха пердетата, пуснати докрай. И въпреки всичко очевидно не си бях въобразила случката, защото имах доказателство в тялото си. Направих няколко стъпки и още няколко. Ходех от стена до стена, напред-назад, напред-назад. Крайниците на парализираната половина от тялото ми бяха несъмнено здрави. О, каква радост изпитвах!
Благословение!
Прочетете Цялата Статия...
Историята на Гюлшан Естир преразказана от Телма Сангстер
Фондация „Библейска лига"
Срещата на една бивша мюсюлманка, болна и парализирана на легло с Исус, нейното изцеление, промяната в живота й и нейното посвещение на делото на благоветствието за нашия Спасител, Откупител и Изцелител Исус Христос.
- Не е честно аз, саката и безполезна, да съм жива, а той да е мъртъв - мислех си аз. - Боже, не мога да живея така вероятно още тридесет години. Моля Те, вземи ме при татко.
Защо Бог беше толкова далеч и така мълчалив? Може би предците ми са направили голям грях. Може би Бог искаше да види в мен повече търпение... да, но аз бях търпелива и въпреки това все още бях болна. Ако Той не ми помогне, щях да намеря друг начин да се освободя от немощното си тяло. Но как? Да се обеся? С единствената ми ръка би било невъзможно. Да се отровя? От къде да намеря отрова? Ако можех да намеря нож или ножици... бяха заключени. Тези мисли бяха заменени от друга:
- Никога няма да бъдеш в Рая с татко и мама, ако сложиш край на живота си.
Като член на фамилия Саид имах правото да вляза в Рая дори и ако не успеех да спазя петте стълба на исляма, но самоубийството щеше да ми отнеме това право.
Тогава сигурно никога няма да бъда изцелена. Сърцето ми се сви и от очите ми потекоха сълзи. Точно тогава в своята безпомощност започнах да говоря на Бог, наистина да Му говоря - не като мюсюлманин, който използва заучени молитви и се обръща към Бога като през дълбока пропаст. Подтикната от огромната празнота вътре в мен се молех, сякаш говорех на Един, Който знае нуждите ми и обстоятелствата.
- Искам да умра - повтарях аз. - Не искам да живея повече и това е последната ми дума.
Не мога да обясня как, но съм сигурна, че думите ми биваха чути. Сякаш се вдигна някаква завеса, която ме делеше от източника на мир. Увих се добре в шала си, за да не ми е студено, и продължих да се моля още: но какъв ужасен грях съм сторила, че си ме оставил да живея по този начин? - проплаках аз. - Още когато съм се родила, майка ми е починала, след това си ме направил инвалид, а сега взе и баща ми. Кажи ми, защо си ме наказал така жестоко.
Тишината беше толкова дълбока, че чувах как бие сърцето ми. Няма да те оставя да умреш, ще опазя живота ти.
Беше тих, нежен глас, подобен на полъх, който мина над мен. Сигурна съм, че чух глас, че той говореше на Тоя език и че с него дойде нова свобода да се обръщам към Бога, Най-висшето Същество, който дотогава с нищо не ми беше показал, че знае за съществуването ми. Какъв е смисъла да ме опазиш жива попитах. Парализирана съм. Докато татко беше жив, споделях всичко с него. Сега всяка минута ми се струва като сто години. Отне баща ми и ме остави без надежда без причина да живея.
- Отново чух гласа, звучен и тих. Кой отвори очите на слепите, кой изцели болните кой освободи прокажените и кой възкреси мъртвите? Аз съм Исус, син на Мария. Прочети за мен в Корана.Не знам колко дълго продължи разговорът – пет мин. Половин час?
- Добре - казах аз. - Сега би ли й направила под-вързия.
Вечерта, когато всички утихнаха, отворих зелената, копринена подвързия и извадих Корана на урду. За момент задържах книгата в ръка. Много исках отново да чуя гласа, който ме уверяваше, че молитвите ми са чути и има надежда за изцеление. Инстинктивно разбирах, че за да го чуя отново, трябва да го послушам и да чета. И така, изпълнена с любопитство и тъга и без ни най-малка представа колко важно нещо правех, казах Бисмиллах, отворих книгата и започнах да чета:
,Ангелите рекоха: „О, Мариам! Аллах те благовества за Слово от Него, Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. И той ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, ще бъде от праведниците." (сура 54-55) - Бел. ред.).
- О, Исусе, сине на Мария, в свещения Коран се казва, че си възкресявал мъртви, изцелявал си прокажени и си вършил чудеса. Изцели и мен.
Когато се молех с тази молитва, вярата ми се усилваше. Странно, но през всичките години, докато отправях мюсюлмански молитви, не се почувствах сигурна, че ще бъда изцелена. Взимах броеницата, която донесох от Мекка, започвах с Бисмиллах всяка молитва, а в края добавях: „О Исусе, Сине на Мария, изцели ме." Постепенно молитвата ми се променяше, докато накрая между молитвите с всяко мънисто казвах: „О, Исусе, Сине на Мария, изцели ме." Колкото повече се молех, толкова повече ме привличаше тази неясна, второстепенна личност в свещения Коран, притежаваща власт, за която дори Мохамед не е претендирал. Къде пишеше, че Мохамед е изцелявал болни и е възкресявал мъртви?
- Само ако можех да говоря с някого - въздишах аз, но нямаше с кого. Затова продължих да се моля на пророка Исус, очаквайки да разбера повече.
Една сутрин, както обикновено, ме събудиха в 3 часа. Седях в леглото и четях стиховете, запечатали се вече в сърцето ми. Четях думите, а сърцето ми се молеше: „О, Исусе, Сине на Мария, изцели ме”. Изведнъж спрях и на висок глас изговорих мисълта, която напираше в ума ми:
- Вече толкова дълго се моля, а още съм парализирана.
Чух как някой бавно стана от леглото, за да приготви водата за ритуалното умиване преди сутрешната молитва. След малко леля щеше да дойде да ме види. Съзнавах всичко това, но мислите ми бяха изцяло съсредоточени върху моя проблем. Защо не получавах изцеление, въпреки че се молех вече три години?
- Виж, ти си жив и си на небето, а в свещения Коран пише, че си изцелявал хора. Можеш да изцелиш и мен, а аз все още съм парализирана.
Защо нямаше отговор, а само тази каменна тишина като подигравка на молитвите ми?
Произнесох отново името му и с отчаяние го помолих да облекчи състоянието ми. Пак нямаше отговор. Тогава извиках разтреперана от болка:
- Ако можеш, изцели ме - ако не, кажи ми. Нямах сили да продължавам така.
Трудно ми е да опиша с думи какво се случи после. Цялата стая се изпълни със светлина. В началото си помислих, че е от нощната лампа до леглото. Ала видях нейната едва мъждукаща светлина. Може би изгревът? Беше прекалено рано за него. Светлината ставаше все по-ярка; накрая стана по-светло от ден. Покрих се с шала. Много се уплаших.
После ми хрумна, че може градинарят да е включил външните лампи, за да освети дърветата. Правеше го понякога, за да опази зрелите мангови плодове от крадци или да полее на прохлада.
Надникнах изпод шала. Вратите бяха плътно затворени, прозорците - закрити с пердета и капаци. Различих фигури в дълги роби, застанали в средата на светлината на няколко крачки от леглото ми. Имаше дванадесет фигури в редица, а фигурата в средата, тринадесетата, беше по-голяма и по-светла от останалите.
- О, Боже - извиках аз и пот изби по челото ми. Наведох глава и се помолих.
- О, Боже, кои са тези хора и как влязоха тук през затворените прозорци и врати?
Изведнъж чух глас:
- Стани. Това е пътят, който търсеше. Аз съм Исус, Синът на Мария, комуто се молеше. Сега стоя пред теб. Стани и ела при мен.
Започнах да плача.
- О, Исусе, саката съм. Не мога да стана. Той каза:
- Стани и ела при мен. Аз съм Исус.
Докато се двоумях, той повтори същите думи. Продължавах да се съмнявам и той каза за трети път:
- Стани.
Аз, Гюлшан фатима, парализирана и прикована на легло в продължение на деветнадесет години, почувствах как в за мъртвелите ми крайници потича нова сила. Стъпих на пода и се изправих. Направих няколко крачки и паднах в подножието на видението. Къпех се в пречиста светлина, а тя грееше като слънцето и луната взети заедно. Светлината освети сърцето и ума ми и в този момент много неща ми станаха ясни.
Исус постави ръка на главата ми и аз видях в нея дупка, през която върху дрехите ми се спускаше лъч светлина и правеше зелената ми рокля да изглежда бяла.
Той каза:
- Аз съм Исус. Аз съм Емануил. Аз съм Пътят, Истината и Животът. Жив съм и идвам скоро. От днес ти си мой свидетел. Това, което видя с очите си, предай го на моя народ. Народът ми е твоят народ. Остани вярна и им предай това.
Той каза:
- Сега пази тази дреха и тялото си неопетнени. Където и да отидеш, ще бъда с теб. От днес ще се молиш така: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Ти. Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята. Хлябът наш насъщни дай ни го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин."
Накара ме да повторя молитвата и тя влезе дълбоко в сърцето и ума ми. Съдържаше едновременно красива простота и дълбочина и много се различаваше от молитвите, които бях учила от малка. В нея Бог се нарича „Отец" - това име се запечата в сърцето ми и изпълни празнотата в него.
Исках да остана там, в нозете на Исус, да се моля и да изговарям новото име на Бог - „Отче наш"... но Исус имаше да ми каже и друго:
- Чети в Корана, аз съм жив и идвам скоро. Това го бях учила и затова вярата ми в чутото порасна.
Исус каза още много неща. Изпълних се с радост.
Не мога да я опиша.
Погледнах ръката и крака си. По тях имаше плът. Ръката ми не беше съвършена, но въпреки това имаше сила, не беше вече суха и закърняла.
- Защо не я направиш съвсем невредима? - попитах аз.
Получих любящ отговор:
- Искам да бъдеш мой свидетел. Фигурите се издигнаха нагоре и изчезнаха. Исках Исус да остане още малко и извиках натъжена. После светлината си отиде и се озовах сама в средата на стаята, облечена в бяла дреха, с натежали от ослепителната светлина очи. Сега дори нощната лампа ги дразнеше и клепачите ми тежко се спускаха върху тях. Слепешком се приближих към шкафа до стената. В едно чекмедже намерих слънчеви очила - носех ги в градината. Сложих ги и вече спокойно можех да отворя очи.
Внимателно затворих чекмеджето, обърнах се и огледах стаята. Изглеждаше както когато се събудих. Часовникът продължаваше да тиктака на масичката до леглото; показваше почти 4 часа. Вратата беше плътно затворена; на прозорците висяха пердетата, пуснати докрай. И въпреки всичко очевидно не си бях въобразила случката, защото имах доказателство в тялото си. Направих няколко стъпки и още няколко. Ходех от стена до стена, напред-назад, напред-назад. Крайниците на парализираната половина от тялото ми бяха несъмнено здрави. О, каква радост изпитвах!
Благословение!
Прочетете Цялата Статия...
SHMA ISRAEL - Sarit Hadad
SHMA ISRAEL - Sarit Hadad
When The Heart Cries - Koгато сърцето плаче
Когато сърцето плаче само Бог е способен да чуе
Болката се надига дълбоко в душата
Простичка молитва пронизва тишината
Само чуй мой Боже Израелев
Ти си всемогъщия, Ти ми даде живот, Ти ми даде всичко
Сълзи напират в очите ми, Сърцето плаче тихо
И когато сърцето мълчи, Душата вика
Само чуй мой Боже Израелев, Сега съм сама
Подкрепи ме Боже за да не се страхувам
Болката е силна и няма къде да избягам
Само направи да спре, защото нямам повече сили
Когато сърцето плаче времето е спряло
Изведнъж живота минава пред очите на човека
Никой не иска да върви към неизвестното
И търси Бога с цялото си сърце
Само чуй мой мили Боже Израелев, Сега съм сама
Подкрепи ме Боже за да не се страхувам
Болката е силна и няма къде да избягам
Само направи да спре, защото нямам повече сили
Прочетете Цялата Статия...
When The Heart Cries - Koгато сърцето плаче
Когато сърцето плаче само Бог е способен да чуе
Болката се надига дълбоко в душата
Простичка молитва пронизва тишината
Само чуй мой Боже Израелев
Ти си всемогъщия, Ти ми даде живот, Ти ми даде всичко
Сълзи напират в очите ми, Сърцето плаче тихо
И когато сърцето мълчи, Душата вика
Само чуй мой Боже Израелев, Сега съм сама
Подкрепи ме Боже за да не се страхувам
Болката е силна и няма къде да избягам
Само направи да спре, защото нямам повече сили
Когато сърцето плаче времето е спряло
Изведнъж живота минава пред очите на човека
Никой не иска да върви към неизвестното
И търси Бога с цялото си сърце
Само чуй мой мили Боже Израелев, Сега съм сама
Подкрепи ме Боже за да не се страхувам
Болката е силна и няма къде да избягам
Само направи да спре, защото нямам повече сили
Прочетете Цялата Статия...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
